„Яйцето“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков / разкази/

Йордан Димитров Радичков е български писател, драматург и сценарист, роден през 1929 в село Калиманица. Завършва гимназия в Берковица. Той е носител на множество отличия и награди, както у нас, така и в чужбина. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Номиниран е 2 пъти за Нобеловата награда за литература. Ненадминато литературно богатство оставя автора, а в сборника с разкази „Ние врабчетата“, той сам създава илюстрациите, които ни потапят в живота на градското врабче и не само…Тази година отбелязваме 90-ата годишнина от рождението на писателя.

„ Всеки на тоя свят се е появил различно… Аз преди да се пръкна дълго време живях в яйцето. Да не ти дава Господ да живееш в яйце!… Вътре тъмно, ни прозорец, ни врата има, на това от горе е и толкова тясно, че човек няма къде да се обърне, ами седи по цял ден и по цяла нощ и не знае навън ден ли е, нощ ли е, слънце ли грее, или пък навъсени облаци ходят навъсено по небето. Оня, който е бил затворен, най- добре разбира жаждата за свобода…“

Три седмици заякват и растат мъничките врабци в яйцата, в своето гнездо и очакват момента в който ще пробият дебелите черупки около себе си, които с времето се превръщат в затвор за тях. Въпреки неизвестността навън, те с постоянство и упоритост удрят тая здрава стена, докато желанието им за свобода се засилва. Първото яйце се предава и разчупва, под напористите удари първото врабче, а сетне бляскавото слънце го посреща с благодатните си лъчи. Нетърпеливи писукания се носят и от останалите още здрави яйца, които още не пускат останалите пилета навън. Но живота, както и природата следват естествения си ход и ето, че едно по едно започват да се люпят и другите. Едни от тях се появяват на белия свят изведнъж, без колебание, на някои силите не достигат, но тия по-първите им помагат, на тия дето природата не е дала тъй здрави човки, на тия дето волята им не е достатъчна, на тия на които яйцето като че се съпротивлява… Гнездото се изпълва с шарени души- някои светли, позитивни, явявайки се на света с радост и въодушевление, други мрачни, недоволни, слабички или сърдити… Чир бе врабец, който се излюпи слабоват, но пък с тъй здрав дух, че бе готов да литне, ако не го бе спрял първият врабец, който знаеше, че за да летиш ти трябват заякнали криле, а това отнемаше време, догдето финия пух отстъпи пред красивите перца. И така – гнездото се изпълни с различни пилета, разумни, глуповати, бързи и бавни… Имаше и едно чудно врабче, голямо колкото запетайка. Нарекоха го Запетайчето, и наистина изглеждаше съвсем дребен, особено до брат си Дебелачко. Драги ми господине, бе името което получи един от врабците, поради своята сприхава и навъсена природа. Гнездото кипеше от живот и сякаш очакваше да стане свидетел на съдбата на всяко едно от врабците. Ех, толкова забавни моменти предстоят да се случат, които ние няма да изпуснем, а ако нещо ни убегне, ще попитаме някой. Кой ли? Да кажем, „Онова нещо“, което наблюдава винаги всичко и на което врабчетата дадоха това странно име.

Изображение:

Изображението е черно-бяло. Нарисувани са новоизлюпените врабци в гнездото. Почти всички яйца са разполовени на две, а на върха им стои по едно от тях. Някои от яйцата са счупени през средата си, където черупките стърчат като остри зъбци, други в по-горната си заострена част. В лявата част на рисунката стои счупеното яйце на Запетайчето, а то гордо е кацнало отгоре му. Изглежда като кръгла точица с прикрепено към нея черно пискюлче, извито в дъговидна форма, под което стърчат две тънки, леко извити крачета. Нарисувано е в тъмен цвят, вероятно за да бъде забелязано, защото размерите са му в пъти по-дребни от на останалите. Отляво на него е кацнало врабчето Дебелачко. Той е най-едър, вирнал глава и изпънал крила, които приличат на тънка пръчица, завършваща с три разклонени по-къси, като миниатюрен тризъбец. Обут е в панталони и гледа към останалите. Някои от врабчетата имат дебела черна ивица през тялото си, сякаш запасани с пояс, други не, но всички като че с радост се представят на света. Над Запетайчето, от едно почти здраво обло яйце, през мъничък процеп се е подава Чир и е ясно, че ще са му нужни доста сили за да се освободи. Сред разгромените вече черупчести затвори има и цели и непокътнати. Лесно да се досетим, че врабчовото семейство ще остане в този си състав. Всички птичета са дребни, с изпънати крилца и глави, готови да опознаят небесния простор, а над тях един вече е успял да го стори.

Изображение:

Изображението е черно-бяло. Нарисувани са дванадесет врабчета, приличащи на мъничко ято, летящи едно до друго. Някои от тях са с черни линии през средата на тялото, сякаш запасани с пояс, други не, но всички са изпънали глави с мънички човки, крилца и крачета и летят, усещайки радостта на свободата. Високо над тях има един облак, зад който се подава лице, с бдителни кръгли очи и дълъг нос. Формата на главата на това нещо е като гърбица на камила, но облака закрива останалата му част, така че как изглежда остава загадка. Сигурно е, че това е „Онова нещо“, както го наричат врабчетата и което винаги ги наблюдава.

Издание:
“Ние, врабчетата“

ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвани източници:
https://liternet.bg/publish5/jradichkov/

Статуята на свободата

statuiata na svobodata

Статуята на свободата е паметник, висок повече от 45 метра, и е поставен върху платформа, заобиколена от вода (река Хъдсън). Монументът представлява женска фигура, облечена с тога – дълга дреха без ръкави. С дясната си, вдигната нагоре ръка, държи факел, а с другата – Декларацията за независимостта на САЩ. В краката ѝ са разкъсаните окови на робството. На главата си носи корона със седем лъча, които символизират седемте морета и континенти. А нещо необичайно за статуята? Ами, тя всъщност е синьо-зелена.

Около огромния паметник има обширна зелена площ, заобиколена от алея, по която множество туристи се разхождат и оглеждат огромната забележителност.

Описание:
Божена Върбанова

Мария Шарапова

640_7c9b9bcbcc38bbd757863bbfeeb2cfe3

На тази снимка виждаме едно усмихнато, младо, слабичко, красиво момиче по бански, на фона на море и небе. Тя тича, а вятърът вее русите й дълги коси. Тича наляво, тялото й е обърнато в профил, а главата й е завъртяна към камерата. Скочила е високо, като левият й крак е изпънат, а десният е с вдигнато коляно. Лявата й ръка (тази, която е от към камерата) е с вдигнат лакът на нивото на брадичката и ръката сочи напред и нагоре. А дясната й ръка сочи назад и надолу. Очите й са зелени, красиви, с форма на бадем. Момичето е усмихнато. Посланието на тази снимка е свобода, устрем, щастие.“

Описание:
Анелия Стефанова