Цилиндър

Тази шапка е символ на високата класа през 19 век. Тя е твърда и висока във форма приличаща на цилиндър с малка периферия, краищата на която са леко извити нагоре. Изцяло черна е, като в основата на цилиндъра е поставена сатенена лента в черен цвят.

Описание:
Ивайло Димитров

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

Под горещото огнено небе, като морско чудовище се вият тъмните ледени води на фиорда. В средата, между тях, върху дървен мост самотна фигура е извила тялото си, обхванала е главата си с ръце, опулила е очи и е разтегнала уста в непреодолим ужас граничещ с лудост. Два неясни, безразлични силуета се отдалечават зад гърба й, глухи за нечовешкия писък пронизващ хаоса от безнадеждност, меланхолия, самота и страх.

Описание:
Димитър Желязков

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

vikat

На картината е изобразена човешка фигура с широко отворена уста и очи, която е хванала с ръце главата си. Фигурата е позиционирана на кей. Голяма част от фона на картината е зает от неясно очертани контури на морски пейзаж, а над него е надвиснало червено – оранжево небе.

Описание:
Силвия Ангелова

Джейн Ламптън Клемънс – майка на Марк Твен

mark tven

Майка ми никога не употребяваше големи думи, но имаше естествен дар да въздейства с простите. Тя доживя близо деветдесет години и до последния си миг умееше да си служи със словото, особено когато я възмутеше някаква низост или несправедливост. Тя също се оказа много пригодна за моите книги където играе ролята на Том Сойеровата леля Поли. 

Из „Избрани творби  в два тома” – „Автобиография”
Марк Твен
Издателство „Отечество”, 1990

Подбор на описанието:
Валерия Вълева

Брет Харт – личен секретар на управителя на Монетния двор на Съединените щати

mark tven

Брет Харт беше един от най-приятните хора, които познавах. Той беше в същото време един от най-неприятните хора, които познавах. Позьор, фалшив и неискрен, той демонстрираше тези свои качества дори чрез облеклото си. Определено може да се каже, че беше хубав, макар лицето му да бе надупчено от едра шарка. Когато средствата му позволяваха това – а дори и когато не му позволяваха, – той все гледаше да изпреварва малко модата. Винаги правеше впечатление, че е облечен по-модно дори от  най-големите контета. Не можеше да се отрече, че има добър вкус. Макар облеклото му да биеше на очи, то никога не биваше просташко или крещящо. В него винаги имаше някаква изящна, ефирна подробност, която отличаваше Харт от всички други ултрамодерни франтове. На-често това беше вратовръзката – винаги едноцветна, в някакъв наситен цвят. Веднъж тя ще е яркочервена, като лумнал пламък под лицето му, друг път – тъмнолилава, топла и жива, сякаш на гърдите е кацнала някоя от ония пищни изумителни бразилски пеперуди. Тънката суетност на Харт се проявяваше дори в стойката и вървежа му. В стойката му имаше грация и лекота, а походката му беше една такава ситна-ситна, но му подхождаше напълно – нормална походка не би отивала нито на характера му, нито на облеклото му.

В него нямаше нито една искрена жилка. Мисля, че той не беше способен на каквото и да било чувство, защото нямаше с какво да чувства.Според мен сърцето му изпълняваше само ролята на помпа и нищо повече. Готов съм дори да се закълна, че то не му служеше за нищо друго. 

Из „Избрани творби  в два тома” – „Автобиография”
Марк Твен
Издателство „Отечество”, 1990

Подбор на описанието:
Валерия Вълева