„Далечен полет“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„След като се заговори за полет до Луната, от нашите пръв Чир заяви един ден, че ще лети до Луната и че започва да се готви усилено за тая работа. Чир възнамеряваше да извърши целия полет на заден ход и смяташе, че на заден ход много по-лесно ще преодолее лунното притегляне…Нямаше човек между нас, който да не се вълнува от предстоящия полет на Чир, всички гледаха да услужат кой с каквото може, дори Драги ми господине няколко дни наред черта с човка по пясъка, прави изчисления и заяви, че Чир ще трябва да лети по парабола…Чир сам проверяваше по сто пъти всичко за полета, коригираше параболата…Един ден при нас пристигнаха румънските врабци от Турну Магуреле, стари познати още от прехвърчането на Дунава. Те дочули за подготвяния полет, донесоха една мамалигова троха подарък на Чир…“
Нашите врабчета са изцяло погълнати от приготовлението на всичко необходимо за полета на приятеля си Чир. Той е твърдо решен да извърши това чутовно и невиждано до сега пътуване из птичия свят, а всички ентусиазирано го подкрепят и насърчават.Врабчето ще лети до Луната и не как да е, а наобратно. Приели планувания полет като всеобща мисия, всички екипно се подготвят, мислят, разсъждават, анализират, проектират и ред други дейности, чрез които да осигурят позитивното и успешно развитие на тази задача. За тази цел, често врабчетата прехвърчат около железопътната линия и чакат преминаването на влаковете с надеждата пътниците да изхвърлят по някой вестник, както правят обикновено, за да потърсят информация измежду статиите как да осъществят тази отговорна и сложна мисия. Дори Смрадовранката със своите хиляда и триста фльонги също всячески се опитва да помогне в този експеримент, а Драги ми господине се впуска в сложни геометрични изчисления и чертежи за да предвиди полета в детайли. Той съобщава на Чир, че ще трябва да лети по парабола и му дава сложни напътствия, които врабчето се стреми да запамети. Новината за предприетото пътуване бързо се разпростира и достига дори до съседна Румъния. Това дава повод на румънските врабчета да посетят Чир и да му пожелаят успех в новото начинание. Всичко вече е подготвено: конска подкова за късмет, сухи насекоми и трохи, мамалиговата троха подарък и т.н. за такова дълго и неизвестно пътуване. Един ден, обаче настава неочаквана ситуация. Врабчето пешеходец разтревожено споделя с всички, че ще бъдат изпреварени и друг ще полети далеч към необятния космос преди тях, а този друг ще бъде една чучулига. Всички вкупом се отправят към мястото от което се готви да хвръкне птицата. Пристигнали там, те виждат много развълнувани птици, които се суетят около една от тях. Така врабчетата разбират, че тя ще отлети до самото слънце. Така и става. Не след дълго чучулигата се понася скоростно към огнения кръг и изчезва от полезрението им. Врабчетата са разочаровани и смятат, че са се забавили с полета си, което е дало възможност на друг да го стори. Но докато унили те се готвят да си тръгнат, от небето с трясък пада овъглената чучулига, изгорена от огнените слънчеви лъчи. Всички тъгуват, но нейният неуспех не отказва нашето врабче, което смята, че птицата не е била достатъчно подготвена за полета, за разлика от него. И така, те са твърдо решени да постигнат успех и Чир да покори Луната… Всичко е готово, настава мрак и само лунният сърп се носи бавно и блажено по небесния свод. Последни изчисления, препоръки, съвети и на добър час….идва моментът Чир да полети. Всички са в очакване…, но Чир не отлита, защото неговото мъничко телце е неспособно да повдигне големият куп багаж, нужен за пътуването. След няколко опита всички се включват и с взаимни усилия се опитват да му помогнат. Уви, купчината дори не се помръдва, сякаш инатливо отказваща да се отдели от твърдата почва. Много нощи минават така, врабчетата мислят, струват, но не намират начин да повдигнат този обемист товар, а без него полета е обречен на неуспех. И тъй, Чир не успява да полети към Луната, но пък става първото врабче, направило подобен опит…

Изображение:
Картинката е черно-бяла. В центъра има нарисуван разкривен кръг. Това навярно е огромният багаж, струпан на купчина, който ще трябва Чир да вземе със себе си. Има подпряна стълба, състояща се от два равни, дълги пръта, раздалечени един от друг, върху които има напречно наредени шест по-къси, образуващи стъпала. Едното от тях е счупено през средата. Явно врабчетата доста пъти са се изкачвали и спускали по стълбата. Колко ли изчисления е направил Драги ми господине за да визуализира и предвиди всички подробности относно този полет. Явно единственото, което му е убегнало е факта, че обемът е десетки пъти по-голям от размерите на Чир, но пък затова си имат парабола… Отгоре на купа е кацнало едно врабче. Изглежда размишлява сериозно, скръстило крилца на кръста си и вдигнало глава нагоре към синевата, която вече в мастилени цветове,разкрива прелестта на бледната Луна. Това трябва да е Драги ми господине. От дясно на него стърчат две подобни на гъбки неща. Приличат на крака, обути в пантофки. Сякаш някое от врабчетата се е заровило в купчината..
От другата страна на мърморещия математик, две врабчета се спускат към твърдата земя и както е видно полагат усилия за да се задържат по наклонената повърхност на обемния багаж. Под тях Запетайчето вече обхожда по диаметър и може би също умува как да се случи този полет, изпълнен с предизвикателства. Над тях летят шест птици, съвсем мънички, като далечни силуети, докато Луната усмихнато се носи из звездното небе. Дали и тя е тъй нетърпелива да срещне врабчетата? Колко ли време ще отнеме на Чир да отпътува или ще се откаже от тази си мечта?

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„ По петите на насекомото“ из „Ние, врабчетата“ на Йордан Радичков

„Като поживяхме известно време в гнездото, нашите викат:Хайде, време е да се научите да хвърчите и да започнете сами да си изкарвате прехраната. Баща ни беше много строг човек, той рядко приказваше. Помня, че тоя ден дойде много намусен, котка бе отскубнала две пера от опашката му. Той кацна на гнездото, постоя замислено, каза два три пъти: Хъм, хъм!, и започна да ни изхвърля от гнездото. Дотогава никой от нас не беше хвърчал… Тогава при нас дойдоха баща ми и майка ми, баща ми се усмихваше и ни попита наперено: Как е, юнаци?…  Сега момчета- каза баща ми, -вие се научихте да хвърчите, извинявайте, бях малко строг към вас, но наука без строгост не се постига! Мама от своя страна разправя, че ако човек седне да се глези, той никога няма да се научи да хвърчи и да си изкарва сам прехраната… На тоя свят всичко с труд се постига… Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните…“

И така настава момент в който младите врабци в гнездото, трябва да разберат какво е да си такъв. А това е трудна работа, трябва да се научиш да летиш, да осигуриш прехраната си, да разбереш природата около себе си, от която си част. За да се случи това, първо родителят ти дава своята мъдрост, а сетне те насърчава да опознаеш всичко около себе си. Но как някой да разбере, че има нещо, което трябва да научи, ако той има всичко де му трябва? Дали ще знае, че за да има трябва да положи усилие и ум, че са нужни умения и ред други качества, които идват само от опита, който ще придобие под зоркия и грижовен поглед на своя родител. Така и бащата на врабчетата със строгост, под която се крие безкрайната му обич към рожбите му, ги хвърля едно подир друго от гнездото, не за да пострадат, а за да разберат, че имат криле, които трябва да използват. Бащиното сърце не подминава и Чир- слабичкото и глуповато врабче, което избутва от гнездото по-късно, давайки му възможност да види и разбере смисъла на това му действие. Слабостта на врабеца не е пречка за смелостта му, а напротив той е готов да полети. Щом това се случва, всички са обзети от изненада и недоумение, виждайки Чир да се носи из небесната шир наобратно. Всичко това не отлага решението на грижовният родител да подтикне рожбите си да опознаят полета. Драги ми господине, също като братята си се оказва вън от сигурното гнездо, но инатливата му природа не му позволява да полети и затова пада на твърдата земя. Това бе важна и отговорна задача пред всички тях- родители и деца – едните да узнаят що е да си истинско врабче, другите да подтиснат тревогата си и да проявят твърдост, която бе необходима. Ако не бе се случило тъй, след време живота на младите птици би им се видял изключително труден и несправедлив, ако се случи а се осланят на себе си, та даже би ги преборил. Та тъй, всички те осъзнаха как и защо да летят. Научиха се да улавят храна, чуха ценни съвети-важни и мъдри, а сетне се насладиха на новопридобитите си умения. Докато изпробваха крилата си, за да хванат някое насекомо, съвсем естествено разбраха, че и за тая работа, както и за всички останали неща от живота се иска майсторлък, а той идеше след опита. Така бе при първия излюпен врабец, който нетърпеливо се зае с преследването на една пеперуда. Тя пък летеше в странни и непредсказуеми посоки, затова и бе набедена за глупава от своя преследвач. Доста труд положи той за да я хване и неусетно разбра, че лекокрилата бе доста умна. Чир, пък нали бързаше и не чакаше мисълта си, забрави, че е врабче и се гмурна в реката за да изяде една риба. Кацнал на дъното, той я държеше здраво за опашката и се опитваше да я изкара на сушата. Тази случка едва не завърши с неговото удавяне. Така всички те разбраха, че всеки на тоя свят си има място и някои работи не бива да се смесват- рибата във реката, врабците из небесата… След като врабчетата напуснаха гнездото си, започна откриването на тоя интересен и не лек живот- да се научиш да знаеш, да вярваш, да можеш, да грешиш, да придобиваш умения, да печелиш и да губиш… Чир не успя да извади рибата от реката, но пък похапна от вкусната пеперуда, която неговият брат улови и си подели с него. Интересно приключение бе този първи полет…

Изображение: Картинката е в черно-бели цветове и вероятно изобразява момента, в който врабчетата са хвърлени от баща си извън гнездото и се носят стремително из ширналото се пространство около тях. Някои, навярно по-съобразителните, веднага са разперили мъничките си крилца и усърдно ги размахват за да полетят, а други падат надолу като малки пернати късчета. Дванадесет са и представляват интересна гледка-хаотично летящи или падащи. Единият от тях се намира най-високо и се носи стремително нагоре към небето с изпънати крила, докато срещу него лети друг в обратна посока. В средата на рисунката има три врабчета и изглеждат така: първото от тях е сякаш неподвижно във въздуха, до него друго сякаш приветства полета на този над него. Едното от тях е заело поучителна поза- подвило едното си крило и сочещо нагоре. Виждаме и Запетайчето. Три врабчета летят с извити в дъговидна форма телца, вероятно готови да сменят посоката си на движение и да се издигнат. Дребните телца на всички врабчета са слаби и издължени и завършват с тънка черта в края на която има закрепен кръг, пресечен с черти. Вероятно художникът е изобразил движенията на разперените врабчови опашки. Едни са вдигнали високо крила и са със щръкнали опашки, докато някои падат свободно към земята. Врабецът в най-долната част на рисунката сякаш е усвоил изкуството на полета и като че сам е уловил вятъра, за да управлява летежа си на там, накъдето реши. Гледката е много забавна и наподобява нас човеците, изправени пред непозната и нова задача-едни се спускат стремглаво за да я решат преди да са помислили, други се сърдят, някои имат способност бързо да се адаптират към ситуацията и да намират решение, други го намират след като се сблъскат с неуспех, но всеки е воден от мисълта, че е нужно и правилно. Та тъй и при врабците, които падат като от нищото, се носят различни звуци- припряното пърхане на крила, или болезнено писукане, последващо от неприятно падане.

Изображение:

Изображението е черно-бяло и пресъздава комичния момент, в който Чир решава да улови рибата в реката и за момент е първото по рода си водно врабче. Нарисуван е един неправилен елипсовиден кръг, който изобразява реката. Във водата плуват две риби, което е съвсем естествено, а до тях, като че кацнал на дъното стои наперено Чир, вдигнал опашка и готов да се бори с тях. А къде се е чуло и видяло врабче да улавя риби и то в пъти по-големи от него, пък и да ги яде. Но Чир е разбрал от баща си, че трябва сам да търси прехраната си…А ние знаем, че не всяка хапка е за нашата уста, за да не се задавим, в случая да се удавим… Та така и Чир се е заловил за работа присъща например за водните патици. Рибата срещу му сякаш е решила да го изяде и е отворила беззъба уста, докато той продължава да седи важно срещу й. Тялото на рибата е с голяма глава, остри перки и опашка и по цялата си дължина е изрисувано с редове вълнообразни линии. Над тях плува друга риба, абсолютно безразлична към случващото се, докато се наслаждава на водния си дом. Край реката на сушата са застанали другите врабчета. Дебелачко е вдигнал глава към небето, оглеждащ се за помощ, от ляво на него, приведен над водната повърхност стои Запетайчето, а от дясно един врабец размахва тревожно крила и движи бързо малката си опашка. Всички изглеждат смутени и притеснени, заради неразумността на Чир.

Издание:
“Ние, врабчетата“

ИК. „ НИКЕ“

Художник:
Йордан Радичков, Виктор Паунов

Описание:
Ивелина Дамянова