Английски Сетер

Английският Сетер е популярна порода ловни кучета, които са перфектни и в ролята си на домашни любимци заради дружелюбния си нрав. Английският Сетер е умно куче, което обича разходките сред природата и е подходящо за хора, които имат достатъчно време за любимеца си.

Историята на Английския Сетер започва през XVI век, когато английски аристократи са се заели със създаването на нова ловна порода. За целта са били кръстосвани представители на породите голям воден шпаньол, английски спрингер шпаньол и испански пойнтер, в резултат на което се получило красиво куче с перфектни работни качества. През XIX в. английският аристократ Едуард Лейврък започва да подобрява качествата на породата. Селектираните от него екземпляри били високо ценени сред английските ловци, а също така сред ловните дружинки в Ирландия и Шотландия. Мъжките представителите на породата достигат до 62 сантиметра височина, а женските – до 60 сантиметра. Теглото на представителите на породата варира в широкия диапазон от 20 до 30 килограма. Дължината на черепа е равна на дължината на муцуната, като при женските муцуната е много по-тясна, отколкото при мъжките. Английският Сетер е уравновесено и умно куче, с голямо предразположение към дресировка. Вродената му интелигентност му помага с лекота да се обучава на нови неща.

Изображение:

На снимката има прекрасно куче от породата английски сетер, намиращо се на свежа зелена морава. Много е красиво и елегантно, в черно-бяла окраска. Бадемовите му кафяви очи излъчват спокойствие, изпод белите клепки, както и самата му стойка. По главата, лапите и врата е с къс бял косъм и кръгли черни петна, досущ като далматинец. Останалата част от красивото и слабо, мускулесто тяло на животното е в същите цветове. Там козината е много гъста и обемна, сипеща се от гърба, врата и опашката, а на места е леко начупена. Бялото оцветяване се смесва с черното, сякаш цветовете се размиват и образуват интересни линии, вълни и кръгове. Ушите са клепнали и дълги, както и опашката на сетера, покрити с обемна, мека козина. Кучето изглежда добре гледано,здраво и спокойно, и навярно освен отличен ловец на птици е и чудесен, верен приятел.

Описание:
Ивелина Дамянова

Източници:
https://miau.bg/n32-77561-%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%A1%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%80

Изображение:
http://ebox.nbu.bg/loventurizam/img/dogs/bur02.jpg

Косе Босе

„Косе Босе” е любима приказка на поколения българи. Винаги ще е актуална и всеки нов поглед към нея ще бъде необходим, интересен. Нима времето може да променя приказките на Ран Босилек – толкова простички и искрени, жизнерадостни, звучни, а всъщност с безброй неочаквани обрати?

Направило си Косенцето Босенцето гнезденце. Снесло си яйчица. Дошла Кума Лиса под гнездото и рекла:

-Косе Босе, дай ми едно яйчице! Дойдоха ми тате и мама на гости, ще им сготвя чорбица. – Косенцето и дало едно яйчице.

На другия ден пак дошла Кума Лиса и рекла:

-Косе Босе, дай ми яйчице! Дойдоха ми бате и кака на гости.

Косенцето пак и дало едно яйчице.

Днес тъй, утре тъй – останало Косенцето само с едно яйчице.

Дошла пак Кума Лиса и рекла:

-Косенце Босенце, дай ми яйчице!

-Нямам, Лиске – отговорило Косенцето.

-Като нямаш, тебе ще изям!

Заплакало Косенцето. Дало си и последното яйчице.

На сутринта минало куче през гората. То видяло Косенцето, че плаче и попитало:

-Защо плачеш, Косе Босе?

-Как да не плача, кученце. Всяка сутрин идва Кума Лиса и ми взима по едно яйчице. Взе ми ги всичките. Не можах да си излюпя пиленца. Тази сутрин пак ще дойде. Нямам какво да и дам. Сега мене ще изяде.

-Не плачи, Косе Босе! Аз ще се скрия ей тук в шумата. Като дойде Кума Лиса да ти иска яйце, ти и речи: “Нямам, Лиске, яйчице. Ей там в шумата има кокошчица. Вземи нея.”

Кучето се скрило в шумата. Дошла Кума Лиса и рекла:

-Косе Босе, дай ми яйчице!

-Нямам, Лиске, яйчице! Имам една кокошчица ей там в шумата. Ако искаш, вземи я.

Кума Лиса се зарадвала и взела да рови из шумата. Кучето изскочило и я подгонило.

Тя бяга, то я гони, тя бяга, то я гони – най-после стигнала до дупката и се скрила. Кучето клекнало пред дупката.

Чакало да се подаде Кума Лиса, да я хване за шията. Кума Лиса на знаела, че кучето варди вън и взела да пита краката си:

-Я кажете краченца, как викахте, когато ви гонеше кучето?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ох, на кака миличките краченца! Кака ще им купи чехлички!Ами вие, очички, как викахте?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ами вие, очички, как викахте?

-Беж, Лиске, да бягаме! Беж, Лиске, да бягаме!

-Ох, на кака миличките очички! Кака ще им купи очилца! Ами вие, ушички, как викахте?

-И ние викахме: – Беж, Лиске, да бягаме!

–Ох, на кака миличките ушички! Кака ще им купи обички! А ти, опашчице, как викаше?

-Дръж, куче, Лиса за опашката! Дръж, куче, Лиса за опашката!

-Тъй ли? Чакай да те дам на кучето! – И Кума Лиса си подала навън опашката.

Кучето я хванало и почнало да я тегли.

Лиса де дърпа навътре, кучето тегли навън. Тя навътре, то навън.

Най-после я издърпало и скок – върху нея. Разкъсало и кожухчето.

 

Изображение: На картината ясно е пресъздадена приказката. Лято е, наоколо е зелено и светло. Косенце Босенце е кацнало на своето гнездо опитвайки се да защити яйчицата си. Изглежда притеснено, разперило е крилца над гнездото. Облечено е в сива рокля, на главичката си има червена забрадка на бели точици. В очите на птичето се чете страх и паника, за разлика от хитрата  усмивка изписана на лицето на Лисана. Тя потрива самодоволно ръце. Облечена е с бяла риза, а върху нея светло син сукман. Очите и светят в очакване да вземе поредното яйце от отчаяното Косе Босе. Цветовете в картината са ярки и пъстри. Усеща се аромата на лято.

Описание:
Малинка Александрова

Кокер шпаньол

Шпаньол или спаньол е общо наименование на няколко породи кучета, произлезли от Испания, но навлезли и в Англия, САЩ, Франция. Най-известни са американски кокер шпаньол и английски кокер шпаньол, но има и други видове, например бретон шпаньол, кингс чарлз шпаньол, пикардийски шпаньол, уелш шпрингер и други. Кокер шпаньолите някога са били основно ловни кучета, но понастоящем са по-скоро домашни любимци, известни с игривия си характер и палав, а на моменти и  доста пакостлив темперамент.

На избраната снимка има два английски кокер шпаньола, седнали един до друг пред ниска рехава дървена оградка, зад която се вижда хубава зелена ниско окосена трева. И двете кучета изглеждат както е характерно за породата – имат дълги провиснали уши с къдрава козина по тях, лапите и телата им също са с гъсто вълнисто окосмяване, единствено муцунките им са с по-къс косъм. Носовете  им са черни и сравнително големи за ръста им. Кокер шпаньолите обикновено достигат до около 40 см. височина, а като тегло – около 12 кг. Кучето отляво е черно като само долната част на лапичките, бузите на муцуната и топчестите вежди над очите са бежаво-кафеви. То гледа надолу и изглежда сякаш е малко тъжно или гузно, сякаш не би искало да позира за снимката или нещо го тревожи. Дясното куче пък тъкмо напротив – преданият му поглед е насочен в обектива и сякаш изразява “готов съм за игра, снимки, всичко каквото кажеш, човеко!“ Отворило е уста, леко изплезило розовия си език и изглежда сякаш се усмихва. То е бежаво-кафяво, което е по-разпространената окраска на породата.

Описание:
Ясна Минковска

Самоед

samoed

Самоедите са сладки, бели, пухкави топки и са сравнително големи кучета. На снимката  е изобразен мъжки самоед с тегло от 15-20кг. Има устни с черен цвят и очи с бадемова форма, които са обикновено черни или кафеникави. Най-отличителната им черта е опашката. Тя е дълга и гъсто покрита с козина, обикновено завъртяна на гърба им (особено когато са нащрек). Самоедите   се отличават с гъста козина, издържлива на атмосферни влияния, която има 2 слоя – външният е с по-дълга и по-груба козина, а вътрешният се състои от по-мека и по-къса, чиято основна цел е да задържа топлината. На снимката самоеда е сред зелена поляна тичайки с нагръдник воден от стопанина си. Излъчва много лъчезарно и приповдигнато настроение.

Описание:
Капка Милчова

Снимка:
Капка Милчова