„Лакомото мече“ – приказка/. от Емилиян Станев

В приказката се разказва за бедата, сполетяла мечо семейство, заради прибързаността и неопитността на едно от мечетата. Те са нападнати от рояк ядосани пчели и бързо спасени от своята разумна майка.

И така, в една тъмна пещера растат две рошави мечета, заедно с майка си. Тя ги храни, закриля и запознава със заобикалящия ги и непознат свят. Меца често ги води при мравуняка за да си похапнат, учи ги да се защитават, докато играят, и да се къпят в бистрите планински вирове. Показва им как да намерят храната си и да се сдобият умения, които да им помогнат за бъдещото им оцеляване. Но както е присъщо на всички деца, така и малките мечета са изпълнени с любопитство и нетърпение да разберат всичко около себе си. И така старата мечка ги повежда към една липа в която има пчелно семейство за да си похапнат от вкусния мед. Стигнали там, едно от мечетата пъргаво, нетърпеливо се покатерва на дървото. То бърка в хралупата с меда и никак не обръща внимание на майка си, която настойчиво го приканя да слезе от дървото. Заради това, мечото семейство става обект на нападение от страна на пчелите. Само бързата реакция и опитността на майка Меца спасява рожбите й от острите жила на пчелите. Тя сграбчва непослушното мече със здравата си муцуна и бързо хуква, заедно с братчето му към близкия поток. Потапя мечетата в дълбоките води на потока в безопасност от пчелното нападение. Пчелите бързо се разлитат, разбрали, че няма как да достигнат до посегателите на дома си, а майка Меца и децата й се прибират у дома.

Поуката е: „Да бе мирно седяло, не би чудо видяло“. Мечето прави неволна грешка поради своето незнание, но за негова радост, майка му е до него за да го закриля, пази и поучава. Всяко действие трябва да се предхожда от мисълта, а когато не знаем, трябва да се осланяме на мъдростта на по-възрастните!

 

Изображение:

На изображението са нарисувани майка Меца и двете й мечета. Старата мечка стои изправена на задните си лапи в бистрия поток, докато усилено размахва предните си, от които хвърчат водни пръски, в опит да прогони множеството ядосани пчели. Мама Меца е с щръкнала, рошава кафява козина, гледаща към мечетата с тревожен поглед. Едното мече е почти легнало по гръб в бистрия поток, вдигнало беззащитно лапи, а до него братчето му сякаш се опитва да тича, а във водата тичането е трудно, почти невъзможно. Няма как да объркаш лакомника предизвикал цялата тази олелия. Пчелите знаят кой ги е обезпокоил и целият рояк напада само него. Братчето му вече почти се е потопило цялото във водата, учудено е от това което се случва, а малкият палавник се опитва безуспешно да избяга от масираното нападение. Около тях жужат множество мънички пчели, насочили яда си върху главата на бягащото мече. То е притворило очи, вероятно от болката причинена му от ужилванията, и е вдигнало  високо лапите си, опитвайки се да се защити. Видно е, че красивата и гъста кафява козина на мечетата не ги предпазва от пчелите и те търсят спасение във водата. Сцената предизвиква усмивка, заради безполезността на явната сила и размери на мечетата и майка им пред мъничките и наглед безобидни пчели. Зад тях се ширят бистрите води на потока и едри сиви обли скали, около които растат високи зелени папури, над които се шири безоблачното небе.

Описание:
Ивелина Дамянова

Работна мецана

Леда Милева е родена в София и е дъщеря на Гео Милев. Творчеството на писателката пленява децата с лекота, носи енергия, ведрост и същевременно е изпълнено с огромна обич, насочена към малките читатели.

Забавни, мъдри и поучителни, произведенията на Леда Милева са неизменна част от детството на всяко българче.

„Работна Мецана“ приказка
Леда Милева

В едно ранно утро на една тучна горска поляна на труд се захвана мама Меца-Мецана, та да сготви чорбица за своите три дечица… Магданозец й липсва, обаче на Меца…

И тъй, уж набързо, за кратко запъти се тя към Лисана, че бе  таз Кумица прибрана, подправка да вземе догдето бе време. Но случи се тъй, че по пътеката росна със Зайо се спря, побърбори и после с безброй обитатели горски и още… Денят си замина, а мечетата мили не манджица яли, а само играли пък сетне и тричките гладни заспали.

И тъй мама Меца със Зайо говори, за зеле, за здраве, за работи горски, а после пак тръгна, но спря при Кълвача и взе да му дума: „Чукаш от тъмно в гората, рано ми будиш децата…“

В туй време мечетата три си играли и вече за гозба мечтали. Но где майка Меца остана?

А Меца- Мецана, бърборана голяма, с две сврачета си приказва, че чу ги да  кряскат. А сетне отиде да види и Ежко, защото той боледуваше често. Заръча му чайче да пие, а после се сети за Лиса и как се с всички залиса, и хукна за таз мерудия, че време за обед настана,а гозбица още тя няма.

Но ето, че срещна кумеца си Вълчо да кърпи кожуха пострадал от тежка овчарска тояга. И тъй поприказва и с него/ измина се време и нещо/ и бързо грижовната Меца остави Кумеца. Тогава сред горска пътека тя срещна една Рунтавелка и с нея си малко побъбри, защото учтива, засмяна бе Меца-любезна съседка.

И тъй неусетно как стана, изгря месечина голяма, па сети се мама Мецана за цветната горска поляна, за своите свидни дечица, останали гладни сред тучна зелена тревица. И хукна тя бързо обратно, завива наляво, надясно… Стигна Мецана на тъмната вече поляна, където заспали децата, където извряла чорбата.

Ех, тази Меца- Мецана, нали бе една бърборана, забрави си гладни децата и смях породи в гората!

Изображение:

На изображението в центъра е нарисувана една изправена мечка с кафява козина. Меца има снежна козина около черното си носле и сякаш леко се усмихва. Майка Мецана е облечена в красива синя пола на големи розови цветя, върху която е поставила бяла престилка на червено каре с голям джоб по средата с изрисувано нежно червено цвете върху него. Обута е в меки червени пантофи, върху които има по едно рошаво зелено топче. Работливата майка е приведена над котле, закачено на една дървена стойка в което бълбука вкусната гозбица, докато огънят танцува около котлето. С лявата си лапа, Меца – Мецана разбърква вкусния обяд с една дървена лъжица, докато в другата държи кръгъл капак, с който вероятно ще захлупи котлето. В дясно на Меца на земята има червен леген със сапунена вода, цялата в мехурчета от която се е подала лилава дреха, готова да бъде изпрана. Зад легена измежду едри зелени листа от горски храсти се подава закачливо едно рошаво мече с бяла муцуна и черно носле, което е покрило главата си със зелените листа, докато леко наднича през тях. Близо до мечето зад един простор, направен от тънко въже, вързано за една красива бяло-черна бреза и един стар бук, се с скрило друго мече. То е облечено в бяла ризка на синьо райе и се крие зад една червена рокля с бяла якичка, закачена с жълти щипки на простора. Зад нежната бреза, третото мече е скрило очите си с лапи и вероятно брои, докато братчетата му се скрият, защото е явно, че играят. В ляво зад Меца на едно мъничко пънче е седнала една мишка с червена рокля и бяла ризка, която е поставила красиви мънички очила на нослето си и плете сръчно плетка с две дълги игли.Зад мишката има една синя гладачна маса, върху която има лилава дреха на бели точки, а върху нея е поставена червена ютия, с която майка Меца ще глади и една черна шевна машина. Зад Меца и мечетата се простира красива поляна с полегати възвишения, обкичена с бели, жълти и червени цветя и мънички червени гъбки с бели пънчета. Зад зелената морава в далечината се вижда гъста борова гора и прекрасно, ясно синьо небе.

По всичко личи, че Меца е отдадена изцяло на грижата за своите мечета, докато те се наслаждават на безгрижното си детство сред дъхавата горска поляна.

Издание: Приказки незабравими в рими. Работна Мецана
ИК. „ Златното пате“
Художник: Галин Георгиев

Описание:
Ивелина Дамянова