Морска идилия по залез

Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.

Описание:
Кали Даскалова

Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Гледка от Исландия

И там накрая на града има едно хълмисто възвишение и когато се изкачиш отгоре му, се открива тази гледка. О, каква гледка! Слънцето залязва и оставя дълга златна (светла) пътека по студената вода, която леко потрепва от вятъра. В самия океан има три малки островчета, които са толкова големи, че да послужат единствено за отдих на прелитащите птици или патиците, които плуват в него. В далечината се вижда верига от планини, които се извиват и стигат до нашия хълм. Така те образуват един много голям залив на северноатлантическия океан.  Някои от планините са покрити със сняг, други чернеят от вулканичните натрупвания, а трети са  толкова далеч, че само се вижда очертанието им. Не са много високи тези планини, но са много красиви. Дори минаващата над водата ивица мъгла не може да засенчи красотата им.

Макар че слънцето залязва, то не бърза да затъмни тази гледка. Силните, все още слънчеви лъчи огряват синьото небе и не се спират от няколкото сиви облачета, които минават успоредно над планините. Сякаш излизат от залива и се приготвят за голямо презокеанско пътуване. Личи си, че тези облаци преминават и няма да се задържат за дълго в тази картина. Тези облаци макар сиви и тъмни  изглеждат пухкави като памук. Напречно над тях, много по нависоко бяха чистите бели облаци. Те са повече от сивите и приличат  на ленти от ленен плат – дълги и непрекъснати, но в същото време рехави. Сякаш са се наговорили със слънцето да придадат повече дълбочина на тази красива гледка. Не ме разбирайте погрешно, сивите облаци също са красиви и помагат на природата да покаже пълния си блясък, като създават контраст. Те позволяват на тези слънчеви лъчи да се разграничат от синьото небе и да се отразят подобаващо във водата. Тя, водата от своя страна действа като огледало и удвоява тази неповторима природна красота.

Описание:
Десислава Рогачева

Снимка:
Личен архив

Слънчева котка

Пред теб е снимката на една щастлива дворна маца, която се радва на хубаво време в градината. Тя е в оранжево-бели краски, със средно дълга козина. Застанала е в лек полупрофил, така че белите й мустачки изпъкват много добре на тъмния фон в далечината.

Притворила кротко очи, котараната очевидно се наслаждава на слънчевата топлина, галеща малкото й нежно носле и бяла муцунка.

От снимката струи светлина и спокойствие.

Описание:
Радина Балканска

Слънчева кула

 

Когато  погледнеш снимката виждаш колко изкусно е направена. Виждаш бряг обсипан с камъни. Сиви камъни, осветени от  залязващото слънце, което прилича на огнено топче. Камъните обаче, не са с цвета на това мрачно сиво, а от топлото и меко. Морето изглежда спокойно. Точно пред нас има наредена кула от камъни. Целия фокус на снимката е насочен към нея. Отстрани, – брега е леко размазан, морето не се вижда достатъчно ясно. Кулата не е нещо особено, но като че ли е магическа. Направена е от кръгли, плоски камъни, наредени един върху друг образуващи крива, но и едновременно с това идеална стойка. Стойка за слънцето. Снимката е толкова изкусна, сякаш я е нарисувал най-добрия художник. Снимана е така сякаш слънцето е застанало на кулата. Меката му залезна светлина гали камъните отзад и те изглеждат, сякаш с ореол от светлина. Небето е с цвета на захарен памук. Има малко прасковено оранжево, малко лилавеещо синьо, малко от небесното синьо… От всичко по точно.

Описание:
Жасмина Трандова(12 г.)

Жълто

ЖЪЛТО/Лято/Топло/
Виж,Слънцето обърна гръб и този ден потапя се в морето….
Защо си още тук?Не си ли уморен от хайманосване със облаците по небето….?
Разбрах!Не можеш да откъснеш пръстите потънали в топъл ситен пясък…
Не можеш да оставиш тихите вълни,разливащи косите си пред теб,очакваш пак да чуеш на Чайката любовния й крясък….
Лежиш на златната постеля и тялото поема топлина…
Ветрецът само нежно носи аромата на следваща и следваща вълна…

Описание:
Лиляна Тотева

Есен

esen

На снимката е заснет красив есенен пейзаж: дърво с тънко и крехко стъбло и пищна корона,чиито клони са обагрени в злато.Под него е застлано килимче от падащи листа. Дървото е огряно от все още топлещите лъчи на слънцето. Отзад се разпростира ясното синьо небе.

Описание:
Петя Мазнокова

Планетата Венера

Планетата Венера От всички планети Венера е втората по ред планета от Слънчевата система и носи името на богинята Венера от римската митология. Тя е земеподобна планета, много сходна по големина и общи качества със Земята; понякога е наричана „планетата-сестра на Земятав Слънчевата система Венера има най-малък орбитален ексцентрицитет*, равен на 0,7% (нейната орбита е почти идеално кръгла). Тя прави една обиколка около Слънцето за 224,7 земни дни.

Понеже Венера е по-близко до Слънцето спрямо Земята, тя винаги се наблюдава близко до него (най-голямата й елонгация** е 47,8°). На Земята тя може да се наблюдава само непосредствено преди изгрев и след залез. Обикновено тогава тя е най-яркото небесно тяло след Луната и Слънцето и затова понякога често е смятана за звезда и е наричана Зорница, Денница (Деница) и Вечерница.

Венера е била известна на древните вавилонци (около 1600 г. пр. н. е.) и вероятно е била позната и в праисторически времена поради високата си яркост. Неин символ е стилизираният образ на огледалото на богинята Венера: окръжност с малък кръст отдолу.

Описание: Венера има много интересен цвят – смесица между златно, бледо и тъмно кафяво, охра. Той не е хомогенен, а по скоро тъмните и светли участъци образуват причудливи форми. Тук въображението би помогнало много повече при интерпретиране на вида й. Могат да се забележат участъци с по-тъмни точки, които можем да оприличим на очи, както и една по-светла ивица, която наподобява усмивка. Носи ни усещане за топлина, живот и светлина. Имайки и златни оттенъци, бихме могли да кажем и усещане за нещо ценно, а и това все пак е планетата на любовта.

* В астродинамиката при стандартни условия всяка орбита на тяло е конично сечение. Ексцентрицитетът на това конично сечение, или още орбитален ексцентрицитет, е важен параметър, който определя формата на орбитата. Ексцентричността определя в каква степен орбитата е „разтеглена“. Терминът ексцентрицитет е образуван от латинските ex – „из“, „от“ и centrum – „център“.

** Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, заключен между Слънцето, Земята и друго тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.

Описание:
Елисавета Ангелова-Димитрова

 

Аржентина

Аржентина

Знамето на Аржентина има правоъгълна форма. Разделено е на три равни хоризонтални части. Първата е в светло син цвят, втората е в бяло,като в средата й има жълто слънце с изобразено лице, а третата отново е в светло син цвят.

Описание:
Борислава Стефанова