Статуята „Хермес с детето Дионис” на Праксител

хермес с детето дионис

“Хермес с детето Дионис“, се датира около 343 пр.н.е. Съхранява се в Археологическия музей в с. Древна Олимпия, Гърция.

Изработена е от пароски мрамор. Тя е единствената оцеляла оригинална творба на Праксител. Намерена е край село Древна Олимпия, сред руините от древногръцкия град Олимпия, непокътната на фундамента си, няколко метра под земята. Височината и е 2,10 м. Посветена е на свещения Алтис от елейците и аркадците, за да отбележи мирния им договор. По-късно е преместена в храма на Хера, където е намерена през 1877 година.

Творението е повлияно от образа на гръцкия пътешественик Павзаний и има основен принос в сформирането на творческия стил на Праксител.

Статуята изобразява голото мъжко тяло на бог Хермес. Хермес е изправен с леко наклонено тяло в ляво и глава вдясно. Дясната му ръка е вдигната в хоризонтално положение и е счупена над лакътя. Лявата му ръка е свита в лакътя и на нея седи детето Дионис който се опитва да вземе нещо от ръката му. Хермес изглежда уморен, но мъжествен, почиващ си на стъблото на дърво. По устните му, които имат светлосянка,  може да се забележи началото на усмивка. Деликатната уста е в контраст с големия нос. Косите на Хермес са разбъркани и контрастират с кожата му, която изглежда гладка. Ненадминатото изкуство на Праксител се проявява в твърдостта на мрамора, прави го да изглежда като плът. Това се дължи на големия му талант в използването на светлината и сянката. За да даде живот на статуята, Праксител умишлено не оставя симетрията. Ако някой погледне лицето отляво, то е тъжно, отдясно се усмихва, а в анфас е спокойно.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

„Раждането на Венера“ – картина на Сандро Ботичели

Sandro_Botticelli_-_La_nascita_di_Venere_

„Раждането на Венера“ е картина на италианския художник от тосканската школа Сандро Ботичели. Картината представлява живопис, с темперни бои върху платно. Картината представя мита за раждането на Венера, римската богиня на любовта.

Фонът е морският бряг.Богинята се носи към брега в отворена раковина, подухвана от вятъра. Венера е висока, не много слаба, с малки гърди и дълга медноруса коса, вързана на опашка, от която са се измъкнали няколко кичура и се веят от вятъра. Тя стои изправена в раковината напълно гола. Дясната й ръка е свита към тялото, прикривайки едната й гърда, а с лявата прикрива слабините си, държейки косата си. Отляво на картината е изобразен Зефир, богът на западния вятър. Висок и строен, с дълга къдрава кестенява коса, големи кафяви криле на гърба си и синьо наметало увито около кръста и ръката му, той е наклонен към богинята, а бузите му са издути – той е вятърът изпълнен с цветя, който движи раковината. Зефир е в обятията  на съпругата си – Флора, нимфа на пролетта, цветята и пробуждането на природата. Тя седи на левия хълбок на съпруга си  и го е прегърнала, като ръцете й са сключени на кръста му. Флора също е с дълга медноруса коса, която се вее на вятъра, през тялото й е наметнато кафяво наметало, а устните й са леко притворени, все едно вдъхва живот на новата богиня Венера. Вдясно от Венера на брега стои една от грациите, която посреща богинята. Тя също е висока, с дълга чуплива медноруса коса , боса, облечена в дълга бяла рокля на сини цветчета. В ръцете си държи червено наметало, което се вее на вятъра и с което трябва да покрие голата богиня. Зад грацията се виждат дървета, които са се раззеленили и сякаш и те приветстват новата богиня.

Описание:
Вероника Кирилова