„Чири“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

 

„Едно наше врабче, Чири, отиде да живее на село. През зимата се топлеше в сламената стряха на плевнята, беше си направил дупка в нея и колкото и студено да беше, не му подвяваше отникъде, защото входът бе тъй тесен, че щом влезеше, го запушваше целия. Прехранваше се край кокошките…Всяка година то почиства свинските кожи на Илия, а за сметка на това Илия му позволява да живее безплатно в сламената стряха на плевнята. Врабчето никога не е повдигало въпрос, че кожата е голяма и че много работа има да падне по нея. Ето и сега с ушите си чу, че кожата е три декара, но нито изрази недоволство, ни нищо, ами обиколи да я разгледа от всякъде, да види дали е добре опъната и дали е натъркана равномерно с трици и сол. Като огледа и одобри, Чири се залови за работа… Всяка зима то бързаше да приготви свинската кожа преди още да е цъфнал кукурякът. Щом почисти кожата, Илия изправя сенарската ритла и изважда пироните. Сега ще обуя децата и жената!- вика Илия, отнася кожата, размерва я, реже я на ивици, прави цървули и кога тръгват на гости, врабчето ги вижда всички до един с нови цървули… Врабчето подтичва босо подир тях, къде пешком, къде подхвръкне, и му е кеф, кеф…Защото и врабчето има заслуга да са стегнати всички в нови цървули…“

Студената и наглед безкрайна зима преминава в упорита работа и почти неусетно за врабчето Чири. Докато всичко спи под пухкавата снежна завивка, то се труди упорито и припряно над свинската кожа на стопанина на плевнята. Там прекарва зимните нощи Чири, а денем упорито подготвя за нови цървули кожата. Врабчето е добро и признателно за предоставения му подслон и всяка зима с радост помага на Илия, без да се оплаква, а напротив щастливо и гордо от възможността да бъде полезно. Кожата, която трябва да обработи и почисти е огромна, но това не му пречи да свърши тази трудоемка работа. Напротив, то с още по-голям ентусиазъм се труди, знаейки и очаквайки радостта на илийчовото семейство щом се сдобият с нови цървули. От ранно утро до здрач кълве врабчето по кожата, а накрая тихо споделя радостта на стопаните. Нито за миг то не се плаши от работата, нито пък му се струва твърде трудоемка. Не изпитва и капка съмнение, че ще се справи, а напротив продължава с хъс и желание. И преди зимата да е свършила Илия се сдобива с нова чанта, която му ушиват от тазгодишната кожа. А сърцето на врабчето прелива от радост и гордост, че е успяло да се отплати на стопанина за топлата стряха и през тази зима.

Изображение:
На черно-бялата рисунка е пресъздаден момента в който Чири започва с почистването на свинската кожа. Тя е много голяма и здраво изпъната, като от всяка страна е закрепена с по два дълги, здрави пирони. В горната част на кожата в дясно е кацнало врабчето и вече кълве по нея. Има малък участък с дребни точици. Дали това са триците и солта, които ще трябва да отстрани? В средата на кожата от долната й част има цепнатина в тъмен цвят. Възможно е кожата да не е изцяло бяла, а на черни петна. Срещу изпънатата кожа стои прав един таралеж. Той не прилича на такъв съвсем, понеже е с много издължена муцуна, която прилича по-скоро на клюн, но пък има множество бодли. Обут е в панталон на ивици и сочи с ръка към кожата. Не става ясно какъв образ е нарисувал художникът, но е сигурно, че наблюдава работата на Чири, заедно със Запетайчето, стоящо до него. До тях У Фу и още един врабец явно си говорят и изглеждат озадачени. Дали смятат, че тази задача е трудна, дори невъзможна за едно врабче? Дебелачко и още едно врабче също са там, а Чири продължава да се труди. Колко ли разсъдливо и сърцато трябва да е врабчето за да иска да се отплати на Илия? Нима не би могло да нощува в сламената стряха, кой би му попречил? Разбира се стопанина не би го прогонил… Но какво по-хубаво от това да дадеш нещо от себе си на някого без да чакаш да ти бъде поискано в името на общото благо… Тогава животът ти добива истински смисъл.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

След сенокос

Sled_senokos

Картината изобразява типичен селски пейзаж, от времето преди освобождаването на България от турско робство. Действието, което художникът е пресъздал е събирането на сеното от полето – есенно време.

На заден фон са изобразени къщите от селото в далечина. Небето е светло синьо, с малки бели облачета, преминаващи над полето.

В центъра на картината има дървена каруца, пред която са впрегнати един кон и един вол. Конят е кафяв, с бяла ивица на челото. Личи си, че често е използван за теглене на каруци с товар от селяните, тъй краката му са изобразени мускулести и здрави. Волът, впрегнат до него е доста по- малък, но въпреки това също е здраво и набито животно. По-светло кафяво е от коня, като над копитата козината му е бяла. Изглежда сякаш е обул бели ботуши.

В каруцата е натоварена една голяма бала сено, като най отгоре й е застанала жена, която в момента поема още сено, подадено й от друга жена, посредством дълга вила. Жената, която е стъпила върху балата със сено е облечена в светло синя пола, дълга до глезените. От горе има светло оранжево елече и забрадка с подобен цвят. Жената, подаваща сеното е облечена в черна жилетка, под която има бяла риза, а на главата си носи черна шапка. Вижда се само до кръста, тъй като пред нея има една събрана и подготвена за товарене жълто-оранжева бала сено. В ляво от тази бала, още една жена е застанала с вила, готова да прехвърля сено от балата в каруцата. Тази жена е облечена в дълга тъмносиня рокля, а върху нея има светло синя престилка. На главата си има червена забрадка, за да я предпазва от яркото слънце.

Ясно се вижда как около тези персонажи цялото сено е предварително събрано от мъжете. Земята е покрита със зелена, прясно покаралата трева, като има малки пътечки, по които са минавали хората, както и две следи от колелата на каруцата. Образувало се е нещо подобно на кръг земя, с окосена трева, който обгражда жените и каруцата.

В далечината дясно зад тях се виждат трима мъже с гребла – те подготвят следващото сено, което жените ще трябва да натоварят в каруцата. Мъжете са млади, облечени в обичайните за времето си дрехи – леки вълнени панталони в тъмни цветове и бели блузи, тип риза.

Картината показва кипящата работа на полето, като оставя впечатление с какво голямо желание тези трудолюбиви българи вършат своята работа.

Описание:
Нора Борисова
Художник – не е посочен