На картината са изобразени жена с дете, но това не е просто жена – това е дева, държаща в ръце благословенното дете. Нейният нежен и едновременно с това тъжен поглед сякаш знае за това, какво неблагодарно бъдеще очаква нейния син. Детето, напротив, е пълно с живот, сила и енергия, което много добре се вижда по телосложението му.
Майката трепетно и нежно държи сина си на ръце, притискайки голото телце близко до себе си, сякаш стараейки се да го защити от всички беди, които ни носи животът. На картината жената е изобразена стояща в небесата, защото нали тя е родила на този свят Спасителя, тя е донесла Благословение на земята на грешните.
На пръв поглед катрината е проста и понятна, но Рафаел винаги е внасял повече смисъл в картините, отколкото това може да се осъзнае от обикновения, непосветен в тайните чудеса на рисуването зрител. Хората могат дълго да се задържат пред тази картина, любувайки се на прекрасния лик на майката и още съвсем детското, но вече обвито с разум, личице на детето.
Тяхната цялост като, че ли ни говори за това, че мисията им на земята едва сега започва и подготвените от съдбата лишения само ще подчертаят значимостта на действията им. Защото все пак това е Божественото дете, подарено на света, а може би и принесено в жертва, за това, да се покаже, че всички са родени еднакво, и хората, и синовете Господни, но само преследващите праведни цели, могат да намерят място сред белите облаци.
Сикстинската Мадона е шедьовър, защото съчетава в себе си несъчетаеми явления – както тленното човешко тяло и свещенноста на духа, така и свойственото за обикновените хора рождение на децата и изкупление на греховете по пътя на убийството.
Всичко се е смесило, всичко спори помежду си, но в същото време, се допълва едно с друго. Без тяло би било невъзможно да се изобрази жената, подарила на света Божественото дете, без духа няма живот в тялото, без естественото появяване на детето хората не биха разбрали, че също така са способни от рождението си да вървят по праведния път и, че без изкуплението на греха не могат да станат безгрешни.
Много емоции са се вместили на едно платно, и много човешки умове и мисли са полегнали на ложето на познанието на истината, но само авторът може с увереност и без съмнение да каже какво конкретно е имал предвид, обединявайки несъвместими неща.
Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com