Пъзел

Пъзелът е игра, при която много на брой плочки трябва да бъдат правилно подредени, така че да образуват картина с предварително известно за играещия изображение.

Първите пъзели били направени в Лондон и пуснати за продажба около 1760 г. от Джон Спилсбъри – картограф и дърворезбар, като забавен начин за изучаване на география. Те изобразявали карти на различни държави и били направени от дървени плоскости, разрязвани с трион, откъдето идва и английското име на играта – „jigsaw puzzle“. Всъщност на английски думата „puzzle“ означава всякакъв вид ребус, главоблъсканица.

На картинката е изобразена кутия от пъзел със 100 части 1:1 , на чийто капак е целевото изображение, а вътре в комплектa са разбъркани парченцата за редене. До кутията са извадени 3 от частите  на пъзела . Целевото изображение е на две жабки заобиколени от растителност на фона на залез край морето.

Плочките на пъзела обикновено са направени от пресован картон, върху който е залепена гланцирана хартия с отпечатано изображение. Парченцата имат обикновено за основа правоъгълник с изпъкнали или вдлъбнати „езичета“ с различни форма и големина изработени от пластмаса  или  дърво. Те са стеснени при страната на правоъгълника, така че да осигуряват по-здрав захват помежду си. Тези стеснения понякога нарочно липсват, поради което пъзелът по-лесно се размества при невнимателни движения на редящия. Съществуват и други форми на парченцата от пъзела.

Парченцата на пъзела се изработват, като в началото цялата картина бъде нарязана чрез метална матрица която е със същите размери. Най-често картината е с правоъгълна форма, което означава, че в комплекта се съдържат парченца с по една гладка страна по границите на картината и четири ъглови парченца с по две гладки страни, за четирите ѝ ъгъла.

Изображенията, които се ползват за целеви изображения на пъзелите, са най-разнообразни: репродукции на картини от известни художници, природни пейзажи, изображения на животни, коли, камиони, мотоциклети, старинни географски карти. За по-трудните пъзели традиционно се избират изображения, в които плочките в голяма тяхна област (небе, морска повърхност, поле с цветя) си приличат изключително, и затова пъзели над 1000 части са по-трудни. Счита се, че пъзелите от 3000 и повече парченца са вече „за напреднали“. Най-големият пъзел, който за момента може да се закупи, се състои от 32 256 парченца.

Описание:
Гергана Иванова

Ла Томатина

Ла Томатина е фестивал, който се провежда ежегодно в последната сряда  на месец август в град Буньол, област Валенсия в Испания. Фестивалът представлява най-големия бой с домати в света. От сутринта на Ла Томатина се пускат кепенците на къщите и магазините, а всички фасади се опаковат с огромни найлони, за да се защитят от изцапване.

Събитието започва точно в 10:00 сутринта в центъра на града.

Много камиони докарват изобилие от развалени и негодни за хранене домати в определеното за целта място. Доматите се докарват от град Естремадура, където са по-евтини и се изсипват върху тръпнещата за „доматена война“ тълпа.

За да се даде старт на голямата битка, някой смел младеж трябва да се изкачи по двуетажен дървен стълб, покрит с мазнина, и да достигне пушен свински бут, закачен на върха на стълба. За да е още по-забавно, организаторите на събитието са направили достигането на бута почти невъзможно. Въпреки това, боят с домати започва. Целта на всеки участник е да се добере до най-много домати и да улучи най-много съперници с тях.

Участниците трябва да носят защитни очила и ръкавици и  да смачкват добре доматите, преди да ги хвърлят срещу своите противници. Друго важно правило е, че никой няма право да хвърля нищо, което може да провокира някого и да възникнат сериозни скандали и ръкопашен бой. Единствените предмети, които участват в играта са доматите! Забранено е да се късат дрехите на противниците, но това правило почти никога не се спазва 🙂

Продължителността на боя е един час, в който всеки  играе за себе си. След точно един час, след специален сигнал сражението спира и никой няма право да хвърля домати по своите противници. Всички участници се отправят към обществените душове в града или използват водите на река Буньол, докато пожарни камиони се заемат с почистването му. С помощта на пожарни маркучи, се пръскат улиците с вода, осигурена от римски акведукт. Веднъж, след като доматите се полеят със силна струя земята остава чиста благодарение на киселинноста на плода.

Приблизително 20 000-40 000 туристи идват на боя с домати и така увеличават неколкократно населението на град Буньол, което е едва 9 000 души. Местата за преспиване са ограничени, което принуждава хората да пропътуват 38 км. от град Валенсия с автобус или с влак.

Описание:
Венелина Асенова

Зимно забавление

Зимна игра

Тъй като вече всичко на вън е покрито със сняг и красотата на тази част от зимата е колкото красива, толкова и забавна, ще опиша една снимка, на двама млади хора, които са запазили детското в себе си и не са пропуснали идеалния момент да си припомнят спусканията със шейна от детството.

Най- вероятно се намират на хълм на някоя планина, тъй като наклонът от дясно на ляво на импровизираната им писта лесно се забелязва на снимката. Те са в центъра, а всичко около тях е покрито с бял и пухкав сняг. В по-високата част на терена, намиращ се зад гърбовете им , се виждат млади зелени борчета, разпръснати тук-там в снега. Небето е покрито с типичните за този период бели, леки облачета, приличащи на пелена, което идеално пасва на бялата покривка на земята.

Върху дървената шейна, с червени кантове, е седнал младият мъж, а усмивката му „до ушите“ изразява неговата неподправена детска радост от забавлението. Има къса, кафява коса и съвсем леко набола брада. Носи плетен шал, в различни цветове- редуват се синьо, жълто, червено и зелено. Облечен е с топло бежово яке, което не е закопчал и сива грейка. Обувките му са в жълт цвят „горчица”, с дебели подметки и дебел грайфер. Седнал е на горния край на шейната, като краката си е вдигнал пред тялото, а с ръцете държи червена връвчица, която играе роля на кормило на шейната.

Помощник в пързалянето е млада руса жена, която бута мъжа надолу по хълма. Има същото радостно изражение като него. Леко е приведена, за да достигне с ръце рамената му и да може да го засили повече със шейната. На главата си носи светло синя плетена шапка, като дебелите й ръкавици са в същия цвят. Носи тъмно бежово яке с качулка, цялото в малки квадратчета, очертани с бял цвят. Грейката й е чисто бяла, досущ като снега. Носи дебели зимни черни обувки.

Приличат на едни пораснали деца, които се наслаждават искрено и пълноценно на падналия сняг, загърбвайки сивотата на ежедневието на възрастните.

Описание:
Нора Борисова

Весело замерване със снежни топки

Весело замерване със снежни топки

На снимката се виждат мъж и жена, която е по напред, биейки се със снежни топки. Облечени са с шушлеково червено и синьо яке, плетени шапки, ръкавици и шал. Мъжът хвърля топка към жената, а тя се пази с лявата си ръка и е усмихната.

Описание:
Габи Станкова