„Далечен полет“ из „Ние, врабчетата“ от Йордан Радичков

„След като се заговори за полет до Луната, от нашите пръв Чир заяви един ден, че ще лети до Луната и че започва да се готви усилено за тая работа. Чир възнамеряваше да извърши целия полет на заден ход и смяташе, че на заден ход много по-лесно ще преодолее лунното притегляне…Нямаше човек между нас, който да не се вълнува от предстоящия полет на Чир, всички гледаха да услужат кой с каквото може, дори Драги ми господине няколко дни наред черта с човка по пясъка, прави изчисления и заяви, че Чир ще трябва да лети по парабола…Чир сам проверяваше по сто пъти всичко за полета, коригираше параболата…Един ден при нас пристигнаха румънските врабци от Турну Магуреле, стари познати още от прехвърчането на Дунава. Те дочули за подготвяния полет, донесоха една мамалигова троха подарък на Чир…“
Нашите врабчета са изцяло погълнати от приготовлението на всичко необходимо за полета на приятеля си Чир. Той е твърдо решен да извърши това чутовно и невиждано до сега пътуване из птичия свят, а всички ентусиазирано го подкрепят и насърчават.Врабчето ще лети до Луната и не как да е, а наобратно. Приели планувания полет като всеобща мисия, всички екипно се подготвят, мислят, разсъждават, анализират, проектират и ред други дейности, чрез които да осигурят позитивното и успешно развитие на тази задача. За тази цел, често врабчетата прехвърчат около железопътната линия и чакат преминаването на влаковете с надеждата пътниците да изхвърлят по някой вестник, както правят обикновено, за да потърсят информация измежду статиите как да осъществят тази отговорна и сложна мисия. Дори Смрадовранката със своите хиляда и триста фльонги също всячески се опитва да помогне в този експеримент, а Драги ми господине се впуска в сложни геометрични изчисления и чертежи за да предвиди полета в детайли. Той съобщава на Чир, че ще трябва да лети по парабола и му дава сложни напътствия, които врабчето се стреми да запамети. Новината за предприетото пътуване бързо се разпростира и достига дори до съседна Румъния. Това дава повод на румънските врабчета да посетят Чир и да му пожелаят успех в новото начинание. Всичко вече е подготвено: конска подкова за късмет, сухи насекоми и трохи, мамалиговата троха подарък и т.н. за такова дълго и неизвестно пътуване. Един ден, обаче настава неочаквана ситуация. Врабчето пешеходец разтревожено споделя с всички, че ще бъдат изпреварени и друг ще полети далеч към необятния космос преди тях, а този друг ще бъде една чучулига. Всички вкупом се отправят към мястото от което се готви да хвръкне птицата. Пристигнали там, те виждат много развълнувани птици, които се суетят около една от тях. Така врабчетата разбират, че тя ще отлети до самото слънце. Така и става. Не след дълго чучулигата се понася скоростно към огнения кръг и изчезва от полезрението им. Врабчетата са разочаровани и смятат, че са се забавили с полета си, което е дало възможност на друг да го стори. Но докато унили те се готвят да си тръгнат, от небето с трясък пада овъглената чучулига, изгорена от огнените слънчеви лъчи. Всички тъгуват, но нейният неуспех не отказва нашето врабче, което смята, че птицата не е била достатъчно подготвена за полета, за разлика от него. И така, те са твърдо решени да постигнат успех и Чир да покори Луната… Всичко е готово, настава мрак и само лунният сърп се носи бавно и блажено по небесния свод. Последни изчисления, препоръки, съвети и на добър час….идва моментът Чир да полети. Всички са в очакване…, но Чир не отлита, защото неговото мъничко телце е неспособно да повдигне големият куп багаж, нужен за пътуването. След няколко опита всички се включват и с взаимни усилия се опитват да му помогнат. Уви, купчината дори не се помръдва, сякаш инатливо отказваща да се отдели от твърдата почва. Много нощи минават така, врабчетата мислят, струват, но не намират начин да повдигнат този обемист товар, а без него полета е обречен на неуспех. И тъй, Чир не успява да полети към Луната, но пък става първото врабче, направило подобен опит…

Изображение:
Картинката е черно-бяла. В центъра има нарисуван разкривен кръг. Това навярно е огромният багаж, струпан на купчина, който ще трябва Чир да вземе със себе си. Има подпряна стълба, състояща се от два равни, дълги пръта, раздалечени един от друг, върху които има напречно наредени шест по-къси, образуващи стъпала. Едното от тях е счупено през средата. Явно врабчетата доста пъти са се изкачвали и спускали по стълбата. Колко ли изчисления е направил Драги ми господине за да визуализира и предвиди всички подробности относно този полет. Явно единственото, което му е убегнало е факта, че обемът е десетки пъти по-голям от размерите на Чир, но пък затова си имат парабола… Отгоре на купа е кацнало едно врабче. Изглежда размишлява сериозно, скръстило крилца на кръста си и вдигнало глава нагоре към синевата, която вече в мастилени цветове,разкрива прелестта на бледната Луна. Това трябва да е Драги ми господине. От дясно на него стърчат две подобни на гъбки неща. Приличат на крака, обути в пантофки. Сякаш някое от врабчетата се е заровило в купчината..
От другата страна на мърморещия математик, две врабчета се спускат към твърдата земя и както е видно полагат усилия за да се задържат по наклонената повърхност на обемния багаж. Под тях Запетайчето вече обхожда по диаметър и може би също умува как да се случи този полет, изпълнен с предизвикателства. Над тях летят шест птици, съвсем мънички, като далечни силуети, докато Луната усмихнато се носи из звездното небе. Дали и тя е тъй нетърпелива да срещне врабчетата? Колко ли време ще отнеме на Чир да отпътува или ще се откаже от тази си мечта?

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова

Азербейджан

Азербейджан

Знамето на Азербейджан има правоъгълна форма. Хоризонтално разположени са три равни линии в последователност синьо, червено и зелено. В средата на червената част е изобразена бяла луна, до нея има бяла звездичка с осем ъгълчета.

Описание:
Борислава Стефанова