Етикет: село

„Полският мишок и градският мишок“ /басня/ Лафонтен

„Един ден градският мишок, който беше много изтънчен и любезен, каза на полският мишок:
-Приятелю, искам да ми дойдеш на обед в града. За да те накарам да дойдеш, ще ти кажа, че ще можеш да си хапнеш от най-вкусните храни, за които един полски мишок може само да си мечтае.
Полският мишок отвърна:
-Благодаря ти за поканата. Утре ще те споходя.
И тъй, на следния ден двамата приятели се намерили в града пред редица чинии, пълни с какви ли не вкусни неща…“
Полското мишле отива на гости на градското. То го посреща с вкусни и изтънчени ястия. Видно е, че градското мишле се радва на богат и охолен живот. Когато решават да опитат така съблазнителните и вкусни ястия, мишлетата чуват шум и се налага да бягат. Скриват се, а щом опасността отминава, градското мишле подканя госта си да продължат с храненето. Полското мишле отказва и споделя, че ще се върне на село, където въпреки скромния си живот и не така богатата трапеза, има най-важното -спокойствие. Мишлето разбира, че богатството на градският представител на вида няма стойност и че неговият простичък живот е много по-истински. Дали и градското мишле осъзнава, че е в плен на луксозното съществуване, което води и че заплаща с цената на истинската си свобода за него? Би ли могло то да свикне с простотата на полския си събрат? Вероятно не. Всяко едно от тях е свикнало със своя начин на живот. Градското мишле не вижда недостатъците на живота си, а полското мишле пък не придава такава важност на богатството на приятеля си.

Изображение:
На графичната рисунка има две мишлета, които разговарят. Мишлето от ляво е по-високо и стройно, с изтънчен вид и елегантно елече на райе, закопчано с две големи кръгли копчета и папионка. Има малка глава с издължена муцунка и носле като маслинка, на което от двете страни стърчат мустачета. Вдигнало е уши и е насочило кръглите си очи към своя събеседник отсреща, през малки очила които се крепят само върху издължената част на муцунката, придавайки му интелигентен и малко професорски вид. Мишлето е подпряло ръце на кръста си и е изпънало гръд, за да подчертае още повече своята важност. Крачетата му са с три пръста, а опашката тънка и извита. То е с гъста козина, съдейки от множеството къси и удебелени щрихи на художника, само лицето, стъпалата и опашката са не така гъсто окосмени. Градското мишле излъчва надменност и сякаш изпитва снизхождение към по-скромното мишле от село. Другото мишле изглежда някак закачливо и добронамерено, в същото време като че и леко се стеснява от приятеля си. То е по-дребно на ръст и по-пълничко. На върха на главата си, между двете му рошави уши има красив каскет. Полското мишле също е с елече, но с по-скромна кройка. В едната си ръка държи кръгъл плод, а другата е изпънало и явно жестикулира, докато обяснява нещо на приятеля си. Градското мишле е стъпило върху красив килим с дълги реси и вълнообразни шарки, докато полското мишле стои върху голата почва. Така художникът навярно е изобразил материалните различия между гризачите.

ИК „ПАН“
Илюстрации: Мирослава Николова

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография чешма село Комщица

На фотографията е заснето едно прекрасно момиченце, което се е пресегнало към красива и солидна каменна чешма на фона на обагрени в есенни цветове поляна и гора.

Малката принцеса на снимката е около две годишна. Има прекрасни руси букли, спускащи се до рамената. Косите и светят със слънчеви отблясъци. Има хубави пълнички бузки и снежнобяла кожа. Момиченцето е облечено с червена памучна блузка и мастилено синьо панталонче от същата материя. На крачетата си носи красиви бели обувки, нашарени отстрани с мънички златисти сърчица. Госпожицата се е хванала с едната си мъничка ръчичка за коритото на чешмата, докато с другата се пресяга, разперила пръстчета, към течащата над него вода. Толкова е голямо желанието й да достигне струята, че дори се е повдигнала на пръсти. Прекрасно, слънчево ангелче! Чешмата пред нея е много красива. Голяма, с широко и дълбоко корито. Изцяло е изработена от плоски червени камъни. Лицевата й част е от по-висока стена, от която в центъра излиза тръба, с кранче накрая. То е изнесено по-напред за да може свободно човек да борави под течащата струя или пък да пие. По ширината на коритото също има по една висока стена. Всяка от тях в най-горната си част е с височината на надлъжната стена и се спуска косо надолу, докато достигне края на коритото по ширина. Стените обграждащи коритото са солидни и здрави, като върху тях са поставени гладки каменни плочи по цялата им дължина. Впечатляващи са двата гълъба, кацнали в края на всяка една от двете страни на чешмата и красивия бял кръст, поставен в центъра на надлъжната стена. И двата гълъба са майсторски направени от бял камък или мрамор. Имат елегантни телца с леко спуснати криле и красиви опашки. Сякаш се гледат един друг, или може би наблюдават красивото момиченце… А белият кръст отгоре сякаш придава още по-голяма божественост на иначе неземно красивата гледка. Пред чешмата има площадка изработена от сиви камъни, която изглежда малко неравна. Навсякъде природата изпълва фотографията с разноцветни краски. Зад чешмата има гъсто растящи храсти-някои с оголени клони, други запазили част от листата си в зелени, жълти и червени цветове. Виждат се и червени плодчета по някои от тях, вероятно шипки. На заден план виждаме малък участък неравна поляна, а над нея красива гора. Дърветата са разпръснати на различни места из поляната. Едни по-високи, други по-ниски, с оголени корони или с листа по тях. Жълти, червени, зелени, кафеникави в различни нюанси, дърветата представляват разноцветни петна, сякаш някой художник е разплискал палитрата си с топли и красиви багри. Фотографията ни носи умиление и възхита. Прекрасно съчетание на чистотата и красотата на детенцето и дивата, недокосната природа. Поглеждайки към снимката, човек открива красотата на живота, красотата на сътворението! И едно прекрасно русо слънчице!

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Смърфовете

smarfove

Смърфовете са на около 100 години и живеят заедно в голяма хармония. Почти всички са момчета. Високи са колкото ябълково дръвче. Те са малко повече от сто и живеят в къщи от гъби в Смърф селото. Татко Смърф е старейшината на групата и е на цели 543 години!

Историята на Смърфовете (Smurfs) стартира по телевизията през 1981 г. Автор на героите е белгийският художник Пейо Кълифорд. Оригиналното им име е Щрумфове (Schtroumpfs).

На фона на големия град, застроен с огромни сгради са изобразени Смърфовете – забавните, симпатични, малки, сини човечета с бели шапки и топчести нослета, са стъпили върху голям камък между зелени храсти /туи/. В средата скръстил ръце,  сложил черни очила е Татко Смърф. Той е най-старият и най-мъдрият. Той е командващият на смърфското село. Има бяла брада и носи червени панталони и червена шапка. В дясно от него е Смърфиетка, заела поза на манекенка. Тя е първата дама в селото на смърфовете, има дълга руса коса, бяла рокля и бели обувки с токчета. До Смърфиетка е Бейкър. Той е готвачът на селото, знае страхотни рецепти и угощава добре всички. Облечен е в синя шотландска поличка, свъсил руси вежди под синия пискюл на бялата си шапка. В ляво от Татко Смърф, зад дясното му рамо, с молив зад ухото и книга в ръка е Брейни. Той носи очила и се счита за най-умният смърф, макар често да говори врели-некипели и да създава проблеми на останалите. До Брейди е Лейзи, той  е мързеланкото на селото. Скръстил ръце, свъсил вежди над сърдитата си усмивка. Най отляво е  Дрийми, смърф – мечтател, вдигнал високо дясната си ръка и десния си крак, сякаш ще полети всеки момент.

Описание:
Ирена Янакиева

„Лудо младо” картина на Йовка Мечкарова

ludo_mlado

Картината изобразява двама влюбени, седнали в двора на къща. Описан е период от възраждането на България.

Двамата влюбени са заобиколени от природа. Седят на дървена, кафява пейка, а пред тях има масивна маса. Зад тях се вижда дувар от камъни и малка част от каменно стълбище- най- вероятно са седнали в задния двор на къща, а тези стълби водят именно към нея. Беседката, в която са седнали се намира по-ниско от къщата, вижда се, че дуварът е обградил своеобразна градина със зелена трева.

От двете им страни има две дървени греди, които служат за подпори на гъста асма. Висят няколко лилави и сочни узрели грозда, а слънчевите лъчи се опитват да си прокарат път през гъстите листа на лозинката. Зад пейката има малка чешмичка, отново направена от камъните. Най- отгоре й има глинена стомна, използвана най-вероятно от стопанката на къщата, за ваза. Подават се многоцветни цветенца от стомната.

В десния ъгъл на картината, наклонено към двамата влюбени, е изобразено гъсто, зелено цвете, с дълги листа и един лилав, разцъфнал цвят. В средата на дървената маса, пред момчето и момичето са поставени току що откъснати грозда.

Момичето е облечено в бяла риза и типична за онова време носия, вълнена черна рокля с червена бродерия по деколтето и червена престилка, с множество бродерии в жълти и оранжеви краски. Момичето има дълга кестенява коса, в която са закичени няколко цветчета, едно по-голямо червено, обградено от няколко по-малки жълти. Обърнала е глава към момчето, като нежно и се усмихва. Между двете си ръце е хванала лявата му ръка. Момчето е поставило другата си ръка на облегалката на пейката, като леко е прегърнало момичето. Той има къса черна коса, сресана назад. Също е облечен в бяла риза, която има червени и сини бродерии по деколтето. На кръста си носи червена препаска. Застанал е леко приведен напред, като гледа в момичето и се усмихва.

Автор: Йовка Мечкарова
Описание: Нора Борисова