През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век.
Българската азбука е тази, чрез която се извършва писменото предаване на книжовния български език. Представлява основата на кирилицата и съдържа 30 букви.
Изписваме буквите печатно и ръкописно. Те са главни и малки. Главните поставяме в началото на изречението, на имена на хора, държави и т.н., а малките се пишат след главната буква. Писането се учи върху тетрадки. След като сме го усвоили бихме могли да пишем навсякъде и на различни носители-на тетрадки с редове тип каре, на обикновен бял лист и др. Но преди това да се случи, първо се учим да изписваме азбуката в печатен и ръкописен шрифт.
За тази цел пишем в редове, разчертани в тетрадките. Различните по размери тетрадки, съдържат различен брой еднакви редове. Например тетрадка формат А4 съдържа двадесет и един реда, всеки от тях с височина от по един сантиметър. За улеснение на децата в ранна възраст, когато започнат изучаването на елементите на буквите, те пишат в тетрадки, в които през всеки ред има прекарана разделителна линия, в помощ на изписването на главните и малки букви и отделните им елементи.
Печатна буква „А“
Първата буква от нашата азбука „А“
Нека първо си представим как изглежда печатното А. Може да свием пръстите на ръката си в юмрук. След това да изпънем само показалеца и средния пръст. Отдалечаваме ги максимално един от друг и изпъваме ръката си, сочейки надолу. Другата ни ръка също е свита в юмрук и изпъваме само показалеца. След това го поставяме напречно върху двата раздалечени, изправени пръсти на другата ръка. Това е и буквата А.
Главно печатно „А“ пишем като от долната част на реда към горната му част изписваме една леко наклонена коса черта. От точката на горната част на реда, където сме прекъснали писането на единия елемент от буквата, веднага спускаме към основата му друга коса черта, която спираме да пишем, щом докосне долната част на реда. Така те се съединяват в една точка в горната част на реда и се равнораздалечават към основата му, като образуват остър триъгълник, но без основа. Точно през средата на получилото се почти триъгълниче изписваме една черта по хоризонтал, от ляво на дясно. Започваме изписването й съвсем малко преди да премине през двете коси черти образуващи буквата. Така и от двете им страни остава малка част от чертата. И буквата е изписана! Главната буква е висока колкото е висок и реда-съответно един сантиметър, а чертата през средата на буквата А се намира приблизително през средата на самата буква или на половин сантиметър от реда.
Малко печатно „а“
Малкото печатно „а“ прилича на мъничка маймунка, свита на кълбо с изправена опашка, подвита в края като дъга.
Височината на буквата е ½ от реда или половин сантиметър. Може мислено да разделим реда на две равни части. Децата в първите години на усвояване на писането, учат отделните елементи на всяка буква, а след това и цялостното й изписване на предназначени за тази цел тетрадки. В тях през редовете преминава разделителна линия по която те се водят за да спазват височината на изписване на буквите-главни и малки. Точно от средата на реда към основата изписваме едно бастунче, започващо от ляво на дясно. Посоката на писане е от средата на реда, нагоре, достигайки горната част на половината ред, правим малка дъга в дясна посока и спускаме права черта докато достигнем основата на реда. Прекъсваме писането на този елемент от буквата. След това от средата на вътрешната част на изписаното бастунче правим кръгово движение по посока на ляво, като размера на кръгчето не трябва излиза по-напред от началото на бастунчето. Така се получава едно бастунче със стърчащо от средата му към основата кръгче. При изписването на кръгчето, непосредствено щом задвижим химикалката, докосвайки вътрешната част на бастунчето, леко го стесняваме, след което изпъква малко, допира се до долния край на реда, плавно поляга на него и леко се свива към вътрешната му част, докато се опре в бастунчето. Така се получава неправилен кръг и в основата на бастунчето и кръгчето, точно преди да се съединят остава мъничко триъгълно разстояние.
Изписване на ръкописно главно и малко „А“
Главно ръкописно „А“ се пише посредством три елемента. Две полу дъги и една права черта, преминаваща през тях. Започваме изписването, като се съобразяваме с мислената разделителна черта, която дели реда на две равни части. Ако реда ни е разделен на две части, то започваме писането по следния начин. През средата на половинката от реда поставяме писеца на химикала и правим плавна дъга по посока на дясно. Тя се опира на основата на реда, и плавно веднага се издига нагоре, като при писането й правим лек наклон на дясно, докато достигне горната част на реда /не на мисления ред, а на целия ред, мисления ред е разделител, който определя височината на главни и малки букви/. От горната част на реда, там където сме спрели с писането на единия елемент, веднага спускаме една права линия, която щом стигне до основата на реда, плавно извиваме в дъга, отново на дясно и прекъсваме писането в средата на половинката от реда. Така се получават две дъгички, продължаващи към горната част на реда, леко наклонени, които се съединяват в точка в горната част на междуредието, а от тази точка се раздалечават към основата. Последният елемент е правата черта. Започваме изписването й от ляво на дясно, непосредствено под разделителната линия на реда. Писането на този елемент започва малко преди да достигне самата дъга, преминава напречно през нея и следващата и излиза навън от втората дъга. Така се получава една права черта, пресичаща почти през средата двете дъги, която стърчи по малко от двете страни на дъгите. Прекъсваме писането и имаме изписано главно ръкописно „А“
Малко ръкописно „а“
Малко ръкописно „а“ заема място изцяло в половината на реда. Започваме изписването на буквата, като от разделителната линия на реда/или в средата на самия ред/ правим една дъга, по посока на дясно, от горе на долу, като при изписването й правим плавно полукръгово движение и щом докоснем основата на реда, продължаваме отново нагоре. Така с кръгово движение по посока от горе на долу, от ляво към дясно, ние правим елипсовиден кръг, леко наклонен в дясно. Това е първият елемент от буквата. Вторият е права черта, която извиваме дъговидно по посока на дясно, точно преди да се опре в основата на реда и прекъсваме писането в средата на половината от разделения ред. Получаваме елипсовиден кръг, леко наклонен в дясно с прилепена плътно от дясната му страна черта със същата височина като кръга, завършваща с извита отново в дясна посока дъга. И сме изписали малкото ръкописно „а“.
Описание:
Ивелина Дамянова
Използвана информация:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%83%D0%BA%D0%B0
