Етикет: XX в.

„Батак“ – картина на Васил Горанов

Масленото платно представлява епизод от кървавата драма в Батак по време на Априлското въстание (1876). Ставаме свидетели на разруха, смърт и опожаряване. По-късно събитията ще станат известни като „Баташкото клане“.

    Преден двор на една от типичните за града възрожденски къщи. Сградата е симетрична, с носещ каменен зид. Фасадата е бяла.  Прозорците и парапетите на стълбите са от дърво.

  Къщата е в пламъци. Те са толкова големи, а димът – толкова гъст, че е трудно да се определи кое време на денонощието е. Вдясно, част от покрив на друга сграда. Тя също гори. Отпред на двора има кладенец, а на каменната пътека млад мъж със светла коса и мустак, лежи мъртъв  по гръб. Над него се е надвесила красива девойка с падаща до кръста черна плитка. Жената  и мъртвия мъж, явно неин близък,  са облечени в бяло, което контрастира силно на фона на пожарището. Роклята на момичето е разкъсана. Тя е гола от кръста нагоре и се опитва отчаяно да избяга от ръцете на един от нападателите. Вероятно турчинът е част от башибозуците (нередовна войска на османската империя). Другият нападател е на кон и е вдигнал високо ятаган. Османлиите са облечени в тъмни обувки и долни дрехи, червени пояси и червени фесове. По тревата се търкаля счупена стомна, а самата тя е обагрена в тъмно червено, сякаш и тя кърви.

  Можем да си представим какво се е случило в този епизод от масовата касапница. Съпругът е бил убит преди да успее да защити жена си. Но тя няма време да го ожали, тъй като извергите се нахвърлят отгоре и, за да я изнасилят и убият.

Описание:
Натали Платнарова

„Стара София“ – картина на Васил Горанов

   този шедьовър на Васил Горанов ни пренася в добре познатата ни градинка пред Народния театър „Иван Вазов“. Различното е, че е обрисувано едно отдавна отминало време.  По улиците се движат карети.  Дамите са облечени в пищни рокли, носят украсени шапки и държат чадъри.

  Централно място заема необароковата сграда във виенски стил на най-известният и реномиран български театър – със своите бели колони, червена фасада и богата на позлатени елементи архитектура. Въпреки че наблюдаваме само изображение на сградата, дъхът ни секва. На покрива, върху кулички от двете страни на входа,  са разположени две огледални колесници, всяка от които теглена от по 3 лъва и управлявана от изправената богиня на победата Нике.

  Площадът пред театъра е пълен с разхождащи се хора, а земята е мокра сякаш точно е спряло да вали. В потвърждение на това, облаците върху небето вече се разотиват. Най- вляво забелязваме две красиви дами облечени в червени рокли и окичени с цветя шапки да купуват букет от млада цветарка. Между тях е застанало малко момиченце в светла рокля, с подобна на техните шапка, което разхожда куче. Зад двете жени и детето, с гръб седи красиво облечен млад мъж. Облеклото му се състои от   черно палто, бели ръкавици и цилиндър.  Зад гърба си държи затворен чадър. Най- вдясно, явно също на разходка, са излезли мъж и жена. Може би са семейство или влюбени, тъй като лицата им са обърнати едно към друго. Облеклото им е в тон с това на околните. Младата жена носи червена рокля в допълнение с чадър в същия цвят. Тя го придържа отворен с ръка в бяла ръкавица. По този начин може би се предпазва от последните дъждовни капки. Мъжът до нея е с бяла риза, черна жилетка, черно палто и цилиндър. Ръцете му са в бели ръкавици и държи бастун. Такъв е бил ползван не толкова, за да се подпират на него, а като аксесоар към тоалета.  Зад двойката пристъпва по- възрастен мъж, с бяла брада и цилиндър, който  се подпира на затворен чадър.  В лявата си ръка държи книга. В дясно от него минава затворена карета, с впрегнати два кафяви коня управлявани от млад мъж.

Описание:
Натали Платнарова

„Легенда за цар Самуил и Биляна“ – картина на Васил Горанов

  Виждаме млада девойка седнала край извор. По-късно мястото ще бъде наречено „Билянините извори“ в нейна чест. Слънчев летен ден. На заден план вятърът накланя клоните на високо дърво. Красивите, стръмни склонове и гребени на скалистите планини, които заемат хоризонта са без следа от сняг.

   Девойката е изобразена красива и нежна, с мила усмивка и дълги, тъмни и стелещи се свободно до кръста коси. Облечена е в бяла блуза и дълга пола. Около челото си носи украшение.

Ръцете на биляна са събрани около брадичката. Тя се е загледала в плуващите в краката й патици – две в кафяво и една чисто бяла, а около тях пет жълти патета(две от тях плуват между възрастните, а останалите три – по-далеч по течението).  Момичето с ръце под брадичката, чистата река, новородените патета, всички те са символ на чистота, невинност и дори наивност и уязвимост. Зад гърба на Биляна се приближава цар Самуил. Изобразен е като красив, представителен, висок мъж с коса, дълга до раменете и брада. От присъствието му се излъчва респект и сила, и независимо че върху главата си не носи корона, художникът отлично е успял да пресъздаде царствената му осанка. Носи бяла туника под златна ризница, а върху тях- червен плащ. Под дясната си ръка държи сваленият току- що шлем, а лявата подпира на дръжката на меча си. Зад него, оседлан, чака красивият му бял кон. Докато той върви към Биляна, двама от хората му се отдалечават по пътя – отличаваме ги само като размазани фигури. Така до реката остават само Биляна и цар Самуил, а ние ставаме свидетели на момента преди двамата да се запознаят и да започне любовната им история, за която легенди се носят и до днес.

Описание:
Натали Платнарова

„Созополско пристанище“- картина на Александър Мутафов

Основен фокус в произведенията на Александър Мутафов е непреходната красота на Черно море. Художникът предпочита да се фокусира върху неговата спокойна същност. Пейзажът му е пропит с дъха на тихите вълни и усамотения бряг. Водата в картините му е светла, с по-малко пяна. Работи с масло и акварел, а с пастел изпълнява по-интимни мотиви. В „Созополско пристанище“ забелязваме първо чистата, спокойна вода, неподвижна в ранното утро. Картината е в нежни, бледи, пастелни цветове. Виждаме брега, покрит с пясък на ивици от по- тъмен, мокър пясък и сух такъв. На този бряг трима мъже подготвят мрежите за лодките си, а други четирима са седнали по турски на земята и подготвят въдици. Привлича вниманието малко момче, което единствено седи право и е загледано в хоризонта. В далечината още двама мъже вече са седнали в малка лодка и плават към по-голям плавателен съд с платна.

Описание:
Натали Платнарова

„По жътва“ – картина на Васил Горанов

Картината представлява топъл и интимен момент между млада майка и бебето и. Денят е слънчев. ННаоколо се стели златен килим от зърно, люшнал  се наляво под напора на вятъра. На земята върху бяло одеяло красива жена с вързана, тъмна коса, вдигната на кок, е седнала и кърми детето си. Облечена е в традиционна българска носия в бяло и червено, запретната високо по бедрата.   Краката и са боси. На бялото одеяло до жената е сложена една торба, стомна с вода и обувките и, меки и от кафява кожа. 

  Наблюдавайки майката, оставаме с впечатлението,с че нищо от външния свят не достига до нея и детето й.

  На заден план възрастна жена стои права и отпива вода от стомна, а още по-далеч млад мъж, най-вероятно бащата на детето, е понесъл наръч от житни класове. Два чисто бели бивола са  впрегнати в каруца, която в момента стои в покой. Хоризонтът е зает от зелени хълмове и дървета, служещи като граница между златните поля и синьото небе.

Описание:
Натали Платнарова

„СЛЕПИЯТ ГЪДУЛАР“ – картина на Илия Петров

В картината преобладават тежки, меланхолични цветове – съчетание на кафяво, тъмно зелено и оранжево. Представлява портрет на музикант. Облеклото му е типично за XVII-XVIII В. в България – бяла риза, потури и навуща на краката. Той е слаб, с издължена фигура и бледа кожа. Възрастта му е около средната. Косата му е къса, а брадата му – едва набола. 

  Мъжът е седнал на пода. До лявото му коляно лежи раирана торба. В лявата си ръка държи гъдулка, а в дясната лъка. Докосва лъка до гъдулката, което предполага, че свири в този момент. Образът на гъдуларя е спокоен и отпуснат, очите му са затворени. Изглежда съсредоточен – от него струи душевен покой. Устата му е леко отворена, сякаш се наслаждава на музиката. Дори да не знаехме наименованието на картината, по вида му бихме се досетили, че е незрящ. Заради цветовете и като цяло с излъчването си, произведението предизвиква тъжни емоции и натрапчиво усещане за самота.

Описание:
Натали Платнарова

„Стара и нова София” – картина на Владимир Мански

Картината представлява поглед от високо към центъра на нашата столица, в който се преливат улиците на стара София и новото строителство. Виждат се много различни сгради от стари къщи, през тухлени, ниски блокове до високи ЕПК-та, куполи на църкви и панелни блокове. Небето е ясно и светло синьо, а слънцето огрява разнообразната и богата софийска архитектура. На преден план са ни показани зелени борове и по- високи дървета стъпили върху тревни площи. В долния десен ъгъл е изобразена улица в завой, на който има спирка, а от спрелия червен трамвай слизат хора. Вижда се пресечката на улиците „Раковски“ и „Иван Вазов“. Както и ресторант-градина „Чайка“, до него-сградата на бившето кафене „Средец“ и срещу него – Народния театър. В дъното е Градската градина, а в ляво – Министерството на транспорта и съобщенията.

Бележки:
Едроплощен кофраж (ЕПК) е технология за строителство на сгради от монолитен стоманобетон, при която се използват едроразмерни вертикални и хоризонтални кофражни платна за многократна употреба – Уикипедия

Подбор на информацията:
Натали Платнарова

Източник:

https://www.europeana.eu

Крепостта на нос Калиакра- картина на Жаклина Ямелиева

Картината на Жаклина Ямелиева е ярка и слънчева, заредена с положителни емоции. Авторката е наблегнала на топлите, силни и ярки цветове присъщи на лятото. В дясната част е изобразен нос над Черно море, покрит с трева и разноцветни цветя. Контраст представляват скалите – стръмни и отвесни.  Под тях морето, огряно от слънцето, е светло и спокойно. Вълните(разположени в ляво)  са малки, с по- светли и по- тъмни оттенъци на синьото. Във водата се виждат и по-скромни като размер  скали, явно достигнали до там вследствие на свлачища от стръмния рид. В далечината небето е изпъстрено с пухкави, бели, летни облаци. Върху носа са кацнали руините от древна порта и стена, а зад нея на самия ръб се вижда червеният покрив на самотна къща. Цялостното настроение, излъчвано от картината е за топло лято и морски бриз.

Описание:
Натали Платнарова

„В сините простори“ – картина на Аркадий Рилов(1918)

Морският пейзаж на Аркадий Рилов е в светли, ярки, слънчеви цветове. Показан е типичен  слънчев зимен морски ден. Морето е спокойно и тихо, огряно от слънчевите лъчи, небето е чисто, с малки, бели облачета пръснати по синия простор. Небесната шир е в различни нюанси на синьото, сякаш художникът иска да покаже течението на вятъра, което издува платната на отплаващият от сушата кораб. Измежду облаците са нарисувани седем бели лебеда в полет, с широко разперени криле и дълги шии, те са на по- преден план. Летят заедно, в лявата посока на картината. В дясно на хоризонта се вижда земя с покрити с лед върхове, които блестят под слънчевите лъчи. От този остров изглежда да е тръгнал кораба, който навлиза навътре в морето с издути бели платна и нос, отправен към дълбочините. Цялостната представа, която картината вдъхва е за свобода и простор. Тя е изградена в нюанси на синьото и бялото. Наблюдавайки я, буквално си представяме как ей сега ще ни докосне морският бриз.

Описание:
Натали Платнарова

Фреди Меркюри

Пред себе си виждаме замислен човек,седящ над пианото, Това не е просто обикновен човек,а Фреди Меркюри – рок легендата на ХХ век. Не обаче Фреди Меркюри, когото всички си представяме първоначално. Това е съвсем различен Фреди, около двайсет и пет годишен, в разцвета на своята младост. Гъстата му, черна и лъскава коса едва достига раменете му. От мустака няма и следа. С лека усмивка на лице, но същевременно и свъсени вежди, той композира поредната мелодия, която по-късно ще се превърне в следващия хит на британската рок група Queen.

Пръстите му, накичени със сребърни пръстени, съвсем леко докосват белите клавиши на чисто белия роял. Изпод ръкава на лявата му ръка тайно се прокрадва тънка сребърна гривна. Кръстосал крака върху черното столче, Фреди изсвирва тихо няколко тона. На няколко сантиметра над рояла виси сребрист микрофон, готов да улови композираната мелодия. Зад тихия певец е разположен усилвател, висок около метър.

Вероятно Фреди  не е на тихо място у дома, а прекарва поредния си ден в звукозаписното студио, посветен на единствената си мисия в живота – да твори музика, способна да докосне всяка душа.

Наоколо няма никого. Цари тишина. Единственият шум, който се долавя, е лекият ангелски глас на пианото. Връзката с външния свят липсва. Само малкото прозорче, разположено в горния десен ъгъл на малката стаичка, пропуска слънчевите лъчи в тъмната тиха стая.