Кокиче

Кокичето е най-ранното пролетно цвете. Разпространено е предимно в умереният климатичен пояс, където има снежна и студена зима. Кокичетата са първите растения, които цъфтят през пролетта, още преди да се е стопила снежната покривка.

На снимката са изобразени няколко кокичета проболи снежната покривка и събудили се за живот. Листата им са ципести и нежно зелени. На издълженото им стебло като камбанка са надвиснали снежно белите им цветове. Притежават 6 венчелистчета, но само три са обособени и видими. Това красиво цвете издава нежен и много приятен аромат.

Любопитен факт е, че от стръковете на блатното кокиче се извлича вещество, от което се произвежда българското лекарство Нивалин.

Описание:
Ивайло Димитров

Над планината

Намираме се  в планина, но летим леко над върха. Възможно е да е зима, защото е пълно със сняг. Част от него е в тъмнината, а другата е в светлина, която идва от слънцето в далечния хоризонт. То виси над море от облаци и изглежда готово да изгрее. Основният мотив е тишината, създадена от  ефирният вятър, който побутва облаците и нищо друго – прекалено студено е да летят птици тук или да има много животни. Но небето с облаците приканва човек към мистериите, които може би крие.

Снимка на Kilian Schönberger

Описание:
Антон Десов

Хижа Рилски езера през март

Снимката показва хижа „Рилски езера“ през месец март. Заради голямата надморска височина, над 2100 метра, зимата все още плътно е обгърнала околността. Усещането за твърда земя е измамно и човек лесно може да затъне в снега до колене. Мястото не позволява растеж на високи дървета, но все пак над светлата замръзнала покривка се  наблюдават редки струпвания на ниски, иглолистни храсти. Освен тях се чернеят и очертанията на скали, по чиито ръбове не се е задържал сняг.

На няколко стотин метра зад сградата се издига стръмен, почти отвесен гребен от планината, който се снишава в единия си край и достига почти равните хълмове на билото. Към другия му край се подава заснежения покрив на изоставена сграда.

Самата хижа заема средата на изображението. Приземният и първият кат са облицовани в тъмни камъни, а ръбът насочен към зрителя е покрит с дървесина до покрива. От лявата страна на сградата има стълбище, което води до скрита отзад тераса на нивото на най-ниските прозорци. Следващите два етажа са варосани в бяло, а последният, непосредствено под покрива е облицован с дърво както най-близкия ъгъл на сградата.

Покривът е стръмен и покрит с влажни, тъмни керемиди. От него стърчат няколко покрити, метални комина, а по протежението му са разположени три гръмоотводни пръта. От задната част се подава антена за клетъчни сигнали – три тънки, отвесни части, закачени за още по-тънък отвесен стълб.

Входът на хижата е ниска издатина прикрепена към лицевата страна на сградата и пред него са заснети двама души, които вървят в посока на снимащия. До тях има две табели с надписи и карти описващи местността.

Над всичко това, небето е гъсто мъгливо. Трудно забележимо е, но навсякъде върху снега  личат бледи петна с цвят на ръжда. Това е прах, който южните ветрове са успели да довеят чак до билото на планината.

Описание:
Димитър Николов

Снимка:
Димитър Николов

Първият щъркел пристигна

Снимка на зимна картина:голямо щъркелово гнездо на фона на облачно небе. Небето е покрито с бели облаци, огрени от слънцето. Гнездото е затрупано все още с повече от педя сняг. Може би очаквате да видите щъркел. Съвсем неочаквано обаче в пряспата сняг се е сгушил дебел сив котарак, загледан в небето сякаш очакващ идването на щъркелите. Снимката е правена с долен ракурс, т. Е. Отдолу-нагоре. Целта й е да разсмее зрителя.

Описание: 
Надежда Кехайова 

СНЕЖЕН ЧОВЕК

На снимката е изобразен снежен човек на фона на чисто бяла поляна. Снегът върху поляната е на вълни и изглежда мек. Снежният човек представлява скулптура от две големи бели снежни топки, поставени една върху друга. Горната представлява главата. Върху нея е сложена кафява шапка. На лицето му са поставени две големи и черни копчета, – неговите очи.  Вместо нос нашият снежен човек има забоден морков на лицето. Устата му е направена от 5 малки черни копчета, подредени сякаш се усмихва. На врата му е вързан жълт шал. Върху долната снежна топка са подредени в последователна колона 4 големи черни копчета, които имитират палто.

Описание:
Гюлтен Исуф

ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ

Къщурки, сгушени в снега – това е най – точното описание на снимката.

Красив зимен пейзаж на брега на бистро, спокойно езеро. Небето и светлините от близките къщи се отразяват във водата. В плитчините се къпят камъни, покрити със сняг. Близките кейове говорят, че при топло време, водите на езерото са осеяни с лодки.

На снимката се виждат две къщурки. Едната е по – отдалечена. В малкото прозорче мъждука светлина. Покрай къщата всичко е заснежено.

Втората къща е в по – близък план. Има много прозорци и всички те са ярко осветени. Покривът е в алпийски стил и е целият покрит със сняг. Зад къщата се процежда светлина, която осветява близките дървета.

На заден план се вижда иглолистна гора. Клоните на дърветата се огъват от тежестта на натрупалия, бял сняг. Дърветата са стари и много високи, доста по – високи от къщите. Те докосват ясното, безоблачно небе, което се слива с водите на бистрото езеро. Цялата картина създава впечатление за красота, уют, топлина и любов.

Описание:
Зорница Дачева

Бяло

Wooden chapel in snowy forest
Бяло/снегът/            

Докоснах го… с върха на бледия си разтреперан пръст.Докоснах го със устните си …Не знаех как изглежда.Усетих го.Кристален бе,прозрачен..с оттенъци на синьо и лилаво.Долавях звън,такъв далечен, неземно чист.Вибрираше край мене всичко в спокойствие и мъдрост.Отворих очи.Сега разбрах защо звукът бе тъй приятен.Бе танц.Танцуваха кристалчета,снежинки.Гонеха се,смееха се.Промъкващият се през натежалите от сняг клони  слънчев лъч,караше тези ефирни лудетини да искрят.Поглъщах жадно всеки отблясък – ту жълто,ту зелено – една заря от кристални цветове.Тръгнах.Бавно,несигурно.Не исках да ги стресна тези малки горски феи…Стъпките ми потъваха в белия килим.Клоните протягаха ръцете си към мен.Докоснах един…в миг над мен се спуснаха стремглаво ято бели мисли,посипаха главата и лицето ми.Изкъпаха душата ми..за миг,за кратък миг, след ,който се превърнаха в малки езерца върху клепачите ми.Олекна ми,усмихнах се.Прекрасно е.

София
16.11.2017г.

Описание:
Лиляна Тотева

Снежен човек

snejen-chovek

На снимката има изобразени няколко типично коледни символа – снежен човек, шейна, коледни топки, сняг и елхички. Композицията е направена от декоративни фигурки и играчки, а под тях снегът е изкуствен. Снимката е с наситени цветове и добавен блясък, който е много подходящ за снежната зима и коледните празници.

На фокус, най-вдясно и една идея по-напред, е снежният човек. Той е декоративна фигурка, боядисана в ярки цветове. Основната част от него е бяла, като по бузите му има лек розов оттенък, все едно се е зачервил от студения зимен вятър. Носът и устата му, разтегната в усмивка, са оранжеви. За очи и копчета на палтото си има черни точки. Като всеки снежен човек, и този си има шапка, шал и ръкавици, които също са нарисувани върху него. Шапката му е червена, с бял понпон и бял кант в основата. Шалът му е тревисто-зелен, преметнат около евентуалния му врат, а единият му край стига почти до земята. На пухкавите си ръчички, които държи пред себе си, има нарисувани две големи червени ръкавици.

Вляво от него, малко по-назад е спряла шейната. Тя е дървена, на места леко изшкурена, което създава впечатление, че много деца са се пързаляли не веднъж и два пъти с нея. В предния й край има завързан канап, който представя въжето, с което се дърпат истинските шейни.

Вместо дете върху шейната, на снимката има поставени червени топки за украса. Едната се е търкулнала встрани, а другата стои върху шейната, със златистата си част за закачане напред. Тъй като само снежният човек е на фокус, не може да се разбере дали топките са стъклени и лъскави или матови.

На заден план има две медно-кафеви елхички. Както всичко останало и те са декоративни, двуизмерни, без украси по тях. Пространството около тях е сияйно, съчетаващо в себе си усещането за обсипано със звезди небе, изкрящи падащи снежинки и празничен блясък.

Целият под е посипан с изкуствен сняг, който отразява светлината и прави снимката още по-светла.

Описание:
Емилияна Ангелова

Зимно забавление

Зимна игра

Тъй като вече всичко на вън е покрито със сняг и красотата на тази част от зимата е колкото красива, толкова и забавна, ще опиша една снимка, на двама млади хора, които са запазили детското в себе си и не са пропуснали идеалния момент да си припомнят спусканията със шейна от детството.

Най- вероятно се намират на хълм на някоя планина, тъй като наклонът от дясно на ляво на импровизираната им писта лесно се забелязва на снимката. Те са в центъра, а всичко около тях е покрито с бял и пухкав сняг. В по-високата част на терена, намиращ се зад гърбовете им , се виждат млади зелени борчета, разпръснати тук-там в снега. Небето е покрито с типичните за този период бели, леки облачета, приличащи на пелена, което идеално пасва на бялата покривка на земята.

Върху дървената шейна, с червени кантове, е седнал младият мъж, а усмивката му „до ушите“ изразява неговата неподправена детска радост от забавлението. Има къса, кафява коса и съвсем леко набола брада. Носи плетен шал, в различни цветове- редуват се синьо, жълто, червено и зелено. Облечен е с топло бежово яке, което не е закопчал и сива грейка. Обувките му са в жълт цвят „горчица”, с дебели подметки и дебел грайфер. Седнал е на горния край на шейната, като краката си е вдигнал пред тялото, а с ръцете държи червена връвчица, която играе роля на кормило на шейната.

Помощник в пързалянето е млада руса жена, която бута мъжа надолу по хълма. Има същото радостно изражение като него. Леко е приведена, за да достигне с ръце рамената му и да може да го засили повече със шейната. На главата си носи светло синя плетена шапка, като дебелите й ръкавици са в същия цвят. Носи тъмно бежово яке с качулка, цялото в малки квадратчета, очертани с бял цвят. Грейката й е чисто бяла, досущ като снега. Носи дебели зимни черни обувки.

Приличат на едни пораснали деца, които се наслаждават искрено и пълноценно на падналия сняг, загърбвайки сивотата на ежедневието на възрастните.

Описание:
Нора Борисова

Врабчета, кацнали върху клонка

Врабчета, кацнали на клонка

Централно на снимката е фокусирана една клонка, леко покрита със сняг. Тъничка е, но е достатъчно издържлива, щом на нея са кацнали около 20 врабчета.  Сгушени са едно в друго  и са леко  покрити със снежинки.  От тази клонка, излиза една по-малка, на която има само две врабчета. Фона е синьо- зелен, със снежинки.

Описание:
Васалена Атанасова