Фотография „Залез сгушен в планината“

Пред нас има фотография, уловила красотата на българското плодородно поле, сгушено под покровителството на планината, обагрена в цветовете на залязващото слънце.

На преден план пред нас се разкрива едно широко плодородно поле. От дясно на фотографията виждаме криволичещ асфалтов път, който преминава покрай полето. Точно пред нас се шири дълга тревна ивица с наситено зелени, високи и свежи треви. Тя е като своеобразен разделител на изораното и на места вече засято поле в ляво на изображението и пътя от дясно на снимката. Полето пред нас е на правоъгълни участъци-едни изорани със сипкава, кафява и вероятно мокра почва и други вече озеленили се от новопокълналите житни растения. Полето е равно и широко, а  напред в далечината виждаме бели сгради, леко прикрити зад силуетите на растящите широколистни дървета в близост. Короните им са големи и гъсто озеленени. Цялото поле е заобиколено от дълга планинска верига с полегати върхове в синкаво сиви цветове. Небето над полето и планината е в различни окраски. Сякаш феерични воали се носят из небесното пространство и се сливат от наситено жълти към бледо розови и бели, сетне в сивкаво сини, а отгоре им като пазители се реят големи сиво бели облаци.  Те изтъняват на места, някъде изгубили части от себе си, продължаващи своето плаване из висините. Прекрасно е! А слънцето се спуска зад полите на планината… Жълто червен лазур над свежо зелено, безкрайност, красота, път, вечност…

  От дясно на изображението виждаме едно високо дърво с огромна и царствена корона. То сякаш тихо зове преминаващия да спре и да се полюбува на родната ни благодатна природа…

Изображение:
личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Мишелов

mishelov

Сред поле се вижда средно голяма дневна граблива птица – мишелов. Очите му са ярко оранжеви. Оперението му отгоре варира от ръждиво- кафяво до тъмно кафяво, а отдолу  има дребни, тъмни петна. Той има сравнително къси и слаби крака. На снимката се вижда как е уловил змия, която е тъмно кафява с по-светлокафява шарка, наподобяваща формата „зиг-зак“.

Описание:
Борислава Стефанова

След сенокос

Sled_senokos

Картината изобразява типичен селски пейзаж, от времето преди освобождаването на България от турско робство. Действието, което художникът е пресъздал е събирането на сеното от полето – есенно време.

На заден фон са изобразени къщите от селото в далечина. Небето е светло синьо, с малки бели облачета, преминаващи над полето.

В центъра на картината има дървена каруца, пред която са впрегнати един кон и един вол. Конят е кафяв, с бяла ивица на челото. Личи си, че често е използван за теглене на каруци с товар от селяните, тъй краката му са изобразени мускулести и здрави. Волът, впрегнат до него е доста по- малък, но въпреки това също е здраво и набито животно. По-светло кафяво е от коня, като над копитата козината му е бяла. Изглежда сякаш е обул бели ботуши.

В каруцата е натоварена една голяма бала сено, като най отгоре й е застанала жена, която в момента поема още сено, подадено й от друга жена, посредством дълга вила. Жената, която е стъпила върху балата със сено е облечена в светло синя пола, дълга до глезените. От горе има светло оранжево елече и забрадка с подобен цвят. Жената, подаваща сеното е облечена в черна жилетка, под която има бяла риза, а на главата си носи черна шапка. Вижда се само до кръста, тъй като пред нея има една събрана и подготвена за товарене жълто-оранжева бала сено. В ляво от тази бала, още една жена е застанала с вила, готова да прехвърля сено от балата в каруцата. Тази жена е облечена в дълга тъмносиня рокля, а върху нея има светло синя престилка. На главата си има червена забрадка, за да я предпазва от яркото слънце.

Ясно се вижда как около тези персонажи цялото сено е предварително събрано от мъжете. Земята е покрита със зелена, прясно покаралата трева, като има малки пътечки, по които са минавали хората, както и две следи от колелата на каруцата. Образувало се е нещо подобно на кръг земя, с окосена трева, който обгражда жените и каруцата.

В далечината дясно зад тях се виждат трима мъже с гребла – те подготвят следващото сено, което жените ще трябва да натоварят в каруцата. Мъжете са млади, облечени в обичайните за времето си дрехи – леки вълнени панталони в тъмни цветове и бели блузи, тип риза.

Картината показва кипящата работа на полето, като оставя впечатление с какво голямо желание тези трудолюбиви българи вършат своята работа.

Описание:
Нора Борисова
Художник – не е посочен