„Юнашка фланелка“ из „Ние, врабчетата“ /разкази/ от Йордан Радичков

Вече достатъчно пораснали, врабчетата напускат старото си гнездо и заживяват в короната на едно дърво. То ги закриля от вятър, предпазва ги от дъжд и неприятели. В един мрачен и мъглив ден, накацали из клоните му, врабчетата забелязват към тях да приближава едно непознато и немощно врабче, облечено във фланелка. Приет гостоприемно, новодошлият им разказва, че е от далечната страна Китай, а сетне им описва тежките изпитания и трудности, през които преминава за да стигне до тази нова за него земя. У Фу, както се казва врабецът, разказва за миналия си живот из оризовите ниви и за щастливото съжителство между неговото семейство и хората по тия места. Те живели и си помагали взаимно- врабчетата се хранили с насекомите, които вредяли на растенията, а пък хората се сдобивали с богата реколта. С мъка продължава историята си, описвайки спомените си от един изпълнен с жестокости ден. Докато живота си тече в преследване на насекоми из нивите, изневиделично той и всички останали врабци са безмилостно подгонени от местните хора. Това ги принуждава да отлетят, с желанието да открият нов и спокоен дом, но силите им не позволяват да летят на далечни разстояния. Затова те кацат в друго оризище, с надеждата да съберат нови сили и да продължат бягството си, но отново са застигнати от хората и подложени на несекващите им до смърт удари. Много от събратята му загиват, а У Фу успява да се скрие дали заради своята юнашка фланелка, дали заради съдбата отнесла се благосклонно към него през този ден… Останал сам, той преминава през Великата китайска стена и се отправя на дълъг и мъчително неизвестен полет. Така завършва тъжната си история врабчето от Китай, която буди негодувание в смелото сърце на Чир, който предлага да го научи на изкусното летене наобратно. Всички съчувстват и споделят мъката на новия си приятел и го приемат сред тях.

Изображение: Картинката е черно-бяла и пресъздава момента, в който врабчето У Фу от Китай се среща с тукашните врабци. Той е с къса фланелка на райе и тъмно оцветено тяло, с раздалечени крилца, сякаш обзет от вълнение докато споделя нещо с околните. Може би споделя несгодите, които е преживял. Новопристигналото врабче е заобиколено от другите, из които се откроява един по-висок, също облечен във фланелка с райета, която достига до глезените му. Запетайчето също е насочило погледа си към китайския си събрат, а над всички високо в небето кръжат три врабчета. Видно е, че У Фу  се е сдобил с нови приятели, щастлив, загърбил мъката и изпитанията, намерил нов, спокоен дом. Възможно ли е неговата юнашка фланелка да му е дала кураж и надежда, за да успее да премине през дългия път? Колко ли радост изпълва мъничкото му сърце?

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Училищно звънче“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Щом удари училищното звънче и децата тръгнаха на училище, ние се преместихме на едно дърво в училищния двор, да можем да гледаме оттам в класната стая и покрай децата да научим малко история, малко аритметика, а така също и буквите… Няколко седмици учехме, като гледахме все през прозореца, и ученето ни вървеше много добре. Един ден децата излязоха навън, грабнаха прашки и започнаха да ни замерят с камъни…“

Настава момент в който врабчетата трябва да усвоят нови знания, които техните родители не могат да им дадат, а съюзник в тази задача е училището от където се носят мъдрите слова на учителите. Те се настаняват върху клоните на дървото, намиращо се в училищния двор, и оттам прилежно учат наравно с децата. Студът, лошото време, падащите мъгли или ръмящият дъжд не успяват да попречат на желанието на врабчетата да учат- те стоят на дървото и с постоянство и упоритост усвояват още знания. Един ден, щом децата излизат на двора и забелязват врабците, започват да ги замерят с камъни, които хвърчат безмилостно от прашките в ръцете им. Всички си разлитат и огорчени и натъжени търсят съвет при по-възрастните и мъдри от тях врабци в градския парк. След като получават ценни съвети те решават да постъпят по същия начин с малчуганите за да разберат колко груба е била постъпката им. И така, врабчетата изчакват зад един ъгъл и щом децата ги приближават започват да стрелят с прашки, което ги принуждава да избягат. Така децата и врабчетата си сменят ролите- в класната стая пернатите, а из клоните на дървото децата. Цялата зима преминава неусетно за новите ученици, докато малчуганите потракват със зъби от студ, мъчейки се да научат нещо докато надничат през прозорците.

Изображение:

Картинката е черно-бяла и пресъздава момента, в който врабчетата напускат класната стая, завършили успешно учебната година. В центъра на рисунката е кацнало едно врабче, което сякаш има да съобщи нещо изключително важно. То е заобиколено от осем дечица-момичета и момчета, и разбира се Запетайчето. Някои от децата са с шапки, други не, но всички са облечени в блузки с дълги ръкави с различни елементи и шарки по тях-на райе,точици или големи кръгове. Момчетата носят панталони, а момичетата са с поли до коленете. Всички малчугани са насочили поглед към Чир, с изключение на едно, което гледа Запетайчето. Усмихват се. Чир може би им разказва за знанията, които е получил в училище, нескривайки гордостта и радостта си от този факт. Колко ли се срамуват децата от лошата си постъпка към врабчетата? Колко ли е голямо желанието им да бъдат отново в училище? Сигурно е, че децата са разбрали колко важно е да бъдеш добър, да си прилежен и старателен в учението и мил с околните. Над всички тях кръжат седем врабчета, които се радват на свободния полет.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

Врабчета, кацнали върху клонка

Врабчета, кацнали на клонка

Централно на снимката е фокусирана една клонка, леко покрита със сняг. Тъничка е, но е достатъчно издържлива, щом на нея са кацнали около 20 врабчета.  Сгушени са едно в друго  и са леко  покрити със снежинки.  От тази клонка, излиза една по-малка, на която има само две врабчета. Фона е синьо- зелен, със снежинки.

Описание:
Васалена Атанасова