Мелник

До града се стига по път, заобиколен с лозя, който бавно се вие из ниски хълмове. Щом се навлезе в градчето, отправна точка за разходки е малка рекичка, по чийто бряг са разположени къщи в стар стил и множество сергии с местно вино и сувенири. Възрожденските къщите тук са с по два-три ката (етажи изнесени един над друг), много дървени елементи, каменни основи, бели стени, понякога с шарки около прозорците и вратите. Доста от тях обаче са занемарени – прозорците са счупени, вратите – изкривени, праговете – обрасли;  личи си, че не се живее от доста време.

Градчето има чар – старите къщи на по 2-3 етажа са били доста величествени за времето си. Към Кордопуловата къща, най-голямата забележителност, води улица, която е асфалтирана до средата на пътя. Построена е в края на 17. век и е принадлежала на богата търговска фамилия. Отстрани има кръчми, сергии за вино и сувенири, стари къщи със затворени кепенци и ронеща се мазилка. Самата тя е на високо и на края на града – туристите се качват по малък песъчлив баир. Точно в основата му има останки от стара църква. Седят само стените, но в средата е оставена икона.

Кордопуловата къща има четири нива: изба, етаж, на който има малка изложба, етаж със стаи и градина, която е нещо като голяма открита тереса на покрива на къщата. Къщата е огромна дори по днешните схващания. В стаите е запазен автентичен интериор – килими, покривки, миндери за сядане, писалище, сринове. В избата мирише на влага и човек може да се разходи из подземните коридори. До терасата се качва по тесни стълби, а от горе се вижда част от градчето и околните хълмове.

Зад къщата се виждат Мелнишките пирамиди. Те са скални образувания с конусовидна форма. Имат песъчлив, бежовинкав цвят. Отдалеч изглеждат сякаш земята е разчупена на две, като парче мек камък, и частта с  пирамидите е останала да стърчи там, а другото парче го няма. Градът е в подножието им. От делу не се виждат добре, но цялата им красота се открива, когато човек се качи на планинската пътека, която води към Роженския манастир. От нея се виждат пирамидите и покривите на къщичките.

До града се стига по път, заобиколен с лозя, който бавно се вие из ниски хълмове. Щом се навлезе в градчето, отправна точка за разходки е малка рекичка, по чийто бряг са разположени къщи в стар стил и множество сергии с местно вино и сувенири. Възрожденските къщи тук са с по два-три ката (етажи изнесени един над друг), много дървени елементи, каменни основи, бели стени, понякога с шарки около прозорците и вратите. Доста от тях обаче са занемарени – прозорците са счупени, вратите – изкривени, праговете – обрасли;  личи си, че не се живее от доста време.

Градчето има чар – старите къщи на по 2-3 етажа са били доста величествени за времето си. Към Кордопуловата къща, най-голямата забележителност, води улица, която е асфалтирана до средата на пътя. Построена е в края на 17. век и е принадлежала на богата търговска фамилия. Отстрани има кръчми, сергии за вино и сувенири, стари къщи със затворени кепенци и ронеща се мазилка. Самата тя е на високо и на края на града – туристите се качват по малък песъчлив баир. Точно в основата му има останки от стара църква. Седят само стените, но в средата е оставена икона.

Кордопуловата къща има четири нива: изба, етаж, на който има малка изложба, етаж със стаи и градина, която е нещо като голяма открита тераса на покрива на къщата. Къщата е огромна дори по днешните схващания. В стаите е запазен автентичен интериор – килими, покривки, миндери за сядане, писалище, скринове. В избата мирише на влага и човек може да се разходи из подземните коридори. До терасата  може да се стигне по тесни стълби, а от горе  може да се наблюдава част от градчето и околните хълмове.

Зад къщата се виждат Мелнишките пирамиди. Те са скални образувания с конусовидна форма. Цветът им е песъчлив, бежовинкав. Отдалеч изглеждат сякаш земята е разчупена на две, като парче мек камък, и частта с  пирамидите е останала да стърчи там, а другото парче го няма. Градът е в подножието им. От долу не се виждат добре, но цялата им красота се открива, когато човек се качи на планинската пътека,  водеща към Роженския манастир. От нея  се открива гледка към пирамидите и покривите на къщичките.

Описание:
Гергана Кичева

Снимка:
Гергана Кичева

Сом

som

Сомът е хищна риба, тялото му  е издължено, плавниците са средно големи, а опашката много дълга. Няма твърди люспи или костни израстъци, тялото му е меко и гладко. Природата не го е надарила с ярки цветове, Той е сив, блатисто-тъмно зелен или мръсно-жълт в зависимост от мястото на обитание. Обича да се крие на дъното и да дебне жертвата, за което незабележимият му цвят е от голяма помощ. По форма прилича на един маркуч, от едната страна удебелен, където се намира голяма леко сплесната отгоре глава, а от другата страна е дългата тънка подвижна опашка. Заоблената му глава има малки дебнещи очички, голяма лакома уста със издадена напред долна челюст и два чифта тънки дълги мустаци, стърчащи като антени. Често го избират за аквариумна рибка, където той обикновено е голям колкото един човешки пръст, тъмно сив, пъргав и обича да се крие в най-далечните ъгли на аквариума. Заравяйки се в пръстта или засмуквайки като вендуза стъклото се движи бавно край стените. Дори е много мил! С какво се различават големите екземпляри? С това че могат да достигат 5 метра дължина, което ги прави да изглеждат като истински чудовища с гигантски усти, заобиколени с дебели устни, готови да погълнат всекиго, по-малък от тях.

Описание:
Олга Милушева

Скалария

scalariq

Скалариите са много красиви аквариумни рибки, боядисани от природата в най-различни цветове. Ако говорим за формата… представете си абсолютно плоска рибка, сякаш някой е изрязал от хартия равностранен  триъгълник и той плува, изправен с единия от ъглите напред – този ъгъл е малката муцунка на скаларията, а другите два ъгъла са изострени плавници – горният на гърба, а долният – на корема. Те почват от тялото финни, полупрозрачни, мрежести, а към върховете се изострят като игли. Скаларията има и чифт съвсем тънки, дълги остри плавници отпред на корема, служещи за баланс. Опашката на скаларията е като разперена четка за рисуване. Така към големият триъгълник отзад се добавя още един малък. Средната им големина е колкото на една обикновена бисквита, имат учудени  кръгли очи близо до муцунката. Тялото е покрито с много ситни лъскави люспи, което го кара равномерно да прелива, а пък разнообразието на цветовете е огромно – бели, черни, розови, жълти, с петна, на ивици. Скалариите в  природата живеят в топли водоеми с бавно течение, пълни с водорасли. Сигурно затова те се движат бавно, само леко потрепват плавниците и, периодично отваряйки безмълвната си малка уста, бавно завиват и продължават своето достолепно движение.

Описание:
Олга Милушева

Златна рибка

zlatna-ribka

Златната рибка е една от най-често избираните рибки за домашен аквариум. Това се дължи не само на разкошният й външен вид, но и на асоциациите, които имат хората  по отношение на тях. Златната рибка се среща в приказките на различни народи из целия свят – руски, индийски, китайски, арменски и други. Обикновено играе ролята на вълшебен помощник, който  се намесва в трудна ситуация или директно изпълнява най-трудно  осъществими желания. Много привлекателно, нали? А сега да поговорим за самите рибки.

Златните рибки са цяла група породи, получени по начин на хибридизация и селекция, които са били извършвани от човека много векове наред.  Като резултат от обикновен тъмносиво-кафяв шаран (сплеснато тяло, средно-големи плавници и неизразена глава с малка муцунка) произхождат десетки, ако не и стотици, най-различни по форма и цвят породи ярки, изящни декоративни рибки. Повечето от тях имат този червеникаво-златист оттенък, заради което ги наричат “златни”, но някои са като тигри, на черни, сиви ивици, някои са предимно бели или черни. А пък какво разнообразие на формите! Някои имат дебело коремче, сякаш са яли много кебапчета и пили много бира, някои са издължени и грациозни със големи тънки свободно развяващи се опашки, като чели носят полупрозрачни рокли със шлейф. Рибка със красиво название «небесно око» има огромни изпъкнали кръгли очи, които ни карат да я намираме за леко смешна, другата със име «пеперуда» е шарена сиво-бяло-оранжева красавица, чиято опашка прилича на разкрила криле пеперуда.

Но най-често като казваме златна рибка, имаме предвид следната картина: червеникаво-ярка, преливаща със многобройните си златисти люспички. Тяло наподобяващо по форма изпъкнала от двете страни супена лъжичка и също толкова голямо, заобиколено от дълги свободно движещи се нежни плавници, които към краищата изтъняват още повече, ставайки съвсем прозрачни. Близо до заоблената муцунка се разполагат две малки кръглички черни очички. Когато плува златната рибка се движи бавно и елегантно, без резки движения, отваря и затваря беззвучно  малката си закръглена уста, само разкошната и опашка като разлюляна от вятър пола прави вълнообразни движения. Красива и спокойна.

Описание:
Олга Милушева

Гупи

gupi

Гупите са дребни живораждащи рибки със изразен полов диморфизъм – женските са по-едри и не много ярки, за сметка на което по-дребните мъжки имат изключително шарени и разнообразно оцветени опашки. Тялото на мъжката гупа е тънко и издължено с  мъничка глава и издадено надолу закръглено коремче, като на края на това дълго и тънко тяло цъфва като разкрило се цвете, като шарена пола една голяма ярка и плътна опашка. Цветовете са най-различни, и докато тялото на гупата лъщи с малките люспи, опашката е като парче мек плат боядисан по най-разнообразен начин. Много често дължината на рибките не надвишава дължината на една кибритена клечка, и те се движат бързо из аквариума, активно използвайки ярките си опашки, забързват пъргаво, рязко сменят направленията. Гупата е една от най-разпространените аквариумни рибки, не е капризна, лесно се адаптира към живота с други видове рибки.

Описание:
Олга Милушева