„Пиета” – скулптура на Микеланджело

Пиета

Пиета е шедьовър на ренесансовата скулптура от Микеланджело, днес разположена в базиликата Свети Петър във Ватикана. Това е първата от поредица творби на тази тема от Микеланджело. Изработена е по поръчка на френския кардинал Жан Билер, който е бил представител в Рим, за гробницата му, но през 18 век скулптурата е преместена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на Микеланджело, която е подписана от него.

Темата (пиета в изобразителното изкуство) е популярна по това време във Франция, но все още не в Италия. Творбата изобразява тялото на Исус в скута на майка си Мария след свалянето му от кръста. Фигурите са в естествени размери. Скулптурата е висока 174 см, а на ширина е 195 см. Създадена е в чест на 1500 годишния юбилей от рождението на Христос. Скулптурата е важно произведение на изкуството, тъй като балансира между ренесансовите идеали за класическа красота и натурализма. Двете статуи са едни от най-завършените произведения на Микеланджело.

През 18 век статуята е пренесена в една от капелите на базиликата „Свети Петър“ в Рим. При транспортирането ѝ е повреден палеца на лявата ръка на Дева Мария.

В нея Микеланджело изобразява и противопоставя мъжкото на женското, живото на мъртвото, голото на прикритото, вертикалното на хоризонталното, което внася в композицията елемент на напрежение.

През 1972 г. статуята е атакувана от австралийския геолог от унгарски произход Ласло Тот, крещящ, че той е Христос. След реставрация, статуята е поставена зад непробиваемо стъкло, вдясно от входа на базиликата

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

„Раждането на Венера“ – картина на Сандро Ботичели

Sandro_Botticelli_-_La_nascita_di_Venere_

„Раждането на Венера“ е картина на италианския художник от тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно. Картината представя мита за раждането на Венера, римската богиня на любовта.

Фонът е морският бряг.Богинята се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. Венера е висока, не много слаба, с малки гърди и дълга медноруса коса, вързана на опашка, от която са се измъкнали няколко кичура и се веят от вятъра. Тя стои изправена в раковината напълно гола. Дясната й ръка е свита към тялото, прикривайки едната й гърда, а с лявата прикрива слабините си, държейки косата си. Отляво на картината е изобразен Зефир, богът на западния вятър. Висок и строен, с дълга къдрава кестенява коса, големи кафяви криле на гърба си и синьо наметало увито около кръста и ръката му, той е наклонен към богинята, а бузите му са издути – той е вятърът изпълнен с цветя, който движи раковината. Зефир е в обятията  на съпругата си – Флора, нимфа на пролетта, цветята и пробуждането на природата. Тя седи на левия хълбок на съпруга си  и го е прегърнала, като ръцете й са сключени на кръста му. Флора също е с дълга медноруса коса, която се вее на вятъра, през тялото й е наметнато кафяво наметало, а устните й са леко притворени, все едно вдъхва живот на новата богиня Венера. Вдясно от Венера на брега стои една от грациите, която посреща богинята. Тя също е висока, с дълга чуплива медноруса коса , боса, облечена в дълга бяла рокля на сини цветчета. В ръцете си държи червено наметало, което се вее на вятъра и с което трябва да покрие голата богиня. Зад грацията се виждат дървета, които са се раззеленили и сякаш и те приветстват новата богиня.

Описание:
Вероника Кирилова

Венера Урбинска – картина на Тициан

Venera

Известният венециански живописец Тициан Вечелио винаги се е възхищавал от света и е ценил красотата му. Особено трепетно майсторът на четката се е вълнувал от античността. Древните персонажи му се стрували живи, затова той смело премествал митологическите герои в своята епоха.

Така неговото известно платно «Венера» се отъждествява с богинята Венера. Картината е нарисувана за Урбинския херцог, който в 1538 година поръчва на Тициан две работи – свой портрет и изображение на голо тяло. Съществуват две версии за това, кой е бил модел на художника. По едната от тях, Тициан е обрисувал образа на младата девойка Джулия Варано – невеста на Гуидобалдо. По друга версия – своята любима жена. Битувало и такова мнение, че платното имало сходство с друга картина на Тициан – портрет на Елеонора Гонзага, майката на Гуидобалдо.

Независимо как точно е било, но на картината на Тициан е представена млада венецианка, истинска златокоса красавица с игрив поглед и нежно тяло. Девойката изглежда смутена, но уверена в това, че е красива.

Място на действието на картината е стая в богат дом. На преден план, в обстановка на дворцов разкош, в постелята си лежи Венера. Погледа и е устремен към зрителя. С лявата си ръка прикрива  скута си, който е станал своеобразен център на композицията.  В дясната си ръка държи букетче цветя. Близо до краката и е заспало кученце. В далечния план художникът е изобразил две слугини, занимаващи се с обичайните си дела.

Смисълът на картината е умело скрит. Едни го интерпретират като съпружеска вярност, отчитайки това, че на прозорчето стои мирта – символ на брака. Други са уверени, че Тициан е създал портрет на куртизанка, предлагаща себе си на публиката.

Самобитността на почерка на Тициан е намерила своето отражение във Венера Урбинска. Живописецът е изобразил всичко с присъщата му натуралност, демонстрирайки високо ниво на майсторство.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Раждането на Венера“ – картина на Сандро Ботичели

Раждането на Венера

Известната картина на флорентинския живописец Сандро Ботичели «Раждането на Венера» е шедьовър от епохата на Ренесанса. Тя се намира в галерия Уфици, Флоренция. Картината е била нарисувана около 1484 год. с маслени бои върху платно.

Пред зрителя се открива пространство, море и небе, при което художникът е изобразил ранно утро, когата нощната мъгла вече се е разсеяла и светът вижда прекрасната Венера, която току що се е родила от морската пяна. Тази богиня на Красотата стои върху морска раковина, която самият бог на ветровете Зефир поддържа върху вълните и и помага да доплува до брега.

Появяването на тази богиня на земята е триумфално – към нейните нозе летят рози, а богинята Ора поднася на младата богиня на Красотата драгоценен плащ, за да я покрие. Плащът е украсен с нежни бродирани цветя.

Образът на героинята е представен от живописеца с идеално красиви черти, поразяващи със своята безупречност и хармония. Лицето на богинята, сякаш е обвито със сянката на кротост и печал, на раменете и падат дълги кичури прекрасни златисти коси, развявани от вятъра.

В картината присъства ясна и точна композиция. Позата в която богинята се явява пред нас напомня на античната статуя на Венера Пудика ( от латински – целомъдрена, скромна, свелива), която знаем също и под названието Венера Медичи.

«Нима не е странно това, че даже до преди 50 години Ботичели е бил считан за «тъмен» художник на преходното време, който се явил на света само за това, да подготви път за Рафаел.» – писал в «Образите на Италия» знаменития историк на изкуствата Павел Муратов. Това което се сторило странно на Муратов в началото на ХХ век е още по-малко разбираемо за нас: ние виждаме гениалността на Ботичели, и даже не можем да си представим, че в течение почти на три века, някъде от средата на 16-ти до средата на 19-ти век, светът е бил равнодушен към шедьоврите му. Но това е истина. Ботичели ( 1445 – 1510) е живял в една епоха с Леонардо да Винчи, бил е съвременник на поставянето на Давид – творбата на младия Микеланджело във Флоренция, умира само 10 години по-рано от Рафаел – но между тези майстори и него била цяла епоха.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Мона Лиза“ (Джоконда) – картина на Леонардо да Винчи

Мона Лиза

На картината в правоъгълен формат е видно изображение на жена в тъмни дрехи, която е изобразена в положение три четвърти към зрителя. Тя седи в кресло, ръцете и са събрани заедно, лявата и ръка се опира на подлакътника на креслото, а дясната е поставена върху лявата.

Жената е изобразена с лице обърнато към зрителя. Прическата на жената е разделена на път и е представена във вид на гладки и равни коси, отчетливо видими през лежащия върху тях прозрачен воал. Роклята на девойката е зеленикава, със ситно плисе и жълти на цвят ръкави, драпирани в ситни гънки. Главата е в леко наклонено положение.

Изкуствоведът Борис Виппер при описанието на картината подчертал, че лицето на Мона Лиза отразява модата кватроченто: веждите на Мона Лиза са избръснати заедно с косата на горната част на челото

Долната част на картината обрязва половина тяло, в резултат на което се е получил поясен портрет. Възможно е в по-ранно време картината да е била по-широка като размер и да е вмествала двойка странични колони на верандата, от които на днешно време са останали само основите на колоните, чийто фрагменти отчетливо се виждат на краищата на парапета. Изгледът от верандата води към пустинна дива местност с извити пътища, потоци и езера, обкръжени от множество снежни планини, видни иззад всички тия фигури.

Художникът е представил Мона Лиза седяща на фона на прекрасен пейзаж и още при първия поглед асоциацията на силно увеличената и фигура със забелязващата се в далечината висока планина и ландшафт, придава на образа присъствие на необикновено величие.

Подкрепа на този образ е оказал и наличният контраст от повишената пластична осезателност на персонажа, и неговия плавен силует преминаващ в мъгливата далечина, която напомня на пейзаж с причудливи скали и открояващи се сред тях водни протоци.

Портретът „Джоконда“ с право е успял да заслужи званието на най-добрият образец отнасящ се към портретния жанр от епохата на италианския Зрял Ренесанс.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com

„Давид“ – скулптура на Микеланджело Буанароти

Давид

„Давид“ е мраморна скулптура на Микеланджело. Тази мраморна статуя, чиято височина е повече от пет метра, е връх на ренесансовата скулптура. Оригиналът на скулптурата днес се намира във Флоренция, в Академията за изящни изкуства. Между другото, тя се намира там с цел да бъде предпазена от урочасване.

Статуята представлява фигура на голия Давид. Той е съсредоточен върху схватката, в която му предстои да встъпи с Голиат.

Давид се готви за битката. При това врагът чувствително го превъзхожда в силата си. обаче юношата е спокоен, сякаш, нищо не издава безпокойството му. Забелязва се само как се напрягат мускулите му, как са се преместили веждите му. В този поглед има нещо заплашително. Вижда се как е преметнал прашката през рамото си. Такава поза подготвя решаващ удар върху страшният противник.

Вижда се как Давид олицетворява мощта и всесилието на свободния човек. Давид символизира увереността на човека в това, че той може да победи всеки враг. Вниманието на скулптурния герой е максимално напрегнато. По този начин, пред зданието на градското управление на Флоренция се извисявала статуя, призоваваща към мъжество, към защита.

В същото време скулптурата се отличава с простота, ясност и изразителност. В нея няма нищо противоречиво. Всеки детайл служи за изразяване на мъжественост, свобода и максимална концентрация преди схватката със страховития цар.

По света има много копия на тази интересна статуя. Най-известните от тях се намират във Флоренция, в двора на Пушкинския музей в Москва, а също така и в музея на Виктория и Албърт в Лондон. Интересното е, че при случаите на визита на британската кралица, за тази статуя е приготвен смокинов лист.

За отбелязване е, че скулпторът съзнателно е променил анатомическите пропорции с цел да достигне идеална изразителност на произведението си.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com