Една необикновена история за едно мъничко пате с неподозирана сила, за мъничка и спретната къщичка и за двамата й стопани дядо Иван и неговата внучка Ането. Животът на двамата герои е изпълнен с простота и естественост, с обич и грижа, за които няма граници и които устояват на всички несполуки и трудности за да бъдат отново заедно…
В една спретната мъничка къщурка на брега на речния бряг живее Ането с дядо си Иван.
Ането е добро и чистосърдечно дете, трудолюбиво, обичливо и грижовно. След като взема решение да напусне родния дом, съдбата я подлага на много изпитания и премеждия, попаднала в плен на циганина Къдрьо. Другар на момичето в тези страшни и тежки изпитания е една мъничка маймунка с която Ането има сходна участ- да живее просешкия живот на циганина, докато забавлява с чудното си гласче непознатите хора, които срещат из пътищата по които минават. Такъв е живота на Къдрьо в който съдбата въвлича доброто девойче и от който я спасява едно смело и безстрашно пате.
И така, Ането е отдадена на грижата за мъничката си белосана къща на брега на реката в село Брегаре. Тя шета чевръсто вкъщи и се грижи с обич за своя дядо с който живеят в разбирателство и отдаденост един към друг. В помощ на момичето във всяка работа е мъничкото синьо кученце съшито на красивата бяла престилчица с която тя шета докато чака дядо си да се прибере от зеленчуковата си градина, в която се труди от ранно утро до мрак. Хубаво и спокойно минават дните на двамата, без да се оплакват от простия и беден живот, защото имат всичко което трябва на всеки един човек – обич.
Ането посреща дядо си с топла гозба и запалено огнище, кърпи вехтите му дрехи, а той дава цялото си безкрайно сърце на своята рожбица. С тях живее едно смело пате и едно врабче, което отглежда своите дечица в клоните на ябълковото дърво в градината на дядо Иван.
Един ден, грижовната къщовница, докато върши чевръсто своята работа, е навестена от съседката си баба Танаска. Старата жена моли Ането за няколко въглена с които да разпали огнището си. В бързината си да услужи, Ането по невнимание изпуска от въгленчетата, които прогарят красивия дървен под в дядовата къща.
Изплашено доброто момиче решава да избяга и попада в плен на един лукав и страшен циганин.
С мъка и страх бяга девойчето докъдето й позволят силите. Нощта заварва изплашеното момиче насред гората, а страшни и непознати звуци разцепват мастилната нощ. Изплашена, Ането се покатерва на едно високо дърво и заспива уморена, а над нея цяла нощ като страж бди синьото кученце, съшито на престилката. Когато идва утрото, огласено от птичи трели, галещо с топлите си слънчеви лъчи Ането разбира колко е сгрешила, а сърцето й се пръска от мъка, защото знае колко тревога е причинила на дядо си. Решава бързо да се прибере и да помоли за прошка стария човек. В това време край гората минава Къдрьо на своята каруца, теглена от едно старо, нещастно магаре. С него пътува една мъничка маймунка, която танцува и прави номера по пътищата из които минават и тъй припечелва хляба на стопанина си, надявайки се на хорската милост. Къдрьо среща девойчето и когато тя го моли за помощ, за да открие пътя към селото, той предлага да я придружи. Скоро момичето разбира, че е отвлечено и новата й роля е да живее просешкия живот на циганина и да пее, а маймунката да танцува докато обикалят по прашния и непознат свят.
В това време старият й дядо не спира да търси внучката си. Щом се прибира от зеленчуковата си градина и не открива девойчето, страшна мъка стяга сърцето му. Цяла нощ обикаля добрия човек надлъж и нашир, по съседи из полята… Щом слънцето отстъпва място на сияйната луна в небосвода, дядо Иван споделя тревогата си с нея и я моли за помощ, но луната е безсилна, сетне моли за помощ и мъничката светулчица. Всичко живо страда от неутешимата болка на дядото. Уви, той не успява да открие своето бисерче – Ането и решава да продаде единственото си ценно нещо- своята къщичка, а с парите да тръгне по света за да дири своята рожба.
Дядо Иван води кръчмаря Радул до дома си за да се спазарят. Щом чува, че къщичката ще се обитава от пияниците из селото, страшно негодувание се издига в гърдите на патето и то решава да вдигне къщурката на силния си гръб и да се понесе в дълбоките води на реката. За другар в това приключение е и мъничкото врабче с неговите дечица. А дядо Иван е поруган от кръчмаря, който си взема парите, след като вижда само четирите белосани камъка на които е била къщичката. С почуда и тъга, бедният старец се отправя по непознатите пътища за да търси своята внучка, своята надежда…
Много дни пътуват порейки речните води смелото пате и мъничкото врабче. По цели нощи врабчето дава насоки на силното пате, което не знае умора, а прекрасната бяла къщичка леко и грациозно поклаща комина си. Докато плават от място на място често пъти предизвикват удивлението на хората, накацали на палубите на преминаващите край тях параходи, защото никой до тогава не бил виждал корабче- къща. И тъй плават ли плават, а утрин патето оставя скъпоценния си товар на брега или сред ширнало се плодородно поле, сетне засища глада си с няколко огромни сома за да има сили да продължи в своето приключение. И докато пътуват в едно утро след като патето си хапва обилно, то дава на врабчето един голям, тежък пръстен с прекрасен скъпоценен камък. Този пръстен пада един ден от ръката на една прекрасна, богата девойка, която пътува с параходче из реката заедно с баща си. След като тежкия пръстен се изхлузва от финия й пръст, той попада в стомаха на един гладен сом, който пък сом изяжда гладното пате- клате. Ценният пръстен патето дава на врабчето, което го пази в своето ново гнездо в дома на дядо Иван.
Дни наред пътуват Ането и циганина Къдрьо, който така злополучно се изправя на пътя на девойката, придружени от нещастната маймунка, пеейки и танцувайки, разчитайки на хорската милост. Често пъти циганина заплашва добродушното момиче и изпълва сърцето му с безнадеждност. Добродушната и наивна природа, недокосната от хитрост и лукавство често страда, виждайки как Къдрьо краде от търговците или лъже хората. Така те пътуват от село на село и от град на град, спят под откритото небе и се хранят с каквото намерят.
Един ден циганинът среща един също тъй хитър измамник, който сладкодумно му предлага примамливо бляскави часовници като награда, ако спечели на игра, играна от него. И така заслепен и предвкусващ удоволствието да се сдобие с такава ценна вещ, Къдрьо губи всичко което има- магарето си, парите си и накрая дори откраднатата яка и галоши, които краде предния ден от един търговец в съседното село. Така циганина решава да се отправи към град Кози крак, където се готви голям панаир и където пресметливата му и алчна душа предчувства лесна печалба. На панаира обаче е и търговецът от който Къдрьо краде галошите. Ядосан, мъжът вика стражар, но хитрата природа на циганина успява да прехвърли вината на измамника, който предишния ден му отнема всичко. Така изплашен, Къдрьо решава бързо да напусне панаира и да отиде до една близка воденица в която живее дядо Пъдьо. На път хитрецът вижда един бостан със зрели и сочни дини и доволно пълни каруцата си. Двамата с Ането пристигат във воденицата, ала там няма никой, защото дядо Пъдьо е на риболов.
След време дядото се връща във воденицата, носейки един плъх, който плъх смята ,че е уловената от него мряна, която пък едни палави момчета подменят с плъха. Виждайки големите зрели и сочни дини и гостенина си, Пъдьо предлага да си направят вкусно угощение. Така те изпращат Ането за вино в близкото ханче. По пътя девойчето губи паричката която му дават за виното и сърцето й се изпълва със страх. Решава да бяга накъдето й сварят очите. Докато се лута из замръкващия ден тя вижда родната си къщичка. Щастлива, Ането влиза и заспива на родното си легълце, а патето изпълнено с радост и невиждани сили, понася къщичката из тъмните речни води.
На сутринта щом отваря очи, девойката открива, че е на непознато пристанище, а когато разтребва къщата открива скъпоценния пръстен. Решава да го продаде и да купи гумени цървули на обичния си дядо, които да му даде, щом го открие. Много пари дава златарят на девойчето в замяна на пръстена, които тя грижливо прибира под стария дюшек. На другия ден, Ането се отправя към града, купува така мечтаните дядови ботуши, а за себе си едни сандалки. Огладняла, тя се спира край едни вкусни кравайчета и чува как продавачът пропъжда един беден и стар човек. Истинска радост и изненада обзема девойката щом разбира, че това е дядо й. Двамата се откриват след много премеждия и неволи благодарение на чистата си обич. Ането и дядо й хапват в близката гостилница, докато си споделят мъката и радостта, а сетне девойката води дядо си в тяхната родна къщичка. Безумна радост изпълва старческите гърди на дядо Иван, който не проумява как е възможно да открие изчезналия си дом. Двамата заспиват блажено в прегръдката на родната стряха, а смелото пате-клате поема по обратния път- към дома.
На следващия ден двамата стопани се събуждат в родното си село Брегаре край красивата зеленчукова градина, изпълнени с мечти и радост. Младото девойче извива глас в чудни песни, които подема вятъра, докато работливия дядо се труди в прекрасната, изобилна градина.
Изображение:
На картината е нарисувана Ането, която се е обърнала и гледа зад себе си, а до нея са врабчето и красивата бяла престилка.
Ането е с големи сини очи, мъничко леко вирнато носле и две розови пълни бузки. Косата й е гъста и кестенява, вързана на две опашки отстрани на главата, а край мъничкото ухо се извива къдрица. Момичето е облечено в нежно синя рокля с голяма бяла яка. Ането е вдигнала дясната си ръка и е докоснала с показалец червените си устни. В ляво на момичето се извисява ствола на старо дърво с кафяви, дебели кори и криви клони. За дървото е привързано въже на което е кацнало красиво птиче, а до него вятърът играе със снежнобялата престилка на девойката. Мъничкото птиче, кацнало на въжето над главата на Ането е с мъничка човка, сиво оперена глава, а гърба и крилата му са в огнено оранжеви цветове. Птичето е с мънички и тънки крачета и бял пух по гушката и коремчето. До него под обилните слънчеви лъчи е простряна престилката на момичето с която шета в обичната дядова къща. В центъра на престилката е съшито едно голямо красиво куче с големи клепнали, сиви уши с черно носле заобиколено от козина, бяла като сняг, която продължава като ивица между черните му очи. По гърба на кучето има големи петна в черен и кафяв цвят. Кученцето е седнало на задните си лапи и сякаш гледа с очакване към своята стопанка. Зад тях се простират храсти с големи зелени листа и изумрудено синьо небе в което блести жаркото слънце.
Издателство “Златно перо“
Описание:
Ивелина Дамянова
Използвано изображение:
http://www.az-deteto.bg/pic/chetene/book/57.jpg
