Устието на река Велека/фотография/

Велека се влива в Черно море на север от село Синеморец. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята красота и уникален ландшафт. Реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци. Достигайки до Синеморец, Велека образува красива лагуна и се просмуква към морето под пясъчна коса. На нея е един от най-красивите плажове по Южното черноморие. Лагуната често мени мястото на устието си. Сега устието е в най-северната част, но преди е било на юг. На мястото на старото легло на реката има езеро с тръстики на единия бряг. Около езерото пасат коне и много щъркели намират прехраната си.

Снимката е много красива. Заснета е от високо, което позволява да се видят множество образували се дюни, плажът, устието на река Велека, готова да се влее в Черно море, и красиви планини надничащи над гористи склонове спускащи се към водите му. Всеки един детайл от гледката заслужава да бъде докоснат от взора ни и описан – от кафеникавите издигащи и снижаващи се пясъци, окичени с дребни, сухи, кафеникави храсти, растящи по дюните из нашето черноморие, до наситено зелената гъста гора, изсечените скални късове надвесени над пенещите се вълни и искрящата синева на морето. Пред нас се издига висока дюна от кафяви пясъци осеяна с дребни храсти. В дясно на нея има пътека, вероятно образувала се от честото преминаване на почиващите. Върху нея крачи висок мъж. Облечен е в бяла риза на черно каре с дълги и леко подвити ръкави. На главата си има бяла шапка с широка периферия. Обут е с дълги сиви панталони и черни спортни обувки. Фотографът го е запечатал застанал с гръб към нас. Навярно е решил да се наслади на гледката пред себе си. Пред него има съоражение(парапет), чиято роля вероятно е да предпази от падане желаещите да погледат към морето от тази височина. В средата на снимката на снимката се виждат две дюни с различна височина, между които се забелязват плажуващи. В по-високата си част са по -рядко озеленени, докато в по-ниските части са изпъстрени с жълто зеленикави ниски растения. В средата на дюните в ляво има езерце, заобиколено от наситено зелена растителност. Малко по-нагоре се виждат части от самата река.  Зад него има равен  тревист участък с жълтеникава растителност, в центъра на който се издигат множество гъсто растящи широколистни дървета, чието струпване наподобява гора. Зад пясъчните дюни в далечината по хоризонтал на снимката, плавно се извива ръкава на река Велека. Той се разширява с приближаването си към морето и се слива с него. Водите на реката са спокойни и сини. Оттатък речния ръкав се простира дълга планинска ивица по дължината на притока, осеяна  с гъсти широколистни гори. В далечината те отстъпват пред насечените, голи скали, спускащи се към морето. А то е в прекрасни наситени сини цветове с множество вълни прииждащи към пясъчния морски бряг и образуващи бели къдрици, докато се разплискват за да се върнат отново към него. Над цялата тази изумителна картина се шири също тъй лазурно синьо небе с носещи се из него пухкави бели облаци. По дължината на цялата плажна ивица има наредени множество чадъри, предлагащи сянка на плажуващите, докато лекият бриз играе около им. Възможно е е и чадърите  да са към кафене, разположено на плажа.

 

Изображение: Магдалена Симеонова

Описание:
Ивелина Дамянова

Използвана литература: https://www.tsarevo.info/plazhove/ustieto-na-reka-veleka/

Резово/фотография/

Фотографията е много красива и ни пренася край морето в село Резово, община Царево. В централната част на снимката има монумент от мрамор в пирамидна форма, кацнал върху крайбрежна алея облепена с големи сиви и вероятно също мраморни плочи. Върху мраморната пирамида, непосредствено под върха й има изобразен герб и двуезичен надпис, който гласи: „Република България, община Царево, село Резово. Най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа“. Монументът е от сив шлифован мрамор с гладка повърхност. Много е красив. Алеята, върху която е поставен, е заградена по цялата си дължина, както се вижда от снимката, с висок алуминиев парапет, който освен за безопасност за почиващите е и отлично място човек да се спре и да се наслади на гледката. Зад парапета се виждат множество големи каменни и бетонни късове, едни изправени, други полегнали, сякаш нарочно поставени там за да се разбиват и разплискват по-силните и мощни вълни. Зад тях в ниското се вижда и морето. А то сякаш е заспало, без никакво вълнение. Така повърхността му прилича на синьо огледало, отразяващо обагреното в в същите цветове море. Отдясно в далечината се виждат три птици. Изглеждат съвсем дребни, но все пак се забелязва, че две от тях са потопили глави под водата, за да ловят риба.

вдясно на фотографията в далечината се вижда дълга ивица суша, която е по-широка откъм брега и се стеснява, докато сякаш плавно се губи от погледа ни. Снимката е запечатала един прекрасен, съвършен миг край морето.

Изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

Фотография от Cristina Gottardy

Фотографията е много живописна. При вида й бихме си задали въпроса съществува ли такава красота и дали е реалност. Уви, светът е пълен с райски кътчета, които карат зениците ни да се разширяват, докато се стремят да запечатат в съзнанието ни божествени пейзажи и места с които имаме допир нерядко и дълго време ни удивляват.

На преден план пред нас се вижда приказно огледално езеро. То се простира пред погледа ни и достига до висока, гъста иглолистна гора. Тя расте и е обхванала цялата дължина по брега на водоема като висока дъхава жива преграда. Иглолистните дървета са стройни в мастилено зелени цветове, а по тях се стеле ярка слънчева светлина. Те хвърлят тъмните си сенки към тюркоазените води на езерото. Водата, в близък план, е кристално чиста, прозрачна, зеленикаво синя. Толкова е чиста, че ясно забелязваме гладкото дъно на езерото, състоящо се от плоски, широки скални пластове. По-навътре в езерото водата добива мастилено зелен цвят, примесен с небесно син и тюркоазен. Дали заради дълбочината, или е отражение на гъстата гора простираща се зад него, водната повърхност изглежда в различни нюанси и блести подобно коприна. В езерото сякаш се издигат и плуват пухкави бели облаци и като че се носят въздушни по повърхността. Това е отражението на ясното синьо небе и носещите се пухкави облаци по него, както и на високата скална верига, обсипана със сняг в далечината зад боровата гора. А дългата планинска верига, състояща се от високи, отвесни, нащърбени скали блести с белоснежните си върхове достолепно, като хладен пазител на цялата тази красота, докато в пазвите й все още белият сняг е недокоснат от топлината на слънцето. В далечината, непосредствено под извисяващите се скали, следват още гъсто растящи иглолистни гори,издигащи се и снижаващи се, следвайки релефа на планината. В десния ъгъл на фотографията, има висок полегат хълм, без никаква растителност по него. Снимката ни откъсва от ежедневието и за миг ни пренася на това прекрасно място, доказателство за величието и красотата на сътворението.

Описание:
Ивелина Дамянова

Гора

Ако трябва да  опиша снимката с една дума – бих казал магическа! Гора с път по средата, в който цветовете изглеждат взети от приказка. Пътят  е постлан с различни малки  камъчета и в далечината изчезва в светло-синкава мъгла, която изглежда като място, където живеят духове. Листата на дърветата светят като малки лампички или миниатюрни светулки, които летят. Дърветата са високи, леко огънати и светлината по тях е мека и топла.

Снимка на  Lars van de Goor

Описание:
Антон Десов

Заледено планинско езеро

Стъпили сме върху заледено езеро. Пред нас то се простира на още няколко метра като стърчат различни камъни. По-нататък има каменен плаж с  разнообразни високи и облени в слънце иглолистни дървета. Зад тях се простира красива планинска верига с един малък водопад, който се стеле от високо. Не стига най-долу, само към средата на самата верига, създавайки лека мъгла. Дърветата  са разположени така, сякаш казват “трябва да минеш през нас, ако искаш да продължиш!”

Снимка на Sam Brockway

Описание:
Антон Десов

Над планината

Намираме се  в планина, но летим леко над върха. Възможно е да е зима, защото е пълно със сняг. Част от него е в тъмнината, а другата е в светлина, която идва от слънцето в далечния хоризонт. То виси над море от облаци и изглежда готово да изгрее. Основният мотив е тишината, създадена от  ефирният вятър, който побутва облаците и нищо друго – прекалено студено е да летят птици тук или да има много животни. Но небето с облаците приканва човек към мистериите, които може би крие.

Снимка на Kilian Schönberger

Описание:
Антон Десов

Пътека в гората

Пътека в гората

Пейзажът представлява широка асфалтирана пътека в гората. Краят й не се вижда, защото се спуска надолу към неизвестното. От двете страни на пътеката има широколистни дървета,  които нежно сливат светлозелени корони едно в друго.  Високата трева е статична, нейното спокойствие не е нарушено от вятъра. Лято е, слънцето е започнало да залязва, светлината е мека и златиста, едва успяваща да пробие през гъстите клони на дърветата. Лъчите  създават възможност сенките на дърветата да играят по пътеката. Цялата картина излъчва спокойствие, топлина и носталгичност към отминали детски лета.

Описание:
Мария-Антоанета