„Кавички“ използваме в писменото общуване за да цитираме. Функцията на този препинателен знак, е да разграничи чужда реч, названия, обекти. Кавичките са двоен знак и се поставят в началото и края на изречението, думата или израза. Двете запетайки в началото се наричат „отворени“, а тези в края – „затворени“ кавички. За разлика от вратите, с които боравим в ежедневието си, и често ги оставяме да зеят през лятото за да влезе прохладен въздух, веднъж отворим ли кавичка, задължително, след не чак толкова голям период от време, трябва да я затворим.
На някои места, както и в картинката към това описание, затварящите кавички са обърнати. Има практика отварящите се кавички да се изписват в долната част на реда, а затварящите се – в горната. Като че ли горепосочените предписания нямат чак толкова задължителен характер. Важното е цитатът да бъде ясно маркиран чрез този препинателен знак.
При ползването на текстообработващи програми правилата са още по свободни. Копирайки текстове от един файл в друг или от интернет във файл ще установите, че видовете използвани кавички не са един и два. Говорещата програма е настроена така, че всеки път да произнася „кавички“, преминавайки през съответния знак. Ако текстът, който четем е наша или чужда компилация няма никаква гаранция, че визуално символите изглеждат по един и същ начин. В случай че държим на външния вид на текста е добре да се уверим, че двойките ни близнаци навсякъде са идентични.
Ето и един от начините, по които повечето подрастващи изписват кавичките в тетрадките си. Спираме се върху варианта с две плътни запетаи в началото, намиращи се на основата на реда и две обърнати запетаи в края, и в горната част на реда.
Първо изписваме две запетаи. Изобразяваме първата с едно движение. Поставяме писеца на долната част от реда на самата линия и правим едно кръгово движение плътно около точката в която сме поставили първоначално писеца. Повтаряме това движение и непосредствено след това от дясната страна на нашата точка, правим една мъничка дъга, а оттам- надолу под точката, като края й повдигаме леко нагоре към нея. Така ние сме изписали една плътна и не много голяма точка, с прикрепена от дясно на нея дъгичка. Отново поставяме писеца до вече изписаната ни запетая и повтаряме същото движение. Затварящите ни кавички, които поставяме на края, изписваме по следния начин: в горната част на реда започваме с една точка, но след като я завършим продължаваме движението на писеца и правим една дъга нагоре, наляво, и надясно. Така имаме точка с дъгичка над нея. Повтаряме изписването на още една такава обърната запетая. Изписали сме кавичките.
Описание:
Ивелина Дамянова
