Дъб

Big, old oak tree still with green leaves in the fall in a winter crops field.

Дъбът е от рода на широколистни дървета и храсти разпространени в Северното полукълбо. Среща се от студените ширини до тропичните райони на Азия и Северна Америка и включва както листопадни, така и вечнозелени видове. Достига височина от 25 до 35 метра и живее до над 1000 години. Плодовете му се наричат жълъди, които падат през есента и служат за храна на дивите свине. Дървесината пък съдържа много танин и се използва за направа на бъчви за съхранение на вино. Държаните в такива бъчви вина получават особено приятен аромат.

В България се срещат между 10 и 18 вида.

Интересен факт е, че в село Гранит, област Стара Загора се намира най-старото дърво в България и най-дълголетното в света наречено „Стария дъб“. През март 1982 г. е установена неговата възраст – 1637г., височината му е 23,4 м., дебелината на ствола е 2,38 м, проекция на короната е 1017,36 м², обиколката на стъблото е 7,46 м на височина от земята 1,3 м.

На снимката е изобразен обикновен дъб наричан още летен дъб. Под сивото небе, на зелената поляна е разперил огромната си корона. Тя прилича на голяма шапка захлупила кафявото стебло на дървото. Изключително много разклонена със зелени листа, но тук там и леко пожълтели. Дървото стои величествено изправено и красиво. В основата му има леко пожълтяла тревичка. На заден план се виждат други дървета също обагрени в зелен цвят и на места с жълтеникави листа.

Цялостната картина вдъхва свежест и желание за поне един ден прекаран сред природата.

Описание:
Ивайло Димитров

Топола

Тополите се срещат в умерените региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента.

В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки.

Тези дървета са бързорастящи и влаголюбиви със сравнително мека дървесина. Листата им са овални, назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 м и са с широко разперена корона. Дървесината им е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит и др. Листата се използват за фураж на добитъка. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките. Тополите осигуряват богата паша за пчелите.

На снимката са изобразени подредени в редица няколко на брой тополи. Разположени са в парк на зелена морава и сред други растения. Високо извисяващите се дървета са леко наклонени на ляво от духащия силен вятър. Изпъстрени в зелено под синьото небе изглеждат величествени и непоклатими.

Описание:
Ивайло Димитров

Кестен

Кестените живеят естествено в райони с топъл умерен климат на Северното полукълбо. Кестени се наричат и плодовете, които тези дървета дават. Съществуват различни видове като повечето от тях са големи дървета, достигащи 20 – 40 м височина, но някои видове са по-малки, често храстообразни.

От векове хората познават хранителните и лечебните свойства на кестените. Сред тях се срещат ядливи видове и видове, които се използват само за лечение като билка.

В България най-популярният начин за консумация е под формата на прясно изпечени кестени. В Япония и Китай кестените са една от най-важните култури, защото в тях се съдържа 2 пъти повече нишесте, отколкото в картофите. Някои народи наричат кестените дървото – хляб, тъй като от него са приготвяли брашно за хляб, каши и палачинки. Във Франция кестените са задължителни за всяка Коледна трапеза.

Естественото му разпространение е ограничено само на Балканския полуостров – България, Гърция, Албания и в страните от бивша Югославия. Като декоративно дърво се отглежда в цяла Европа и другаде по света.

Височината му достига до 25 м., короната е голяма, добре облистена. Листата са сложни, дланевидно перести, до 25 см. дълги и 20 см. широки, разположени на дълги дръжки. Отделните листчета са заострени и назъбени. Цъфти от април до юни. Видът не е близък с ядливия кестен макар и плодовете им външно да си приличат.

На снимката е изобразен обикновен (конски) кестен на централната алея на градски парк. Толкова сме свикнали с него, че дори не го забелязваме разхождайки се. То има своите върли врагове – хората със сенна хрема, заради едрите кичести цветове и свои верни приятели – децата, които обожават играта с лъскавите кестенчета.

Описание:
Ивайло Димитров

Явор

Дървесината на явора или наричан още клен се е използвала в миналото за изработване на копия. Характерното за това дърво е срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа.  Достига височина до 40 метра, а диаметърът на ствола му до 2,5 метра. Има гъста, широка, мощна корона.

Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.

На снимката е изобразен явор на слънчева зелена полянка. Дървото се извисява високо в конусовидната си форма. Листата му са обагрени в свеж зелен цвят. На заден план се виждат още дървета и храсти.

Любопитното за този вид дърво е, че кленовият лист е национален символ на Канада. Също така в Канада и Съединените Американски Щати от мъзгата на кленовите дървета се получава сок, който след сгъстяване се използва като подсладител вместо пчелен мед – това е така нареченият кленов сироп.

Описание:
Ивайло Димитров

Момина сълза

момина-сълза

Момината сълза е многогодишно тревисто растение, което се среща често в градините и в горите на България. Цъфти през пролетта –най-вече през май. Определени вещества съдържащи се в него се ползват за лечение, но е силно отровно и не бива да се употребява от незапознати, нито дори само да се бере от деца и бременни.

Обикновено растението е с височина около двадесетина сантиметра.Листата му са широки, жилести, овални отстрани и с остър връх. Започват още от основата на растението и стърчат малко над стъблото и цветчетата. Измежду две – три листа се крие и самото цвете. Стъблото му е тънко, жилаво и обло, но с леки ръбести жилки. В горната му част са разположени малки дръжчици, от които висят цветчетата. На едно стъбло може да има до двадесет цветчета. Цветчетата приличат на малки бели топчести камбанки, завършващи с шест заострени ъгълчета, а във вътрешността се крият бледожълти тичинки. Омайният аромат на момината сълза е също толкова нежен, колкото и външният ѝ вид.

На снимката в близък план са заснети две стъбла момина сълза, разположени едно до друго и леко приведени на ляво. Всяко от тях има по десетина бели цветчета. Контрастът с черния фон зад тях ги кара да изглеждат още по-нежни и крехки. Почти всички висят надолу, освен едно, което сякаш любопитно се е обърнало към зрителя, показвайки жълтите си тичинки. В дясната част на кадъра, зад стъбълцата се вижда голяма част от един лист. Той леко загръща стъблата, а върхът му излиза извън кадъра.Снимката умело подчертава отличителните черти на момината сълза – изключителна нежност и изящност.

Описание:
Ясна Минковска

Момина сълза

momina salza

Момината сълза е многогодишно растение и едно от най-нежните и красиви цветя.Има много красиви бели, ароматни цветове, обърнати с чашките надолу и разпределени като гроздчета. Всяко цветче прилича на звънче.Стъблото е леко клюмнало и обвито с няколко тъмнозелени листа. Белите камбанки се открояват на тъмнозеления фон на листата и създават усещане за нежност и ефирност.

Момината сълза е билка, която се използва в медицината. Когато се бере трябва да се внимава, защото е отровна.