НУ ПОГОДИ

nu-pogodi

Ну, погоди!“ е съветско-руски анимационен сериал на московското студио „Союзмультфильм“, с режисьор Вячеслав Котьоночкин, създаден и излъчван в периода 1969 — 1986 г. Допълнителни серии са създадени през 1993 и 2006 година.

Класиката е наситена с изключителна динамика и разказва за Вълка, който иска да хване Заека, за да го изяде, но все не успява.  Заекът не върти подли номера, а вместо това е добродушен, понякога дори наивен, и винаги е готов да помогне на Вълка в беда.

Изображение: Вълкът е облечен в черни панталони, от които стърчи сивата му опашка, розова риза с жълта вратовръзка на сиви точки, зелена шапка от която се развяват черните му коси, боси крака, а от пръстите му стърчат черни нокти. Пуши цигара. Добродушното сиво зайче е облечено в зелен спортен екип от две части тъмно зелени панталони със светлозелена тениска и маратонки. Във фоайе с големи мраморни, оцветени в бяло и синьо плочи, разположени шахматно, пред стълбите Вълкът държи голям, сив чувал, пришит със синя кръпка. Така причаква зайчето, което се спуска по парапета.Ако то не усети опасността ще попадне в чувала, заедно с хилката , която държи  в ръка.

Описание:
Ирина Янакиева

БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ (Народна приказка)

bolen-zdrav-nosi

Един гладен вълк шетал из гората. От глад едва гледал. Отдалеч го видяла лисицата и се усмихнала. Тя познала, че вълкът е гладен, няма много сили, едва върви, и тозчас решила да му отмъсти и за голямата сила, която имал, и за смелостта му, и най-много за здравите му зъби. Тя само с хитрина се опитвала да преживява и винаги, когато можела, показвала на вълка, че тя е по-умна и по-хитра от него и по тоя начин отмъщавала за силата му. И сега, като го видяла такъв гладен и уморен, помислила си да го направи за присмех на другите.

Поканила го да отидат заедно на сватба вкусни гозби и месо да хапнат. Измамила го лисицата и го вкарала през комина право на сватбарската софра.Развикали се сватбарите, разтичали се, грабнали кой дърво, кой вила и погнали вълка. Той, горкият, едва избягал в гората, пребит от бой.

Докато сватбарите гонели Кумчо-вълчо, лисана слязла през комина в стаята. Нахранила се набързо. После видяла едно гърне с кисело мляко и пъхнала главата си в млякото. Невестата я видяла, грабнала машата и тупнала лисицата по гърба. Кума-лиса се измъкнала, но в бързането цялата ѝ глава била омацана с мляко. Видяла вълка, едвам пристъпвал от болки. Тя започнала да пищи и да нарежда, че са и счупили костите, и че мозъка ѝ изкарали. Кумчо-вълчо, като я слушал как рони сълзи и как нарежда, станало му жал и я взел на гръб да я носи.

Изображение: Късната есен се е настанила в гората и е обагрила листата в своите жълто-червени цветове, само високите борове зеленеят. Стара бяла воденица мели житото, задвижвана от бистър поток. На входа на воденицата, пред дървената врата, с навес от керемиди, има струпани чували. Пребитият вълк, със съдрани дрехи едва  пристъпва от болки, а от челото му пот тече, но носи на гърба си хитрата лисица. Кума лиса се е нагласила като за сватба. Облякла е топлото кожухче, забрадила се е с жълта забрадка. Въпреки, че се държи за главата, преструвайки се на пребита, не  може да се сдържи от радост, че болният я носи.

Полската мишка ги наблюдава скрита в шипковия храст. Зайо Байо дългоухи се показва плахо зад едно дърво.

Описание: 
Ирена Янакиева

Дядовата ръкавичка (корица)

4603414370

Картината изобразява корицата на  книжка за деца „Дядовата ръкавичка“ от Елин Пелин на издателство Фют.

Студен зимен ден, а насред снега една топла ръкавица, изгубена от своя собственик дядото  се е превърнала в подслон за Малка мишчица Гризана, мокър и подплашен Зайо Байо Средногорски, лукавата Кума Лиса, страшния Вълчо от гората гладен, рошава Мецана.

Ръкавицата е изобразена като  къщичка с прозорци и комин, от който излиза дим. Най отдолу хитрата кумичка, златокожата лисичка, лукаво се подсмихва. А на палеца подпряна малка жабка  с бяла снежна шапка се подпира на борово клонче от което виси шишарка. В ляво сива мишчица гризанка хванала се за камбанка  с поглед вперен в Зайо дългоуши, който в шал и шапка се е сгушил, а фенера осветява тяхната забава. Събрали се другарски, разположили се царски.

Описание:
Ирена Янакиева

Червената шапчица

chervenata-shapchitsa

Червената шапчица е народна приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и братя Грим в Германия.
Приказката е публикувана за първи път през 1697 г. в сборник с приказки на Шарл Перо.
Най-познатият днес вариант принадлежи на Братя Грим, публикуван през 1857 г.
Малко сладко момиченце е облечено в червена рокличка, с бяла тънка дантела в края, бяла престилка вързана на кръста и най-важното червена кадифена шапка, заради която всички го наричат Червената шапчица. Тръгнало е от селото през красивата гора обсипана с цветя и весело подскача с кошница в ръка. В кошницата има козунак, шише вино и плодове, за болната й баба. Момиченцето бере цветя, а лукавия вълк, сивокожият звяр наднича зад едно дърво и крои планове как да го изяде. Малко сиво зайче, подскача игриво в прекрасния слънчев ден. Гората е толкова кичеста, че Червената шапчица не може да устои на цветята, които изникват пред очите й. Селото вече е далеч зад нея, ромоли бистрата рекичка с дървен мост, който прилича на изхода от селото и входа към гората. Слънчевите лъчи се провират игриво между листата на дърветата.

Описание:
Ирена Янакиева

Трите прасенца

trite-prasentsa

Имало едно време една стара свиня, която имала три малки прасенца и понеже нямала достатъчно храна за тях, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по света да си търсят щастието, като им заръчала да се пазят от лошия вълк и да си построят домове.

В далечината на картината се виждат, една сламена и една дървена къщички, построени набързо от две от трите прасенца. На преден план едно от прасенцата все още строи своята къщичка. Работи неуморно, Стъпило здраво на стълбичката с чук в ръка. Сламената шапка го предпазва от слънчевите лъчи. Строи я от камъни и тухли, със здрава дървена врата, покрив с керемиди и комин. Пред къщичката има пътечка, в ляво от нея са разхвърляни строителни материали, а количката е пълна с тухли. Зелената морава е обагрена  с  цветя. Приключили със своите къщички двете прасенца седят и наблюдават братчето си. На земята между тях е постлана покривка, а върху нея има сладкиши и  чаша с чай. Едното прасенце е поседнало на пънче и държи своята чаша, а  срещу него другото прасенце сочи братчето, което все още работи и му се присмива. Те дори не подозират, че лошият вълк ги наблюдава зад храстите и крои планове как да ги изяде.

Описание:
Ирена Янакиева