Пусто шосе

Pusto shose

Снимката, която избрах да опиша показва едно пусто шосе.То навява чувство за самота и тъга. Сезонът, през който е направена е студен и мрачен. Ясно осезаема е мъглата, създаваща усещане за объркване и потисничество.

Изображението е показано вертикално и е с правоъгълна форма. Снимката е направена от дясното платно на шосето и поради тази причина то заема по голямата част от изображението от колкото лявото. Платната стигат до средата на снимката, където се губят в светлината от слънцето. По средата между двете платна има две непрекъснати бели линии, които започват от най-долния ляв ъгъл и също така са леко извити в далечината, което подсказва за завой. Около пътя е равно и  леко затрупано със сняг. От лявата страна край шосето, пак в  в далечината има малък пътен знак. Зад знака се прокрадват лъчите на слънцето.  Пада се от дясната страна на изображението. Светлината заема горната половина на снимката и всичко над пътя е в светли тонове. Лъчите на слънцето са светло жълти и колкото по-близо са до пътя с толкова по-наситен цвят стават. Слънчевите лъчи в горния край на снимката завършват с ясно небе в светло синьо. Някъде в далечината има и съвсем леки очертания на планини, избледняващи към центъра на снимката.

 

Описание:
Вяра Танева

Вечерна снимка от автобус

Вечерна снимка от автобус

Снимката, която ще опиша е моя – аз я правих преди две години, връщайки се от морето и поради скуката, която ме бе обзела, снимах през прозореца на автобуса, който се движеше по магистралата. Може би поради това, че снимах от скука, снимката е диагонална, тоест ако снимката е правоъгълна, то линията, която разделя небето и земята е по диагонал на правоъгълника, като частта на небето е повече от тази на земята.

Времето е преди смрачаване, небето има този характерен цвят за това време на деня, а именно тъмно с червеникави оттенъци, но те тепърва се появяват, още е сравнително чист син цвят. Има 3-4 малки облачета  на небето сякаш разкъсани малки парчета памук. Линията, която разделя небето от земята е вълнообразна, защото се виждат  леки хълмисти райони, а там –  на тази линия се вижда слънцето, което леко се прибира зад хълмистите части и се готви да залезе. Около него небето вече е порозовяло и колкото и свежи да са описаните цветове, снимката навява мисъл за самота. Но не тази, която изпълва с тъга, а такава, която оставя усещане за красота, тишина, спокойствие и вътрешен мир.

Описание:
Илияна Кръчмарова