„Мититаки“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Бях ви споменал, че Мититаки имаше свой чичо на Птичата ривиера, някой си Фр. Т. Мититаки, че самият Мититаки ходи там на гости и откакто се върна, пиеше вода само със сламка, а ние все още продължавахме да пием вода по най-старавремския начин-с човките. Що не махнете тия старавремски работи!-ни вика Мититаки и смуче вода със сламката…Беше краят на лятото, всичко наоколо изгоря от жега, приодата се стаи, отпусна се, някаква леност обхвана всички…Една сутрин рано-рано Мититаки получи пратка от чичо си Фр. Т. Мититаки в лъскава опаковка. Ау, ау!-почна да пляска с ръце и да се преструва Смрадовранката. Дори Драги ми господине се оживи, размърда се в своето гнездо, дето е наклонено като турска керемида, бре, вика, какви са тия чудесии, драги ми господине… Най-напред Мититаки отвори една дъвка, каза ни, че тая дъвка е много специална, голямо откритие на цивилизацията, защото не е като старовремските дъвки… Чичото на Мититаки освен балонска дъвка му бе пратил и една троха от птичата ривиера…“

След като врабчето Мититаки получава своя подарък от чичо си сред всички настава радостно оживление и скуката е прогонена надалеч. Всички са заинтригувани от подаръците, а Мититаки важно обяснява колко ценни и уникални са дъвката и трохата. След дълги и важни обяснения за неповторимостта на получената дъвка, Мититаки решава да покаже колко големи балони може да направи с нея. И така врабчето започва да дъвче усилено дъвката, а под човката му се подава един балон. То дъвче, а балонът се надува ли надува, докато в един миг не го подема и понася към небето. Неусетно врабчето се издига все по-високо, но не спира да дъвче за да предизвика всеобщото възхищение на останалите. И така не след дълго врабчето е издигнато на такава височина, че представлява едва забележима точица. Малко след това всички чуват страшен гърмеж. Приятелите на Мититаки разбират, че балонът се е спукал и се надяват врабчето да се появи. Това обаче не се случва, а доста по-късно от небето пада сламката на пернатото. Мититаки така и не се завръща от този неочакван полет, а врабчетата се връщат по гнездата си натъжени и скърбящи.

Изображение:

Рисунката е черно-бяла. На преден план има един елипсовиден кръг заобиколен от висока стена. Явно това е дълбок водоем от който се вижда да стърчи висока и тънка сламка. Долният й край е потопен във водата, а край горната част едно врабче лети и като че е готово да отпие през нея. Навярно това е Мититаки, който не пие вода с човката си, а по този необикновен начин. Запетайчето е кацнало близо до водата, а до него друго врабче наблюдава с интерес майсторското пиене на вода. Още две пернати са източили глави нагоре по дължината на сламката, а над тях едно врабче усилено размахва крилцата си. Над тях лети друго пернато,без особен интерес от случващото се. Всички врабчета са очарователни и явно много се забавляват.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова

„Да имаш и да нямаш“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Племенникът на Фр. Т. Мититаки замина за птичата ривиера и остана там месец време, ако не и малко повече… Той ходи и се върна, ама важен, важен, целият мирише на водорасло, на единия си крак турил пръстен и с тоя крак, дето е пръстенът, стъпва само на пръсти, та важността му става още по-безпределна…“

Фр. Т. Мититаки се завръща при врабчетата след гостуване при чичо си в Птичата ривиера. Горд, той споделя за преуспелия си роднина и за важните дейности с които се занимава там. Водни велосипеди, кораби, тераси на хотели, летни ресторанти, булеварди и какво ли още не управлявал или поддържал чичото. Врабчето разказва колко хубаво е да се возиш на воден велосипед, за огромния булевард, контролиран и поддържан под вещото наставление на чичото. А той бил строг, взискателен и усърден, и затова спечелил одобрението дори на едно кралско семейство, посетило булеварда. Отговорните задачи не свършвали дотук. Те били множество: почистване, редене на бордюри, изграждане на летни ресторанти, контрол и надзор на вредителите насекоми, както и унищожаването им. Врабецът продължил разказа си и споделил за познанството на роднината си с учени, а сетне с гордост показал лъскавия метален пръстен на крака си. Него получил след посещение на станцията в която те работели. Врабчетата слушали захласнато, недоумяващи как може едно врабче да притежава дори и египетска пирамида. Те попитали Мититаки, защо не им е изпратил подарък от тази богата Ривиера. Той споделил, че за такава работа бил нужен доверен човек, а такъв не намерил. След целия разговор врабците попитали къде е гнездото на чичото и с учудване разбрали, че нямало такова. Всички останали крайно изненадани от факта, че чичото има всичко, но всъщност няма нищо щом му липсва най-важното –дом. След целия разказ на Мититаки, те стигнали до заключението, че нищо не може да замени родното гнездо и че то не е съпоставимо с никакви други блага.

Изображение:
Картинката е черно-бяла. В центъра е нарисуван куфар в правоъгълна форма, но с леко разкривени линии и с голяма дръжка, стоящ на четири колела. Явно съдържанието му е доста обемисто и го изпъва. През средата му преминава дълга лента стигаща до дръжката с която е закопчан допълнително. От външната му страна е изрисуван с още един правоъгълник, а в него два по-малки с изобразено по едно врабче в тях. На куфара са кацнали Фр. Т. Мититаки и друг врабец. Мититаки важно държи една тънка и дълга пръчка, приличаща на показалка, явно за да привлече вниманието на околните, докато врабчето срещу му наднича към куфара и размахва развълнувано опашка. Запетайчето и едно друго врабче стоят от ляво и дясно на куфара и също го гледат с любопитство. Е,не всеки ден врабчетата виждат куфар и то от чужда страна, нито пък знаят за живота по далечните страни, затова е сигурно че всички са насочили вниманието си към Мититаки. Над тях летят четири врабчета, които са загубили интерес към случващото се и летят на воля.

ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова