Залез над Балчик

Фотографията е много красива и е уловила един изящен залез над българското черноморие. Небе, стелещи се като пелена из него пухкави сиви облаци, които потъват и се губят в огневото на снижаващото се слънчево кълбо. А слънцето се спуска бавно, пръскащо искряща жълта светлина над простиращите се под него планина, бряг, море… В центъра на планината се извисява една част, прилична на триъгълен връх, който като че пръв ще скрие слънцето от погледа ни. В далечината светлият ден бавно отстъпва пред сумрака на вечерта. Това обаче не пречи да видим красивите сгради, разположени по крайбрежието. Навярно и летуващите в този миг наблюдават красотата на пейзажа около себе си. Морето се шири пред погледа ни със сребристи отблясъци, като надиплено, едва помръдващо от лекия бриз. Спокойно е! Слънцето го милва с последните си лъчи и образува огнен лъч по огледалната му повърхност. Небето бавно се оцветява в жълто-оранжеви цветове, а по-далеч от слънчевото кълбо искрящата му синя шир, бавно потъмнява и сдобива сивкаво сини нюанси. Още миг и слънцето ще се сгуши оттатък планината, небето ще добие мастилни цветове, ще заблестят ясните звезди, а лунният сърп ще разлее бледната си светлина. А морето тихо ще нашепва за себе си, чакайки отново изгрева.
Използвано изображение: личен архив

Описание:
Ивелина Дамянова

„Плаж Балчик“, северно черноморие/фотография/

Изображение:

Фотографията е уловила красотата на плажната ивица, къпеща се в спокойното море. Гледката ни кара да затаим дъх пред величието на природата. Явно е заснета от високо, което позволява да добием представа за цялата местност разкриваща се пред нас – високи полегати хълмове, осеяни на места с храсти и участъци наподобяващи малки гори. Хълмовете постепенно и плавно се снижават, образувайки стъпаловидни земни тераси, докато достигнат почти до самия пясъчен бряг. На места земната маса се състои от скали и се издига внушително над криволичещия плаж. От ляво в близък план се е наслоила суха скална почва, върху която растат дребни и финни храстовидни растения в сиво-зелени цветове с тънки стъбълца. Много са и толкова нагъсто, че сякаш образуват мек килим. Голите скали, които стърчат отвесно над морето също са окичени с подобни храстовидни растения. Нататък в далечината земната маса се къдри край морето, като ту се извисява, ту се снижава, сякаш отстъпва пред тихото постоянство на морските вълни. В средата на снимката сушата навлиза към водата. За да се отдръпне отново и премине в широк участък, завършващ с изнесено навътре към морето скално възвишение. Това позволява да се обособи мъничък залив.

Накацали отгоре върху високата земна маса, като сгушени, има множество бели къщи, като че опрели една о друга червените си керемидени покриви. Колко ли е приятно да се съзерцават спокойните вълни, разплискващи се в здравата, скална основа, надвесила мощната си снага над морето…Оттатък къщите, далеч на хоризонта се вижда дълга земна ивица. Тя навлиза много навътре в ширналото се море, сякаш желае да разграничи земното от небесното. Но те се сливат в далечината. Над цялото крайбрежие върху скалите и голите земни тераси растат множество дребни храсти, а на места гъсти зелени дървета, опрели корони едни в други. Те са оцветени в  различни нюанси на зеленото. Под тях се къдри широка плажна ивица, следваща формите на изваяната от вълните суша. Сякаш скрит от любопитни очи, плажът  е обсипан с фин кафеникав пясък, като по протежението му са разположени два реда сламени чадъри. Те изглеждат много добре – кръгли и изработени от сухи тесни и дълги сламени стъбла. Подухвани от лекия бриз, подобно на реси падат надолу и вероятно издават специфичен шумолящ звук. В далечината се вижда и друга постройка със същия сламен покрив. Може би това е плажен бар, предлагащ на почиващите сянка и разхладителни питиета… На пясъка има и вече плажуващи хора, които едва се виждат. Морската вода докосваща ситния пясък е с огледална повърхност с едва забележими мънички вълни. В най-плитката си част до самия бряг оцветяването й е в леки оттенъци на бледо кафяво към зеленикаво.  Колкото по-дълбоко става, толкова повече водата придобива сивкаво сини оттенъци. Като точици се забелязват и хората, нагазили в плитките морски води в близост до сушата. Отгоре небето е сиво-синьо и осеяно с купести бели облаци, без слънчева светлина.  Това не е пречка,  както е видно от фотографията, за намиращите се там хора да се насладят на цялата прелест, разкриваща се пред тях…

Описание:
Ивелина Дамянова

„По изгрев“ картина от Радослава Дамянова

Изображение:

Картината, нарисувана с акрилни бои, е много красива и романтична. Носи спокойствие и сякаш е притихнала. Нарисуван е изгрев над морето. Но може да ни заприлича и на залез, защото и при двете небето се оцветява в прекрасни, неописуемо красиви цветове. Тук по името на картината е ясно, че слънцето току що се подава над морската повърхност, която като че се слива с небесната някъде в далечината. В центъра е нарисувана една лодка. Носът й е срещу нас, а пред него върху огледалната водна повърхност има тъмна зигзагообразна сянка. Сякаш плавателният съд иска да задържи още малко магията на нощта и не допуска изгрева да се окъпе във водата. Лодката сякаш ни приближава, докато около нея се разплискват леки вълни образувани от морският бриз. Вижда се само предната част на плавателния съд. Корпусът е от дърво, в тъмно кафяви цветове. От носа на лодката, който е най-заострената част към страните й по дървената й основа има леки бели сенки. Явно водата хвърля отблясъци и се отразява върху гладкото дърво.Палубата е заградена с тънки черни парапети, заобикалящи я изцяло, а от средата й се издигат високи платна. Конструкцията на която се закрепят платната, представлява три черни дълги стълба, които започват през средата на лодката, извисяват се високо, стесняват се и се събират в една точка на върха. Те са пресечени хоризонтално с други три по-къси, вероятно за да се постигне по-голяма стабилност и по-здраво прикрепване на платната.  От дясно на лодката платното вече е спуснато и се издува, задвижвайки леко лодката. Много е красиво, обагрено в цветовете на изгрева.То е остро на върха и се разширява постепенно към палубата. В най-горната си част е тъмно кафяво, следва ръждиво към огнено червено, което се слива в жълто-оранжево оцветяване. То сякаш се разплисква по платното и се губи в отново наситеното кафяво в основата му. Цветовете на платното се променят, както се променя и небето с изкачването на слънцето все по-високо по небосвода. Морето заема цялата площ на платното до средата и отстъпва пред магичното небе. В основата на картината художникът е използвал много цветове. Най-ниско на платното, където явно е и най-неосветената част има кафяви и черни неправилни линии, които плавно отстъпват пред жълто оранжеви, бели цветове, смесвайки се и носещи усещане за движение на водата. В близост до лодката в центъра на картината водата добива различни нюанси на зелено, примесено с жълто и бяло, а по далеч, където плавно пълзи светлината има различни сини нюанси-от мастилено синьо към светло синьо до тюркоазено. Около самата лодка сякаш вълничките се надигат, ядосани от неочакваното съпротивление, а сетне се спускат успокоени зад лодката и продължават своето движение. В далечината, където сякаш небето се слива с морето слънцето бавно се издига Нарисувано е в лявата част на картината. Кръгло е и наситено в червено розови, жълти и бели цветове. Самото небе е също тъй красиво. Над водата е в различни нюанси на синьото, смесени с бяло, по-нагоре около изгряващото слънце розовите цветове отстъпват и се насищат в жълто оцветяване. В най-горната част се стеле огнено червено небе. По цялата морска повърхност, намираща се под огненото кълбо се разлива бяла светлина. В десния ъгъл на картината е подписа на художника. Пейзажът ни пренася сред тишината на ранното утро сред тихото плискане на морските вълни и радостните крясъци на чайките, които може би летят някъде сред розовината на новия ден…

 

Ключови думи: картина, изгрев, романтика, море

Художник: Радослава Дамянова

Описание: Ивелина Дамянова

Носи спокойствие и сякаш е притихнала. Нарисуван е изгрев над морето. Но може да ни заприлича и на залез, защото и при двете небето се оцветява в прекрасни, неописуемо красиви цветове. Тук по името на картината е ясно, че слънцето току що се подава над морската повърхност, която като че се слива с небесната някъде в далечината. В центъра е нарисувана една лодка. Носът й е срещу нас, а пред него върху огледалната водна повърхност има тъмна зигзагообразна сянка. Сякаш плавателният съд иска да задържи още малко магията на нощта и не допуска изгрева да се окъпе във водата. Лодката сякаш ни приближава, докато около нея се разплискват леки вълни образувани от морският бриз. Вижда се само предната част на плавателния съд. Корпусът е от дърво, в тъмно кафяви цветове. От носа на лодката, който е най-заострената част към страните й по дървената й основа има леки бели сенки. Явно водата хвърля отблясъци и се отразява върху гладкото дърво.Палубата е заградена с тънки черни парапети, заобикалящи я изцяло, а от средата й се издигат високи платна. Конструкцията на която се закрепят платната, представлява три черни дълги стълба, които започват през средата на лодката, извисяват се високо, стесняват се и се събират в една точка на върха. Те са пресечени хоризонтално с други три по-къси, вероятно за да се постигне по-голяма стабилност и по-здраво прикрепване на платната.  От дясно на лодката платното вече е спуснато и се издува, задвижвайки леко лодката. Много е красиво, обагрено в цветовете на изгрева.То е остро на върха и се разширява постепенно към палубата. В най-горната си част е тъмно кафяво, следва ръждиво към огнено червено, което се слива в жълто-оранжево оцветяване. То сякаш се разплисква по платното и се губи в отново наситеното кафяво в основата му. Цветовете на платното се променят, както се променя и небето с изкачването на слънцето все по-високо по небосвода. Морето заема цялата площ на платното до средата и отстъпва пред магичното небе. В основата на картината художникът е използвал много цветове. Най-ниско на платното, където явно е и най-неосветената част има кафяви и черни неправилни линии, които плавно отстъпват пред жълто оранжеви, бели цветове, смесвайки се и носещи усещане за движение на водата. В близост до лодката в центъра на картината водата добива различни нюанси на зелено, примесено с жълто и бяло, а по далеч, където плавно пълзи светлината има различни сини нюанси-от мастилено синьо към светло синьо до тюркоазено. Около самата лодка сякаш вълничките се надигат, ядосани от неочакваното съпротивление, а сетне се спускат успокоени зад лодката и продължават своето движение. В далечината, където сякаш небето се слива с морето слънцето бавно се издига Нарисувано е в лявата част на картината. Кръгло е и наситено в червено розови, жълти и бели цветове. Самото небе е също тъй красиво. Над водата е в различни нюанси на синьото, смесени с бяло, по-нагоре около изгряващото слънце розовите цветове отстъпват и се насищат в жълто оцветяване. В най-горната част се стеле огнено червено небе. По цялата морска повърхност, намираща се под огненото кълбо се разлива бяла светлина. В десния ъгъл на картината е подписа на художника. Пейзажът ни пренася сред тишината на ранното утро сред тихото плискане на морските вълни и радостните крясъци на чайките, които може би летят някъде сред розовината на новия ден…

Художник:
Радослава Дамянова

Описание:
Ивелина Дамянова

Море

Море се нарича голямо водно пространство, което е свързано с някои от океаните и е разположено край континенти, между континенти и вътре в континенти. Моретата са доста по-малки от океаните. Морета наричат и някои големи езера (Каспийско, Аралско, Мъртво), а други пък наричат заливи (Мексикански, Персийски и др.). В зависимост от мястото, където се намират, моретата биват: крайбрежни и вътрешни. Крайбрежните са край континент и са отделени от океана с острови или подводни ридове. Такива са Норвежко, Японско, Тасманово море. Вътрешните морета са сред сушата и имат тясна връзка с океана чрез протоци, както Черно море.

Моретата и океаните са дом на разнообразни форми на живот, които го използват като местообитание. Тъй като слънчевата светлина осветява само горните слоеве, по-голямата част от водите се намират в постоянен мрак. Така  различните дълбочини и температурни зони осигуряват местообитание за огромно разнообразие от живи организми – от китове с дължина до 30 м до микроскопични фитопланктон и зоопланктон, гъби, бактерии и вируси, включително наскоро откритите морски бактериофаги, които живеят паразитно в друга бактерия. Морският живот играе важна роля в кръговрата на въглерода.

На снимката е изобразено Черно море. То е вътрешно море между Югоизточна Европа и Мала Азия и е едно от най-изолираните от Световния океан. Свързано е със Средиземно море чрез Босфора, Мраморно море и Дарданелите, а с Азовско море – чрез Керченския проток.

Морето е бурно, виждат се белите, пенести ръбове на образувалите се вълни, които се разбиват в пясъчния жълт бряг. Вглеждайки се в далечината се забелязва тази необятна синя шир – небе и море. Вълшебно, успокояващо и тонизиращо.

Описание:
Ивайло Димитров

Морска идилия по залез

Наблюдаваме една снимка, която е разделена на две – въздух и вода, а с малко изместен център вдясно, има жена. Изображението е направено по залез, има чисто и топло небе, обляно от последните лъчи на слънцето, а то /слънцето/ е уловено между двете измерения, но централно вляво на снимката в опозиция на женската фигура. То сякаш е тръгнало да се потапя, като стихващ пламък, уморено след жарък ден в хладната вода. Водата сама по себе си е тъмна, мистериозна, но спокойна с леки и нежни вълнички, върху които се отразява меката светлина. По-скоро дори прилича на материя, като сатен, а не на флуид. На жената се вижда тъмния силует, тъй като светлината е отзад и заради това обектът е тъмен и също така леко се отразява във водата. Тя изглежда млада с дълга коса, в добра физическа форма и сякаш седи върху водната повърхност. Човек би си помислил, че е седнала на някоя подводна скала, но съм убедена, че е на сърф след цял ден забава във водата. Тя си прилича с водата – тъмна, мистериозна, но спокойна. Излъчва такава хармония с обкръжаващата я обстановка, че леко й завиждам за постигнатия баланс. Седнала е върху сърфа си, леко обърната и приведена надясно, за да се подпре на дъската, която най-вероятно е на линията на водата, защото не се вижда. Изглежда отмаря и се наслаждава на последните лъчи в мир и спокойствие със себе си и свързвайки се с елементите вода, въздух и огън /Слънцето/. Харесва ми да я наблюдавам, снимката е изчистена и най-вече се забелязва контрастът между светлината и тъмните обекти, но не по рязък, ами по някак преливащ, симбиозен и мек начин. Светлината ги обгръща и стопля с романтична прегръдка на изминалия ден, а жената усеща това в тишина и наслада. Фотографията носи чувство за идилия, свобода и покой на духа.

Описание:
Кали Даскалова

Залез край Никити

Това не е просто кадър, това е усещане. Снимката е на Егейско море. То е
полузатворено и е част от Средиземно море. Бреговете му са силно
разчленени и
ето затова са се образували редица заливи, полуострови и острови. Там
някъде образувано е и градчето Никити, разположено на полуостров
Ситония, Гърция.
Всъщност част от снимката е заело и крайбрежието на Никити. В кадър е
морето, така безкрайно и бурно, обливащо чистия и мокър пясък. Моментът
на заснемане
е хванал една вълна, която се разлива по затопления пясък, а в
далечинката вълна се връща обратно в морето, което пък разкрива
отражението на залеза върху
самия пясък. Морето има много нюанси по себе си, които само те карат да
усещаш свобода и да мечтаеш. Най-вече то преобладава в тъмносиньо и
отразения прасковен
цвят от залеза. Небето сякаш се слива с морето и с вълните му, и придава
безкрайност и на двете, но същевременно някъде далеч все едно се сливат
и продължават
като едно цяло по пътя на безкрайността. Залезът прави небето преливащо
от светлосин цвят към прасковен, а след това в жълт. Залезът дава
усещане за спокойствие.
Потапяйки се в него всички проблеми и тревоги биват „отмити от вълните“.
А мокрият тъмен пясък, който няма никакво движение, но приема
отражението на залеза
върху себе си, сякаш чака следващата вълна с нетърпение да се разлее по
брега, прегръщайки го.

Описание:
Александра Костадинова

Гледка над Каварна

Миналото лято (2017г.) в началото на септември месец, бяхме на почивка с моя приятел на едно прекрасно място, което се намира на нашето Черноморие близо до най-северната точка на България – Каварна.
Беше много горещ топъл, септемврийски ден, когато пристигнахме там. Мястото, където отседнахме беше на един висок и стръмен хълм с гледка към брега на морето. Единственият начин да слезем до брега беше чрез едни извити, циментови стълби. Сградата беше триетажна постройка с дворно място отпред, където имаше градинка с цветя с различни цветове и големина – с високи стъбла, тъмно зелени на цвят, с дълги и остри листа. В двора имаше и куче, което не беше много високо – около половин метър, с пухкава и дълга златиста козина, издължена муцуна и дълга, извита опашка. Беше много добро и винаги ни се радваше,започваше да лае, когато ни види.
От нашата стая се виждаше безкрайното синьо море, което беше в различни нюанси – от най-светло до най-тъмно, сливаше се с цвета на небето. Нямаше ги пухкавите и бели облаци. Слънцето – огнено жълто, грееше толкова силно, че дори пареше под краката ни. В далечината се виждаха остри, назъбени, каменисти скали, безкрайно високи с бледо жълтеникав цвят. В морето имаше малки лодки и корабчета, които се виждаха като точици, защото бяха доста навътре в морето. На места на брега имаше буни, които са със странна форма – като на молекула, със сив цвят, и те имат за цел да разбиват вълните. Пясъкът беше тъмно жълт, дори златист, груб, с дребни камъчета и много горещ. На дъното на морето имаше малки, дребни рибки, които плуваха. Водорасли, които бяха светло зелени, слузести и с накъдрени листа. Водата беше толкова кристално чиста, че дори се виждаше пясъкът под краката ни. На места имаше и камъчета, които бяха остри – малки и големи, с различна форма – кръгла, плоска, продълговата. На брега имаше много хора, които стояха под чадърите си. Някои четяха книга, други си говореха, трети се наслаждаваха на спокойствието. От време на време прелитаха гларуси – големи бели птици, с дълъг размах на крилете, като в крайчеца на опашката има сивкав почти черен цвят. Тежат около 2кг и половина. Клюнът им е черен. Граченето им е странно. Видяхме и парапланери, които бяха на доста голяма надморска височина. Това е средство за летене като парашут, което се напълва с въздух и с помощта на различни въздушни течения може да лети. Има специална екипировка за по-голяма сигурност –костюм и обувки. Така хората се наслаждават на морската гледка от високо.
Залезът беше още по-красив. Имаше много хора, които се разхождаха и се наслаждаваха на гледката. На брега нямаше никой. Водата беше хладка. Чуваше се само шумът на вълните. В небето се преливаха нюансите на залязващото слънце – жълт, оранжев, червен, розов, лилав.. Слънцето все едно потъваше в морето – скриваше се малко по малко. На пристанището имаше закачени дървени лодки с различни размери. В тях имаше мрежи на рибарите, които ловяха различни морски дарове. Както и големи, масивни кораби с мрежи, които събираха голямо количество миди. А вълните леко ги поклащаха и се удряха в тях. Чуваше се спокойствието. Някъде звучеше лай на куче.

Описание:
Антония Бакалова

Мраморен плаж на о. Тасос

plaj

На снимката е изобразен един от най-известните плажове в нашата южна съседка Гърция – Мраморният плаж на остров Тасос. Направена от високо , в слънчев ден,може би от дрон , ние виждаме белия пясъчен бряг, който дължи красивия си цвят на хиляди мраморни камъчета.Те остават хладни дори през най-горещите дни през лятото. Виждаме и морето , което заради тези бели камъчета на дъното си има прекрасен тюркоазен цвят , а водата е кристално чиста.Няма вълни , водата помръдва едва-едва. На повърхността й се виждат златисти отблясъци от слънчевите лъчи .На брега върху белия пясък има чадъри , прибрани , очакващи следващия туристически сезон , а до тях има шезлонги,които са в тон с цвета на морето – тюркоазено сини. Плажът е  обграден от смесена гора – иглолистна и широколистна , а дърветата имат наситен зелен цвят. Зад плажната ивица има малка гора от  масивни маслинови дървета, а земята под тях е бяла заради мрамора. Самата гора изглежда като призрачна и е уникално красива.

Описание:
Велина Петрова

Мермоз от „Земя на хората”

 

ekzuperi

Неколцина другари, между които и Мермоз, основаха френската линия – от Казабланка до Дакар, прекосяваща неподчинената Сахара. Понеже тогавашните мотори мъчно издържаха, една внезапна повреда принуди Мермоз да се озове в плен на маврите; те  не се решиха да го убият, държаха го пленник петнадесет дни, после го върнаха срещу откуп. И Мермоз отново пое пощата над същите области.

Когато се откри линията за Америка, Мермоз, винаги начело, беше натоварен да изучи отрязъка Буенос Айрес – Сантяго и след като бе направил един мост над Сахара, да построи друг над Андите. Поверен му бе един самолет, който се издигаше на пет хиляди и двеста метра. Върховете на Кордилерите са високи седем хиляди метра. И Мермоз полетя да търси проходи. След пясъка Мермоз тръгна срещу планината, срещу високите върхове, които, когато вее вятърът, развиват своето снежно було – онова предбурно побеляване на нещата, с ония сурови люшкания, които принуждават пилота към своеобразна борба с нож. Мермоз влизаше в тия борби без никак да познава противника, без да знае дали човек остава жив след такива схватки. Мермоз „проправяше път” за другите.

Най-сетне, един ден, като „проправяше път”, той попадна в плен на Андите.

Раднали на височина четири хиляди метра върху едно високо плато с отвесни страни, механикът му и той цели два дена се мъчиха да се измъкнат. Но бяха здраво хванати. Тогава изиграха последния си коз, насочиха самолета към празното пространство, подскочиха силно върху неравната почва чак  до пропастта и там се спуснаха надолу. Падайки, самолетът придоби достатъчна скорост, за да може отново да бъде управляван. Мермоз го издигна точно срещу един връх, досегна върха и с вода, течаща от всички пукнатини, Имаше чилийската равнина като обетована земя.

На следния ден той отново полетя.

Когато Андите бяха добре изследвани и техниката на прелетяванията – овладяна, Мермоз повери тая линия на другаря си Гийоме, а той тръгна да изследва нощта.

Когато нощта беше овладяна, Мермоз опита океана.

Така Мелмоз преодоля пясъка, планината, нощта и морето. Неведнъж той е бил в опасност сред пясъците, планината, нощта и морето. И когато се връщаше, то беше винаги, за да тръгне наново.

Из „Земя на хората”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Издателство МАРАШ, 1994

Описание:
Валерия Вълева

Мария Шарапова

640_7c9b9bcbcc38bbd757863bbfeeb2cfe3

На тази снимка виждаме едно усмихнато, младо, слабичко, красиво момиче по бански, на фона на море и небе. Тя тича, а вятърът вее русите й дълги коси. Тича наляво, тялото й е обърнато в профил, а главата й е завъртяна към камерата. Скочила е високо, като левият й крак е изпънат, а десният е с вдигнато коляно. Лявата й ръка (тази, която е от към камерата) е с вдигнат лакът на нивото на брадичката и ръката сочи напред и нагоре. А дясната й ръка сочи назад и надолу. Очите й са зелени, красиви, с форма на бадем. Момичето е усмихнато. Посланието на тази снимка е свобода, устрем, щастие.“

Описание:
Анелия Стефанова