Смърфовете

smarfove

Смърфовете са на около 100 години и живеят заедно в голяма хармония. Почти всички са момчета. Високи са колкото ябълково дръвче. Те са малко повече от сто и живеят в къщи от гъби в Смърф селото. Татко Смърф е старейшината на групата и е на цели 543 години!

Историята на Смърфовете (Smurfs) стартира по телевизията през 1981 г. Автор на героите е белгийският художник Пейо Кълифорд. Оригиналното им име е Щрумфове (Schtroumpfs).

На фона на големия град, застроен с огромни сгради са изобразени Смърфовете – забавните, симпатични, малки, сини човечета с бели шапки и топчести нослета, са стъпили върху голям камък между зелени храсти /туи/. В средата скръстил ръце,  сложил черни очила е Татко Смърф. Той е най-старият и най-мъдрият. Той е командващият на смърфското село. Има бяла брада и носи червени панталони и червена шапка. В дясно от него е Смърфиетка, заела поза на манекенка. Тя е първата дама в селото на смърфовете, има дълга руса коса, бяла рокля и бели обувки с токчета. До Смърфиетка е Бейкър. Той е готвачът на селото, знае страхотни рецепти и угощава добре всички. Облечен е в синя шотландска поличка, свъсил руси вежди под синия пискюл на бялата си шапка. В ляво от Татко Смърф, зад дясното му рамо, с молив зад ухото и книга в ръка е Брейни. Той носи очила и се счита за най-умният смърф, макар често да говори врели-некипели и да създава проблеми на останалите. До Брейди е Лейзи, той  е мързеланкото на селото. Скръстил ръце, свъсил вежди над сърдитата си усмивка. Най отляво е  Дрийми, смърф – мечтател, вдигнал високо дясната си ръка и десния си крак, сякаш ще полети всеки момент.

Описание:
Ирена Янакиева

„Лудо младо” картина на Йовка Мечкарова

ludo_mlado

Картината изобразява двама влюбени, седнали в двора на къща. Описан е период от възраждането на България.

Двамата влюбени са заобиколени от природа. Седят на дървена, кафява пейка, а пред тях има масивна маса. Зад тях се вижда дувар от камъни и малка част от каменно стълбище- най- вероятно са седнали в задния двор на къща, а тези стълби водят именно към нея. Беседката, в която са седнали се намира по-ниско от къщата, вижда се, че дуварът е обградил своеобразна градина със зелена трева.

От двете им страни има две дървени греди, които служат за подпори на гъста асма. Висят няколко лилави и сочни узрели грозда, а слънчевите лъчи се опитват да си прокарат път през гъстите листа на лозинката. Зад пейката има малка чешмичка, отново направена от камъните. Най- отгоре й има глинена стомна, използвана най-вероятно от стопанката на къщата, за ваза. Подават се многоцветни цветенца от стомната.

В десния ъгъл на картината, наклонено към двамата влюбени, е изобразено гъсто, зелено цвете, с дълги листа и един лилав, разцъфнал цвят. В средата на дървената маса, пред момчето и момичето са поставени току що откъснати грозда.

Момичето е облечено в бяла риза и типична за онова време носия, вълнена черна рокля с червена бродерия по деколтето и червена престилка, с множество бродерии в жълти и оранжеви краски. Момичето има дълга кестенява коса, в която са закичени няколко цветчета, едно по-голямо червено, обградено от няколко по-малки жълти. Обърнала е глава към момчето, като нежно и се усмихва. Между двете си ръце е хванала лявата му ръка. Момчето е поставило другата си ръка на облегалката на пейката, като леко е прегърнало момичето. Той има къса черна коса, сресана назад. Също е облечен в бяла риза, която има червени и сини бродерии по деколтето. На кръста си носи червена препаска. Застанал е леко приведен напред, като гледа в момичето и се усмихва.

Автор: Йовка Мечкарова
Описание: Нора Борисова