Йордановден

Йордановден или Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари и е посветен на Исус Христос и кръщението му във водите на река Йордан. Православната вяра приема, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Свети дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата.

Снимката пресъздава празника Йордановден. Много мъже са се хванали на хоро потопени до кръста във водите на река. Повечето от тях са облечени в традиционни български носии. Белите им ризи са избродирани с червен конец с различни мотиви, на някой по гърдите, на други по ръкавите. Всички мъже в носии са с червени пояси на кръстовете си. Останалите участници в хорото са облечени в традиционни дрехи. Много от хората развяват българското знаме. На брега на реката са се събрали множество зрители, които наблюдават протичането на празника. В средата на тази  прекрасна картина, на брега на реката се вижда дърво, в далечината вдясно започва гората, а вляво се виждат покривите на няколко къщи.

Описание:
Ивайло Димитров

Гергьовден

Гергьовден е официален празник в България (6 май), с който се чества Свети Георги Победоносец и Ден на храбростта и Българската армия. Един от най-големите пролетни празници  отбелязвани през годината. С него започва лятната половина на стопанската година завършваща на Димитровден.

Свети Георги е почитан като покровител на земеделците, пастирите и стадата. Като воин, още от Средновековието той е смятан за закрилник на воините-християни и на християнските армии. На неговата чудотворна помощ се  уповавали и новопокръстените българи.

На 1 януари 1880 г. Княз Александър I учредява първото българско военно отличие ордена „За храброст“ посветен на него, а по-късно княз Фердинант обявява Гергьовден за Празник на всички български офицери и войници, които са отличени с ордена. Празникът става известен като Ден на храбростта и така на 6 май започват да се организират прочутите Гергьовски паради, в които участват всички носители на ордена. От 1926 г. Гергьовден започва да се чества и като Ден на българската армия.

Централно място на празничната гергьовска трапеза заема опеченото агне, принесено за курбан.

Снимката изобразява как по традиция се празнува Гергьовден. Денят е слънчев, ден през ранната пролет. На голяма, широка зелена поляна са се събрали хора, за да празнуват с музика, хапване, песни и танци. Централно място заемат две чевермета, на които се пекат агнетата. Огънят пуши и разнася приятен аромат на печено агне. В страни виждаме струпани нарязани дървета за поддържане на жаравата.

Процесът по печене се наблюдава старателно от двама готвачи облечени в носии, а около тях се е извило голямо хоро под съпровода на гайдар. Хората, нагиздени в носии допринасят за красотата на празника, а двамата момци играещи ръченица извикват гордост в душата ни.

Описание:
Ивайло Димитров

Тодоровден

Тодоровден, Тудорица или наричан още Конски Великден се празнува винаги в съботата от първата седмица на Великия пост. Църквата почита паметта на Св. Теодор Тирон.

Празника се отбелязва с тържествено почитане на коня и с бурни български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и с венци от цветя. Жените замесват и раздават обредни хлябове като дават от тях и на конете.

На снимката е изобразен състезател на кон по време на самото конно надбягване. Конят, това красиво, силно и величествено животно е накичен с гердан от  сини маниста върху дългата си шия. На главата си има червен пискюл, тялото му е светло кафяво, а краката и опашката – тъмно кафяви. Ездачът също е празнично облечен в носия с бяла риза обшита с червени мотиви в предната си част на гърдите, кафяв панталон и черно елече. На заден план на снимката зад ограждения се виждат много хора насъбрали се, за да наблюдават конните надбягвания.

Описание:
Ивайло Димитров

Цветница

Цветница или Връбница е един от най-красивите пролетни празници. Празнува се винаги в неделя – една седмица преди Великден. Възприема се за празник на цветята, на младостта, на раждането на нов живот.

Празникът е посветен на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Затова на този ден всички хора отиват на празнична църковна литургия с цветя и върбови клонки символизиращи лавровите. След като бъдат осветени от свещеника, те се отнасят в къщи и се поставят под иконата, сплитат се венци и се поставят на вратите, за да пазят от болести и уроки.

Снимката изобразява осем девойки в планината. Момичетата са облечени в традиционни носии, състоящи се от дълги бели ризи и бели поли. Ризите са бродирани с червени шевици в края на ръкавите и отпред на гърдите. Всички имат червени престилки дълги до земята извезани с най-различни орнаменти от народните традиции. По обичай за празника девойките са сплели венци от пролетни цветя и са ги поставили на главите си.

На преден план на снимката са три от момичетата, които са се излегнали на зелената морава, а останалите са се подредили в полукръг зад тях. В центъра девойката има по-различно облекло, всъщност към носията върху бялата риза е облечена червена блуза без ръкави и на кръста си има колан.

Описание:
Ивайло Димитров

Ла Томатина

Ла Томатина е фестивал, който се провежда ежегодно в последната сряда  на месец август в град Буньол, област Валенсия в Испания. Фестивалът представлява най-големия бой с домати в света. От сутринта на Ла Томатина се пускат кепенците на къщите и магазините, а всички фасади се опаковат с огромни найлони, за да се защитят от изцапване.

Събитието започва точно в 10:00 сутринта в центъра на града.

Много камиони докарват изобилие от развалени и негодни за хранене домати в определеното за целта място. Доматите се докарват от град Естремадура, където са по-евтини и се изсипват върху тръпнещата за „доматена война“ тълпа.

За да се даде старт на голямата битка, някой смел младеж трябва да се изкачи по двуетажен дървен стълб, покрит с мазнина, и да достигне пушен свински бут, закачен на върха на стълба. За да е още по-забавно, организаторите на събитието са направили достигането на бута почти невъзможно. Въпреки това, боят с домати започва. Целта на всеки участник е да се добере до най-много домати и да улучи най-много съперници с тях.

Участниците трябва да носят защитни очила и ръкавици и  да смачкват добре доматите, преди да ги хвърлят срещу своите противници. Друго важно правило е, че никой няма право да хвърля нищо, което може да провокира някого и да възникнат сериозни скандали и ръкопашен бой. Единствените предмети, които участват в играта са доматите! Забранено е да се късат дрехите на противниците, но това правило почти никога не се спазва 🙂

Продължителността на боя е един час, в който всеки  играе за себе си. След точно един час, след специален сигнал сражението спира и никой няма право да хвърля домати по своите противници. Всички участници се отправят към обществените душове в града или използват водите на река Буньол, докато пожарни камиони се заемат с почистването му. С помощта на пожарни маркучи, се пръскат улиците с вода, осигурена от римски акведукт. Веднъж, след като доматите се полеят със силна струя земята остава чиста благодарение на киселинноста на плода.

Приблизително 20 000-40 000 туристи идват на боя с домати и така увеличават неколкократно населението на град Буньол, което е едва 9 000 души. Местата за преспиване са ограничени, което принуждава хората да пропътуват 38 км. от град Валенсия с автобус или с влак.

Описание:
Венелина Асенова

Холи – Фестивал на цветовете в Индия

Забравете за правилата! Забравете за нормите! Порядките! Съветите! Критиките! Злото! Негативизма! Забравете за всичко! Върнете се към детството си и се отпуснете…. Представете си много цветове и много хора на едно място! Представете си как всички тези хора са много широко усмихнати, как навсякъде се чува индийска музика, как всички те пеят в един глас. Представете си също големи тъпани, боси женски и мъжки крака, танцуващи в ритъм, под звуците на опияняваща музика. Представете си вълшебен прах! Прах във всякакви цветове! Жълто, розово, синьо, зелено, червено, лилаво, бяло…Представете си камили, слонове, бижута и деца…много, много деца…които тичат, смеят се, подскачат. А сега си представете, че едно от тези деца сте вие – малки, непринудени, весели, безгрижни…, усмихнати и любопитни към света. Игриви! Тайнствени! Или с две думи – Себе си!

Готови ли сте? …. Да се пренесете на едно различно място! Място на усмивките, танците, музиката, цветовете….мястото на доброто, равенството, прямотата, искреността, приятелството. Мястото, което ще ви хареса! И ще Ви накара да се усмихнете! Ще ви зареди с позитивна енергия и ще ви изцели. Мястото, познато още като Холи – един от най-цветните и атрактивни празници по света. Не е нужно да присъствате на него! Но определено трябва да го почувствате! … И така…

Холи е древен индийски празник, известен още като „Фестивал на цветовете” или „Фестивалът на любовта”.  В буквален превод, Холи означава „изгарям“ и символизира победата на доброто над злото, бодростта над умората, идването на пролетта и  края на зимата. Той се отбелязва в Индия и Непал през февруари и март и се чества като Ден на благодарността. Ден, в който хиляди търговци, занаятчии и обикновени семейства, благодарят на Висшите сили за добрата и плодородна реколта и отправят т.нар. молитва Хола следващата да е още по-добра. Ден, който жителите на Индия и Непал очакват с нетърпение, за да могат да се срещнат със своите близки, да се посмеят и позабавляват заедно. Ден, в който се дава прошка! На близките и на самия себе си!

В началото, Холи се появява като ритуал, с който се пожелава щастие и късмет на новоомъжилите се девойки. С течение на времето, се превръща в празник на пролетта, плодородието и цветовете. Празненствата започват в нощта преди Холи. Хората се подготвят като първо изчистват основно къщите си, след което се събират в центъра на града, палят огньове и извършват редица религиозни ритуали. Някои от тях са прескачане или обикаляне на огън и люлеене на люлки, съпроводени от ритуални песни и танци. Изключително интересно е и изгарянето на сламена кукла, наречена Холика – Тя е олицетворение на злото и демоничните сили, което също бива изгорено.

По време на фестивала, под ритъма на барабани и традиционни ритуални песни, хората се усмихват широко и искрено,вярвайки, че по този начин гонят злото далеч от себе си. Празненствата са съпътствани още с много игри и състезания, песни, танци, както и с шествия на богато украсени камили и слонове.

На следващият ден, още от рано сутринта всички излизат по улиците, за да се включат в карнавала на цветовете. Той представлява поръсване на хората с различни цветни прахове и мастила, направени от билки, които предпазват от  вируси и болести през сезона. Представете си само! Излизате на улицата и поръсвате непознат със син, жълт, розов, бял или какъвто се сетите прах и той ви отвръща със същото…При това с усмивка! Причината за този интересен и цветен ритуал е, че индийците вярват, че замерянето с цветни прахчета укрепва йоните в организма и съдейства за възстановяването му след зимният период, както и за подобряването на имунната система и психологическата нагласа на хората. Освен това, се смята, че веселието и ярките цветове, събуждат тялото и ума за нов живот и го зареждат с позитивна енергия. След поръсването с цветни прахчета, вечер хората посещават семействата си, приятели и врагове, за да си разкажат весели случки, да се посмеят, а след това да похапнат заедно деликатеси.

Празникът Холи вдъхновява много хора по целия свят да пресъздават традицията. Той учи на доброта, смирение, честност. Учи на  взаимно уважение, състрадание и справяне с житейските проблеми, пропъждайки злото от всеки. Празникът утвърждава равенството между хората, като по този начин не се обръща внимание на финансовото състояние на човек или заеманият от него статус в обществото. През последните години фестивалът се е разпространил в някои части на Европа и Северна Америка като пролетен празник на любовта, веселието и цветовете. Почита се най-силно в градовете Махтура и Вриндаван, които са свързани с раждането и  младежките години на бог Кришна и се чества цели седем дни. През този период, хората също се поръсват с цветни прахчета и посещават различни храмове в чест на своят бог.

А сега, затворете очи и си представете всичко това отново! 🙂

Описание:
Венелина Асенова

Фестивал на летящите фенери в Тайланд

фенери

На тази снимка виждаме много топлина. Вечер е, извършва се традиционният фестивал на летящите фенери в Тайланд и стотици хора са се събрали за да пуснат по един или повече, които осветяват цялото небе. Летящите фенери са традиционна част от някои азиатски култури. Произвеждат се от обработена оризова хартия върху бамбукова рамка и съдържат малка свещ или восъчна плочка. Когато летящият фенер се запали, пламъкът нагрява въздуха в хартиеното тяло и той се издига. Фенерът остава във въздуха, само докато пламъкът гори, а след това пада на земята. Легендите гласят, че всеки си намисля желание и пускайки към небето своя хартиен фенер, изпраща цялата си надежда да полети нагоре заедно с него. Силуетите на присъстващите са очертани в тъмнина, тъй като не преден фокус изпъкват светещите в мека оранжева светлина фенери. Освен това, мястото, на което е заснет този кадър е от лодка в езеро, чийто води отразяват случващото се на брега и небето.  Всички хора са отправили погледи нагоре. Голяма част от тях снимат с телефони и фотоапарати, за да запечатат прекрасния момент. Атмосферата на цялата снимка е успокояваща, излъчваща хармония, уют и надежда.

Описание:
Мария-Мина Пейнешка