Маца в каца /стихотворение/ Асен Разцветников

„Наша маца падна в каца

и към Климе жално мяца:

„Бате Климе с благо име,

моля ти се извади ме,

че е лошо тука зиме,

ще ти хвана на тавана

пет мишлета със гащета,

шест врабченца със звънченца,

седем врани със сукмани!“

Описание:

Изображението е графично и пресъздава комичния момент на изпаднала в беда котка. Пред нас има нарисувана една голяма дървена каца. Тя е от дебели извити като дъга сухи и здрави летви-вероятно дъбови или акациеви, плътно наредени едни до други и пристегнати със здрави и широки метални обръчи. Кацата е кръгла като в горната си отворена част е по-широка и леко се разширява в средата, след което се стеснява към основата. Пълна е с вода, а в средата й пляска с лапи нещастната котка. Главата й е над водата, а с предните си лапи се опитва да намери изход от това положение. Около нея художникът е нарисувал вълнисти линии, което ще рече, че мацата плиска във водата. Гледа с оцъклен поглед, ушите и стърчат, козината й сякаш е сплъстена и сплескана, а мустаците висят безжизнени към водата. До нея над бъчвата наднича момче. То гледа и се смее широко. Косата му е права и добре сресана, с гъст бретон.  Лицето му е пълничко, а нослето – мъничко. Облечено е в риза под яката на която се спуска дълга черна вратовръзка. Носи черни панталони. С дясната си ръка момчето се е хванало за отвора на бъчвата, а лявата е поставило от страни точно под здравия метален обръч. Зад тях има висока колкото малкия зрител дъсчена ограда. Изработена е от широки летви, наредени едни до други. Дъсчената конструкция се държи на две допълнителни греди, през които минава една надлъжна по дължината на цялата ограда. Някои от частите на оградата са по-високи от другите, защото явно не са рязани под размер. По цялата им дължина преминават прави линии-по-дебели и по-тънки, сякаш че дървото е обработено и сковано още докато е било мокро. Затова са се образували и цепнатини по дървените летви щом са изсъхнали. От горе на оградата в дясно има пет мишлета. Видно е, че си умират от радост, виждайки беззащитността на своя враг-котката. Мишлетата са съвсем мънички. Стоят изправени на крачетата си и като че танцуват. Някои от тях са вдигнали радостно ръце и всички са с изправени тънки опашки, приличащи на игли. На крачетата си имат обувки, носят блузки и шорти на райе. От дясно на снимката се вижда един здрав клон на дърво, растящо зад оградата. Там всичко също кипи от забавление. Четири красиви птичета, вероятно врабчета, са надвесени над момчето и котката, а до тях стоят още две свраки. Птичетата са много красиви, с фини перца и изпънати зад тялото крилца. Отворили са човки и чуруликат приповдигнато. До тях и свраките са отворили дълги и остри човки. Те приличат на разтворени ножици. В долната част на човките им виждаме и тънък език. Те са доста по-едри от другите птичета и съвсем черни. Имат по малко бяло оперение на коремчетата си. Три камбанки също са закачени на клона.

Дали момчето ще извади котката, по-скоро, защото всички знаем колко неприятна е водата за представителите на този животински вид? Все пак те поддържат старателно тоалета си и се къпят и решат, докато пригладят всяка частица козина, единствено чрез езика и лапите си. Колко ли са щастливи мишлетата и птичките, ставали обект на нападения от страна на котката? Сега съдбата се е обърнала и техният естествен враг е в беда. И ще трябва да разчита на добротата на своя стопанин…

ИК “ПАН“
Автор: Асен Разцветников
Издание:“Щурчово конче“

Илюстрации:
Вадим Лазаркевич и К. Каменов

Описание:
Ивелина Дамянова

„Рисувани врабчета“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Щом падне сняг по полето, вече никакво насекомо не се среща, нито пък Сече баба дръвца може да се намери от някъде, затова ние лека-полека се преместваме към селцата…Где с фърчене, где пешком, добрахме се до някакво селце… Пообиколихме тук и там и се настанихме накрая в една плевня…Първата нощ не ни беше много удобно, криво-ляво преспахме и още на съмване бяхме готови за работа. Снегът спря да вали, кога погледнахме навън, всичко бе равно и бяло. Не помня кой пръв се подсети, че е време за рисуване…Тогава всички слязохме от плевнята в двора и един през друг почнахме да рисуваме…Като изрисувахме целия двор, излязохме и на улицата да рисуваме врабчета…“
Зимата настъпва и покрива всичко с красива бяла пелена. Врабчетата търсят подслон. Отсядат в плевнята на едно близко село. С тях е и приятелката им Смрадовранката. В ясното утро снегът блести с нежната си красота, а врабчетата решават да му придадат още по-голяма хубост и да го изрисуват. Скачат, пърхат с крила и творят върху снега, кой както може. Дебелачко рисува дебелачета, Смрадавранката фльонги, другите правят различни по вид фигури. Всички са много щастливи и се впускат в истинско творческо забавление. Но веселата глъчка, която вдигат става причина при тях да дойде една патица. Виждайки рисунките на врабчетата и тя на свой ред решава да направи. Започва да тъпче с големите си и груби плавници и дори не забелязва, че така унищожава красивите рисунки на врабчетата. Всички са много разочаровани, защото цялата красота на творението им е на път да бъде съсипана. Не стига това, ами след мъничко пристига и една огромна крава. И тя започва да рисува, по кравешки. Врабчетата се прибират в плевнята и оставят кравата да гази по белия сняг без да се притесняват повече за рисунките, защото знаят, че снегът отново ще завали. А до тогава има толкова неща които да си разкажат и да си споделят…

Изображение:
Картинката е черно-бяла. Има седем големи стъпки, оставени от патицата стояща в ляво на изображението. Големи са, в триъгълна форма, с три остри и тънки върха- отпечатъци от пръстите на плавниците. До една от тях е кацнало едно врабче и я гледа. Вероятно е разочаровано от грубите и не красиви патешки следи, които заличават фините им рисунки. И Запетайчето оглежда нагазения от новодошлата натрапница сняг. До тях стои и самата патица. Има дълго и слабо тяло, малка глава и дълъг заоблен клюн. Сякаш е облечена в гащеризон с дълги крачоли, завършващ с надиплени къдрици. Отгоре в небето летят Юнашка фланелка и едно друго врабче. Дали с нетърпение очакват патицата да си отиде за да продължат приятното си занимание? Е, дори и да унищожи създадените им картини се знае, че през зимата често вали сняг и те отново ще имат възможност да се забавляват рисувайки.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

Пъзел

Пъзелът е игра, при която много на брой плочки трябва да бъдат правилно подредени, така че да образуват картина с предварително известно за играещия изображение.

Първите пъзели били направени в Лондон и пуснати за продажба около 1760 г. от Джон Спилсбъри – картограф и дърворезбар, като забавен начин за изучаване на география. Те изобразявали карти на различни държави и били направени от дървени плоскости, разрязвани с трион, откъдето идва и английското име на играта – „jigsaw puzzle“. Всъщност на английски думата „puzzle“ означава всякакъв вид ребус, главоблъсканица.

На картинката е изобразена кутия от пъзел със 100 части 1:1 , на чийто капак е целевото изображение, а вътре в комплектa са разбъркани парченцата за редене. До кутията са извадени 3 от частите  на пъзела . Целевото изображение е на две жабки заобиколени от растителност на фона на залез край морето.

Плочките на пъзела обикновено са направени от пресован картон, върху който е залепена гланцирана хартия с отпечатано изображение. Парченцата имат обикновено за основа правоъгълник с изпъкнали или вдлъбнати „езичета“ с различни форма и големина изработени от пластмаса  или  дърво. Те са стеснени при страната на правоъгълника, така че да осигуряват по-здрав захват помежду си. Тези стеснения понякога нарочно липсват, поради което пъзелът по-лесно се размества при невнимателни движения на редящия. Съществуват и други форми на парченцата от пъзела.

Парченцата на пъзела се изработват, като в началото цялата картина бъде нарязана чрез метална матрица която е със същите размери. Най-често картината е с правоъгълна форма, което означава, че в комплекта се съдържат парченца с по една гладка страна по границите на картината и четири ъглови парченца с по две гладки страни, за четирите ѝ ъгъла.

Изображенията, които се ползват за целеви изображения на пъзелите, са най-разнообразни: репродукции на картини от известни художници, природни пейзажи, изображения на животни, коли, камиони, мотоциклети, старинни географски карти. За по-трудните пъзели традиционно се избират изображения, в които плочките в голяма тяхна област (небе, морска повърхност, поле с цветя) си приличат изключително, и затова пъзели над 1000 части са по-трудни. Счита се, че пъзелите от 3000 и повече парченца са вече „за напреднали“. Най-големият пъзел, който за момента може да се закупи, се състои от 32 256 парченца.

Описание:
Гергана Иванова

Ла Томатина

Ла Томатина е фестивал, който се провежда ежегодно в последната сряда  на месец август в град Буньол, област Валенсия в Испания. Фестивалът представлява най-големия бой с домати в света. От сутринта на Ла Томатина се пускат кепенците на къщите и магазините, а всички фасади се опаковат с огромни найлони, за да се защитят от изцапване.

Събитието започва точно в 10:00 сутринта в центъра на града.

Много камиони докарват изобилие от развалени и негодни за хранене домати в определеното за целта място. Доматите се докарват от град Естремадура, където са по-евтини и се изсипват върху тръпнещата за „доматена война“ тълпа.

За да се даде старт на голямата битка, някой смел младеж трябва да се изкачи по двуетажен дървен стълб, покрит с мазнина, и да достигне пушен свински бут, закачен на върха на стълба. За да е още по-забавно, организаторите на събитието са направили достигането на бута почти невъзможно. Въпреки това, боят с домати започва. Целта на всеки участник е да се добере до най-много домати и да улучи най-много съперници с тях.

Участниците трябва да носят защитни очила и ръкавици и  да смачкват добре доматите, преди да ги хвърлят срещу своите противници. Друго важно правило е, че никой няма право да хвърля нищо, което може да провокира някого и да възникнат сериозни скандали и ръкопашен бой. Единствените предмети, които участват в играта са доматите! Забранено е да се късат дрехите на противниците, но това правило почти никога не се спазва 🙂

Продължителността на боя е един час, в който всеки  играе за себе си. След точно един час, след специален сигнал сражението спира и никой няма право да хвърля домати по своите противници. Всички участници се отправят към обществените душове в града или използват водите на река Буньол, докато пожарни камиони се заемат с почистването му. С помощта на пожарни маркучи, се пръскат улиците с вода, осигурена от римски акведукт. Веднъж, след като доматите се полеят със силна струя земята остава чиста благодарение на киселинноста на плода.

Приблизително 20 000-40 000 туристи идват на боя с домати и така увеличават неколкократно населението на град Буньол, което е едва 9 000 души. Местата за преспиване са ограничени, което принуждава хората да пропътуват 38 км. от град Валенсия с автобус или с влак.

Описание:
Венелина Асенова

Зимно забавление

Зимна игра

Тъй като вече всичко на вън е покрито със сняг и красотата на тази част от зимата е колкото красива, толкова и забавна, ще опиша една снимка, на двама млади хора, които са запазили детското в себе си и не са пропуснали идеалния момент да си припомнят спусканията със шейна от детството.

Най- вероятно се намират на хълм на някоя планина, тъй като наклонът от дясно на ляво на импровизираната им писта лесно се забелязва на снимката. Те са в центъра, а всичко около тях е покрито с бял и пухкав сняг. В по-високата част на терена, намиращ се зад гърбовете им , се виждат млади зелени борчета, разпръснати тук-там в снега. Небето е покрито с типичните за този период бели, леки облачета, приличащи на пелена, което идеално пасва на бялата покривка на земята.

Върху дървената шейна, с червени кантове, е седнал младият мъж, а усмивката му „до ушите“ изразява неговата неподправена детска радост от забавлението. Има къса, кафява коса и съвсем леко набола брада. Носи плетен шал, в различни цветове- редуват се синьо, жълто, червено и зелено. Облечен е с топло бежово яке, което не е закопчал и сива грейка. Обувките му са в жълт цвят „горчица”, с дебели подметки и дебел грайфер. Седнал е на горния край на шейната, като краката си е вдигнал пред тялото, а с ръцете държи червена връвчица, която играе роля на кормило на шейната.

Помощник в пързалянето е млада руса жена, която бута мъжа надолу по хълма. Има същото радостно изражение като него. Леко е приведена, за да достигне с ръце рамената му и да може да го засили повече със шейната. На главата си носи светло синя плетена шапка, като дебелите й ръкавици са в същия цвят. Носи тъмно бежово яке с качулка, цялото в малки квадратчета, очертани с бял цвят. Грейката й е чисто бяла, досущ като снега. Носи дебели зимни черни обувки.

Приличат на едни пораснали деца, които се наслаждават искрено и пълноценно на падналия сняг, загърбвайки сивотата на ежедневието на възрастните.

Описание:
Нора Борисова

Весело замерване със снежни топки

Весело замерване със снежни топки

На снимката се виждат мъж и жена, която е по напред, биейки се със снежни топки. Облечени са с шушлеково червено и синьо яке, плетени шапки, ръкавици и шал. Мъжът хвърля топка към жената, а тя се пази с лявата си ръка и е усмихната.

Описание:
Габи Станкова