Пепеляшка е популярна народна приказка, позната в множество варианти по цял свят в различни епохи и на различни континенти.
Най-познатите днес варианти на тази приказка принадлежат на Шарл Перо и братя Грим.
Живял някога един мъж. Жена му рано умряла и той останал сам да се грижи за дъщеря си.
Скоро се оженил повторно и новата му съпруга била най-високомерната и сърдита жена на света. Тя също била вдовица и имала две дъщери от първия си брак. Нейните момичета напълно й приличали. Били също такива надменни и свадливи.
Още от първия ден мащехата започнала да нагрубява заварената девойка. Давала й най-парцаливите дрехи, най-малко храна, а й възлагала най-тежката работа. Момичето спяло на тавана върху сламена постелка, а сестрите й живеели в топлите и светли стаи и спели на чисти, меки легла.
Като свършело възложената му работа, горкото момиче сядало да се стопли при камината, до сандъчето с пепелта и затова всички го наричали Пепеляшка.
Пепеляшка търпеливо ден след ден понасяла всички обиди и не се оплаквала.
Един ден царският син организирал бал и поканил на него девойките от всички богати семейства. В дома на Пепеляшка също донесли покана. Сестрите й много се зарадвали и започнали да се готвят за бала.
А това създало на Пепеляшка още работа. Трябвало от сутрин до вечер да пере и глади тоалетите им. В къщата само това се обсъждало. Какво ще облекат и как ще изглеждат. Сестрите й през цялото време се въртели пред огледалото, избирайки блестящи украшения и рокли.
И ето че денят на бала настъпил.
Двете сестри на Пепеляшка отново започнали да я питат как изглеждат по-добре – с кои рокли и кои бижута. Тя им казвала какво мисли и дори предложила да им направи прическите, което те веднага приели.
Накрая седнали в каретата и заминали.
Пепеляшка дълго гледала след тях, докато се изгубили в далечината, а след това тъжно заплакала.
Тогава при нея дошла нейната кръстница, която била добра вълшебница.
Тя попитала Пепеляшка защо плаче.
– Така ми се искаше… така ми се искаше… – отвърнала Пепеляшка и изведнъж захлипала толкова силно, че не могла да довърши думите си.
– Искаше ти се да идеш на бала ли? – попитала я вълшебницата.
– Да можех да отида наистина! – замечтано отвърнала Пепеляшка.
– Добре! – казала вълшебницата. – Ако се постараеш да направиш каквото ти поръчам, с радост ще изпълня това твое желание. Иди сега в градината и ми донеси една хубава тиква.
Пепеляшка веднага изтичала в градината, откъснала най-голямата тиква и я донесла на вълшебницата.
А тя я издълбала, докоснала я с вълшебната си пръчица и тиквата изведнъж се превърнала в красива позлатена каляска с перденца от червено кадифе.
После кръстницата надникнала в капана и видяла, че в него са се хванали шест мишлета.
Казала на Пепеляшка да открехне вратичката на капана и всяко мишле, което изскачало отвътре, докосвала с пръчицата си. И ето че след минути пред тях стояли шест прекрасни млечно сиви коня.
Липсвал само кочияш.
– Ще изтичам да погледна в капана за плъхове – предложила Пепеляшка. – Ако има някой плъх, от него ще стане чудесен кочияш!
– Добре – съгласила се вълшебницата. – Донеси тук капана!
Скоро Пепеляшка се върнала с капана, а от него надничали не един, а три плъха. Кръстницата избрала този с най-дългите мустаци и с вълшебната си пръчица го превърнала в мустакат кочияш.
След това казала на Пепеляшка:
– Иди в градината, хвани два гущера и ми ги донеси!
Щом Пепеляшка донесла гущерите, кръстницата й ги превърнала в пажове. Те веднага стъпили отзад на каретата и изглеждали така, сякаш цял живот само това са правили.
Като свършила всичко това, вълшебницата казала:
– Да, по-хубава карета досега не бях правила. Доволна ли си момичето ми?
– Много съм щастлива! – отвърнала Пепеляшка. Но виж ме как изглеждам! Не мога да ида с тази закърпена и захабена рокля! Така просто няма да ме пуснат да вляза в двореца!
Вълшебницата само се усмихнала и я докоснала с пръчицата си. В същия миг неугледната дреха се превърнала в разкошна бална рокля, обсипана с бисери. Била ушита от такава фина коприна, каквато нямало в целия град. Според това от къде падала сетлината, тя изглеждала ту алена, ту златиста.
Девойката смаяно се погледнала в огледалото и сама не могла да се познае.
После кръстницата и дала чифт стъклени пантофки. Тя ги обула и седнала в каретата.
Преди да се разделят, вълшебницата много строго й поръчала непременно да си тръгне от бала преди звънът на часовниците да отбележи полунощ:
– Ако се забавиш само една минутка, каретата ти пак ще стане на тиква, конете на мишки, а пажовете и кочияшът ти ще се превърнат в гущери и плъхове. А хубавата ти рокля пред очите на всички отново ще стане захабена и цялата в кръпки, каквато си е наистина.
Пепеляшка обещала да се прибере до полунощ и потеглила, сияеща от радост. Като пристигнала в двореца, съобщили на принца, че на бала е дошла никому неизвестна млада принцеса. Той изтичал да я посрещне, подал й ръка да слезе от каретата и я въвел в залата.
Щом Пепеляшка се появила на вратата, настъпила внезапна тишина. Танците спрели, музикантите престанали да свирят. Гостите гледали онемели неизвестната красавица и от всички страни се чувал приглушен шепот:
– Вижте колко е прекрасна!
– И каква е стройна!
– господи, никога не сме виждали такава красавица!
Присъстващите млади дами внимателно заразглеждали прическата и роклята й, за да могат сами да се издокарат така за някой следващ бал в двореца, стига да намерят толкова изкусни шивачи и фризьори.
Младия принц не бил женен, затова всички девойки в столицата тайно въздишали по него. Те дошли на бала, облечени в най-скъпите си тоалети, отрупани с всичките накити на своите майки.
Всяка от тях си мечтаела принцът да хареса именно нея и тайничко завиждала на красивата
непозната за вниманието, с което я обгръщал.
Принцът настанил Пепеляшка на стола до себе си, а когато започнали танците, веднага я поканил. Тя така хубаво танцувала, че гостите я зяпали с още по-голямо възхищение.
След танците имало богата трапеза, но царският син така и не се докоснал до храната. Той гледал само неизвестната красавица и мислел само за нея.
А неизвестната хубавица седнала до сестрите си и любезно започнала да разговаря с тях, дори ги почерпила с ябълките и портокалите, които й
донесъл принцът. Те я гледали с възхищение и изобщо не могли да познаят, че това е тяхната Пепеляшка. Принцът дори за миг не я оставил сама и през цялото време само с нея разговарял.
Пепеляшка се забавлявала, танцувала и съвсем забравила заръката на вълшебницата.
Изведнъж чула, че часовникът започва да отброява дванадесет, скочила и побягнала. Докато тичала едната й пантофка паднала по стълбите.
Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката. Но от нея нямало и следа. Той попитал стражите не са ли видели красивата принцеса. А те му отговорили, че покрай тях минало само някакво зле облечено момиче, което повече приличало на слугинче, отколкото на благородна госпожица.
Момъкът огорчен се върнал в залата и се замислил как да намери изчезналата принцеса. А Пепеляшка запъхтяна дотичала у дома без карета, без слуги, в старата си грозна рокля. От целия прекрасен тоалет й останала само една стъклена пантофка.
Когато сестрите й се върнали, тя ги попитала добре ли са прекарали на бала. Те й казали, че там се
появила неизвестна красива принцеса, но в полунощ внезапно избягала, като изтървала стъклената си пантофка.
– Принцът държеше в ръка пантофката й и през цялото време само нея гледаше – разказвали сестрите. – Сигурно се е влюбил в тази хубавица.
Те били съвсем прави. Младият принц наистина бил влюбен в неизвестната красавица.
След няколко дни кралят изпратил глашатаи да обявят, че синът му ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка прилепне по мярка, Група царедворци започнали да обикалят от къща на къща. Дошли и при сестрите на Пепеляшка. Всяка от тях се постарала да натъпче крака си в пантофката, но и едната и другата имали твърде големи ходила.
Тогава Пепеляшка неочаквано се обадила:
– Може ли и аз да опитам дали няма да ми стане?
Сестрите й започнали да се смеят, но пантофката прилепнала на крака й съвсем по мярка.
Двете й сестри ахнали от изумление. Но още повече се смаяли, когато Пепеляшка извадила от джоба си втората пантофка. Тогава в стаята влязла вълшебницата, докоснала я с пръчицата и грозната й рокля пак станала прекрасна.
Едва тогава сестрите й разбрали, че тяхната Пепеляшка е непознатата красавица. Те се хвърлили в краката й да молят прошка за униженията, на които я подлагали.
Девойката ги прегърнала и казала, че не им се сърди за нищо. След това я отвели в двореца.
Още на другия ден с голям пир и много гости отпразнували сватбата на принца и Пепеляшка.
Изображение: От картинката струи красота и блясък. Пепеляшка е щастлива в този момент. Кръстницата и фея се вижда в горния ляв ъгъл, размахваща вълшебната си пръчица. Тя е весела и пълничка старица, облечена с дълго, широко, синкаво наметало, завършващо с островърха шапка. На преден план изпъква красивата Пепеляшка, облечена в прекрасна рокля, преливаща от бледо синьо до приказно синьо. Русата и дълга коса е прихваната със синя диадема в красив кок, а на ушите и блестят диамантени обеци. Ръцете и са покрити с дълги над лактите небесно сини ръкавици. Каляската е много красива и наподобява тиква. Около нея танцуват семейство мишлета. Мъжкото е облечено в кафеникава туника, женското в синя дълга рокля, препасана с бяла престилка. В горният ляв ъгъл на картината, точно зад феята в далечината се вижда в цялото си величие замъка на принца, накъдето се е запътила Пепеляшка.
Описание:
Малинка Александрова
