Резово/фотография/

Фотографията е много красива и ни пренася край морето в село Резово, община Царево. В централната част на снимката има монумент от мрамор в пирамидна форма, кацнал върху крайбрежна алея облепена с големи сиви и вероятно също мраморни плочи. Върху мраморната пирамида, непосредствено под върха й има изобразен герб и двуезичен надпис, който гласи: „Република България, община Царево, село Резово. Най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа“. Монументът е от сив шлифован мрамор с гладка повърхност. Много е красив. Алеята, върху която е поставен, е заградена по цялата си дължина, както се вижда от снимката, с висок алуминиев парапет, който освен за безопасност за почиващите е и отлично място човек да се спре и да се наслади на гледката. Зад парапета се виждат множество големи каменни и бетонни късове, едни изправени, други полегнали, сякаш нарочно поставени там за да се разбиват и разплискват по-силните и мощни вълни. Зад тях в ниското се вижда и морето. А то сякаш е заспало, без никакво вълнение. Така повърхността му прилича на синьо огледало, отразяващо обагреното в в същите цветове море. Отдясно в далечината се виждат три птици. Изглеждат съвсем дребни, но все пак се забелязва, че две от тях са потопили глави под водата, за да ловят риба.

вдясно на фотографията в далечината се вижда дълга ивица суша, която е по-широка откъм брега и се стеснява, докато сякаш плавно се губи от погледа ни. Снимката е запечатала един прекрасен, съвършен миг край морето.

Изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Скулптурата на Мирон „Дискохвъргач“

Дискохвъргач

«Дискохвъргачът» е една от най-известните скулптури от времето на Античността.Това е и първата статуя, която изобразява човека в движение. Предаването на такива сложни движения в изкуството по онова време било значително по-трудно. Възрастта на тази скулптура е около две хиляди и петстотин години

Оригиналът на статуята не е съхранен, затова ние можем да видим само копия. Те са създадени в периода на съществуването на Римската империя. Известно е, че оригиналната скулптура «Дискохвъргач» е била изгубена през Средновековието

Статуята изобразява хвъргач на диск в момента на размах преди хвърлянето. Фигурата прославя древногръцките дискохвъргачи. Ние виждаме гол юноша, който се е наклонил напред, хвърляйки диск. Неговата ръка, държаща диска, е напрегната и отведена назад до максимален предел. Скулпторът е изобразил във фигурата готовността към действие: сякаш юношата всеки миг ще хвърли с огромна сила диска и той ще полети на голямо разстояние.

Мускулите на юношата са силно напрегнати. Скулпторът е успял да покаже красотата на човешкото тяло, както и впрочем, да предаде в тази красота великолепието на движенията. Мирон е предал цялото разнообразие от движения които извършва човекът. Впрочем, всички тия движения са се сляли в общо единство. Простотата на жестовете на човека, изобразен във фигурата, усилват усещането за лекота и реалистичност.

Мирон много просто е изобразил и съединил в едно цяло напрежението и красотата, а човешкият силует е украсил посредством затворени линии. Така той показал, че всеки човек е способен на активни действия и, че самият човек – преди всичко, е нещо прекрасно.

Копия на «Дискохвъргача», запазени в добро състояние, се съхраняват в много музеи по света. Интересно е, че тази скулптура е приета като символ на съвременното олимпийско движение. По такъв начин е подчертана връзката му с античните времена и традициите.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

Статуята на Венера Милоска

Венера Милоска

В историята на изкуството не са много скулптурите, моментално завоювали популярност. Широко почитаната статуя на Венера Милоска се отнася към това число.

Венера, която в древноримската митология първоначално е била богиня на пролетта и разцъфването, се числи към най-древните италийски божества. По-късно са започнали да почитат Венера като богиня на любовта и красотата, която гръцкият скулптор Агесандър изобразил в четвърти век преди Христа. Назована Милоска в чест на острова на който била намерена, скулптурата станала любимка на публиката и в началото на деветнадесети век заела почетно място в Лувъра. За намерения шедьовър се наложило да се борят, и докато страните решавали спора си в свадата, статуята се лишила от двете си ръце, но от това не станала по-малко привлекателна. Даже напротив, добила някаква допълнителна обаятелност.

Скулптурата очарова със своята пластика и грация. Майсторът е представил пред нас младата богиня полугола, давайки възможност на зрителя да се наслади на нейното стройно тяло. Плавните телесни линии, съвършенната форма на гърдите, подчертаната талия и закръглените бедра – такава изтънчена красота толкова впечатлява, че е трудно да се отмести поглед от произведението.

Римските скулптори с голяма реалистичност изобразявали в мрамора своите идеали. Култът към красивото тяло ги задължавал да избират безупречни форми. Същевременно, независимо от преклонението пред младостта, скулптурата е достатъчно проста и правдива. Детайлно е пресъздадена прическата, както и падащата върху бедрата тога, която девицата не е успяла да подхване. Миг, и прелестните форми се показват пред света. Чертите на лицето са одухотворени и сякаш са пронизани от лъчите на слънцето. Лицето на Венера е женствено, прекрасно, изпълнено със спокойствие и топлина.

На всеки поклонник Венера дарява вечна младост чрез любов – великата съзидаваща сила. Красотата ѝ очарова, покорява и опиянява. Тя се рее над земята, преобразвайки облачния ден, превръщайки помръкналото езерце в кристален кръговрат, а повяхналите листа мигновено придобиват сила, дарявайки на света благоуханието и опияняващят аромат на ефира.

 

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com