Знак минус при математическите науки или тире при писане се изписва само с една хоризонтална черта от ляво към дясно. Този знак се намира в средата на реда и е с дължина приблизително половината от размера на малка буква.
Описание:
Ивелина Дамянова
Символът „#” /диез/ може да бъде намерен на всички клавиатури- на смартфон, компютър и др. Когато проверяваме мобилно потребление, често има опция за натискане на бутон с този символ. Представлява две отвесни черти с лек наклон, пресечени през средата си с две успоредни прави черти.
Първо изписваме една права линия от горе надолу към основата, която има съвсем малък наклон вдясно. Повтаряме същото движение, като следващия елемент е отдалечен от първия на приблизително 1/3 от височината му. Така ние имаме две еднакви по височина отвесни линии с лек наклон вдясно. Следващите две линии, изписваме на височина 1/3 и 2/3 от височината на отвесните ни линии/тези, които ги пресичат/. Ако мислено разделим нашите две отвесни черти на три равни части, то първата ни пресечена/хоризонтална/ линия изписваме в края на първата част под горната част на реда, а втората в края на втората част от тази височина. Започваме изписването им съвсем малко встрани от отвесните линии, а посоката на писане ни е надясно и прекъсваме щом пресечем и втората отвесна линия, като също продължим нашата права малко извън нея. Така пресичащата ни права стърчи еднакво и отляво, и отдясно на отвесните. По идентичен начин е изписана и разположена и втората ни права/хоризонтална/ линия, пресичаща отвесните. Изписали сме символа. Две отвесни, леко наклонени черти, пресечени с две хоризонтални.
Описание:
Ивелина Дамянова
Символът „*” /звездичка/ се състои от три еднакви по дължина прави.Започваме с първата – тя е вертикална. След това от ляво на нея и в горната й част на разстояние от около ½ от височината и отново правим диагонална, която пресича правата ни в центъра. След това повтаряме същото, но третата ни черта /елемент от този символ/ започваме от дясно на правата ни, като и тя я пресича в центъра. Така трите линии се съединяват в точка в средата на отвесната черта, двете от които са разнопосочни. Този символ е с мънички размери и обикновено се поставя над края на думата, като служи за обозначаване на бележка, като последната може да бъде намерена на същата страница или в края на текста.
Описание:
Ивелина Дамянова
Скобите са препинателни знаци, които се използват в съответстващи двойки в рамките на текст, с цел да се отдели или да се вмъкне друг текст.
Кръгли скоби се пишат с две дъги една срещу друга. Започваме изписването на едната скоба, която се поставя в началото на текста. Първо от горната част на реда правим една леко извита линия към основата, подобна на дъга. Започваме писането от горната част на реда, а посоката ни е надолу и наляво, като при достигането на основата на реда правим извивка надясно. Изписаната ни, подобно на дъга, скоба е с еднакво разположение на началната си и крайна точка/успоредно една срещу друга/, отгоре и отдолу на реда. Изписваме следващата скоба. Отново започваме от горната част на реда, но правим дъгичката вдясно и надолу, след което към ляво. Двете скоби са еднакви по размер.
Последното важи и за квадратните скоби.Те заемат височината на реда или колкото главна буква. Използват се често в научната литература, например при цитиране. От горната част на реда, точно под линията правим една хоризонтална черта, а посоката ни е от дясно към ляво. Тази черта е приблизително1/2 от височината на скобата. След това без да прекъсваме писането пускаме една отвесна черта към основата и продължаваме писането на още една отново хоризонтална, но в посока надясно и по основата. По размер е колкото първоначално изписаната. Втората скоба изписваме по същия начин, но посоката ни на писане е от ляво към дясно на горната ни права черта, надолу до основата и от там от дясно към ляво. Двата елемента на скобите са еднакви по размер. Може да си ги представим като вземем една правоъгълна кутия. Ако прокараме пръст от горната страна на кутията, от нейната среда, наляво и по страницата, а после по долната страна до средата, ще добием представа за вида на първата скоба от двойката символи. Повтаряме същото, но от средата на правоъгълната ни кутия, надясно по страната, надолу и отново на ляво по долната страна до средата. Това ни е другата скоба. Поставяме първата в началото на текст, цифра при цитиране или др. и втората след края на цитирания текст.
Описание:
Ивелина Дамянова
Състои се от три елемента. Първият представлява две отвесни линии, свързани с една диагонална. От горе надолу пускаме една права линия. Прекъсваме писането. От началната точка на тази част от елемента пускаме една диагонална линия със същата дължина. От тази точка отново правим една отвесна линия нагоре към горната част. Така имаме изписан първия елемент от символа. След това пишем една права линия, малка по размер- около 1/3 от дължината на правите, съставляващи първия ни елемент от символа в долната част на елемента. Тази малка линия е до първия вече изцяло изписан елемент, от дясната му страна, близо до основата на реда. Точно над тази права линия изписваме един кръг с диаметър, колкото дължината на линията. Изписваме го с едно кръгово движение, а посоката ни е отгоре надолу, наляво и надясно, докато съединим с точката на започване на кръгчето. Това кръгче е над правата ни черта, почти прилепено до нея.
Описание:
Ивелина Дамянова
Символът „@” или наречен още „маймунско а” се използва основно при електронна писмена кореспонденция. Може да го срещнем на всички клавиатури – на компютър, смартфон, таблет и др. На български той се произнася често и „кльомба“, като това наименование дължим на актьора, продуцент и водещ Пенко Русев. Маймунското а е избрано за функцията, която служи и до днес от програмиста Рей Томлинсън през 1971. Първият e-mail адрес бил tomlinson@bbntenexa“. Символът е бил познат и в Средновековието. Така например в арагонския ръкопис Taula de с @ се обозначава мярка за тегло, равна на 11.502 кг. На сина на Николай Хайтов, скулпторът Александър Хайтов, дължим намирането на символа в български документ – старобългарският превод на Манасиевата летопис – приема се, че е направен през 1345 г. Предполага се, че @ е използвано за заместване на първата буква от думата „Амин“.
Изписваме символа само с едно движение, без да прекъсваме писането. Той е с височина, приблизително колкото малка буква или ½ от височината на реда. Поставяме писеца в средата на реда, и правим едно кръгово движение, а посоката ни на писане е отдясно на ляво, настрани и надолу към основата. След това отново надясно и нагоре към началната точка на писане. Получаваме едно леко елипсовидно кръгче/. Без да прекъсваме писането от тази точка пускаме към основата една линия, която щом я достигне поляга на нея. Правим плавно движение в дясно и така ни се получава една дъгичка. Изписали сме едно леко елипсовидно кръгче с плътно прилепено към него обърнато бастунче с дръжката надолу и сочеща в дясно. Продължаваме изписването на символа без да прекъсваме и правим едно кръгово движение с писеца нагоре и наляво, настрани и надолу към основата на реда, като се получава една кръгова линия, която продължава по основата на реда вдясно докато достигне началната точка на изписването й. Така ние сме изписали една малка буква „а”, чието бастунче продължава като окръжност около цялата буква, заобикаляйки я, близо до нея, а края и е срещу точката на започване на окръжността.
Описание:
Ивелина Дамянова
И трите точки в многоточието изписваме само с по едно движение. Поставяме писеца в долната част на реда и изписваме поредица от три точки. Почти не отместваме писеца от мястото, където сме го поставили, а правим кръгово движение неколкократно в една спирала. Така ни се получава плътна точка/кръгче/ съвсем малко по размер на долната линия на реда. Повтаряме същото още два пъти в посока отляво-надясно.
В българския език многоточието изпълнява различни функции:
обозначава незавършеност на изказа, предизвикана от вълнение у говорещия, обрат в логическото развитие на мисълта или външна намеса. (Уикипедия)
Описание:
Ивелина Дамянова
Запетая изписваме с едно движение и представлява една плътна точка с дъгичка прикрепена от дясната й страна, края на която виси под точката. Първо поставяме писеца в долната част от реда на самата линия и правим едно кръгово движение плътно около точката, в която сме поставили първоначално писеца. Повтаряме това движение и непосредствено след това от дясната страна на нашата точка правим една мъничка дъга, която продължаваме надолу под точката, а края й повдигаме нагоре. Така ние сме изписали една плътна и немного голяма точка със прикрепена от дясно на нея дъгичка. Запетайката е малка по размер и е разделителен знак.
Описание:
Ивелина Дамянова
Този пунктуационен знак изписваме само с едно движение. Поставяме писеца в долната част на реда и правим едно кръгово движение като почти не отместваме писеца от точката, където сме го поставили, а правим кръгово движение неколкократно в една точка. Така ни се получава плътна точка/кръгче/ съвсем малко по размер на долната линия на реда.
Описание:
Ивелина Дамянова
Точка и запетая е разделителен символ и се използва например при изброяване в текст. Изписва се с два елемента един под друг. Височината на този символ е колкото височината на малка буква или ½ от реда. В средата на реда поставяме писеца и правим едно кръгово движение в тази точка, като го повтаряме за да се получи плътна точката ни. Точно под тази точка, но вече на долната част на реда изписваме една запетая. Изписваме я с едно движение и представлява една плътна точка с дъгичка прикрепена от дясната й страна, края на която виси под точката. Първо поставяме писеца в долната част от реда на самата линия и правим едно кръгово движение плътно около точката в която сме поставили първоначално писеца. Повтаряме това движение и непосредствено след това от дясната страна на нашата точка правим една мъничка дъга от там надолу под точката, а края й повдигаме нагоре към точката. Така ние сме изписали една плътна и немного голяма точка със прикрепена от дясно на нея дъгичка. Точката се намира в средата на реда, а запетаята точно под нея.
Описание:
Ивелина Дамянова