„ Събирач на ценности“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

Чику, както се казва едно от врабчетата е колекционер на ценности и обича да събира всевъзможни неща. Не всичко обаче успява да прибави към колекцията си. За някои от желаните ценности силите му не достигат, както се случва с опита му да се сдобие с едни километрични камъни или пък железопътния мост. Разбира се, това е невъзможно за едно врабче, но пък има много неща, които то да открие и запази. За да си събирач на ценности обаче, трябва да имаш и пространство, където да ги съхраняваш. Затова Чику ремонтира осиротялото гнездо на Фр. Т. Мититаки, който го напуска след като тръгва подир щъркелите към Птичата ривиера. И така новият стопанин на гнездото го изпълва с много ценни и различни по вид крила, които обаче вятърът и дъжда отнасят от гнездото му. Сетне решава да събира всякакви яйца. Улисан в това приятно и важно занятие, той събира и други яйца които са му непознати, но пък будят неговото любопитство. А и е гордост за Чику да притежава нещо толкова различно и загадъчно! Едно от тези яйца се оказва изключително странно, с еластична форма, което никоя птица не може да определи по вид. Не минава много време и идва отговор на загадката с яйцето. От него се излюпва ужасна, студена, съскаща змия, от друго пък стотици паячета, от следващото едно костенурче… Всички са неприятно изненадани от случилото се, а Чику решава в бъдеще да взема само яйца от птици. А и къде се е чуло и видяло, врабче да пази змийско яйце, та и да го обгрижва за да се излюпи? Доста смях предизвика Чику у другите врабчета, станали свидетели на случката… Изключително впечатлен от видяното, Драги ми господине дава ценен и мъдър съвет на врабчето- „…всяка жаба да си знае гьола и всеки колекционер колекцията…“

Изображение:

На рисунката има един огромен куп яйца, струпани едно върху друго , а около тях са врабчетата. Някои от яйцата са големи, други по-малки с точки, хоризонтални или вертикални линии по тях. В основата на тази камара има едно, върху което сякаш е изрисувано животинче. Възможно е да е на костенурчето. На върха на тази изумителна колекция има разполовено яйце от което вероятно се е изнизала змията, а до него стърчат две подобни по форма на черни гъбки неща. Но ние знаем, че това са крачетата на врабец, неуспял да се задържи върху колекцията и се е озовал във конфузно положение, падайки от смях. Върху струпаните черупчести съкровища е кацнал Чику с разтворени крила, размахващ опашка, който е наблюдаван от още едно врабче, Дебелачко и Запетайчето. Над тях летят четири птичета, които явно не се интересуват какво би могло да се появи от събраното съкровище. Как ли са се стреснали Чику и другите при вида на дребните паяци, изнизващи се едни подир други…? Сцената е много забавна. Сякаш чуваме бързото и повтарящо се чик-чирик, идващо от развълнуваните врабчета, както и звука от припряното пърхане на множество крила, докато една тънка съскаща змия се извива и спуска със студеното си тяло по съкровищницата…

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

„Тананик“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Имахме в нашата група един врабец, викахме му Пиук, защото той по цял ден хвъркаше и съчиняваше песнички, като си тананикаше: Пиук, пиук, песента ми започва оттук!…“

Врабчето Пиук е изкусен певец и оглася с чуруликането си дните на останалите врабци за да минават по-ведро и леко. С радост той дарява песните си на околните за да усетят благотворното им влияние и жизненост. Когато порасналите врабчета започват сами да градят гнездата си, Пиук им предлага да работят пеейки, защото така работата им ще премине неусетно. Гласовитото врабче създава за всички по една мелодия и докато се трудят или летят тя ги следва неотлъчно. И така без да разберат чуруликайки си, всички свиват гнездата си, а песните стават неразделна част от тях, която носи благост и лекота на дните им.

Изображение: Картинката е графична. Нарисуван е един голям, надут балон, нашарен с вертикални линии, вързан с тънък и къс конец, който се носи из въздуха. В горната част на балона от ляво и дясно има по едно врабче. Те са разперили крила, сякаш се издигат заедно с балона. Изглеждат безгрижни, свободни и безтегловни.

Издание: “Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова