„Звездна нощ“ – Винсент Ван Гог

„Звездна нощ“, нарисувана през 1889 година, е една от най-известните картини на холандския живописец Винсент Ван Гог. Пейзажът, който от 1941 година се съхранява в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, е изпълнен с маслени бои върху платно и е с размери 92, 1 см дължина на 73,7 см височина.
На преден план в картината е изобразен тъмен кипарис, чиито изтъняващ връх достига до най-горния край на картинното поле. По форма наподобява стилизиран огън, устремен към нощното небе, а цветовете му преливат от тъмно зелено в тъмно кафяво. До кипариса в далечината на средния план е изрисувано малко селище, с извисяваща се тънка кула на катедрала, повтаряща устременото движение на кипариса. Пейзажът зад селцето преминава от кълбовидни ниски дръвчета към заоблени хълмове, разделящи хоризонта от небето. Ярък лимонено жълт лунен сърп, поставен в ъгъла на картината, осветява нежно селцето, което спи необезпокоявано в морскосинята и тъмнозелената гама.Мастилено синьото нощно небе е приютило пет едри звезди, подобни на слънца в своите златни охри и неаполитански жълти. Около тях се завихрят бледо жълти, спираловидни облаци, които създават усещане за божествено движение в небосклона. Типичният стил на Ван Гог с използването на пунктирни линии и петна и много слоеве боя, засилват съвсем илюзията за вълнение в небето, докато долу в средния план, селцето мирно почива.

Описание:
Адриана Христова

Мермоз от „Земя на хората”

 

ekzuperi

Неколцина другари, между които и Мермоз, основаха френската линия – от Казабланка до Дакар, прекосяваща неподчинената Сахара. Понеже тогавашните мотори мъчно издържаха, една внезапна повреда принуди Мермоз да се озове в плен на маврите; те  не се решиха да го убият, държаха го пленник петнадесет дни, после го върнаха срещу откуп. И Мермоз отново пое пощата над същите области.

Когато се откри линията за Америка, Мермоз, винаги начело, беше натоварен да изучи отрязъка Буенос Айрес – Сантяго и след като бе направил един мост над Сахара, да построи друг над Андите. Поверен му бе един самолет, който се издигаше на пет хиляди и двеста метра. Върховете на Кордилерите са високи седем хиляди метра. И Мермоз полетя да търси проходи. След пясъка Мермоз тръгна срещу планината, срещу високите върхове, които, когато вее вятърът, развиват своето снежно було – онова предбурно побеляване на нещата, с ония сурови люшкания, които принуждават пилота към своеобразна борба с нож. Мермоз влизаше в тия борби без никак да познава противника, без да знае дали човек остава жив след такива схватки. Мермоз „проправяше път” за другите.

Най-сетне, един ден, като „проправяше път”, той попадна в плен на Андите.

Раднали на височина четири хиляди метра върху едно високо плато с отвесни страни, механикът му и той цели два дена се мъчиха да се измъкнат. Но бяха здраво хванати. Тогава изиграха последния си коз, насочиха самолета към празното пространство, подскочиха силно върху неравната почва чак  до пропастта и там се спуснаха надолу. Падайки, самолетът придоби достатъчна скорост, за да може отново да бъде управляван. Мермоз го издигна точно срещу един връх, досегна върха и с вода, течаща от всички пукнатини, Имаше чилийската равнина като обетована земя.

На следния ден той отново полетя.

Когато Андите бяха добре изследвани и техниката на прелетяванията – овладяна, Мермоз повери тая линия на другаря си Гийоме, а той тръгна да изследва нощта.

Когато нощта беше овладяна, Мермоз опита океана.

Така Мелмоз преодоля пясъка, планината, нощта и морето. Неведнъж той е бил в опасност сред пясъците, планината, нощта и морето. И когато се връщаше, то беше винаги, за да тръгне наново.

Из „Земя на хората”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Издателство МАРАШ, 1994

Описание:
Валерия Вълева