„Уши-Муши“- разказ от Емилиян Станев

Уши-Муши е полска мишка, която живее скрита от всички опасни и много по-големи по размер птици и хищници, в мъничка дупка под земята в едно поле. Въпреки дребните си размери и своята беззащитност, тя често напуска своето убежище в търсене на храна, която добрата къщовница грижливо събира за зимата. Много нощи наред мъничката гризана обикаля полето и събира неуморно грахови и житни зърна с които пълни лавиците в зимника си.

Една тъмна нощ, Уши-Муши, принудена от глада, а и от скъперничеството си, което не й позволява да си хапне от събраните запаси, излиза за да се нахрани в плодородната грахова леха, насипана с узрели и вкусни грахови зърна сред полето. Стигайки, мишката с ужас забелязва цяло семейство кукумявки, накацали върху един огромен стар дъб, растящ край нивата. А както знаем, тези птици са с отлично зрение и добри ловци на дребни гризачи- бързи и безпощадни. Щом забелязва множеството големи и светещи очи, проблясващи навсякъде от дървото, мишката прималява от страх. Остава неподвижна с надеждата да не бъде видяна, а малко след това тя става свидетел на съдбата на друго неблагоразумно мишле като нея, което една от птиците държи в здравия си клюн, докато разцепва нощния мрак с мощта на крилете си, готова да кацне при останалите и да го погълне. Ужас сковава Уши-Муши и тя бързо се крие под една буца пръст, но птиците като че я забелязват, разлитат се, а някои от тях кацат върху буцата, където тя се крие. Уши-Муши започва неистово да дълбае дупка под земята, за да се скрие. Така прекарва цялата нощ- скована от страх и неизвестност, предчувствайки своя край, с едничката надежда да оцелее до утрото, защото тогава хищните кукумявки губят силата си и се отдават на сън. Утрото настъпва, а с него и спасението. Уши-Муши се прибира в своята дупка, изтерзана, гладна, но и щастлива. След като успокоена и най-сетне е в дома си, тя изпитва отново силен глад. … Мишката разглежда препълнения си склад, но скъперническата й природа не й позволява да си похапне, затова решава да погладува, пък пак да излезе за храна…

 

Изображение:

Изображението е в черно-бели цветове. Уши-Муши пристъпва с широки крачки по едно поле с полегнали треви, а в ръката си държи празна кошница. Мишката е в профил, с вирнато нагоре черно носле, прилично на маслинка, с тънки дълги мустаци, големи кръгли очи и уши. Тя е с малка глава върху която има забрадка, вързана на възел под гушката й. Около носа и под ухото има защриховани участъци, където козината й е по – дълга от останалата част на главата или пък това са по-неосветените участъци, недостигнати от студената лунна светлина. Мишката е облечена в сукман, изпод който се подава бяла риза с дълги ръкави, а през кръста си е препасала престилка, която е богато надиплена. Платът на дългия сукман сякаш се е омотал около крачето на мишката, с което се кани да пристъпи тихо и незабелязано, а зад нея се извива тънката й опашка. Кошницата в ръката й е изрисувана с гъсти вълнообразни линии от външната си част и с хоризонтални, и вертикални във вътрешната, което вероятно е начина на сплитане на гъвкавите, здрави фини клонки с които е изработена. Пред Уши-Муши се простира поле с гъсто избуяли треви-едни по-изправени, други полегнали, а зад нея силно затъмнени, гъсти храсти. Навсякъде пространството около мишката е изрисувано с множество гъсти хоризонтални линии, а около нея има голям тъмен участък, който като че я обгръща. Това подсказва, че тя е всред тъмната и непрогледна нощ, а над нея мастилното небе се осветява от тънкия лунен сърп, затулван от плътни облаци, които преминават през него, а сетне разлива бледата си и студена светлина. Видно е, че тя е решила да запълни празната си кошница и се осланя на прикритието на нощта.

 

Изображение:

Изображението е цветно. На картинката в центъра се извисява огромен стар дъб с гъста, кичеста корона и дебели клони. Клоните са дебели в основата и изтъняват след което се разклоняват с по-тънки и се губят сред обилно зелените гъсти листа. Сред зелената маса на дъба, прилична на гъсти купести облаци, са накацали седем кукумявки. Някои от тях са кацнали на дебелите клони, там където се разклоняват, а други в тъмните и гъсти участъци на дървото, където не прониква лунната светлина. В далечината зад тях в гръб е кацнала една птица, силуета на която сякаш плува насред кръглата бледо жълта луна срещу й. Дървото е със зелени листа по които сякаш плавно се разстила лунната светлина и ги кара да блестят в жълти отблясъци. Кукумявките накацали по дървото изглеждат страшно с жълтия си стъклен поглед, който проблясва сред нощния мрак. Те са с прибрани криле и кафяво оперение. На главите си имат по светли участъци от пух, наречен- було, приличащо на два пухкави елипсовидни кръга около очите. Тези кръгове имат обем към края си и придават още повече дълбочина на сякаш стъклените им очи, между които се намира малък, извит черен клюн. Към големия дъб с разперени крила лети една от птиците, стиснала здраво в безпощадната си човка мъничко сиво и безжизнено мишле. Как ли се чувства Уши-Муши при вида на тази гледка? Вероятно изпитва неописуем страх. Птицата носеща мишлето е със здрави и силни кафяви крила, по-тъмни в края си и с бяла окраска изпъстрена с дребни кафяви петна под крилете към опашката. Пред величественото и плашещо дърво са зелените лехи с грахови растения. Те са подредени в редици и към всяко растение е сложен по един малък дървен кол, по който са се увили крехките зелени ластари на грахта. Зад едрите зелени листа на лехите в десния ъгъл стои Уши-Муши. Тя изглежда почтинезабележима, вдигнала уплашено ръце към муцунката си. Облечена е в кафява блузка, сливаща се с цвета на козината й и с оранжево панталонче, зад което стърчи тънка като влакънце опашка. Лунната светлина огрява растенията и сякаш ги лее с разтопено злато, което се смесва със зеленината им. Сред лехите гъстите насаждения остават в мрак и там стои притихнала гризаната. Какъв ли страх терзае горкото мъниче, знаейки силата и мощта на кукумявките, отличното им зрение и бързина с която умело улавят от край време нейни роднини? Явно ще трябва да чака до утрото, което преобразява кукумявките в кротки, безобидни и сънливи птици…

Изображение:

На графичната рисунка е изобразена Уши-Муши, която се намира посред своя зимник. Стените и пода на помещението са с множество точки, кръгове и линии, което вероятно е и неправилната форма на скривалището й под земята. Навярно това са бучки пръст и дребни камъчета от които се състои почвата, а някъде дори се провесват тънки корени на растящите на повърхността треви. Навсякъде е чисто и подредено. В центъра  е застанала мишката с вдигната глава към лавиците срещу нея, запълнени с плетени кошове. Те са пълни с прилежно прилежно наредени едри грахови и житни зърна. Уши-Муши е с дълъг сукман и престилка, а отзад на главата и виси падналата забрадка. До нея на пода има красив фенер, пръскащ светлина в помещението. Отляво на мишката до дървената лавица има оставен по-голям кош, също пълен с житни зърна. Над Уши-Муши растат тънки житни стебла, тежко наклонили класове към лавицата. Около големият кош, в ъглите на зимника и покрай мишката има силно затъмнени участъци, вероятно сянка. От усмихнатото изражение на мишката, което разкрива остри зъбчета, е видимо доволството й от събраното количество храна, достатъчно да оцелее цяла зима.

Издание:
Безценни камъчета. Къщичка под снега.

ИК. „ФЮТ“

Художник:
Антонина Бабукчиева.

Описание:
Ивелина Дамянова

„Пролетна тревога“ – разказ от Емилиян Станев

„Какво ли прави в тия тежки времена моята леля, желвата? Тя е стара, болнава, може да се е простудила. Щом се стопли ще отида да я видя…“

Студът обхваща старата гора, а леденият вятър върлува из голите клони и препуска над заскрежените земи. Всичко живо спотаено чака настъпването на топлия пролетен вятър, само един тревожен кълвач не спира да мисли за своята леля. Скрит от студените ласки на вятъра, в хралупата на стария дъб, в гората, той е обхванат от безпокойство. Ден из ден той пита стария дъб свършва ли зимата, а сетне прелита край дряна в очакване на неговите цветове-първите вестители на пролетта…

И пролетта идва, отпращайки студа, което изпълва с радост сърцето на кълвача и с мисли за очакваната среща. Тревогата за леля му не остава скрита и за останалите горски птици, които с радост му помагат да открие дома й. Кълвачът намира лелиния дом  в хралупата на една стара черница. Тогава разбира от един таралеж, който пази пустите домове на обитателите докато ги няма , че безпокойството му е било неоснователно. Таралежът разказва на кълвача, че желвата е отлетяла на юг още когато короните на дърветата са се обагрили с есенните цветове и, че скоро ще се завърне. Дните на тревога отминават и кълвачът се прибира в своята хралупа успокоен, с олекнало сърце, очакващ срещата с леля си, щом тя се прибере от  непознатите,топли страни.

Изображение:

Изображението е графично в черно-бели цветове. Нарисувана е хралупата на дъба във формата на купол. Дългите, къси, вълнообразни и пресечени черти по стените пресъздават части от възрастовите вътрешни кръгове на дървото. Светлината е променлива в хралупата, частите на стените които остават в сянка са по-тъмни, а грапавите стени на дървото пресъздават допълнителни съчетания на светлите и тъмните тонове. В средата на хралупата, със загрижен поглед насочен към малката дупка през която навлиза, и светлината, и леденият полъх на студения вятър стои кълвача. Той е с дълга и здрава човка с която успява да кълве под дебелите кори на дърветата. Главата на птицата е в черен цвят, а от двете й страни има по един елипсовиден бял кръг. Красив е. Очите му са кръгли и мънички, като зрънце от пипер. Гушката, корема и гърдите му са в бяло оперение, меки и нежни мънички перца, които стигат чак до самата му опашка. Крилата му са прибрани плътно към тялото опитвайки се да съхранят топлината, а дългите му красиви и пъстри пера на гърба достигат чак до самата му опашка. Над нежния светъл пух в основата на крилата стоят здрави, силни и лъскави големи пера, създавайки пъстро съчетание от малки бели точици върху черния му като цяло гръб. Колко ли са прекрасни, когато кълвача ги разпери и полети? Опашката на птицата е с прави, дълги пера, също в тъмен цвят, а краката са тънки и фини, леко свити с четири дълги пръста-три дълги пръста с остри, изкривени нокти в предната му част и един отзад, по-къс, също с извит нокът. Това разположение на пръстите на кълвача, му дава възможност да стои здраво хванат за дънера на дървото, като със предните пръсти се захваща, а задният, заедно със подпряната опашка му дават здрава опора на тялото. Под кълвача графичното изображение е с множество гъсти тъмни черти, което вероятно е сянката на птицата, получена от светлината идваща през прозорчето. Ако изображението бе цветно, вероятно хралупата щеше да е в кафяви цветове с по-тъмни кафяви оттенъци, там където има неравности и пукнатини, а кълвачът ще е в мастилено черно оперение, рязко контрастиращо с искрящо бялата му нежна и фина лека перушина. Клюнът му ще е черен и лъскав. Мастилените му очи ще отразяват блясъка от уловената слънчева светлина проникваща през прозореца.

Издание:
Безценни камъчета. Къщичка под снега.

ИК. „ФЮТ“

Художник:
Антонина Бабукчиева.

Описание:
Ивелина Дамянова

„Майчини тревоги“ – разказ от Емилиян Станев

„Дунка, която за пръв път стана майка тая пролет, лежеше в гъстите сочнозелени листа на дивия чесън… На двадесетина стъпки оттук, в гъстака, където ланшната шума още стоеше по клоните, бе скрита първата й рожба-малкото еленче, нашарено с жълтеникави петна и точки…“

В разказа, авторът обрисува с думи силната обич, жертвоготовност и грижа на майката към своята рожба. Тревогата в майчиното сърце, трепета и несекващата грижа изпълваща съществото й за най- свидното, сърцето което бие и същевременно е готово да се откаже от всеки свой удар в името на едничкия смисъл на майчиното съществуване –чедото й… всичко това усеща и изпитва читателя при прочита на разказа.

Целият свят на кошутата Дунка е нейната рожба- малко и още незаякнало еленче, от което тя не откъсва големия си тъмен поглед изпълнен с тревога и същевременно с блаженство.

Майката пасе близо до детето си, а сетне след като го кърми, ляга до него за да го топли с тялото си докато го милва с влажната си лъскава муцуна. За ужас на кошутата това спокойствие и усамотение е прекъснато от внезапната поява на горския, който открива еленчето. Тя прави неистови опити да отклони този чужд човек и опасността, която вижда в него, дори предлага с готовност своя живот приближавайки се непосредствено близо, в отчаян опит детето й да остане скрито от очите му. Той обаче отнася еленчето със себе си към горската хижа, след което го връща отново при Дунка с поставена марка на ухото. Кратките мигове в които майка и рожба са разделени изпълват с разкъсващ ужас сърцето на кошутата, която тича, блее, а сетне пренебрегвайки отново своята безопасност тръгва по стъпките на горския, търсейки своето еленче. Щастлива, когато отново чува зова на детето си, Дунка го открива там, откъдето за кратко го взима човекът. Майката обсипва с ласки детето си и бързо забравя за страха, изпълнена с радост по своето дете.

Изображение:

Изображението е графично. Нарисувана е гъста гора, която като дъга заобикаля Дунка и еленчето й стоящи на поляната образувана в средата. Кошутата е изправена и в гръб, с леко обърната настрани към еленчето глава. Тялото на Дунка е слабо с тънки и дълги крайници. Кошутата е с красива, с издължена муцуна, големи красиви бадемови очи с дълги клепки и вирнати настрани уши, вероятно готови да уловят и най-лекия шум. Под муцуната на Дункая към врата й, виси къса козина като брада. Около очите, надолу по врата, гърба, хълбоците, стомаха, външната част на предните и задните крайници на кошутата, както и около късата опашка, разположена по средата над задните крайници, има силно защриховани участъци. Вероятно това е посоката по която се стеле гъста и обемна козина, която сякаш се сипе на пластове. Затъмнените линии по крайниците говорят за жилава мускулатура, въпреки тънките и фини кости. В долната част на стомаха, между задните крайници е облото и неголямо виме, от което бозае невръстното еленче. Структурата на кошутата излъчва грациозност и финес. Отляво на нея, опряло глава до сигурното й тяло, и гледащо назад стои изправено чедото й. То достига едва до плешките на майка си. Еленчето е с красива муцуна, големи тъмни бадемови очи с извити клепки и вирнати нагоре уши, от които стърчат влакна и между които има вирнат нагоре сноп козина, приличащ на добре оформена фризура. Леката и обемна козина се сипе по врата, гърба, основата на крайниците и корема му. Защрихованите части по врата над опашката, крайниците и корема му подсказват за гъстота и същевременно лекота на козината, която сякаш е сресана от което по тялото на еленчето са се образували къси ивици в различни посоки, сякаш следи от зъбците на гребена. Вероятно козината на еленчето е пригладена, а следите са от грапавия език на майката с който го мие. Отгоре по цялата дължина на тялото на еленчето стърчи късата и гъста козина, вероятно подухвана от лекия вятър. Видът му излъчва грация, невинност и вродено благородство, примесено с фино изящество. Дункината рожба е с тънки и фини крайници и къса, пухкава опашка. Обичта и нуждата им един от друг е видна, както и неразрушимата връзка помежду им.

В ляво на еленчето стърчат високи борове с дебели стволове по които са се разклонили множество разкривени клони, от които се спускат снопове клончета с дълги борови иглички. В далечината пред кошутата и рожбата й има още много, много гъсто растящи дървета, пред които растат по –дребни, кичести ели. От дясната страна на Дунка се извисява ствола на високо и вероятно старо дърво, пуснало дебели повърхностни корени, които се губят надолу под почвата. Корените на дървото са дълги като въжета, с множество силно защриховани тъмни участъци, вероятно на места са с издутини и грапавини, и сякаш се застъпват преди да се раздалечат и вникнат в земята. Стволът на дървото, което е толкова високо, че на рисунката не успяваме да видим короната му е с напукани кори и цепнатини по цялата си дължина. Гората простираща се пред кошутата и еленчето е смесена-широколистна и иглолистна. Гъстите, шумнати корони на дърветата се смесват с по-голите иглолистни клони, а кората по стволовете им е гладка или напукана- сякаш на люспи на места, в зависимост от вида на дървото. Тази гъста, раззеленена гора е добро убежище от нежелани очи за кошутата и рожбата, а зелената ливада е застлана с питателна трева. Край майката и детето й стърчи самотен един сух, нащърбен пън, навярно прекършен от тежкия, мокър ланшен сняг. В краката на Дунка и рожбата й расте гъста, сочна трева, на места на гъсти снопове, а пред тях от средата на поляната към десния й край, до самите корени на големия ствол на дървото, има скални парчета, приличащи на миниатюрна скална верига. Скалните парчета са различни по големина и форма-от малки към п – големи и нащърбени, а зад тях стърчат листата на дивия чесън. Вероятно по горната част на тези парчета скали е плъзнала слънчевата светлина, а в процепите между тях има неосветлени участъци или може би дълбоки цепнатини. Поляната представлява жив, свеж тревен килим, на който лекият вятър придава душа, минавайки над него, който от своя страна започва да се поклаща плавно, в синхрон с тихото шумолене на нежните вейки на дърветата.

Ако добавим цветове на графичното изображение, вероятно ще видим широка зелена поляна в различни нюанси- от много светло зелено на младите треви, към по-тъмно на по- старите и жилави, до още по –наситено зелено на дивия чесън. Също тъй зелена е гората, която сякаш прегръща и пази поляната. Широколистните дървета са с гладки сиви кори, на места с леко зеленикави оттенъци и свежо зелени корони, а до тях борове с тъмно зелени клони с дълги иглички, по –светли към края, където израстват тазгодишните клони, с кафяви и бежови кори, на места налющени с избила медна на цвят смола по тях. Дунка, вероятно е с мека, не много дълга, но гъста кафява козина преливаща към ръждиво кафяво. Вратът и главата й са оцветени в по светло кафяв към сив къс косъм, а около опашката на задницата на кошутата има светло кафяв към бежово кръг. Очите на кошутата са големи, черни и влажни, а под тях блести черна муцуна. Еленчето също има големи черни и дълбоки очи, черна муцуна, а тялото му е покрито с мека, пухкава и лека кафяво-оранжева козина, обсипана с бели кръгли точки. Врата и предната част на гърдите му са бяло оцветени, а от предната му плешка, през корема към задните крайници има тънка бяла ивица, сякаш изрисувана от фина четка на художник. Майката и рожбата й са красиви и изящни и представляват прекрасна гледка сред изобилието и свежестта на гората.

ИК „Хермес“

Художествено оформление на книгата и илюстрации:
Борис Николов Стоилов

Описание:
Ивелина Дамянова