Етикет: XIX в

Шапка „Панама“

Панамата е шапка, изработвана от листата на вид палма toquilla и за пръв път е видяна от западните преселници на главите на еквадорските селяни още през 17 век. Заселниците възприели носенето на шапката, защото тя била идеално пригодена за местния климат. Истинска популярност панамата придобива в края на 19 век, когато започва „Златната треска“ в Северна Америка. Миньорите често пътували за Калифорния през Панамския канал и така шапката получила името „панама“. Първоначално панамите са се тъкали на ръка, сега те са направени от различни леки материи, но все пак най-често за шиенето им се използва естествен памук.

Изображение

На изображението се вижда синя шапка с равна широка периферия в основата на която е поставена раирана лента. Райетата са в три цвята, светлосин, кафяв и тъмносин поставени  върху бяла основа. Горната част е в класически „Борсалино“ стил. Отличителна черта на шапката са три специфични вдлъбнатини на короната –  детайл за декориране наподобяващ формата на леко скосен триъгълник.

Описание:
Десислава Стефанова

Алберт Чмиеловски, Картина без име

Тази картина представлява образ на жена в цял ръст, която се е зачела в отворена книга. Фонът на произведението е засенчен и неясен – не се долавят други обекти освен жената. Тя е уловена от художника права. Нарисувана е в профил. Облечена е в дълга бяла рокля от XVIII- ти век, която се влачи по земята. Обемистата рокля още повече подчертава деликатността и. Кожата и е бледа и така  силуетът и е още по- контрастиращ с останалата част от картината.

  Косата на дамата е светла и прибрана високо в подреден кок. Чертите на лицето и са нежни, ръцете и – фини и бели. В лявата си ръка държи книга, към която е свела глава. Изглежда напълно погълната от текста.

  Подписът на художника е положен в десния, долен ъгъл на портрета заедно с годината, но надписът е нечетлив.

Описание:
Натали Платнарова

„Жена четяща в градината“ – картина на Ричард Милър

В тази слънчева картина почти можем да усетим силното ухание на прясно окосена трева и цъфнали цветя. Художникът не ни е показал небето, но и без поглед върху него можем да се досетим, , че денят е топъл и летен. Наслаждаваме се на градина с разцъфнали цветя в различни нюанси на бяло и розово на фона на зелената трева. Богатата на багри градина е разделена на две от каменни стълби, спускащи се срещу нас. В близък тревист участък са вложени каменни плочи, като продължение на пътеката. Самата пътечка е заобиколена с храсти и различни цветя от двете страни. По парапета на стълбите има поставени глинени съдове(стомни). Точно срещу нас, на едно от стъпалата, е приседнала млада дама в дълга рокля, характерна за периода на 20-те години на 19- ти век. Роклята е светла, заради яркото слънце не можем да определим дали е бяла или в някой друг светъл цвят. На раменете си дамата носи шал в зелено на жълти цветя, а над главата си държи отворен зелен чадър за да и пази сянка. А роклята, чадърът ? и дори шалът са в тон с цветовете в градината.  

  На коленете на дамата е положена книга. Главата и е приведена към четивото в скута, така че не виждаме детайли от лицето и. Младата жена се е зачела дълбоко, приседнала сама в тази приказна обстановка. Със своята грация и естественост героинята на платното представлява едно хармонично и идилично допълнение към околния малък свят, съчетаващ в себе си природа и история.

Информация:

https://bul.herewomentell.com/4280937-historical-dresses-of-all-ages

Описание:
Натали Платнарова

„Впечатление. Изгрев.“ – картина на Клод Моне(1872)

„Впечатление. Изгрев.“ на Моне е маслена живопис, изобразяваща изгрев над мъгливо пристанище. Цветовете са основно притъпени, леко размазани, оставящи впечатлението, че се гледа през пелена и отдалеч. Последното контрастира с яркото, изгряващо слънце, подаващо се из зад облаците и дима. На хоризонта се виждат индустриални комини, бълващи пушек, фабрики и кранове. На преден фон с тънка четка е изобразен силуетът на лодкар с гребло, тръгнал на ранен риболов. Като образец за картината е взето пристанището на Хавър. Слънцето е изобразено като малка оранжева сфера, издигаща се леко вдясно от центъра на платното. При изгрева лъчите му оцветяват небето с ярка оранжева мъгла и може би заради това е първото нещо, което привлича вниманието ни. По всяка вероятност мътността илюстрира димните емисии от съседни фабрики и  параходи. Като фон забелязваме и мачтите на ветроходен кораб, които също са замъглени. На преден план художникът използва тъмни четки, за да създаде малки вълни по повърхността на водата. Отражението на слънцето върху морската шир се вижда в центъра на картината.

Описание:
Натали Платнарова