Устието на река Велека/фотография/

Велека се влива в Черно море на север от село Синеморец. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци. Достигайки до Синеморец, Велека образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На нея е един от най-красивите плажове по Южното черноморие. Лагуната често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е било на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстики на единия бряг. Около езерото пасат коне и много щъркели намират прехраната си.

Снимката е много красива. Заснета е от високо, което позволява да се видят множество образували се дюни, плажът, устието на река Велека, готова да се влее в Черно море, и красиви планини надничащи над гористи склонове спускащи се към водите му. Всеки един детайл от гледката заслужава да бъде докоснат от взора ни и описан – от кафеникавите издигащи и снижаващи се пясъци, окичени с дребни, сухи, кафеникави храсти, растящи по дюните из нашето черноморие, до наситено зелената гъста гора, изсечените скални късове надвесени над пенещите се вълни и искрящата синева на морето. Пред нас се издига висока дюна от кафяви пясъци осеяна с дребни храсти. В дясно на нея има пътека, вероятно образувала се от честото преминаване на почиващите. Върху нея крачи висок мъж. Облечен е в бяла риза на черно каре с дълги и леко подвити ръкави. На главата си има бяла шапка с широка периферия. Обут е с дълги сиви панталони и черни спортни обувки. Фотографът го е запечатал застанал с гръб към нас. Навярно е решил да се наслади на гледката пред себе си. Пред него има съоражение(парапет), чиято роля вероятно е да предпази от падане желаещите да погледат към морето от тази височина. В средата на снимката на снимката се виждат две дюни с различна височина, между които се забелязват плажуващи. В по-високата си част са по -рядко озеленени, докато в по-ниските части са изпъстрени с жълто зеленикави ниски растения. В средата на дюните в ляво има езерце, заобиколено от наситено зелена растителност. Малко по-нагоре се виждат части от самата река.  Зад него има равен  тревист участък с жълтеникава растителност, в центъра на който се издигат множество гъсто растящи широколистни дървета, чието струпване наподобява гора. Зад пясъчните дюни в далечината по хоризонтал на снимката, плавно се извива ръкава на река Велека. Той се разширява с приближаването си към морето и се слива с него. Водите на реката са спокойни и сини. Оттатък речния ръкав се простира дълга планинска ивица по дължината на притока, осеяна  с гъсти широколистни гори. В далечината те отстъпват пред насечените, голи скали, спускащи се към морето. А то е в прекрасни наситени сини цветове с множество вълни прииждащи към пясъчния морски бряг и образуващи бели къдрици, докато се разплискват за да се върнат отново към него. Над цялата тази изумителна картина се шири също тъй лазурно синьо небе с носещи се из него пухкави бели облаци. По дължината на цялата плажна ивица има наредени множество чадъри, предлагащи сянка на плажуващите, докато лекият бриз играе около им. Възможно е е и чадърите  да са към кафене, разположено на плажа.

 

Изображение: Магдалена Симеонова

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвана литература: https://www.tsarevo.info/plazhove/ustieto-na-reka-veleka/

„Плаж Балчик“, северно черноморие/фотография/

Изображение:

Фотографията е уловила красотата на плажната ивица, къпеща се в спокойното море. Гледката ни кара да затаим дъх пред величието на природата. Явно е заснета от високо, което позволява да добием представа за цялата местност разкриваща се пред нас – високи полегати хълмове, осеяни на места с храсти и участъци наподобяващи малки гори. Хълмовете постепенно и плавно се снижават, образувайки стъпаловидни земни тераси, докато достигнат почти до самия пясъчен бряг. На места земната маса се състои от скали и се издига внушително над криволичещия плаж. От ляво в близък план се е наслоила суха скална почва, върху която растат дребни и финни храстовидни растения в сиво-зелени цветове с тънки стъбълца. Много са и толкова нагъсто, че сякаш образуват мек килим. Голите скали, които стърчат отвесно над морето също са окичени с подобни храстовидни растения. Нататък в далечината земната маса се къдри край морето, като ту се извисява, ту се снижава, сякаш отстъпва пред тихото постоянство на морските вълни. В средата на снимката сушата навлиза към водата. За да се отдръпне отново и премине в широк участък, завършващ с изнесено навътре към морето скално възвишение. Това позволява да се обособи мъничък залив.

Накацали отгоре върху високата земна маса, като сгушени, има множество бели къщи, като че опрели една о друга червените си керемидени покриви. Колко ли е приятно да се съзерцават спокойните вълни, разплискващи се в здравата, скална основа, надвесила мощната си снага над морето…Оттатък къщите, далеч на хоризонта се вижда дълга земна ивица. Тя навлиза много навътре в ширналото се море, сякаш желае да разграничи земното от небесното. Но те се сливат в далечината. Над цялото крайбрежие върху скалите и голите земни тераси растат множество дребни храсти, а на места гъсти зелени дървета, опрели корони едни в други. Те са оцветени в  различни нюанси на зеленото. Под тях се къдри широка плажна ивица, следваща формите на изваяната от вълните суша. Сякаш скрит от любопитни очи, плажът  е обсипан с фин кафеникав пясък, като по протежението му са разположени два реда сламени чадъри. Те изглеждат много добре – кръгли и изработени от сухи тесни и дълги сламени стъбла. Подухвани от лекия бриз, подобно на реси падат надолу и вероятно издават специфичен шумолящ звук. В далечината се вижда и друга постройка със същия сламен покрив. Може би това е плажен бар, предлагащ на почиващите сянка и разхладителни питиета… На пясъка има и вече плажуващи хора, които едва се виждат. Морската вода докосваща ситния пясък е с огледална повърхност с едва забележими мънички вълни. В най-плитката си част до самия бряг оцветяването й е в леки оттенъци на бледо кафяво към зеленикаво.  Колкото по-дълбоко става, толкова повече водата придобива сивкаво сини оттенъци. Като точици се забелязват и хората, нагазили в плитките морски води в близост до сушата. Отгоре небето е сиво-синьо и осеяно с купести бели облаци, без слънчева светлина.  Това не е пречка,  както е видно от фотографията, за намиращите се там хора да се насладят на цялата прелест, разкриваща се пред тях…

Описание:
Ивелина Дамянова

Гледка над Каварна

Миналото лято (2017г.) в началото на септември месец, бяхме на почивка с моя приятел на едно прекрасно място, което се намира на нашето Черноморие близо до най-северната точка на България – Каварна.
Беше много горещ топъл, септемврийски ден, когато пристигнахме там. Мястото, където отседнахме беше на един висок и стръмен хълм с гледка към брега на морето. Единственият начин да слезем до брега беше чрез едни извити, циментови стълби. Сградата беше триетажна постройка с дворно място отпред, където имаше градинка с цветя с различни цветове и големина – с високи стъбла, тъмно зелени на цвят, с дълги и остри листа. В двора имаше и куче, което не беше много високо – около половин метър, с пухкава и дълга златиста козина, издължена муцуна и дълга, извита опашка. Беше много добро и винаги ни се радваше,започваше да лае, когато ни види.
От нашата стая се виждаше безкрайното синьо море, което беше в различни нюанси – от най-светло до най-тъмно, сливаше се с цвета на небето. Нямаше ги пухкавите и бели облаци. Слънцето – огнено жълто, грееше толкова силно, че дори пареше под краката ни. В далечината се виждаха остри, назъбени, каменисти скали, безкрайно високи с бледо жълтеникав цвят. В морето имаше малки лодки и корабчета, които се виждаха като точици, защото бяха доста навътре в морето. На места на брега имаше буни, които са със странна форма – като на молекула, със сив цвят, и те имат за цел да разбиват вълните. Пясъкът беше тъмно жълт, дори златист, груб, с дребни камъчета и много горещ. На дъното на морето имаше малки, дребни рибки, които плуваха. Водорасли, които бяха светло зелени, слузести и с накъдрени листа. Водата беше толкова кристално чиста, че дори се виждаше пясъкът под краката ни. На места имаше и камъчета, които бяха остри – малки и големи, с различна форма – кръгла, плоска, продълговата. На брега имаше много хора, които стояха под чадърите си. Някои четяха книга, други си говореха, трети се наслаждаваха на спокойствието. От време на време прелитаха гларуси – големи бели птици, с дълъг размах на крилете, като в крайчеца на опашката има сивкав почти черен цвят. Тежат около 2кг и половина. Клюнът им е черен. Граченето им е странно. Видяхме и парапланери, които бяха на доста голяма надморска височина. Това е средство за летене като парашут, което се напълва с въздух и с помощта на различни въздушни течения може да лети. Има специална екипировка за по-голяма сигурност –костюм и обувки. Така хората се наслаждават на морската гледка от високо.
Залезът беше още по-красив. Имаше много хора, които се разхождаха и се наслаждаваха на гледката. На брега нямаше никой. Водата беше хладка. Чуваше се само шумът на вълните. В небето се преливаха нюансите на залязващото слънце – жълт, оранжев, червен, розов, лилав.. Слънцето все едно потъваше в морето – скриваше се малко по малко. На пристанището имаше закачени дървени лодки с различни размери. В тях имаше мрежи на рибарите, които ловяха различни морски дарове. Както и големи, масивни кораби с мрежи, които събираха голямо количество миди. А вълните леко ги поклащаха и се удряха в тях. Чуваше се спокойствието. Някъде звучеше лай на куче.

Описание:
Антония Бакалова