Баба Цоцолана – из „Патиланско царство“ от Ран Босилек

Драги ми Смехурко,

Бързам да ти пиша. Но как да захвана? Ще почна направо с баба Цоцолана. Ех, да знаеш само колко е припряна! Но аз се не стреснах. Прислужник й станах.

Чух край мен да казват: „Горкото момченце! Има да си пати. То не знай, че баба честичко налага!“

Но и те не знаят, че мен Патиланчо ме дигат и слагат. Не знам по-нататък що има да става. Но моята баба страх ми не внушава. Тя лесно се сърди. Ала пък и лесно гневът й минава. Кресливичка пада, но не се преструва. А за мен, Смехурко, това много струва. Що трябва да правя всякога ще зная. Тя самичка вчера си каза каква е.

— Патилане — рече, — ти трябва да знаеш, че аз съм припряна.

— Нищо, бабо, нищо. Затуй пък аз нося сърчице засмяно.

— После, Патилане, моята ръчичка възтежичка пада. Та ако те нявга така поналожа…

— Нищо, бабо, нищо. То без туй не може. Добре се разбрахме.

После мойта баба две стомни донесе и така ми рече:

— Хе там на мегдана, оттук недалече, за вода ще идеш. Чешмата ще видиш. Тъй е обичаят. По вода да тръгне от сега до края.

— Зная, бабо, зная.

И аз се завтекох с шарените стомни. Тичах да се върна. Та бърз и послушен баба да ме помни.

Ала нали има глава да си пати. Без да ме съгледа, колелото блъсна в мен съседа Страти. Той литна, горкият, нагоре с нозете. Ала и аз счупих стомните, и двете. Но стисках им здраво дръжките в ръцете

Ни жив, нито мъртъв, при баба се върнах. Счупените дръжки отдалеч тя зърна. Ех, че като викна баба Цоцолана!

— А бре, Патилане! С това ли захвана? Жив не ще останеш, ако те подхвана!

Но аз й разказах как белята стана. И лесно й мина.

— Кой, Страти ли? — рече. — Зная го аз него! Той три пъти вече как тая година и мене събаря. Не можа ли барем там да се пребие!

— Ох, стига му, бабо! Сега на чешмата раните си мие.

— Така му се пада. Вчера щял да смаже съседката Рада. Но той още днеска стомните ще купи. А ти тичай! Със бялото менче иди на чешмата. С него и да паднеш, няма да се счупи!

Със бялото менче донесох водица. Всичко се заглади. И аз не опитах как лекичко милва на моята баба тежката ръчица.

Чакай второ писмо, драги ми Смехурко.

Поздрав най-сърдечен!

 

Твой приятел вечен:

Весел Патиланчо

 

 

Изображение: На картинката са изобразени група деца и една възрастна жена, които водят оживен разговор. Фона зад тях е светло син. Интересният разговор се води под красиво дюлево дърво. Стъблото му е кафяво а зелената му корона е обсипана с узрели жълти дюли. Жената носи лилава рокля. На главата си има бяла кърпа на жълти и сини точки. На гърдите си има престилка от същият плат. Ръкавите на роклята и са запретнати до лакти. Лявата си ръка е поставила на кръста, а с дясната сочи едно от момчетата. Момчето е високо и слабо с кафява рошава коса. Усмихнато е.  Носи широк светъл панталон на кръпки. Жълта риза на райета и кафяво елече. От дясната му страна стои по дребно момченце с руса коса. Обуто е със сиви къси панталонки и оранжев пуловер. Редом до баба Цоцолана са застанали момче и момиче, които гледат високото рошаво момче. Момичето е с къса кафява коса и носи жълта рокля с дълъг ръкав. Момчето е облечено в кафяви три-четвърти панталонки с тиранти и бяла риза на райета. В средата са седнали още две момчета, също усмихващи се. В дясно русокос и къдрав младеж с бяла риза, а в ляво дребно момченце, което е полегнало под дървото. Вдигнало е ръка в, която държи дюля. На главата си носи син каскет. Облечено е в жълта риза и зелено елече. Компанията изглежда въодушевена и развеселена. Вероятно разговора е доста забавен.

Издание:
Ран Босилек. Патиланци
ИК „Хермес“, София, 2009
Изображение: www.google.bg

Описание:
Малинка Александрова

Патиланчо на село – Ран Босилек

На път за село

Драги ми Смехурко,

Два месеца с баба на село летувах. И там много патих, но весело беше и си от лудувах. Всичко ще ти пиша. Днеска ще захвана и ще ти разкажа, как пренесох в село баба Цоцолана.

Съседът Захари докара колата с сивото магаре и на баба рече:

— Бабо Цоцолано, ето ти колата. Аз работа имам. Но Патилан лесно ще те натовари. Ще стигнете рано. Сивчо бързо ходи. Не е и далече. На теб, Патилане, Сивчо поверявам. Ума си събирай — пакост да не стане!

Зарадвах се много, че чичо Захари на мене остави своето магаре.

— Хайде, давай, бабо! Що ще се товари?

И баба започна товара да носи, пък аз го нареждах. Намествах, нареждах… ала все принася баба Цоцолана.

— Стига, бабо, стига, че за теб в колата място не остана!

— Слагай, Патилане! Баба ти за втора кола ще остане. Ще идеш с нещата, а после ще върнеш за мене колата.

— Бива, бабо, бива. С кола и магаре сто пъти на село Патилан отива.

И баба наслага възглавки, завивки и постелки меки, корита и менци, и тенджери разни — малки и големи. Сложи и сандъка със летни премени. А като добавка тури Дългобрадко. Дебеланко вмъкна в един от котлите. Най-после донесе квачката с пилците и рече засмяно:

— Дръж я, Патилане! И тя няма тука къде да остане. А на село има просо разпиляно, ечемик, пшеница…

Чу се вик юнашки в близката улица. Мойте патиланци вкупом долетяха.

— И ние ще дойдем, бате Патилане!

Аз с ръка посочих и викнах:

— Не може! Колата е пълна!

— Нека си е пълна. Без нея ще стане. Ще дойдем пешаци. На връщане, после, ще се качим всички!

Аз поведох Сивча. Тръгнаха след мене моите юнаци. Татунчо котакът колата подири, патаран след него важно се заклати.

Баба Цоцолана на прага остана. И с поръка строга оттам ме изпрати:

— Гледай, Патилане, по-скоро да стигнеш! Бързай да се върнеш и мене да дигнеш! Навреме да дойдеш! Нещо да не стане. Че аз пеш не ходя! Иначе ще има много да си патиш!

Аз подканих Сивча, а Данчо извика:

— Бате Патилане, дай до го поводя!

— Аз ще си го водя, а вие отзаде тикайте колата!

Те се разпъхтяха отзад зад колата. А пък Гана, Дана и малката Мика дигнаха на рамо по една възглавка, бързат редом с Сивчо, смеят се и викат:

— Тичай, Дългоушко! И ний ти отнехме малко от товара. Ала после ти сам всички ще ни караш!

Вървяхме, вървяхме — облак дъждоносен изведнъж съзряхме. Облакът порасна. Почерня небето. И дъжд се изсипа над нас сред полето.

Постресна се множко моята дружина. А малката Мика взе дори да плаче. Но аз им извиках:

— Дръжте се, юнаци! Не е патиланец, кой от дъжд се плаши! А летният дъжд е също като баба — ей сега те бие, а след миг се смее. Потърпете малко и лятното слънце пак ще ни огрее!

Потърпяхме множко. Ала дъжд се лее, лее, не престава. И нещо по-страшно се случи тогава.

Сивчо насред пътя изведнъж запря се. И не мръдна вече. Ни напред отива, ни назад се връща. Смаяхме се всички, какво да направим. А той глава дигна, погледна небето и гласът му ясен далеч се разнесе. Данчо тогаз рече:

— Няма да останем тука сред полето. Чухте ли тръбача? Той даде знак вече. Дръжте се, другари! Помощ ще пристигне! И ний ще се върнем и живи, и здрави!

Аз тогаз добавих:

— Котлите снемете, връз тях под колата на сухо седнете. Аз ще ви разказвам приказки и смешки. И леко ще минат тез часове тежки!

И ний се събрахме всички под колата. Сгушихме си една до друга главите. И квачката мокра разпери крилата, та край нас на сухо си прибра пилците. И аз заразправях приказки и смешки. И гръмнаха скоро смехове лудешки…

Така ний стояхме ни малко, ни много… Изведнъж колата над нас се разклати. Дългоушко ревна. И наблизо чухме гласове познати. И пред нас застана баба Цоцолана. И бащи, и майки, и чичо Захари, и кола голяма със друго магаре. Баба Цоцолана отдалеч захвана:

— А, бе, Патилане, ти какво направи?

— Нищо, бабо, нищо. Всички сме си тука весели и здрави. Пък и ти богата разходка направи. Няма да се връщам сега да те вземам. Ето кола празна, качи се във нея! А чичо Захари на ум ще научи нашето магаре, дето насред пътя тука ни остави. И после ще върне моята дружина…

Разсмяха се всички — и бащи, и майки, та без бой се мина. После ще ти пиша какво в село стана. Как се настанихме с баба Цоцолана.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо

Изображение: На картинката се вижда интересна компания. Русокосо момченце с лилави панталони, зелена блуза с дълъг ръкав и син шал на врата. Обуто е с кафяви високи боти. Зад ухото си има красиво червено цвете. С лявата си ръка държи  на  повод  бял козел с  черни окраски, рогата му са вирнати доволно на горе. На врата си има медно звънче.

Пред тях ходи малко жълто пате с червена човка.  Зад тази весела компания се вижда кръгло, ярко жълто слънце. В краката на козлето има красив зелен храст.

Издание:
Ран Босилек. Патиланци
ИК „Хермес“, София, 2009

Описание:
Малинка Александрова

Патиланци – Ран Босилек

В книгата е представен незабравимият герой на Ран Босилек Патиланчо. Чрез неговите изпълнени със заразителен хумор писма до Смехурко писателят рисува неповторимия детски свят, в който забавните игри и смехът, често са последвани от сълзи, а лудориите на малките палавници водят до наказания от страна на възрастните. Веселите приключения на любопитните, находчиви и жизнерадостни патиланци неизбежно са свързани с тяхната строга, но любяща баба Цоцолана

Изображение:  На картинката виждаме дървена  каруца с две колела   дърпана от малко русокосо момче  на около 10 години. Момчето носи син гащеризон, червена блуза с дълъг ръкав и червени обувки. Каруцата в, която се вижда сиво магаренце е наобиколена от още три деца на същата възраст. От ляво момченце  с кестенява  коса носи блуза на сини и бели райета. До него е застанало друго момченце със зелена блуза и кестенява коса. От дясната страна хванало се за едното колело се вижда момиченце с вързана  на опашка коса. Облечено е с оранжева блуза с дълъг ръкав, пъстра пола до коленете и червени обувки. Децата са оживени и радостни от гледката на сивото магаренце. Около децата безгрижно тичат две малки кученца. Едното е черно, а другото кафяво. Пред каруцата е застанала ядосана пълна жена с черна коса на кок. Носи зелена рокля на точки и бяла престилка. Обута е с черни обувки на висок ток. Видимо е много  раздразнена и се кара на децата. Зад тази сцена се вижда малка оранжева къща с червен керемиден покрив. А в далечината тичащо момче със синя блуза се приближава към веселата компания.

Издателска къща „Пан“

Описание:
Малинка Александрова

„Отишла баба за дренки“ – Ран Босилек

Отишла баба за дренки.

Тъкмо баба на дряна, и Мецана под дряна.

— Бабо-о! Слез да те изям!

— Не ме, баба, изядай! Аз съм дърта дъртуша. Ела нощес у дома. Имам внучки хубави. Едната е Мекушка. Другата е Здравушка. Най-малката — Разумка. Ще избереш от трите, която ти хареса.

Отишла си Мецана. Слязла баба от дряна. Като млада хукнала. Чак в къщи се запряла. Прибрала си внучките. Подлостила вратата.

Среднощ дошла Мецана. Захлопала отвънка:

— Бабо-о, дай ми Мекушка!

— Мекушка ме-еко постлала и сладичко си заспала.

— Бабо-о, дай ми Здравушка!

— Здравушка здраво подпряла и при Мекушка заспала.

— Бабо-о, дай ми Разумка!

— Разумка умна, разумна. Тя на ум баба научи да си подлости вратата и да не ходи за дренки сама-самичка в гората.

Изображение:  На снимката е изобразена интересна  сцена. Кафява мечка с  гердан от розови перли  на врата наднича през прозореца на малка подредена къща. Стаята изглежда  уютна.  До прозореца от вътре са застанали баба облечена в с червен сукман, а под него с бяла риза. На кръста си носи синя престилка.  До нея стои малко русокосо момиченце с бяла риза скръстила ръцете пред гърдите си.  Зад гърба на бабата и момичето се виждат още две русокоси момиченца. Едното от тях  носи син сукман, бяла риза и червена престилка. В ръцете си държи горяща свещичка. Третото момиче е заспало сладко в топлото си легло –    завито с шарено одеяло и бяла възглавница под русата главичка.

Описание:
Малинка Александрова

Кума Лиса кръстница

Българска народна приказка, преразказана от Ран Босилек

Направили си Кумчо Вълчо и Кума Лиса къщичка. Заживели си заедно.

Донесли си гърненце мед.

— Да го изядем, Лиске! — рекъл Вълчо.

— Не бива, Вълчо! — отговорила Лиска. — Ще го скрием за гости.

— Да го скрием, сестричке.

Речено-сторено. Скрили меда в хралупата до къщичката.

Минало ден. Минали два, прияло се на Кума Лиса медец. Както седели с Вълча в къщичката, скочила Лиска и рекла:

— Хлопат, Кумчо. Ще видя кой иде.

— Виж, Лиске.

Кума Лиса отворила вратата. Постояла вън. Върнала се.

— Кой е, Лиске? — попитал Вълчо.

— Мене търсят, куме.

— Кой те търси?

— Хралупан.

— Защо си му?

— Моли ме да му кръстя детенце. Чудя се да ида ли, да не ида ли.

— Иди, Лиске, иди. Аз ще вардя къщичката.

Кума Лиса излязла вън.

Отишла при хралупата. Хапнала медец. Поразходила се. Върнала се.

— Как кръстихте детенцето? — попитал Вълчо.

— Наченалчо! — отговорила Кума Лиса и се облизала сладичко.

Минало ден. Минало друг. На Кума Лиса пак се дояло медец.

— Куме — рекла, — чукат на вратата.

— Иди, кумице, виж кой е.

Отворила Лиска вратата. Постояла вън. Върнала се.

— Кой е, Лиске? — попитал Вълчо.

— Хралупан. Мене търси.

— Защо си му?

— Брат му имал детенце. Кани ме да го кръстя. Да ида ли?

— Иди, защо да не идеш? Аз ще пазя къщичката.

Пак отишла Лиска при хралупата. Преполовила медеца. Поразходила се. Върнала се.

Запитал я Кумчо Вълчо:

— Как кръстихте детенцето?

— Презполованчо!

— Хубаво име! — рекъл Вълчо.

— Сладко именце! — облизала се Лиска.

На другия ден пак й се дояло мед.

Тя бутнала Вълча и рекла:

— Чукат, куме!

— Иди виж кой е — казал Вълчо.

Излязла пак Кума Лиса. Постояла вън. Върнала се.

— Кой е, Лиске? — попитал Вълчо.

— Пак Хралупан. Мене търси.

— Защо си му?

— Сестра му родила близначета. Моли ме да ги кръстя. И сега ще ида, че вече кола с кокошки да ми докарат, не си оставям къщичката.

Отишла Лиска до хралупата. Изблизала до капка медеца. Търкулнала гърнето. Поразходила се. Върнала се. Посрещнал я Вълчо. Попитал я:

— Как кръстихте малките близначета?

— Облизанчо и Търкуланчо.

— Хубави имена! — рекъл Вълчо.

— Сладки именца! — облизала се Лисанка и легнала да подремне.

 

Изображение: На картинката е изобразена сцена от приказката, която показва, как хитрата Лисана тайничко си хапва медец от пълното гърне. В едната лапа е хванала капака на гърнето, а с другата е гребнала пълна лъжица с мед. Гърнето е поставено на зелената полянка пред къщата, а Хитрата Лисана се е навела доволно над него. Облечена е в синя рокля с къси ръкави, а под нея бяла риза. На кръста има зелена престилка, а зад гърба и се вижда голяма опашка. На лицето и е изписано задоволство и хитрост. За разлика от хитрото изражение на Лисана, лицето на Вълчо е сериозно и замислено.  Той е седнал близо до къщичката, подпрял глава на лапата си. Обут е в кафяви панталони, бяла риза и червено елече. Наоколо е зелено и светло. Лято е. Дървената къщичка  на Лиса и Вълчо, изглежда много уютна. Има голяма кръгла дървена врата с брава и ключалка. А в малкото кръгло прозорче се отразяват лъчите на греещото слънце. От дясната страна на къщичката са пода стъбла две весели гъбки.

Описание:
Малинка Александрова

Котаран

Българска народна приказка, преразказана  от Ран Босилек

Една сутрин Зайо Байо срещнал Лиса сред гората

— Кума Лиске — рекъл Зайо, — иска ми се да подойда тия дни при теб на гости.

— Не ти трябва, Зайо Байо! Котаран при мен живее. Какъвто е лош и страшен — къс по-къс ще те раздърпа!

Уплашил се Зайо Байо. Кого видял, кого срещнал — все за котака разказвал.

Чули за тоя звяр страшен Кумчо Вълчо, Баба Меца, дългомуцунест Глиганчо. Заедно със Зая Бая сдумали се една заран да поканят на трапеза котарака с Кума Лиса. По-отблизо да го видят.

— Аз месото ще приготвя за трапезата богата! — обадил се Кумчо Вълчо.

— Аз пък цвекло и картофи ще изровя за софрата! — силно изгрухтял Глиганчо.

— Аз мед сладък ще домъкна! — рекла рунтава Мецана.

— Аз пък моркови и зеле! — най-подир добавил Зайо.

И разтичали се всички. Гозби почнали да готвят. Кога всичко пригласили, пак на съвет се събрали. Питали се един друг кой гостите да покани.

— Аз не мога — рекла Меца. — Каквато съм тежкокрака, ако Котаран ме погне, с бяг не мога се избави!

— И мен за бяг не ме бива! — одумал се и Глиганчо.

— Аз пък стар съм и не видя — рекъл Вълчо и въздъхнал. — Нека иде Зайо Байо!

Престрашил се Зайо Байо. Тръгнал гостите да кани. Стигнал Лисината къща и почукал на вратата. Подала се Кума Лиса.

— Кого търсиш, Зайо Байо?

— Добър ден ти, Кума Лиске! Много здраве от Мецана, от Кум Вълча и Глигана! Днес трапеза нагласихме, та дойдох да ви поканя — теб и твоя Котаранчо…

— Ний на гости рядко ходим — отговорила кумата. — Ала щом сте пригласили, ще ви дойдем. Но послушай! Щом ни видите, че идем, да се скрийте кой де може! Котаран е лош и страшен! Къс по-къс ще ви раздърпа!

Хукнал назад Зайо Байо и отдалеч се провикнал:

— Крийте се кой дето може! Котаран е лош и страшен, къс по къс ще ни раздърпа!

Още Зайо не издумал, Баба Меца се покачва на едно дърво високо. Вълчо в храстите се мушнал. Зайо зад гнил дънер скрил се, а Глигана — под софрата.

Котаран и Кума Лиса до трапезата пристигат. Щом месото помирисал, Котаран очи изблещил. Зафучал и взел да лапа. Лапал, лапал — до насита. Па изтегнал се доволен и замъркал…

През туй време под софрата комар ощипал Глиганча и той, без да ще, помръднал. Котаран веднага скочил. Помислил, че мишка шава. Хвърлил се и стиснал силно за опашката Глигана. Рипва той с всичка сила. Бяга, душа да спасява. Котаран от страх настръхнал. Изфучал назад отскочил и за миг се покатерил на дървото при Мецана. Тя се стресва и цоп — долу: право върху Кумча Вълча…

Хуква Меца, хуква Вълчо, а след тях и Зайо Байо. Стигат Глигана в гората и на бяг ударват всички. Бягали те, без да спират, цели три дни и три нощи. Най-подире се запрели. Зайо дъх поел и рекъл:

— Пред какви не страхотии аз юнашки съм излизал, ала такъв звяр нечуван до ден-днешен не бях срещал. Право казва Кума Лиса. Тоя Котаран ни слиса!

 

Изображение:  На картината е изобразена сцена в която Баба Меца, Вълчо, Зайо Байо и Глигана са спрели на китна полянка под едно дърво и въодушевено си приказват. Ранна  есен е. Тревичката е пожълтяла. Зад тях има горичка, листата на дръвчетата все още са зелени, само тук там има някое жълто. Дървото под което е застанала компанията , също е със жълти и зелени листенца. Слънчево е, дори една пчеличка се е спряла зад гърба на Вълчо и слуша с интерес въодушевения разговор на приятелите. Мецана изглежда сериозна и замислена, облечена е с бяла риза на пъстри сини цветя. Отгоре има червено елече. Полата и е дълга до земята, синя на жълти и червени райета. На голямото си коремче е препасала пъстра жълта престилка. Едната си  лапа е сложила на кръста, а другата  е опряла на корема си. От дясната страна до нея е застанал Глиганчо,  леко прегърбен и подпрян на кафяво дървено бастунче.Той изглежда не по малко заинтересован от разговора. Ризата му е жълта на червени шарки. Сините му потури са препасани с широк червен пояс. Срещу него е Вълчо. Той е със зелени панталони, на дясното му коляно има розова кръпка. Върху бялата си риза има синьо елече, а в червеният пояс на кръста му има голям нож. Повдигнал е дясната си лапа и с широко отворена уста разказва нещо. И най малкия участник в разговора е Зайо. Изглежда и най емоционален. Наведен е леко напред към останалите и е разперил лапички. Блузката му е на сини и лилави квадратчета, а из под червените му панталонки се подава малка бяла опашка.

Описание:
Малинка Александрова