Ренесансовата скулптора представлява седналата Дева Мария, която държи в скута си тялото на сина си, Исус Христос, след свалянето му от разпятието. Скулптурата е изваяна от един-единствен блок, закупен от мраморната кариера в Карара, откъдето се добива мрамор още от времето на Древен Рим. Микеланджело го избрал лично. Образът на Дева Мария е на една много млада, нежна жена. Когато критикуват това, че Дева Мария изглежда твърде млада за майка на 33- годишен мъж Микеланджело отговаря : „Нима не знаете, че целомъдрените жени остават свежи много по-дълго от тези, които не са такива? Колко повече това може да се отнася до Дева Мария, която никога не е изпитвала и най-малкото ласкателно желание, способно да промени тялото и? Дева Мария носи кърпа, подобна на качулка, която покрива косата и, а роклята и е широка и надиплена. Именно там, в дрехата и, се крие и едно практично решение – забелязва се, че главата на Мария изглежда малко по-малка и не съвсем съразмерна спрямо по-широкото и тяло. Това е така, защото Микеланджело си е представял сцена, в която тя сякаш люлее като в люлка порасналия си син. Това е наложило и долната част на тялото и да е по-широко. За прикриването на тази диспропорция спомогнали набраните и дрехи. Погледът и е сведен в печал, лявата и ръка е разположена отстрани на тялото и, сгъната в лакътя и с дланта нагоре. Дясната е под тялото на Исус Христос, поддържайки младия мъж. Исус е представен по познатият ни вече начин, – с къдрава коса до раменете и брада. Лицето му е издължено и младолико. Тялото му е атлетично и слабо. Около кръста му е завързан плат. Дясната му ръка пада свободно отстрани на тялото. Главата му е отметната назад. Роклята на Дева Мария се стели по пода и така от тялото и се виждат само дланите и лицето, нейната скромност, изразена дори в сведения и поглед контрастира с безжизненото, почти голо тяло на младия мъж. Това е скулптора, свързана не толкова с християнската църква, колкото с огромната трагедия на това родител да надживее детето си.
Описание:
Натали Платнарова
