XX век – Be my guide

Борис Дрангов

Борис Дрангов (1891 – 1917) е един от видните български военни дейци от началото на ХХ век. Той е умел пълководец и брилянтен педагог като е автор на редица трудове, посветени на войната. Съвременниците му го определят като мислеща и пламенна личност, умееща да заразява подчинените си с примера си. Неговият труд „Съвети за строеви войници“ се превръща в същински учебник по дисциплина, възпитание и най-вече родолюбие. Тази книга увековечава морала и достойнството на този примерен български офицер.

Борис Дрангов е роден в Скопие през 1872 г. Завършва Военното училище в София и след това Николаевската академия в Петербург. Участва геройски в Балканските войни и Първата световна война, за което получава редица медали. Неговият личен пример в битка или извън нея е причината за всеки един да бъде чест и дълг да служи под негово командване. Умира в битка при река Черна през 1917 г.

Вероятно най-голямото признание е простичкия надпис издълбан в полите на планината Беласица „Аз служих при Дрангов!“.

На снимката виждаме офицер застанал в изпъната поза в анфас. Той е облечен в униформа с медал за храброст на ревера и офицерски пагони. На лицето му са изписани строгост, но и желание за победа и допринасянето за нея с личен пример.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Описание:
Стоян Досев

Беньо Цонев

Проф. Беньо Цонев е един от създателите на българската филология, специалист по история на българския език, първия съставител на опис на ръкописите на Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Роден е през 1863 г. в Ловеч и завършва славистика във Виена и после в Лайпциг, където става доктор по славистика, романистика и философия. След завръщането си в България чете лекции във Висшето училище и преподава в Софийската държавна гимназия. Избран е за Ректор на Софийски университет, а по-късно и за член на БАН. Взима активно участие в културния живот на страната, както и превежда редица текстове на различни езици. Научната му дейност е свързана с българския език в неговия най-широк смисъл като оставя в наследство редица изследвания и трудове. Умира през 1926 в гр. София.

На снимката виждаме възрастен човек облечен в риза с вратовръзка, сако и палто. Косата му е прилежно сресана, брадата му е добре оформена и вече побеляла.

Източник на информацията:
„Уикипедия“

Атанас Узунов

Атанас Буров

Александър Стамболийски

Александър Стамболийски (1879 – 1923) е български политик от Третото българско царство, лидер на Български земеделски народен съюз (БЗНС) и министър-председател в правителството на БЗНС (1919-1923).
Роден е в с. Славовица, Пазарджишко и получава земеделско образование в Садово и Плевен. След това учи философия и агрономия в Мюнхен. Още с влизането си в политиката той се превръща във фактически водач на БЗНС и под негово влияние съюзът се превръща в политическа партия. Самият той пропагандира, че обществото се дели на съсловия и понеже в българия преобладава земеделското съсловие то според него и властта трябва да е в ръцете на БЗНС. По убеждения той е републиканец и пацифист, което му докарва редица проблеми в Царство България. Стамболийски е категорично против участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава е изключен от парламента и осъден на доживотен затвор. По време на Войнишкото въстание през септември 1928 г. е използван за преговори с бунтовниците. Вместо това той самия оглавява въстанието и е избран за председател на Радомирската република. След разгрома на бунта, той се укрива, но в последствие е амнистиран.
Като министър председател Стамболийски е силно ограничен във външен план , защото България е губеща след Първата световна война, но все пак се опитва да води позитивна външна политика. Някои дори го обвиняват в съмнително близки връзки с Белград. Във вътрешен план извършва редица реформи като поземлената, въвежда трудова повинност, опростява правописа и др. На практика е наложена земеделска диктатура комбинирана с авторитарно управление. Извършват се редица репресии срещу буржоазията, както и привърженици на БКП.
Губейки позиции в обществото с изключение на земеделското съсловие, срещу Стамболийски е извършен преврат организиран от Военния съюз и подкрепен от двореца в резултат на което е свален от власт. В последствие Стамболийски е убит от членове на ВМРО.
Днес родната му къща в Славовица е музей, а град Стамболийски е кръстен на него.
На снимката Стамболийски е на средна възраст, погледът му е вперен напред. Мустаците му са със завити краища. Косата му е гъста и къдрава. Веждите също. Облечен е в риза, сако и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

Източник за историческите данни:
Уикипедия

Александър Цанков

Александър Цанков е професор в Софийски университет, български икономист, юрист, политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение. Той е министър-председател в периода 1923-1926 г., председател на парламента (1926-1930) и министър на образованието (1930-1931). По време на своето управление Цанков насърчава извънзаконни и престъпни действия за разправа с политическите опоненти, което редица чужди наблюдатели определят като най-безскруполното правителство в Европа по това време.

Роден е през 1879 г. в гр. Оряхово. Учи право в София и икономика в Мюнхен. Работи в Българска народна банка и Министерство на търговията. Преподава в Софийски университет.
През 1921 г. Ал. Цанков е сред основателите на Народния сговор. Неговото правителство е коалиционно, с ясна цел да успокои напрегнатата политическа обстановка в началото на 1923 г. Трябва да се отбележи, че политическата ситуация в страната е била много тежка по негово време. Избухват Юнското и Септемврийското въстания, които са подбудени от Комунистическата партия. Тази партия прибягва до редица терористични действия включително извършва и един от най-кървавите атентати в европейската история – този в софийската църква „Св. Неделя“, където загиват 135 души и над 500 са ранени. Повечето от засегнатите по време на този атентат са интелектуалци и военни т.е. цвета на нацията по това време. Извършен е и опит за атентат срещу цар Борис Трети в прохода Арабаконак от страна на комунистите. От своя страна Ал. Цанков прокарва Закон за защита на нацията, който се използва за различни репресии срещу инакомислещите. Във външен план правителството е в почти пълна изолация.
Ал. Цанков активно участва в спасяването на българските евреи. След установяване на комунистическата власт в България в края на 1944 г. той емигрира, създава българско правителство в изгнание и се установява в Аржентина, където умира през 1959 г.
На снимката виждаме възрастен мъж със строги черти на лицето, на възраст около петдесет години, с леко смръщени вежди и остър, пронизващ поглед. Леко плешив, широко чело. Остър нос, и добре оформена брада и мустаци. Облечен е официално – тъмен костюм, бяла риза и вратовръзка.

Описание:
Стоян Досев

„Дърпане по марсовите полета“(1943) – фотография на Робер Доано

„Дърпане по марсовите полета“ е Черно-бяла фотография на известния френски фотограф Робер Доано. На преден план се виждат две деца – момче и момиче на около шест-седем години. Момчето кара велосипед, облечено е с тъмна връхна дреха, като манто, виждат се босите му крачета, обути с подгънати бели къси рипсени чорапки и светли обувки. Велосипедът е черен на цвят, с дебели гуми. Детето е приведено напред и изглежда все едно че гледа съсредоточено педалите, които се въртят от краката му. Косата му е разрошена, тъмно-кестенява и чуплива. За дрешката му с дясната си ръка се държи момиченце, късо подстригано, с по-светла коса от момченцето, което се вози на дъска с колелца, наподобяваща съвременните електрически скейтбордове – задните колелца са малки, а предните – големи. Облечено е със светла пола на тъмни малки точки над коляното и бяла жилетка и бели чорапи. Коленете му са свити, тъй като балансира. По земята има участъци, приличащи на локви, като че ли преди малко е валял дъжд и децата са изчакали да спре и веднага са излезли да играят. Те са разположени в левия край на фотографията, като в десния има пространство, което подсилва впечатлението и усещането за движение, т.е. децата се движат на дясно. Момченцето кара колелото и дърпа момиченцето с кънките, оттам и наименованието на произведението – буквален превод – дърпане по марсовите полета. В далечината се вижда Трокадеро, овална светла сграда, състояща се от две високи части и една по-ниска между тях, с бели колони. В горната и страничните части на фотографията, като рамка стои най-ниската и широка част на Айфеловата кула, като отдясно можем да разпознаем почти цялата част от колоната, наподобяваща черна мрежа или дантела, на фона на която се откроява момичето със светлите си дрехи.

Усещането, което създава това произведение е на лекота, движение и детска невинност.

Описание:
Цвета Младенова

Серия картини: 10 AM is when you come to me Louise Bourgeois

Серията “В десет сутринта ти идваш при мен“ на френската художничка Луиз Буржоа е съставена от двайсет картини. Наредени в галерия една до друга, те заемат една огромна стена; всяка от картините е близо метър по дългата страна, и близо 40 сантиметра по късата. Всички картини без една показват ръце, които се докосват; върху хартия, начертана като нотен лист, Луиз Буржоа е рисувала с ярко червена, тъмна боя. Една ръка се протяга от края на листа и едва докосва другата ръка в срещуположния ъгъл. Усещането за докосване, което ще се случи след секунда, или което тъкмо се е случило, е много ясно. В някои картини, ръцете се докосват. Първата картина обаче, която е разположена в горния ляв ъгъл, е единствената, в която липсват пръсти – показва двете ръце на часовника; кръгъл циферблат, който сочи 10 часа. На един ред, малко под средата, отново с червено са написани на английски думите: В десет сутринта ти идваш при мен. Тъмночервеното е червеното на кръвта, на матовата повърхност на някои цветя, червеното, с което Луиз Буржоа е рисувала толкова често – защото, както казва тя, „Червеното е потвърждаване на всяка цена – без значение от опасността в битката – на противоречието, на агресията. То е символ на силата на емоциите“. Но чия е ръката, която се протяга към ръцете на художничката, която познаваме по сватбената халка на безименния пръст? Не ръката на съпруга й, на приятел или на роднина – цялата серия е посветена на нейния асистент. За него Луиз Буржоа казва, че всеки път, щом идвал в студиото й, сякаш я спасявал от дълбок кладенец. Пред тези картини, ние усещаме точно това – копнежа за докосване, надеждата да бъдеш спасен от друг човек.

Описание:
Севда

Ползван източник:
http://www.tate.org.uk/art/artworks/bourgeois-10-am-is-when-you-come-to-me-al00345

„ЦЕЛУВКАТА“ картина от Густав КЛИМТ

Една от най-известните картини в света. Работи по нея между 1907 и 1908 г. и представлява платно с перфектни квадратни размери 180 x 180 см, изложено в галерията „Белведере“ в гр. Виена.

Картината изобразява двама влюбени, които се прегръщат силно, а мъжът се навежда да целуне жената. Намират се на едно абстрактно и ефирно място. Това е триумфът на любовта и на нейната сила да създава хармония при конфликтите между мъжа и жената. Това понятие е внушено чрез различните жестове: на сигурната и силна прегръдка на мъжа, на когото се вижда само профила, се противопоставя сладкото отпускане на жената в неговите ръце.

Темата на прегръдката между двама влюбени е засягана и друг път от художника, но само в „Целувката“ успява да обезсмърти този изплъзващ се момент, в който мъжки и женски свят се изпълват.

Описание:
Теодора Батилова

Ричард Дайвър

evgenii-onegin

Ричард Дайвър беше на двадесет и шест години – хубава възраст за един мъж, разцветът на ергенството. Въпреки, че беше война, това бе добра възраст за Дик. Той беше вече твърде ценен, представляваше твърде голям капитал, за да бъде изложен на куршумите. Години по-късно му се струваше, че дори в закътаното си убежище той не се бе измъкнал леко, но това убеждение не се затвърди в него – през хиляда деветстотин и седемнадесета подобни мисли му изглеждаха смешни и той самокритично признаваше, че войната изобщо не го е засегнала. От наборната комисия беше получил заповед да завърши специализацията си в Цюрих и да вземе научна степен, както бе възнамерявал.

…

Той не знаеше, че е обаятелен, смяташе, че чувствата, които изпитва и които внушава на другите, са нещо обикновено за нормалните хора. През последната година в „Ню Хейвън” някой го бе нарекъл „Щастливеца Дик” и този прякор се запечата в паметта му.

…

Но Дик Дайвър – той беше най-завършен като личност. Тя мълчаливо му се възхищаваше. Кожата му беше червеникава и обгоряла от слънцето, също и късо подстриганата му коса. В горната си част тялото му беше малко космато, а очите му – блестящи и сини. Носът му беше леко заострен и винаги беше ясно кого гледа и към кого се обръща, а това е приятен израз на внимание, който ни ласкае, защото хората обикновено не ни гледат, ние случайно попадаме в зрителното им поле, те ни удостояват с един безразличен или любопитен поглед и това е всичко. Гласът му звучеше с малко ирландска напевност, подкупващо, но същевременно тя долавяше, че в този човек има твърдост, самоконтрол и самодисциплина – нейните собствени добродетели.

„Нежна е нощта”
Скот Фицджерълд
Народна култура, 1980

Описанието изпрати:
Валерия Вълева