Васильовден (Сурваки)

На 1 януари в народната традиция се празнуват няколко празника – Васильовден, Сурваки, Нова година.

Народът вярва, че Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

Васильовден се нарича и Сурваки заради обичая сурвакане. В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години. Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари. Този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство.

На снимката са изобразени три сурвачки. Дряновите пръчки, от които са направени са под формата на буквата Ф. Обвити са в усукани бели и червени конци и навсякъде са поставени червени и зелени цветенца. В по-големите кръгчета на сурвачките са изобразени украшения под формата на момиче и момче, а в по малките пък има други красиви апликации. Колкото по-шарена и богато украсена е сурвачката, толкова повече лакомства ще получи сурвакарят.

Описание:
Ивайло Димитров

Еньовден

Еньовден е празник в българския народен календар и с него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се, че на този ден ”слънцето играе“, когато изгрява.

Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден билки са най-лековити и по тази причина хората стават сутрин рано и се изкачват по високите хълмове, за да наберат от лековитите растения.

Повсеместно е разпространена вярата, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Също така започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Снимката изобразява едно слънчево утро в планината. Прекрасното синьо небе е осеяно с бели пухкави облачета. Тревата е окосена и е събрана на големи кръгли бали. В далечината са се сгушили зелените дървета, а на преден план виждаме голям, пъстър букет от набрани билки. Растенията в него са най-различни – жълти, бели, зелени, лилави, розови, сини и др. Билки събрани с лековита цел както казват преданията.

Описание:
Ивайло Димитров

Коледуване

Коледуване е зимен обичай за плодородие, здраве и щастие. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Участниците в този обичай са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което е различно в различните краища на България – коледари, коладници, коледаре, коледници и пр. Облечени са в традиционно празнично облекло с калпаци накичени с китки, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа и даскала. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Първата песен обикновено започва с думите:

„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!“

На снимката са изобразени шест момчета Коледари подредени в полукръг и изпълняващи Коледни песни в заснежения двор на къща, която се намира точно зад тях.

Красиво облечени в традиционно за празника облекло състоящо се от дълго до земята кафяво наметало с качулка; кафяви панталони с бели ризи избродирани с червен конец; красиво бродирани червени елеци и червени пояси; на главите си са с черни калпаци. Водачът на групата се отличава мъничко, тъй като калпакът и наметалото му са обшити с бели шевици.

Всички момци държат в ръка украсена в горния си край със зелено цвете дълга тояга.

Описание:
Ивайло Димитров

Фестивал „Сурва” в Перник

Фестивалът в Перник се провежда всяка година в края на януари. Идват групи от различни краища на страната. Те разиграват своите сценка и танц в средата на градския площад. Пред тях има сцена, където седи журито. Отляво и отдясно са скупчени зрителите. Пространството, където дефилират кукерските групи, е с форма на голям правоъгълник, така че има достатъчно място отстрани и хората са в три-четири редици. Кукерите влизат от улицата, която е тоно срещу сцената на журито. По продължение на улицата групите чакат реда си. 

Тази група е от село в Казанлъшко. Излизат на площада, подредени в две редици. На главите си имат високи шапки с конусовидна форма. Явно шапката се държи от някаква летва, за да седи изправена. По конуса са зашити пайети в различен цвят. Самата шапка е бяла, така че различните цветове изпъкват. Лицата на кукерите също са покрити от шапката. Има дупки за очите и устата, около които също са зашити пайети и мъниста в различни цветове. Така придобиват очертания на човешко лице като от детска рисунка. Облечени са с бели ризи с червени арки по раменете. На кръста си всички имат колани със закачени по тях големи хлопки (звънци). Когато кукерите подскачат, те звънят силно. От колана висят и въженца със закачени по тях пискюли в различни цветове- розови, зелени, червени, сини, жълти, някои много ярки, други-матови. Изпълнителите от тази група се разделят в две редици. Така ги наблюдават зрителите и от двете страни. Подскачат и обикалят из импровизираната сцена. Понякога правят фигури, а понякога се движат без видим ред. Около тях обикалят фотографи, които ги снимат постоянно. След няколко минути танцуване полицаи отварят проход между тълпата зрители от едната страна като откачат въженцето, което очертава пространството за дефилиране и молят зрителите да направят път, групата се изтегля и на площада излиза следващата.

Описание:
Гергана Кичева

Снимка:
Гергана Кичева