Море

Море се нарича голямо водно пространство, което е свързано с някои от океаните и е разположено край континенти, между континенти и вътре в континенти. Моретата са доста по-малки от океаните. Морета наричат и някои големи езера (Каспийско, Аралско, Мъртво), а други пък наричат заливи (Мексикански, Персийски и др.). В зависимост от мястото, където се намират, моретата биват: крайбрежни и вътрешни. Крайбрежните са край континент и са отделени от океана с острови или подводни ридове. Такива са Норвежко, Японско, Тасманово море. Вътрешните морета са сред сушата и имат тясна връзка с океана чрез протоци, както Черно море.

Моретата и океаните са дом на разнообразни форми на живот, които го използват като местообитание. Тъй като слънчевата светлина осветява само горните слоеве, по-голямата част от водите се намират в постоянен мрак. Така  различните дълбочини и температурни зони осигуряват местообитание за огромно разнообразие от живи организми – от китове с дължина до 30 м до микроскопични фитопланктон и зоопланктон, гъби, бактерии и вируси, включително наскоро откритите морски бактериофаги, които живеят паразитно в друга бактерия. Морският живот играе важна роля в кръговрата на въглерода.

На снимката е изобразено Черно море. То е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия и е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Морето е бурно, виждат се белите, пенести ръбове на образувалите се вълни, които се разбиват в пясъчния жълт бряг. Вглеждайки се в далечината се забелязва тази необятна синя шир – небе и море. Вълшебно, успокояващо и тонизиращо.

Описание:
Ивайло Димитров

Морска идилия по залез

Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.

Описание:
Кали Даскалова

Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Гледка над Каварна

Миналото лято (2017г.) в началото на септември месец, бяхме на почивка с моя приятел на едно прекрасно място, което се намира на нашето Черноморие близо до най-северната точка на България – Каварна.
Беше много горещ топъл, септемврийски ден, когато пристигнахме там. Мястото, където отседнахме беше на един висок и стръмен хълм с гледка към брега на морето. Единственият начин да слезем до брега беше чрез едни извити, циментови стълби. Сградата беше триетажна постройка с дворно място отпред, където имаше градинка с цветя с различни цветове и големина – с високи стъбла, тъмно зелени на цвят, с дълги и остри листа. В двора имаше и куче, което не беше много високо – около половин метър, с пухкава и дълга златиста козина, издължена муцуна и дълга, извита опашка. Беше много добро и винаги ни се радваше,започваше да лае, когато ни види.
От нашата стая се виждаше безкрайното синьо море, което беше в различни нюанси – от най-светло до най-тъмно, сливаше се с цвета на небето. Нямаше ги пухкавите и бели облаци. Слънцето – огнено жълто, грееше толкова силно, че дори пареше под краката ни. В далечината се виждаха остри, назъбени, каменисти скали, безкрайно високи с бледо жълтеникав цвят. В морето имаше малки лодки и корабчета, които се виждаха като точици, защото бяха доста навътре в морето. На места на брега имаше буни, които са със странна форма – като на молекула, със сив цвят, и те имат за цел да разбиват вълните. Пясъкът беше тъмно жълт, дори златист, груб, с дребни камъчета и много горещ. На дъното на морето имаше малки, дребни рибки, които плуваха. Водорасли, които бяха светло зелени, слузести и с накъдрени листа. Водата беше толкова кристално чиста, че дори се виждаше пясъкът под краката ни. На места имаше и камъчета, които бяха остри – малки и големи, с различна форма – кръгла, плоска, продълговата. На брега имаше много хора, които стояха под чадърите си. Някои четяха книга, други си говореха, трети се наслаждаваха на спокойствието. От време на време прелитаха гларуси – големи бели птици, с дълъг размах на крилете, като в крайчеца на опашката има сивкав почти черен цвят. Тежат около 2кг и половина. Клюнът им е черен. Граченето им е странно. Видяхме и парапланери, които бяха на доста голяма надморска височина. Това е средство за летене като парашут, което се напълва с въздух и с помощта на различни въздушни течения може да лети. Има специална екипировка за по-голяма сигурност –костюм и обувки. Така хората се наслаждават на морската гледка от високо.
Залезът беше още по-красив. Имаше много хора, които се разхождаха и се наслаждаваха на гледката. На брега нямаше никой. Водата беше хладка. Чуваше се само шумът на вълните. В небето се преливаха нюансите на залязващото слънце – жълт, оранжев, червен, розов, лилав.. Слънцето все едно потъваше в морето – скриваше се малко по малко. На пристанището имаше закачени дървени лодки с различни размери. В тях имаше мрежи на рибарите, които ловяха различни морски дарове. Както и големи, масивни кораби с мрежи, които събираха голямо количество миди. А вълните леко ги поклащаха и се удряха в тях. Чуваше се спокойствието. Някъде звучеше лай на куче.

Описание:
Антония Бакалова

Мраморен плаж на о. Тасос

plaj

На снимката е изобразен един от най-известните плажове в нашата южна съседка Гърция – Мраморният плаж на остров Тасос. Направена от високо , в слънчев ден,може би от дрон , ние виждаме белия пясъчен бряг, който дължи красивия си цвят на хиляди мраморни камъчета.Те остават хладни дори през най-горещите дни през лятото. Виждаме и морето , което заради тези бели камъчета на дъното си има прекрасен тюркоазен цвят , а водата е кристално чиста.Няма вълни , водата помръдва едва-едва. На повърхността й се виждат златисти отблясъци от слънчевите лъчи .На брега върху белия пясък има чадъри , прибрани , очакващи следващия туристически сезон , а до тях има шезлонги,които са в тон с цвета на морето – тюркоазено сини. Плажът е  обграден от смесена гора – иглолистна и широколистна , а дърветата имат наситен зелен цвят. Зад плажната ивица има малка гора от  масивни маслинови дървета, а земята под тях е бяла заради мрамора. Самата гора изглежда като призрачна и е уникално красива.

Описание:
Велина Петрова

Мермоз от „Земя на хората”

 

ekzuperi

Неколцина другари, между които и Мермоз, основаха френската линия – от Казабланка до Дакар, прекосяваща неподчинената Сахара. Понеже тогавашните мотори мъчно издържаха, една внезапна повреда принуди Мермоз да се озове в плен на маврите; те  не се решиха да го убият, държаха го пленник петнадесет дни, после го върнаха срещу откуп. И Мермоз отново пое пощата над същите области.

Когато се откри линията за Америка, Мермоз, винаги начело, беше натоварен да изучи отрязъка Буенос Айрес – Сантяго и след като бе направил един мост над Сахара, да построи друг над Андите. Поверен му бе един самолет, който се издигаше на пет хиляди и двеста метра. Върховете на Кордилерите са високи седем хиляди метра. И Мермоз полетя да търси проходи. След пясъка Мермоз тръгна срещу планината, срещу високите върхове, които, когато вее вятърът, развиват своето снежно було – онова предбурно побеляване на нещата, с ония сурови люшкания, които принуждават пилота към своеобразна борба с нож. Мермоз влизаше в тия борби без никак да познава противника, без да знае дали човек остава жив след такива схватки. Мермоз „проправяше път” за другите.

Най-сетне, един ден, като „проправяше път”, той попадна в плен на Андите.

Раднали на височина четири хиляди метра върху едно високо плато с отвесни страни, механикът му и той цели два дена се мъчиха да се измъкнат. Но бяха здраво хванати. Тогава изиграха последния си коз, насочиха самолета към празното пространство, подскочиха силно върху неравната почва чак  до пропастта и там се спуснаха надолу. Падайки, самолетът придоби достатъчна скорост, за да може отново да бъде управляван. Мермоз го издигна точно срещу един връх, досегна върха и с вода, течаща от всички пукнатини, Имаше чилийската равнина като обетована земя.

На следния ден той отново полетя.

Когато Андите бяха добре изследвани и техниката на прелетяванията – овладяна, Мермоз повери тая линия на другаря си Гийоме, а той тръгна да изследва нощта.

Когато нощта беше овладяна, Мермоз опита океана.

Така Мелмоз преодоля пясъка, планината, нощта и морето. Неведнъж той е бил в опасност сред пясъците, планината, нощта и морето. И когато се връщаше, то беше винаги, за да тръгне наново.

Из „Земя на хората”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Издателство МАРАШ, 1994

Описание:
Валерия Вълева

Мария Шарапова

640_7c9b9bcbcc38bbd757863bbfeeb2cfe3

На тази снимка виждаме едно усмихнато, младо, слабичко, красиво момиче по бански, на фона на море и небе. Тя тича, а вятърът вее русите й дълги коси. Тича наляво, тялото й е обърнато в профил, а главата й е завъртяна към камерата. Скочила е високо, като левият й крак е изпънат, а десният е с вдигнато коляно. Лявата й ръка (тази, която е от към камерата) е с вдигнат лакът на нивото на брадичката и ръката сочи напред и нагоре. А дясната й ръка сочи назад и надолу. Очите й са зелени, красиви, с форма на бадем. Момичето е усмихнато. Посланието на тази снимка е свобода, устрем, щастие.“

Описание:
Анелия Стефанова

Плажът в гр. Айвалък, Турция – привечер

Айвалък

На снимката е изобразен плаж, на който има много чадъри и шезлонги. Чадърите са направени от бамбукови пръчки, като част от тях са боядисани в зелено, а останалите – в сивкаво. Шезлонгите са пластмасови и бели.Чадърите са подредени в права редица, като на всеки от тях са подпрени по два шезлонга (един срещу друг).     Пясъкът по плажа е оранжево- кафяв и изпълнен с неравномерни дупчици, които са се получили от стъпалата на хората. Небето е светло синьо, като се виждат и приближаващи се по-тъмно синьо- розови облаци.

Описание:
Борислава Стефанова

Малък гладен мечтател

Мечтател в Барселона

Ще опиша снимка, която е направена на плажа в Барселона – красив и живописен град в североизточна Испания. На преден план има момченце на около 4-5 години, което е издълбало малка дупка в пясъка. Момченцето се е настанило в самата дупка, хапва сандвич и се е загледало замечтано в безкрайното синьо Средиземно море. В пясъка се виждат стъпки на много плажуващи, но около момченцето няма други хора.

На заден план в дясно има двама сърфисти, които не се виждат ясно. Кеят е в близост до тях, виждат се разхождащи хора по него. В далечината отново в дясно има висока административна сграда, чиято форма наподобява платно на лодка. В далечината, в ляво на снимката има голям кораб, но не се вижда ясно дали е пътнически или товарен.

Снимката носи усещане за спокойствие, лято, хубаво топло време и ваканция.

 

Описание:
Лиана Захаринова
Снимка:
Александрина Цонева

Плажът Навагио на остров Закинтос – Гърция

Navagio_beach_in_Zakynthos

Това е снимка на красивия и спокоен плаж Навагио. Навагио е част от гръцкия остров Закинтос (Занте). Снимката е направена от много високо – от скалите, които са във формата на полумесец и заобикалят красивия плаж.

Вдясно се вижда морето – кристално, бистро, небесносиньо. На места морската вода има по-тъмни петна – най-вероятно, заради камъни и скали по дъното.

В лявата част се намира плажът. Плажната ивица не е дълга, но изглежда перфектно права, без отклонения, няма и помен от вълни. Сякаш времето е спряло.

До водата има много хора, които са като малки точки. Виждат се два акостирали кораба, както и десетина лодки. Част от тях са в близост до плажа, може би спрели, а други се отдалечават.

В морето има къпещи се хора.

Във вътрешната страна на плажа също има кораб, по-точно останки от него. Изглежда, че корабът е бил голям. Кафявите му останки са наобиколени от любопитни хора.

Навагио е заобиколен от много високи скали, които следобед най-вероятно хвърлят сянка на плажната ивица. Снимката може би е направена в по-ранната част от деня, защото исполинските скали хвърлят много малка сянка, едва забележима.

В долния ляв ъгъл се вижда голямо иглолистно дърво или храст, което се намира върху скалата, близо до фотоапарата, направил снимката. По стените на скалите вляво има малко растителност – най-вероятно малки храстчета.

Зелената растителност, на фона на бледия пясък и кристално синята морска вода оставят усещане за спокойствие, а внушителните размери на скалите ни напомнят за силата и устойчивостта на природата.

 

Описание:
Християна Павлова