Картина без име – картина на Жан Батист Камий Коро

В тази картина надникваме в света на момиче, четящо сред природата. Портретът на Жан Батист Камий Коро е издържан изцяло в тъмните, мрачни гами. Зад младата девойка(на видима възраст около 18 години) съзираме поляна с трева. В далечината се откроява бряг на езеро или на море, няма как да се определи, тъй като художникът не е концентрирал фокуса върху детайлите. На брега, далеч на заден фон забелязваме малка рибарска лодка, а в нея мъж облечен в бяла риза, който навлиза във водата. Тревата, фигурата на младата дама, дори небето, което изглежда чисто, са в тъмни цветове. Момичето е в близък план, застанало в профил, така че можем да наблюдаваме само лявата му страна. Тъй като е приседнала в свито положение нямаме поглед в детайли към роклята и чертите на лицето.  Полата и е по- светла, ръкавите и са сини, лявата и ръка е сгъната и сложена между шията и брадичката, така че закрива горната част от тялото. С Дясната си ръка девойката придържа отворена книга в скута си. Главата и е сведена към четивото. Косата и, върху която се забелязват украшения, е тъмна и прибрана на нисък кок отзад на тила.

Изобразявайки красотата на момичето с книгата, художникът може би има за цел да насочи вниманието ни върху простата и женственост, младостта и присъщата и невинност.

Описание:
Натали Платнарова

„Последният полет на доблестния кораб“ – картина на Джоузеф Уилиам Търнър

На фона на пламтящо слънчево небе виждаме ветеран от битката при Трафалгар. Парен влекач изтегля бойният кораб „Смел“. през Темза в посока на пристанището, където да бъде превърнат в скрап. Основната част от платното е заета от образа на залеза над морето. Залязващото слънце оставя диря от топла светлина по водата. Картината е композирана така, че отляво, откъдето идва корабът, все още небето е светло и синьо, а отдясно над пристанището слънцето залязва в силна златисто-червена светлина. Залезът е символичен, с него авторът предизвиква усещане за край и за смърт. В горния ляв ъгъл виждаме и изображението на месеца.  В своето разположение и цветове белият сърп върху синия  небесен фон контрастира ярко на червеното слънце на фона на златния залез, разположено в долния десен ъгъл.
Съвременник на Търнър отбелязва:
„Пламтящият хоризонт поетично загатва, че слънцето на
„Смелите“ залязва в слава“

Описание:
Натали Платнарова

И. Айвазовски. Деветата вълна. 1850

Картината, типично за платната на Иван Айвазовски, изобразява море след силна буря на фона на ярък изгрев, подаващ се зад облаците и хора претърпели корабокрушение и  опитващи да се спасят на отломки от мачта. Лъчите на яркото сутрешно слънце осветяват грамадните вълни, най-голямата от които е деветата вълна, готова да погълне всички и да ги потопи в морската стихия на Ям (бог на морето в ханаанската митология).
Пресъздадено е невероятното величие и мощ на морето и безпомощността на човека пред природата с нейните естествени закони. Морето изглежда ядосано и безкрайно, в контраст с изгрева, вдъхващ поне малко оптимизъм след трудната нощ. Топлите тонове на огряното море сякаш придават на водата по-малко необятен вид, вдъхвайки у зрителя надежда, че хората ще бъдат спасени. Вълните изглеждат още по- сурови и големи на фона на корабокрушенците. Пяната сякаш се сблъсква и се слива с облаците, прогаряни от слънцето. Произведението успешно представя хармония между страха и надеждата.

Описание:
Натали Платнарова

Цилиндър

Тази шапка е символ на високата класа през 19 век. Тя е твърда и висока във форма приличаща на цилиндър с малка периферия, краищата на която са леко извити нагоре. Изцяло черна е, като в основата на цилиндъра е поставена сатенена лента в черен цвят.

Описание:
Ивайло Димитров

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

Под горещото огнено небе, като морско чудовище се вият тъмните ледени води на фиорда. В средата, между тях, върху дървен мост самотна фигура е извила тялото си, обхванала е главата си с ръце, опулила е очи и е разтегнала уста в непреодолим ужас граничещ с лудост. Два неясни, безразлични силуета се отдалечават зад гърба й, глухи за нечовешкия писък пронизващ хаоса от безнадеждност, меланхолия, самота и страх.

Описание:
Димитър Желязков

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

vikat

На картината е изобразена човешка фигура с широко отворена уста и очи, която е хванала с ръце главата си. Фигурата е позиционирана на кей. Голяма част от фона на картината е зает от неясно очертани контури на морски пейзаж, а над него е надвиснало червено – оранжево небе.

Описание:
Силвия Ангелова

Джейн Ламптън Клемънс – майка на Марк Твен

mark tven

Майка ми никога не употребяваше големи думи, но имаше естествен дар да въздейства с простите. Тя доживя близо деветдесет години и до последния си миг умееше да си служи със словото, особено когато я възмутеше някаква низост или несправедливост. Тя също се оказа много пригодна за моите книги където играе ролята на Том Сойеровата леля Поли. 

Из „Избрани творби  в два тома” – „Автобиография”
Марк Твен
Издателство „Отечество”, 1990

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Брет Харт – личен секретар на управителя на Монетния двор на Съединените щати

mark tven

Брет Харт беше един от най-приятните хора, които познавах. Той беше в същото време един от най-неприятните хора, които познавах. Позьор, фалшив и неискрен, той демонстрираше тези свои качества дори чрез облеклото си. Определено може да се каже, че беше хубав, макар лицето му да бе надупчено от едра шарка. Когато средствата му позволяваха това – а дори и когато не му позволяваха, – той все гледаше да изпреварва малко модата. Винаги правеше впечатление, че е облечен по-модно дори от  най-големите контета. Не можеше да се отрече, че има добър вкус. Макар облеклото му да биеше на очи, то никога не биваше просташко или крещящо. В него винаги имаше някаква изящна, ефирна подробност, която отличаваше Харт от всички други ултрамодерни франтове. На-често това беше вратовръзката – винаги едноцветна, в някакъв наситен цвят. Веднъж тя ще е яркочервена, като лумнал пламък под лицето му, друг път – тъмнолилава, топла и жива, сякаш на гърдите е кацнала някоя от ония пищни изумителни бразилски пеперуди. Тънката суетност на Харт се проявяваше дори в стойката и вървежа му. В стойката му имаше грация и лекота, а походката му беше една такава ситна-ситна, но му подхождаше напълно – нормална походка не би отивала нито на характера му, нито на облеклото му.

В него нямаше нито една искрена жилка. Мисля, че той не беше способен на каквото и да било чувство, защото нямаше с какво да чувства.Според мен сърцето му изпълняваше само ролята на помпа и нищо повече. Готов съм дори да се закълна, че то не му служеше за нищо друго. 

Из „Избрани творби  в два тома” – „Автобиография”
Марк Твен
Издателство „Отечество”, 1990

Подбор на описанието:
Валерия Вълева