„През води и гори“ – повест от Емилиян Станев

Емилиян Станев е роден на 28 февруари 1907 г. в град Търново.

Докосвайки се до творчеството на автора, читателят открива трептящата красота на заобикалящия го свят, която е тъй сладкодумно и живо изрисувана, че никак не е трудно да се пренесе в млада дъхава гора, заскрежени върхове и високи житни полета сред хитри лисици, дългоухи зайчета и грациозни, тревожни кошути…

„Всред полето, в една долчинка, обрасла с дребни храсти и тръни, се криеше таралеж-нито много голям, нито много малък. За другар той имаше една костенурка…“

Така започва една история, изпълнена с приключения и опасности през която преминават двамата мънички герои, без колебания или страх, преодолявайки много несгоди и разстояния, сплотени от истинско приятелство, надежда и упоритост.

Неразделни таралежът Бързоходко и костенурката Повлекана живеят спокойно в една долчинка в полето. И въпреки че често са обект на присмех, идващ от високомерните полски птици, заради не дотам бързият си ход, те са истински щастливи, радвайки се на голямото си приятелство. Но един ден слогът, който обитават е изоран от селяните, заради което на другарите се налага да си потърсят нов дом. Така започват вълнуващи и опасни приключения за Бързоходко и Повлекана, които изминават немислими разстояния за скромните си размери и устояват на големи трудности, винаги изпълнени с вяра и отдадени на грижата за своя спътник…

И тъй, таралежът и костенурката си намират нов дом в един слог край полето, където живее една огромна и хищна змия, наречена Червената уста. Змията напада нежеланите заселници, но безстрашният и остроумен Бързоходко я побеждава и с помощта на мравките, които живеят наблизо, змията е убита. На слога настава мир и спокойствие, което е причина за заселването на множество диви патици и един заек. Никой не се вслушва в думите на Бързоходко, който ги моли да бъдат предпазливи, а напротив, всички бързо забравят смелостта му и пренебрегват неговата съобразителна природа. Слогът бързо е забелязан от зоркия орлов поглед…. Един голям орел се спуска над слога, грабва Повлекана и Бързоходко и ги понася стремително из небесните висини, а сетне ги изпуска от здравите си нокти, докато се бие с негов побратим- Брадатия орел.

Така приятелите попадат в едно страшно и гъсто тръстиково блато изпълнено с причудливи, странни птици и риби, далеч от дома. На това недружелюбно и страшно място, Бързоходко и Повлекана, откриват двама нови приятели – костенурката Желтунка и водният плъх Остроноско. Те им помагат да преминат през високите тъмни тръстики из които живеят диви патици, зеленоноги водни кокошки и хищни щуки. Благодарение на хитростта и разсъдливостта на водния плъх, двамата приятели преминават благополучно през блатото и се отправят към своя дом, от който така жестоко ги откъсва грабливият орел. Една нощ, докато търси храна, Повлекана се губи в гъстата гора и е грабната от една прегладняла лисица. След като не успява да я изяде, лисицата я запраща с един силен удар в едно речно корито, където бедната костенурка отчаяно страда за своя приятел. Разбирайки за липсата на костенурката Бързоходко се изправя пред много предизвикателства, трудности и страховити врагове, докато я открие, но и  намира нови приятелства и помощ в осъществяването на тази трудна задача от семейство катерици и сърдечните пойни птички. Таралежът открива Повлекана и заедно преодоляват една висока планина, където срещат красиви кошути и величествени елени, страшна мечка и пъргави диви кози.

Всички изпитания на двамата, преминават благодарение на безкористната подкрепа на много горски обитатели и така те пристигат в родното си поле. Нито една опасност не е в състояние да раздели Бързоходко и Повлекана, поради силното им приятелство и взаимна подкрепа, а тяхната смелост става причина за почит и уважение сред всички обитатели на полето и гората. Така двамата приятели посрещат зимните снегове, отдадени на сладък сън под топлата снежна покривка, за да посрещнат животворящата и тучна пролет, готови за нови приключения.

Изображение:

В центъра на картината са нарисувани таралежът Бързоходко и неговата приятелка Повлекана.

Бързоходко е красив таралеж с гъсти бодли в цветове от черно-кафяво към ръждиво- жълто. Той е изправен на задните си крачета, и е готов да пристъпи с дясното по ширналата се пред него песъчливо жълта пътека, осеяна с дребни бели камъчета. Бързоходко е навел леко меката си бежова муцунка и е докоснал с показалец черното си носле в жест, който подсказва, че вероятно говори на Повлекана, която стои, до него да бъде тиха. Таралежът е отправил прекрасния си син поглед към пътеката, която се вие пред него. До него е застанала Повлекана с изпънати дебели крака и вирната глава. Тялото на костенурката е в жълто-кафяв цвят, а  корубата й е. здраво, в зеленикаво-кафява окраска. Пред тях, встрани на пътеката има зелен сноп от високи, остри папурови листа и едри, кичести цветя в лилаво-розови цветове. Зад двамата другари се простира гъста растителност и високи зелени стебла над които е синкавото небе, осеяно с пухкави бели облаци.

Издателство “Златно перо“

Художествено оформление на книгата и илюстрации: Борис Николов Стоилов

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвано изображение:
https://images.search.yahoo.com/

„Ането“ – разказ от Ангел Каралийчев

Една необикновена история за едно мъничко пате с неподозирана сила, за мъничка и спретната къщичка и за двамата й стопани дядо Иван и неговата внучка Ането.  Животът на двамата герои е изпълнен с простота и естественост, с обич и грижа, за които няма граници и които устояват на всички несполуки и трудности за да бъдат отново заедно…

В една спретната мъничка къщурка на брега на речния бряг живее Ането с дядо си Иван.

Ането е добро и чистосърдечно дете, трудолюбиво, обичливо и грижовно. След като взема решение да напусне родния дом, съдбата я подлага на много изпитания и премеждия, попаднала в плен на циганина Къдрьо. Другар на момичето в тези страшни и тежки изпитания е една мъничка маймунка с която Ането има сходна участ- да живее просешкия живот на циганина, докато забавлява с чудното си гласче непознатите хора, които срещат из пътищата по които минават. Такъв е живота на Къдрьо в който съдбата въвлича доброто девойче и от който я спасява едно смело и безстрашно пате.

И така, Ането е отдадена на грижата за мъничката си белосана къща на брега на реката в село Брегаре. Тя шета чевръсто вкъщи и се грижи с обич за своя дядо с който живеят в разбирателство и отдаденост един към друг. В помощ на момичето във всяка работа е мъничкото синьо кученце съшито на красивата бяла престилчица с която тя шета докато чака дядо си да се прибере от зеленчуковата си градина, в която се труди от ранно утро до мрак. Хубаво и спокойно минават дните на двамата, без да се оплакват от простия и беден живот, защото имат всичко което трябва на всеки един човек – обич.

Ането посреща дядо си с топла гозба и запалено огнище, кърпи вехтите му дрехи, а той дава цялото си безкрайно сърце на своята рожбица. С тях живее едно смело пате и едно врабче, което отглежда своите дечица в клоните на ябълковото дърво в градината на дядо Иван.

Един ден, грижовната къщовница, докато върши чевръсто своята работа, е навестена от съседката си баба Танаска. Старата жена моли Ането за няколко въглена с които да разпали огнището си. В бързината си да услужи, Ането по невнимание изпуска от въгленчетата, които прогарят красивия дървен под в дядовата къща.

Изплашено доброто момиче решава да избяга и попада в плен на един лукав и страшен циганин.

С мъка и страх бяга девойчето докъдето й позволят силите. Нощта заварва изплашеното  момиче насред гората, а страшни и непознати звуци разцепват мастилната нощ. Изплашена, Ането се покатерва на едно високо дърво и заспива уморена, а над нея цяла нощ като страж бди синьото кученце, съшито на престилката. Когато идва утрото, огласено от птичи трели, галещо с топлите си слънчеви лъчи Ането разбира колко е сгрешила, а сърцето й се пръска от мъка, защото знае колко тревога е причинила на дядо си. Решава бързо да се прибере и да помоли за прошка стария човек. В това време край гората минава Къдрьо на своята каруца, теглена от едно старо, нещастно магаре. С него пътува една мъничка маймунка, която танцува и прави номера по пътищата из които минават и тъй припечелва хляба на стопанина си, надявайки се на хорската милост. Къдрьо среща девойчето и когато тя го моли за помощ, за да открие пътя към селото, той предлага да я придружи. Скоро  момичето разбира, че е отвлечено и новата й роля е да живее просешкия живот на циганина и да пее, а маймунката да танцува докато обикалят по прашния и непознат свят.

В това време старият й дядо не спира да търси внучката си. Щом се прибира от зеленчуковата си градина и не открива девойчето, страшна мъка стяга сърцето му. Цяла нощ обикаля добрия човек надлъж и нашир, по съседи из полята… Щом слънцето отстъпва място на сияйната луна в небосвода, дядо Иван споделя тревогата си с нея и я моли за помощ, но луната е безсилна, сетне моли за помощ и мъничката светулчица. Всичко живо страда от неутешимата болка на дядото. Уви, той не успява да открие своето бисерче – Ането и решава да продаде единственото си ценно нещо- своята къщичка, а с парите да тръгне по света за да дири своята рожба.

Дядо Иван води кръчмаря Радул до дома си за да се спазарят. Щом чува, че къщичката ще се обитава от пияниците из селото, страшно негодувание се издига в гърдите на патето и то решава да вдигне къщурката на силния си гръб и да се понесе в дълбоките води на реката. За другар в това приключение е и мъничкото врабче с неговите дечица. А дядо Иван е поруган от кръчмаря, който си взема парите, след като вижда само четирите белосани камъка на които е била къщичката. С почуда и тъга, бедният старец се отправя по непознатите пътища за да търси своята внучка, своята надежда…

Много дни пътуват порейки речните води смелото пате и мъничкото врабче. По цели нощи врабчето дава насоки на силното пате, което не знае умора, а прекрасната бяла къщичка леко и грациозно поклаща комина си. Докато плават от място на място често пъти предизвикват удивлението на хората, накацали на палубите на преминаващите край тях параходи, защото никой до тогава не бил виждал корабче- къща.  И тъй плават ли плават, а утрин патето оставя скъпоценния си товар на брега или сред ширнало се плодородно поле, сетне  засища глада си с няколко огромни сома за да има сили да продължи в своето приключение. И докато пътуват в едно утро след като патето си хапва обилно, то дава на врабчето един голям, тежък пръстен с прекрасен скъпоценен камък.  Този пръстен пада един ден от ръката на една прекрасна, богата девойка, която пътува с параходче из реката заедно с баща си. След като тежкия пръстен се изхлузва от финия й пръст, той попада в стомаха на един гладен сом, който пък сом изяжда гладното пате- клате. Ценният пръстен патето дава на врабчето, което го пази в своето ново гнездо в дома на дядо Иван.

Дни наред  пътуват Ането и циганина Къдрьо, който  така злополучно се изправя на пътя на девойката, придружени от нещастната маймунка, пеейки и танцувайки, разчитайки на хорската милост. Често пъти циганина заплашва добродушното момиче и изпълва сърцето му с безнадеждност. Добродушната и наивна природа, недокосната от хитрост и лукавство често страда, виждайки как Къдрьо краде от търговците или лъже хората. Така те пътуват от село на село и от град на град, спят под откритото небе и се хранят с каквото намерят.

Един ден циганинът среща един също тъй хитър измамник, който сладкодумно му предлага примамливо бляскави часовници като награда, ако спечели на игра, играна от него. И така заслепен и предвкусващ удоволствието да се сдобие с такава ценна вещ, Къдрьо губи всичко което има- магарето си, парите си и накрая дори откраднатата яка и галоши,  които краде предния ден от един търговец в съседното село. Така циганина решава да се отправи към град Кози крак, където се готви голям панаир и където пресметливата му и алчна душа предчувства лесна печалба. На панаира обаче е и търговецът от който Къдрьо краде галошите. Ядосан, мъжът вика стражар, но хитрата природа на циганина успява да  прехвърли вината на измамника, който предишния ден му отнема всичко.  Така изплашен, Къдрьо решава бързо да напусне панаира и да отиде до една близка воденица в която живее дядо Пъдьо. На път хитрецът вижда един бостан със зрели и сочни дини и доволно пълни каруцата си. Двамата с Ането пристигат във воденицата, ала там няма никой, защото дядо Пъдьо е на риболов.

След време дядото се връща във воденицата, носейки един плъх, който плъх смята ,че е уловената от него мряна, която пък едни палави момчета подменят с плъха. Виждайки големите зрели и сочни дини и гостенина си, Пъдьо предлага да си направят вкусно угощение. Така те изпращат Ането за вино в близкото ханче. По пътя девойчето губи паричката която му дават за виното и сърцето й се изпълва със страх. Решава да бяга накъдето й сварят очите. Докато се лута из замръкващия ден тя вижда родната си къщичка. Щастлива, Ането влиза и заспива на родното си легълце, а патето изпълнено с радост и невиждани сили, понася къщичката из тъмните речни води.

На сутринта щом отваря очи, девойката открива, че е на непознато пристанище, а когато разтребва къщата открива скъпоценния пръстен. Решава да го продаде и да купи гумени цървули на обичния си дядо, които да му даде, щом го открие. Много пари дава златарят на девойчето в замяна на пръстена, които тя грижливо прибира под стария дюшек. На другия ден, Ането се отправя към града, купува така мечтаните дядови ботуши, а за себе си едни сандалки. Огладняла, тя се спира край едни вкусни кравайчета и чува как продавачът пропъжда един беден и стар човек. Истинска радост и изненада обзема девойката щом разбира, че това е дядо й. Двамата се откриват след много премеждия и неволи благодарение на чистата си обич. Ането и дядо й хапват в близката гостилница, докато си споделят мъката и радостта, а сетне девойката води дядо си в тяхната родна къщичка. Безумна радост изпълва старческите гърди на дядо Иван, който не проумява как е възможно да открие изчезналия си дом. Двамата заспиват блажено в прегръдката на родната стряха, а смелото пате-клате поема по обратния път- към дома.

На следващия ден двамата стопани се събуждат в родното си село Брегаре край красивата зеленчукова градина, изпълнени с мечти и радост. Младото девойче извива глас в чудни песни, които подема вятъра, докато работливия дядо се труди в прекрасната, изобилна градина.

Изображение:

На картината е нарисувана Ането, която се е обърнала и гледа зад себе си, а до нея са врабчето и красивата бяла престилка.

Ането е с големи сини очи, мъничко леко вирнато носле и две розови пълни бузки. Косата й е гъста и кестенява, вързана на две опашки отстрани на главата, а край мъничкото ухо се извива къдрица. Момичето е облечено в нежно синя рокля с голяма бяла яка. Ането е вдигнала дясната си ръка и е докоснала с показалец червените си устни. В ляво на момичето се извисява ствола на старо дърво с кафяви, дебели кори и криви клони. За дървото е привързано въже на което е кацнало красиво птиче, а до него вятърът играе със снежнобялата престилка на девойката. Мъничкото птиче, кацнало на въжето над главата на Ането е с мъничка човка, сиво оперена глава, а гърба и крилата му са в огнено оранжеви цветове. Птичето е с мънички и тънки крачета и бял пух по гушката и коремчето. До него под обилните слънчеви лъчи е простряна престилката на момичето с която шета в обичната дядова къща. В центъра на престилката е съшито едно голямо красиво куче  с големи клепнали, сиви уши с черно носле заобиколено от козина, бяла като сняг, която продължава като ивица между черните му очи. По гърба на кучето има големи петна в черен и кафяв цвят. Кученцето е седнало на задните си лапи и сякаш гледа с очакване към своята стопанка. Зад тях се простират храсти с големи зелени листа и изумрудено синьо небе в което блести жаркото слънце.

Издателство “Златно перо“

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвано изображение:
http://www.az-deteto.bg/pic/chetene/book/57.jpg

Бременските музиканти /приказка/

Приказките на братя Грим – вълнуващи, завладяващи и вечни, пренасят читателя в различен свят изпълнен с вълшебства, приключения и мечти.

Едно красиво дългоухо магаре… дълги години на служба при своя стопанин – мелничар и един ден, в който старостта заела своето почетно място в живота на отруденото животно. А то, то било вече неспособно да носи тежки товари, както навремето. Но не заслужена почивка, а непознатият и пуст път се ширнал пред него – така го дарувал стопанинът му.

И тъй, магарето решило да дири препитание по света, а в сърцето му се зародила една мечта – да стане музикант и да отиде в град Бремен.

Докато пътувало към новозародената си надежда, съдбата го срещнала с побратим по участ – едно старо ловджийско куче. И неговото сърце страдало, и неговата съдба била ясна, защото не можело вече да дири дивеч за стопанина си. Сприятелили се бързо и продължили по пътя си към града, докато не срещнали един котарак.

  • Голяма беда!- казал котаракът и разказал за своята несполука.

Същият бил ненужен, защото не успявал веч да улови ни една мишка. Разбрали мъката му, магарето и кучето, го поканили да се присъедини към тях. И тъй те продължили към мечтата си въодушевени докато не ги спряло едно раздрано и измъчено кукуригане, идващо от един петел, кацнал на една висока ограда. Запитали го другарите, защо така неистово кукурига и разбрали, че и на него старостта му отредила незаслужен край – щял да загуби живота си на следващото утро.

  • Избягай!- рекло магарето. Ако дойдеш с нас в Бремен, какъвто си гласовит ще станем чуден оркестър!

Така и станало. Тръгнали всички и вървели ли вървели, докато в гората се смрачило и настанало време за сън. Изморени те спрели и видели в далечината светлина от една къща. Приближили се до къщичката и надникнали вътре, където група страшни разбойници пирували. Бързо решили да прогонят тези бандити и да се настанят в дома им на топло. Тогава магарето се изправило срещу прозореца, на предните си копита, върху му се качило кучето, на свой ред скочил котаракът, а на върха на образувалата се кула кацнал петелът, като разперил крила заплашително. И тъй, всички заревали, залаяли, замяукали и закукуригали, с което предизвикали ужас у разбойниците и те хукнали бързо навън. Смелите другари си намерили топъл дом и без колебание се настанили в него, а сетне заспали.

В това време прогонените обитатели на горската къща умували, какво било това страшно чудовище, което така ужасно нахлуло през прозореца и ги прогонило. Един от тях се осмелил да провери и тихо се вмъкнал в тъмната вече къщурка. Не минало много време и той, отново ужасен, хукнал презглава, след като получил ритник, ухапване, кълване и какво ли още не. И нали все разбойнически живот бил водил, чуло му се- „ Дръжте крадеца! Дръжте крадеца!“ Разказал на останалите за страшното чудовище и таласъма, които според него били в къщата и за страшната вещица, която викала подир него. Никой вече не искал да остава там и бързо се разбягали.

Така бедните животни заживели в мир и спокойствие насред гората в малката къщичка, без да чувстват старостта като неотменима и гибелна присъда.

Изображение:

На изображението в преден план има едно прекрасно кафяво магаре, захапало жълто глухарче. На главата на магарето, между дългите му уши има красива червена шапка със синя панделка и лилаво перо. Магарето е повдигнало дясното си предно копито, готово да продължи по пътеката и е обърнало големите си кафяви очи към гърба си. Върху него, на зелено покривало, са се настанили пъстрият петел и котаракът. Една красива дървена китара с метални струни е закрепена чрез тънко въже отстрани на магарето. Върху китарата е поставил задните си лапи, седналият на магарето котарак. Той е с дълги мустаци и червено носле, а меката му козина прелива от златно жълто към червеникаво бежово, целият изписан с тънки черни ивици. С едната си лапа, котаракът е посегнал към китарата, докато в другата държи красив тромпет. Пред котарака на гърба на магарето е седнал и един пъстроцветен петел с голям, килнат на една страна гребен. Той е с жълта глава и красиво разперена зелена опашка и  държи пред себе си син акордеон. До тях върви едно голямо сиво куче, също вперило поглед напред в далечината. Върху гърба на кучето има оранжево покривало на жълто каре, по края на което има пискюли. Върху гърба на кучето е закрепен красив барабан в син цвят. От двете страни на барабана към вътрешността му има розови триъгълници, съединени чрез три златни халки. Към барабана, с помощта на въже са закрепени две дървени палки. Опашката на кучето е вдигната нагоре и изпъната, както и лявото му ухо. Зад всички тях се простира широка зелена поляна, край пътеката има три червени гъбки, а в далечината храсти и високи, зелени борове.

Слънцето бавно се спуска над боровете, готово да даде път на нощта, докато рисува небето в жълто лилави цветове. Настъпващата нощ не тревожи никого, защото е видно, че те продължават към своята мечта – Бремен …

Издателство “Златното пате“

Художествено оформление на книгата и илюстрации: Галин Георгиев, Светлана Князева

Описание:
Ивелина Дамянова