Бонобо

Бонобо е много интересна маймуна подобна на шимпанзето, но по-малка от него. Известна е още като малкото шимпанзе. Застрашен вид е и се среща единствено в Централна Африка. Дължината й е около 60 см., а теглото достига до 45 – 50 кг. Има изпъкнало чело и черно-кафеникава козина, черно лице, розови бузи и малки уши. Със своите способности се сприятелява много лесно с хората. Забележителното при маймуните бонобо е, че сексът има особено важно място в социалния им живот.

Хранят се предимно с плодове, листа, орехи и т.н. Също ловуват жаби, мухи, гущери и др.

На снимката са изобразени двама много впечатляващи представители на Бонобо в момента, в който си почиват. Маймуните се намират сред дебели клони на дървета разположени много ниско на земята сред зеленината на тревата. Едната е заспала излегната със скръстени ръце точно като човек, а другата стои на няколко сантиметра поседнала на същото дърво, но с вперен в пространството поглед. Предполагам, че това са семейство Бонобо. Изглеждат по начин, по който биха изглеждали и двойка хора заснети при следобедната им почивка.

Светът ни изненадва ежедневно.

Описание:
Ивайло Димитров

Мармозетка

Обикновените мармозетки са дребни бозайници от семейство Остроноктести маймуни. Срещат се в гористите местности на североизточните части на Бразилия. Достигат височина 188 мм и маса 250 г, като женските са малко по-дребни. Имат заострени и закривени нокти, които им помагат при катеренето по дърветата и за получаването на основната им храна от януари до април – дървесни сокове и смоли. Хранят се също с плодове, насекоми и други дребни животни, включително малки на бозайници.

На снимката мармозетката се е излегнала спокойно на клон в гориста месност. Около нея се виждат други клони на дървета, зелени листа и кафяви лиани. Цялото тяло и опашката на животинчето са покрити с гъста сиво-бяла козина с черни петънца на места. Главата и вратът са черни, по лицето няма козина, а малките му ушички са скрити под снопове бяла вълна.

Снимката изразява замисления вид, умния поглед и спокойствието на един екземпляр от дивата природа.

Описание:
Ивайло Димитров

Макак

Макаците са много широко разпространен вид. Срещат се в Европа, Северна Африка, цяла Южна и Югоизточна Азия и Япония. Също така се отглеждат в зоопаркове, като домашни любимци и се използват като лабораторни животни. Има над 20 отделни представители. Отличават се с дълга опашка за разлика от човекоподобните маймуни, при които е закърняла. Живеят на групи, в които има изградена йерархия.

На снимката са показани представители на Японския макак наричани още Снежните маймуни. Типично за тях е груповото им къпане в горещи извори като начин за оцеляване при минусовите температури, където живеят. Населяват предимно северната част на Япония, където снегът се задържа около 4 месеца в годината. Също така обичат да играят със снежни топки.

На преден план са три маймуни подпрели лактите си на скала във водата, зад тях са останалите къпещи се животни. Притежават червена кожа и гъста тъмносива козина с кафеникави оттенъци, които покриват цялото тяло, с изключение на муцуната, ръцете и седалището. Опашката им е къса, не повече от 25,4 см.

Снежните маймуни обичат да си похапват плодове, листа, семена, корени на растения, гъби, както и насекоми, малки гръбначни животни, риба, птици и яйца.

Интересен факт е, че освен човека тези примати единствено живеят на толкова студено място и само човека, миещите мечки и те мият храната си преди да я изядат.

Снимката изразява спокойствието и задоволството на Снежните маймуни. Начинът им на живот и подкрепа един към друг  предизвиква уважение.

Описание:
Ивайло Димитров

Орангутан

Орангутаните са под заплаха от изчезване от дивата природа, защото се унищожават местата, които обитават. Населяват предимно дъждовните гори на островите Борнео и Суматра и прекарват почти целия си живот на дърветата, по които се придвижват с помощта на дългите си ръце. Дори пият вода от листата им при дъжд. В редките случай, в които слизат на земята се придвижват на четири крака.

Те са самотници и рядко могат да бъдат видени на групи. Единствено малките се придвижват с майките си.

Това са едри животни. Ръстът им достига до 1,75 м, а теглото – 120 кг. Самките са значително по-малки: височина до 1,30 м и тегло до 45 кг. Главата им е голяма с широко лице, високо чело и изпъкнала муцуна.Телосложението е масивно, със силно развита мускулатура. Задните крайници са къси, дъговидно огънати, предните – силни и много дълги. Имат рядка червеникаво-кафява козина с дълги косми на рамената. Интересен факт е, че големите им пръсти на краката могат да се обръщат и противопоставят на останалите. По този начин захващат предмети и с ръцете, и с краката си еднакво добре.

На снимката е изобразен седнал орангутан сред зеленина. Има замислен и миловиден вид с лека усмивка.

Описание:
Ивайло Димитров

Шимпанзе

Шимпанзето е човекоподобна маймуна разпространена в Централна Африка – от Сенегал през Нигерия, Камерун, Габон и северната и източната част на Демократична република Конго към западните райони на Уганда и Танзания. Много лесно приспособима е в нейната околна среда в сравнение с други маймуни и може да бъде срещната както в тропически гори и савани, така и в планини до 3 000 метра.

На четири крака шимпанзетата достигат дължина от 64 до 94 см (от носа до задните части) и нямат опашка. Изправени са високи между 1 и 1,7 м. Теглото на мъжките екземпляри достига от 34 до 70 кг., докато женските са доста по-леки и тежат между 26 и 50 кг. Козината им е черна или тъмнокафява. Ръцете са по-дълги от краката, дланите се характеризират с дълги пръсти и сравнително малък палец. Лицето е безкосместо и имат големи кръгли уши.

Шимпанзетата са всеядни, но любимата им и предпочитана храна са растенията. Обичат да похапват също и плодове, ядки, листа, а понякога се хранят със семена, насекоми и месо. Храната си набавят на земята и по дърветата. На земята се придвижват на четири крака, като се опират на пръстите си, а по клоните се катерят с четирите си крайника или се придвижват напред като висят на ръцете си. Активни са през деня, а за нощта си правят гнездо от клонки и листа, което всеки път е на различно място.

На снимката сред зеленина е изобразено шимпанзе, което се придвижва на четири крака. Животното изглежда много съсредоточено, силно и гордо.

Описание:
Ивайло Димитров

Гибон

Гибонът е примат и единствената човекоподобна маймуна в Софийския зоопарк. Обитават Азия и са изключително интересни. Имат малко тяло и двойно по-дълги крайници. Тялото им  е с големината на горе-долу една човешка глава, а ръцете им са дълги, колкото човешките. Окраската им е бледобежова, светла, като мръсно бяло. Имат черна муцунка, черни пръсти и стъпала. Изключително пухкави са, все едно галите коремчето на котка. Козината им е много гъста, а кожата нежна. За това и често получават мазоли или рани на ръцете и започват да кървят.

На снимката е гибонът Гиби от зоопарка в София. Той има  партньорка, която се казва Ява, но тяхното събиране е било неуспешно, защото Ява нападнала Гиби и дори му отхапала част от пръста. И двамата са изключително умни и много  дружелюбни към хората. Най-любимите им  лакомства са сушени плодове и ядки (бадеми, макадамия). Също така много харесват и грозде. Тези маймуни са много красиви и не приличат на никой друг вид.

Описал:
Калина Младенова

Ринопитек

Ринопитекът е вид чипоноса маймуна. Има черни и златисти ринопитеци. Те са изключително красиви, но са изчезващ вид. Срещат се предимно в централна Азия, на много голяма надморска височина. Живеят на групи, в това което е останало от хималайската джунгла. Хората прогресивно завземат територията на тези маймуни и ги изтласкват все по-високо в планината. Плътната им козина ги пази от студа през зимата. При златистите, козината е златиста, а лицето им – синьо. При черните – дългата опашка, гърба и крайниците са черни, а лицето, раменете и корема – бели. Някои екземпляри имат бяла козина и по бедрата. Мъжките имат по-дълги крайници от женските. Средната дължина на тялото е около 0,55см. , 0,65см. Заради изключително чипия си нос – ноздрите са обърнати нагоре; и бялата си кожа, тези маймуни са оприличавани  на шега, на Майкъл Джаксън. Имат черни очи с бадемова форма и големи изпъкнали розови устни – като след несполучлива пластична операция. Може би звучи странно, защото чертите на лицето им са силно гротескни, но хармонират перфектно. Това прави тези маймуни да изглеждат изключително нежни и екзотични.

Описание:
Ана-Мария

ЛЕМУР

Лемурите са примати със средни размери:  дължина на тялото (без опашката) от 32 до 56 см. и тегло от 0,7 до 5 кг. Опашката им е много дълга и рунтава, служи за баланс при движение по клоните и при скокове от дърво на дърво. Задните им крака са по-дълги от предните, но това не затруднява движението им на четири крака.

На снимката лемурът е седнал на края на един клон, на фона на дълги, остри и светлозелени листа. Козината му е гъста, в по-голямата част от тялото му е светло-сива, а по лицето, ушите и краката е бяла. Главата му е малка, с остри бели уши. Очите му са малки и ярко жълти, като козината около тях представлява малки черни кръгове. Муцуната му е остра и черна. Обгърнал е шията  си с дългата си опашка, която е на бели и черни райета и изглежда мека. По пръстите  има малки и остри нокти.

Описание:
Гюлтен Исуф