Иглика

Игликата е представител на един от най-големите родове Първоцвети, който обхваща около 500 вида многогодишни тревисти растения. Расте по умерените зони на северното полукълбо. В България е най-разпространеното градинско цвете, но се среща също и в подножието на предбалканските и балканските райони из храсталаци, ливади, гори и поляни. Има над 8 вида иглики в диво състояние като 4 от тях са защитени от закона.

Цъфти от февруари до май в разнообразна цветна палитра. Стеблата му обикновено са изправени и къси, или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението.

На снимката сред зелена полянка е изобразена иглика изпъстрена с жълти цветове. Красивото пролетно цвете притежава високи стебла, в края на които са се разлистили жълтите цветчета. Излъчва красота, свежест, пъстрота и извиква в теб усмивка.

Описание:
Ивайло Димитров

ЛАЛЕ

Лалето е градинско цвете, което цъфти през пролетта.  Принадлежи към род Тулипа, като повечето представители на рода , който включва около 120 вида, са азиатски и малка част европейски. Цветовете на лалето са копринено меки и елегантно изтеглени, с цилиндрична форма  и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Листата му са дълги, достигащи до цвета. Размножават се чрез луковички.

Описание:
Гюлтен Исуф

Момина сълза

момина-сълза

Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което се среща често в градините и в горите на България. Цъфти през пролетта –най-вече през май. Определени вещества съдържащи се в него се ползват за лечение, но е силно отровно и не бива да се употребява от незапознати, нито дори само да се бере от деца и бременни.

Обикновено растението е с височина около двадесетина сантиметра.Листата му са широки, жилести, овални отстрани и с остър връх. Започват още от основата на растението и стърчат малко над стъблото и цветчетата. Измежду две – три листа се крие и самото цвете. Стъблото му е тънко, жилаво и обло, но с леки ръбести жилки. В горната му част са разположени малки дръжчици, от които висят цветчетата. На едно стъбло може да има до двадесет цветчета. Цветчетата приличат на малки бели топчести камбанки, завършващи с шест заострени ъгълчета, а във вътрешността се крият бледожълти тичинки. Омайният аромат на момината сълза е също толкова нежен, колкото и външният ѝ вид.

На снимката в близък план са заснети две стъбла момина сълза, разположени едно до друго и леко приведени на ляво. Всяко от тях има по десетина бели цветчета. Контрастът с черния фон зад тях ги кара да изглеждат още по-нежни и крехки. Почти всички висят надолу, освен едно, което сякаш любопитно се е обърнало към зрителя, показвайки жълтите си тичинки. В дясната част на кадъра, зад стъбълцата се вижда голяма част от един лист. Той леко загръща стъблата, а върхът му излиза извън кадъра.Снимката умело подчертава отличителните черти на момината сълза – изключителна нежност и изящност.

Описание:
Ясна Минковска

Креативна еко идея

kreativna eko ideq

На циментова стена с връзки са закачени голям брой пластмасови двулитрови шишета. Наредени са диагонално. Всяко едно от тях е затворено с капачка, а в средата му е направен прорез, от където е напълнено с пръст и са посадени различни зелени цветя.

Описание:
Борислава Стефанова

Пролет

prolet

Тъй като мрачната зима си отива е ред да се порадваме на пролетта, представи си, че се намираш на едно красиво място, а именно на полянка с много цветя, облечени в различни цветове, а около тях малки птичета, които припяват в тишината. На снимката виждаме две птици – те са сини и имат отчасти черен цвят на перата си, а на коремчетата им преобладават жълто и бяло.Те са кацнали на клонче със зелени листенца и с нацъфтели в бяло и розово цветчета.

Описание:
Карина Шуманова

Маса в къща на село

masa

Може би си в ролята на някое момиче, което ще постави последния красив детайл на дървената маса, или на малко момченце, което иска да разтури всичко, или на някоя щастлива възрастна баба, която се наслаждава на подправките. Каквото и да избереш да си, знай, че следната картинка е пред теб. Погледнато отгоре, се вижда горната част на дървен стол, от онези старите, с една напречна, овална, светлокафява рамка и шест дървени линийки, вертикално слизащи надолу към основата му. Столът е прилежно прибран към дървената маса, правоъгълна, създадена от широки дъски, заковани една до друга, точно като на село,  която е още по-светла, заради играта на слънцето с нея – само леко, в долния десен ъгъл, е по-тъмна и по-захабена – виждат се резки, я от усърдното рязане на някой лук, или домат, или каквато и гозба да се е раждала в умовете на хората. На захабената по-тъмна част, към чистото светлокафяво, леко лежат красиви цветове на лавандула, изсушени може би в някой тефтер. До тях търпеливо чака да бъде използван един молив, и той в светлия тон на кафявото, със сив графит, от старите – с розовата, почти изчезнала, гумичка, обвита в желязце. Моливчето, пък, танцува с малката извита лъжичка до него, еднакви на ръст, докосващи се само в две точки – графитът на моливчето и кръглата част на лъжичката и гумичката и края на дръжката. Лъжичката, на свой ред, лежи, изгаряйки от желание да разбърка пясъчно цветната течност, може би черен чай с мляко и мед,  в светло тюркоазената като океан чашка, почиваща си в същия цвят чинийка. Качваме се вече към светлата част на дървената маса, където две вази си почиват. Едната, цвят виненочервена, отиваща към лилаво, е дом на крехко стръкче с бяло листенце като цвят. Другата, дори не се вижда, от трите големи цветя в нея – едното, синьо като нощното небе около луната, другото бяло като облак близо до слънцето и третият – красиво лале със смесица от отенъци на розовото.

Цялата тази идилия е разположена върху дъсчен под, който вече клони към бялото, но дъските на пода и на масата са перфектно успоредни, и неперфектно срещащи се.

Описание:
Полета Янева