Слав, операторът от „Лавина”

 blaga dimitrova

А един друг, непризнат, неподозиран поет се тули нейде към опашката на редицата. Захласнат от планината, току вдига камерата и снима гледките, въртящи се по прищевките на невидимата пътека.

Слав, операторът, е неудачникът в групата ни. И такъв е нужен, за да има по кого да измерваме собствените си постижения.

Все нащрек, все припрян, все се върти, сякаш красотата ще му избяга.

Слав се сепва, обръща се назад. Дали няма да го върнем? Той е ненаситен. Гори от желание да се изкачи на най-опасните места, да бъде с нас, алпинистите, навсякъде, за да ни снима редом с планината. Изглежда, камерата в ръцете му го кара да губи мярка за собствените си възможности.

Из „Лавина”
Блага Димитрова
Златна колекция ХХ век, 2005

Описание:
Валерия Вълева

Люцкан от „Последна радост“

yordan yovkov

Не едно, не две имена можеха да се изредят на хората от рода на дядо Слави, Рачо Самсара и Кръстан касапина, но докато и те, и подобните им, въпреки всичката им забавност, будеха съжаление, осъждане или неодобрение, имаше един човек между тях, едничкото име на когото можеше да докара усмивка и на най-начумереното лице, да развесели и да смекчи и най-мрачната душа. Тоя човек беше Люцкан, единственият продавач на цветя в града.

Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше и в характера, и в самата фигура на Люцкана. тъй добре позната на мало и на голямо. Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини. Тая безгрижна и безобидна душа на птичка божия, която нито жене, нито сее, а се задоволява само с хубавото слънце и въздуха, който диша – беше определила и самата му професия. Но Люцкан продаваше цветя само през пролетта и лятото. В града нямаше никъде топъл цветарник и през зимата не без скръб и без мъка той трябваше да сменя занятието си с друго, не тъй почтено и красиво: продаваше семки, фъстъци и лешници. Малко усърдие влагаше той в тая работа и всеки път свършваше със загуба, защото, човек с меко и нежно сърце, не можеше да устоява на молбите на младите момичета, даваше им повече, отколкото трябваше, и тъй се разоряваше. Но материалните щети не бяха в състояние да смутят тишината и блаженството на душата му, защото Люцкан беше и поет. Всички знаеха неговото знаменито стихотворение „Люцкан гори в червени пламъци“ – поема. Собствено, знаеха само отделни някои строфи, защото издаването на цялото произведение Люцкан отлагаше, докато получеше подкрепата, която, според него, му била обещана от едно много високо място.

Възторжената и светла душа на Люцкана беше създадена за свърталище на любовта. И наистина, като всеки поет, той беше безумно влюбен, и то в най-хубавото момиче в града – Цветана.

Из „Последна радост”
Йордан Йовков

Описание:
Валерия Вълева

Христо Ботев

Hristo Botev

Поетът и революционер Христо Ботев има тъмна коса и очи, дълги буйни брада и мустаци. Лицето му е продълговато, с много светла кожа, а челото му е широко. На снимките и портретите, запазени до наши дни, изражението му е сериозно и вдъхващо респект. Облечен е официално – с риза и сако. Въпреки че умира на 28 години, образът му изглежда на около 30 години, най-вероятно заради брадата, сключените вежди и сериозното изражение.

Погледът му е напред и нагоре, сякаш гледа към образа на сбъдната си мечта за Свободна България. Изглежда като човек, който отстоява идеите си докрай и когато вземе решение, го спазва докрай.