ЦВЕТЪТ ЧЕРВЕНО

БАРАБАНИ/……./

Туп..

Туп Туп

Туп туп туп

…усещаш го със стягане в слепоочията,защото някой изкрещя и те ядоса…

…замаяно политаш нависоко – от нежна музика дочута…

…в стомаха като дива котка присвита на кълбо трепереща и дращеща …озъбена – от болка и от страх…

…Сърцето – Огнено,когато го обичат

Треперещо – в очакване да чуе мили думи…

Душащо в  гърлото застанало от вопли и от спомени…

Обливано от сълзи като водопад..

Сърцето – това е червеният ни цвят….

Описание:
Лиляна Тотева

„Целувката“ – скулптура на Огюст Роден

целувката

“Целувката“  е най-известната скулптура на френския майстор Огюст Роден, направена е от бял мрамор, първоначалното й име е Франческа де Римини. Тя изобразява две прегърнати голи тела. Двамата целуващи се любовници са персонажи от Божествената комедия на Данте. Франческа е дама, живяла през тринадесети век, която е била омъжена за Джовани Малатеста, и се влюбила в брата на мъжа си – Паоло. Двамата се влюбили, докато четели заедно историята на Ланселот и Гуинивиър. Джовани убил и двамата, след като разкрил аферата им. В лявата си ръка Паоло държи книга. Влюбените не са докоснали мраморните си устни, което е намек от страна на Роден, че са били убити, без да са съгрешили.

Целувката е била представена на Световното изложение в Париж през 1889 година. През 1893 година реплика на скулптурата била изпратена на Световното изложение в Чикаго, но тя била преценена като неприемлива за излагане на показ заедно с другите експонати и била преместена в отделна малка стая, където не всеки можел да влиза.

Подбор на текста:
Ирена Янакиева

Източник:
http://idi.bg/blogs/view/blog/1690

Тадж Махал

34661_650_

Тадж Махал се намира в Индия. Владетелят Шах Джахан го построява в тогавашната столица Агра, на брега на река Ямуна, в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Мавзолеят е един от символите на Индия и e привлекателна туристическа дестинация.

Тадж Махал е огромна и внушителна сграда, проектирана така, че е красива откъдето и да я погледнеш. Той наподобява храм с три кръгли купола. Единият от които по-голям от другите два и разположен в центъра между тях. Изграден е на четириъгълна платформа, като във всеки ъгъл се издига по една висока кула. Мавзолеят може дори и да променя цвета си.Белият мрамор от който е изграден отразява небето и така сутрин паметникът на любовта е розов, през деня – бял, а на лунна светлина – златист. Впечатляващ е отдалеч, а отблизо още повече! Около 28 скъпоценни и полускъпоценни камъка от цял свят са инкрустирани в мрамора. В това число – син камък от Тибет, изумруди от Шри Ланка и кристали от Китай. Точно пред мавзолея има правоъгълен фонтан с множество дръвчета около него. Пътищата към сградата са в страни от фонтана, а в средата му има красиви фигури продължаващи по цялата му дължина. Помислено е и за опасности като земетресения – четирите кули са построени под наклон от главната структура, така че ако някога се сринат, да не повредят основната сграда.

По изграждането на Тадж Махал работели 20 000 души – работници, каменоделци, художници и други специалисти. Както и 1 000 слонове, които помогнали в преноса на тежките товари като камъни, скъпоценни камъни и други материали.

Комплексът има порта висока 30 метра, целта на която е да закрива гробницата докато не се мине през нея. Върху й има калиграфски надписи изглеждащи еднакви по размер, а това е постигнато като буквите са изписани все по-големи отдолу нагоре.

Около Тадж Махал има много легенди. Една от които разказва как императорът Шах Джахан е планирал да построи втори мавзолей от черен мрамор, на отсрещният бряг на река Ямуна. Но това така и не се осъществило поради конфликт между императора и синовете му.

Друга легенда гласи, че мавзолеят е стар храм на Шива. Тъй като изследваните скали и материали показват, че сградата е построена столетия преди управлението на императора. Твърди се, че Шах Джахан е направил основен ремонт на храма, за да го превърне в мавзолей на съпругата си.

Тадж Махал е познат в цял свят, но не всеки може да си позволи да го посети. И така един режисьор от Бангладеш се вдъхновява да направи реплика на храма в своята страна, за да могат повече хора да се насладят на красотата му.

През 19в. мавзолеят бил застрашен, тъй като британски генерал-губернатор планува да гопродаде на парчета. За щастие поради липсата на купувачи в Англия, Тадж Махал е спасен. Още един интересен факт е, че замърсяващия трафик не е позволен в близост до комплекса на мавзолея и туристите стигат пеша до него или с електрически автобуси.

Тадж Махал завинаги ще остане велика постройка, защото тя изразява безмерната любов на един мъж към своята починала съпруга.

 

Описание:
Ния Кръстева

ГРИЖОВНИТЕ МЕЧЕТА

грижовните мечета

„Грижовните мечета“ е анимационен филм, чието действие се развива в страната наречена Грижландия, скрита сред пухкави облаци, усмихнати звезди и пъстроцветни дъги. Там царува безкрайното щастие, блаженство и доброта.

Пухкавите мечоци и техните братовчеди – лъвчета, пингвини, маймунки, котета и други си имат своя специална грижовна мисия. Те винаги задружно осуетяват плановете на злия Сърцемраз да помрачи света.

Дребосъчковците в най-различни цветове имат различни символи на коремчетата и при нужда излъчват лъч, а щом лъчите им се съберат в едно се образува дъга.

Те пленяват със своята непринуденост и доброта. Приключенията им са вълнуващи и поучителни. Грижовните мечета ни помагат да изразяваме обикновените емоции като любов, щастие, приятелство, радост и дори недоволство.

         Изображението:Върху бели, пухкави облачета са се подредили грижовните мечета. Най-отпред е седнал Сърдитко-синьо, усмихнато мече, на бялото му коремче е нарисуван  символ: синьо облаче от което падат три капки дъжд и три червени сърчица. До Сърдитко стои малкия Тръб. Той е светлосиньо мече, облечено в бебешки гащички, а на бялото си коремче има символ спяща звездичка завита с облаче. Тръб се е пипнал за муцунката с дясната си ръка, а лявата е отпуснал свободно надолу и е обърнал китка към братовчеда маймунка. Маймунката е оранжева, леко е присвила крака, вирнала опашка ес-образно. Тя също има бяло коремче, а нейния символ е сърчице. На втория ред е Смелчан, той е лъв и на бялото си коремче носи символ сърце. Малката розова Пухи с подава весело над главата му, стиснала здраво лъвската му грива. До Смелчан е катеричката Лъчко. Тя е виолетово-лилава с малки наострени уши, а на бялото си коремче има жълто сърце очертано със светло кафяво, сякаш са две сърца в едно. Зад Сърдитко и Тръб се подава розовата Веселушка, нейния символ е дъга. Тя обича да се грижи за външния си вид.  До нея се подава Добродушко, кафяво мече с голямо червено сърце на бялото си коремче. В ляво до опашката на Смелчан от пухкавите облаци излиза цветна дъга,  а на нея се е разположила усмихната звезда. В дясно зад грижовниците има шатра със жълти пръчки и покривало на бели и розови триъгълници. На фона на копринено синьото небе греят усмивки и лъха доброта.

Описание:
Ирена Янакиева

Майчина сълза

majchina-salza

Майчина сълза е притча за надеждата и любовта, за  добротата и силата. Силата на любовта, силата, която прави болните здрави, силата, която прави слабите силни. Силата, която всеки търси…

Студена дъждовна есен, всичко опустяло, вятърът повява жълтия листак, голямото дърво кърши клони. Само малкото лястовиче  не е успяло да отлети на юг, заради пожара, който е изгорил едното му крило. Неговата майка е нагласила мека перушина в едно напукано, глинено гърне, търкулнато в градината. Димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Една дъждовна капка  се е търкулнала по най –долния листец на цвета и се гласи да падне, но това не е просто дъждовна капка, това е майчината сълза преминала през океани да стигне до свидната рожба и да стопли своето болно лястовиче.

В мрачната есен, комините на къщите пушат, за да стоплят стопаните си, а малкото лястовиче е стоплено от майчината сълза и чака да дойде пролетта и да прегърне отново близките си.

Рисунката е направена по приказка на Ангел Караклийчев.

Описание: 
Ирена Янакиева

Любовта, за която няма прегради

Любовта, за която няма прегради

Снимката, на която се спрях за описание е една от най-въздействащите, които съм срещала. Може би сама по себе си не привлича вниманието, но историята, която носи е колкото красива, толкова и разтърсваща! Кара те да се замислиш на колко глупави правила се подчиняваме, забравяйки човешкото и истинското в отделните ситуации, а именно за тях съществуват изключенията! Като същевременно докосва скритите кътчета в сърцето и душата, дори на най-големият циник, като му доказва, че ако една любов е истинска, то тя може да преодолее преградите!

Фотографията е черно бяла, а историята и е от далечната 1888 година в Холандия, изобразена е тухлена стена, от двете страни, на която се виждат два идентични надгробни камъка, от чиито горен край се протягат  две каменни ръце, които сплитат длани над стената! А за мен е изобразен паметник на любовта, която е над човешкото тесногръдие, над живота и над смъртта! Историята, която носи снимката е на двама съпрузи – жената е католичка, а мъжът протестант. Двамата се женят през 1842 година, тя е на 22, а той на 33 години, споделят живота си за 38 години, но когато през 1880 година съпругът умира не позволяват да бъде погребан в католическото гробище, защото не принадлежи на общността, погребан е в протестантското, непосредствено до стената. Осем години по-късно умира и жена му, по нейно желание не е погребана в семейната гробница, а от другата страна на стената, най-близо до съпруга си!

Описание:
Айлин Рафиева

„Лудо младо” картина на Йовка Мечкарова

ludo_mlado

Картината изобразява двама влюбени, седнали в двора на къща. Описан е период от възраждането на България.

Двамата влюбени са заобиколени от природа. Седят на дървена, кафява пейка, а пред тях има масивна маса. Зад тях се вижда дувар от камъни и малка част от каменно стълбище- най- вероятно са седнали в задния двор на къща, а тези стълби водят именно към нея. Беседката, в която са седнали се намира по-ниско от къщата, вижда се, че дуварът е обградил своеобразна градина със зелена трева.

От двете им страни има две дървени греди, които служат за подпори на гъста асма. Висят няколко лилави и сочни узрели грозда, а слънчевите лъчи се опитват да си прокарат път през гъстите листа на лозинката. Зад пейката има малка чешмичка, отново направена от камъните. Най- отгоре й има глинена стомна, използвана най-вероятно от стопанката на къщата, за ваза. Подават се многоцветни цветенца от стомната.

В десния ъгъл на картината, наклонено към двамата влюбени, е изобразено гъсто, зелено цвете, с дълги листа и един лилав, разцъфнал цвят. В средата на дървената маса, пред момчето и момичето са поставени току що откъснати грозда.

Момичето е облечено в бяла риза и типична за онова време носия, вълнена черна рокля с червена бродерия по деколтето и червена престилка, с множество бродерии в жълти и оранжеви краски. Момичето има дълга кестенява коса, в която са закичени няколко цветчета, едно по-голямо червено, обградено от няколко по-малки жълти. Обърнала е глава към момчето, като нежно и се усмихва. Между двете си ръце е хванала лявата му ръка. Момчето е поставило другата си ръка на облегалката на пейката, като леко е прегърнало момичето. Той има къса черна коса, сресана назад. Също е облечен в бяла риза, която има червени и сини бродерии по деколтето. На кръста си носи червена препаска. Застанал е леко приведен напред, като гледа в момичето и се усмихва.

Автор: Йовка Мечкарова
Описание: Нора Борисова