„Свиня под дъб“ /басня/ от Иван Крилов

„Свинята под вековен дъб зелен,

до ситост яде жълъди цял ден.

Наяде се, наспа се сън блажен,

подир се дигна и сънлива,

започна корените да подрива.“

Изображение:

Картинката е графична в черно-бели цветове. Изобразено е едно красиво, достолепно дърво с широко разклонена корона. Клоните му са дебели и обсипани с гъсти кичести листа. Веднага прави впечатление, че художникът е нарисувал дървото с лице, а от изражението му личи, че страда. Очите на дълголетното растение са присвити, дългият му нос е клюмнал към земята, а устните му са с извити надолу крайчета. Вековният дъб изпитва мъка! Широкият ствол е изобразен с много прави, пресечени и успоредни щрихи. Това е кората-стара, напукана и дебела, а корените които лазят по повърхността на почвата преди да се спуснат към земните дълбини, са дебели и здрави.

  Точно под дъба, близо до корените му се намира и причинителят на неговата тъга. Отляво на дървото, в полулегнала стойка, се е разположила свинята. Животното е с едро и тлъсто тяло, широк стомах(явно ненаситен) и грозна стърчаща права козина. Отстрани на малката свинска глава висят две клепнали широки уши, под които има тесни и присвити очи. Зурлата с която рие и си търси храна е издължена и всъщност представлява челюстта на свинята. Самата челюст завършва с нос, разположен на самия й край. По форма носът прилича на две големи череши, плътно прилепени една до друга(с дръжките нагоре). От вида на свинята е ясно, че е по-бавен и ленив представител на животинския вид. Тялото й е изцяло окосмено с къса козина- твърда и груба. Краката на които едва държи едрото си туловище са тънки и двукопитни.

  Старият дъб се намира сред широко поле с гъсти треви, а край него от дясно растат кичести горски билки. От другата страна на дървото е свинята, а почвата край нея и в близост до корените е силно защрихована? Дали това не е разринатата земя. Колко ли надълбоко може да рови свинята и да вреди на корените на дървото, което я е нахранило до ситост? Една птица е кацнала на най-ниския клон на дъба. Тя е вдигнала единия си крак и сочи с пръст към дебелото четириного, а човката й е широко зейнала. Вероятно е гарга или сврака и сякаш също негодува срещу неблагодарността на едрия бозайник. Птицата е изцяло черна с плътно затворена човка и поглед насочен към другото животно. Небето над полето е безоблачно, но вертикалните щрихи подсказват, че духа вятър.

Баснята ни кара да се замислим, дали винаги отвръщаме на направеното ни добро по същия начин. Животното заситило глада си не може да промени природата си. То рие в корените на дървото, при все че е охранено и не може да се повдигне от мястото си. Защото е с ненаситна, лакома и неблагодарна същност, отдадена единствено на чревоугодничеството си. Всички знаем старата поговорка, която гласи- „Ти му подадеш пръст, то ти отхапе ръката!“. Е, така се е случило и тук, насред красивото поле…

ИК. „ПАН“
Художник: Мирослава Николова
Описание: Ивелина Дамянова

„Чири“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„Едно наше врабче, Чири, отиде да живее на село. През зимата се топлеше в сламената стряха на плевнята, беше си направил дупка в нея и колкото и студено да беше, не му подвяваше отникъде, защото входът бе тъй тесен, че щом влезеше, го запушваше целия. Прехранваше се край кокошките…Всяка година то почиства свинските кожи на Илия, а за сметка на това Илия му позволява да живее безплатно в сламената стряха на плевнята. Врабчето никога не е повдигало въпрос, че кожата е голяма и че много работа има да падне по нея. Ето и сега с ушите си чу, че кожата е три декара, но нито изрази недоволство, ни нищо, ами обиколи да я разгледа от всякъде, да види дали е добре опъната и дали е натъркана равномерно с трици и сол. Като огледа и одобри, Чири се залови за работа… Всяка зима то бързаше да приготви свинската кожа преди още да е цъфнал кукурякът. Щом почисти кожата, Илия изправя сенарската ритла и изважда пироните. Сега ще обуя децата и жената!- вика Илия, отнася кожата, размерва я, реже я на ивици, прави цървули и кога тръгват на гости, врабчето ги вижда всички до един с нови цървули… Врабчето подтичва босо подир тях, къде пешком, къде подхвръкне, и му е кеф, кеф…Защото и врабчето има заслуга да са стегнати всички в нови цървули…“

Студената и наглед безкрайна зима преминава в упорита работа и почти неусетно за врабчето Чири. Докато всичко спи под пухкавата снежна завивка, то се труди упорито и припряно над свинската кожа на стопанина на плевнята. Там прекарва зимните нощи Чири, а денем упорито подготвя за нови цървули кожата. Врабчето е добро и признателно за предоставения му подслон и всяка зима с радост помага на Илия, без да се оплаква, а напротив щастливо и гордо от възможността да бъде полезно. Кожата, която трябва да обработи и почисти е огромна, но това не му пречи да свърши тази трудоемка работа. Напротив, то с още по-голям ентусиазъм се труди, знаейки и очаквайки радостта на илийчовото семейство щом се сдобият с нови цървули. От ранно утро до здрач кълве врабчето по кожата, а накрая тихо споделя радостта на стопаните. Нито за миг то не се плаши от работата, нито пък му се струва твърде трудоемка. Не изпитва и капка съмнение, че ще се справи, а напротив продължава с хъс и желание. И преди зимата да е свършила Илия се сдобива с нова чанта, която му ушиват от тазгодишната кожа. А сърцето на врабчето прелива от радост и гордост, че е успяло да се отплати на стопанина за топлата стряха и през тази зима.

Изображение:
На черно-бялата рисунка е пресъздаден момента в който Чири започва с почистването на свинската кожа. Тя е много голяма и здраво изпъната, като от всяка страна е закрепена с по два дълги, здрави пирони. В горната част на кожата в дясно е кацнало врабчето и вече кълве по нея. Има малък участък с дребни точици. Дали това са триците и солта, които ще трябва да отстрани? В средата на кожата от долната й част има цепнатина в тъмен цвят. Възможно е кожата да не е изцяло бяла, а на черни петна. Срещу изпънатата кожа стои прав един таралеж. Той не прилича на такъв съвсем, понеже е с много издължена муцуна, която прилича по-скоро на клюн, но пък има множество бодли. Обут е в панталон на ивици и сочи с ръка към кожата. Не става ясно какъв образ е нарисувал художникът, но е сигурно, че наблюдава работата на Чири, заедно със Запетайчето, стоящо до него. До тях У Фу и още един врабец явно си говорят и изглеждат озадачени. Дали смятат, че тази задача е трудна, дори невъзможна за едно врабче? Дебелачко и още едно врабче също са там, а Чири продължава да се труди. Колко ли разсъдливо и сърцато трябва да е врабчето за да иска да се отплати на Илия? Нима не би могло да нощува в сламената стряха, кой би му попречил? Разбира се стопанина не би го прогонил… Но какво по-хубаво от това да дадеш нещо от себе си на някого без да чакаш да ти бъде поискано в името на общото благо… Тогава животът ти добива истински смисъл.

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова