Домино

Играта на домино е специфична и се играе само и единствено с типичните правоъгълни домино плочки. Те са точно на  брой и са винаги комплект, ако се изгуби една, играта вече не може да се играе. Традиционният домино комплект се състои от 28 плочки.

Всяка домино плочка представлява правоъгълник с нарисувани точки в двата края, разделени по средата с права линия. Всеки край има определен брой точки, които събрани образуват цифра. Има и плочки, върху които не са изрисувани точки, това са т.нар. празни плочки. Гърбът на всяка плочка е еднакъв, като при тесте карти, за да не може никой играч да разпознава дадени плочки. Както при картите и заровете, самият комплект за домино е основа за множество и различни игри.

Най-ранните данни за възникването на домино датират от 13 век и по-точно от Китай, от династия Сун. Модерното домино се появява за първи път през 18 век в Италия, но как китайското домино се е развило до модерното – не е известно.

Самото име „домино“ вероятно произлиза от дума, описваща вид карнавален костюм, носен през Венецианските карнавали, представляващ черна роба с качулка и бяла маска. Затова и плочките за домино са черни с бели точки.

Днес пък се правят състезания и по подреждане на много плочици като контури на някакво изображение, които при бутване на първата да се стигне до плавно постепенно събаряне на най-последната. Точно този вид състезания са много разпространени в страните в Далечния Изток, особено в Япония, и при провеждането им на участниците е забранено да ходят с украшения, пусната коса, обувки и други висящи аксесоари. Също така, не може да се яде, а и трябва да се предотвратява всеки пристъп на кашлица или кихане, както и по-силно дишане. Този тип занятие развива изключително концентрацията и координацията, както и креативността и ума. Интересното е, че подобна игра е намерена и при ескимосите, но се предполага, че е по-скоро имитация на западната игра, отколкото местно изобретение.

На картинката е изобразена дървена кутия, която е леко отворена. В нея се намират подредени малки пластмасови правоъгълни черни плочки с бели точки. На една от плочките са изобразени в едната половина 3 бели точки, а в другата половина 6 бели точки. Извън кутията са поставени 3 плочици една легнала, върху нея поставена още една и една изправена плочка поставена хоризонтално. На всяка една плочка отново има изрисувани точки в бял цвят.

Описание:
Гергана Иванова

„Юнашка фланелка“ из „Ние, врабчетата“ /разкази/ от Йордан Радичков

Вече достатъчно пораснали, врабчетата напускат старото си гнездо и заживяват в короната на едно дърво. То ги закриля от вятър, предпазва ги от дъжд и неприятели. В един мрачен и мъглив ден, накацали из клоните му, врабчетата забелязват към тях да приближава едно непознато и немощно врабче, облечено във фланелка. Приет гостоприемно, новодошлият им разказва, че е от далечната страна Китай, а сетне им описва тежките изпитания и трудности, през които преминава за да стигне до тази нова за него земя. У Фу, както се казва врабецът, разказва за миналия си живот из оризовите ниви и за щастливото съжителство между неговото семейство и хората по тия места. Те живели и си помагали взаимно- врабчетата се хранили с насекомите, които вредяли на растенията, а пък хората се сдобивали с богата реколта. С мъка продължава историята си, описвайки спомените си от един изпълнен с жестокости ден. Докато живота си тече в преследване на насекоми из нивите, изневиделично той и всички останали врабци са безмилостно подгонени от местните хора. Това ги принуждава да отлетят, с желанието да открият нов и спокоен дом, но силите им не позволяват да летят на далечни разстояния. Затова те кацат в друго оризище, с надеждата да съберат нови сили и да продължат бягството си, но отново са застигнати от хората и подложени на несекващите им до смърт удари. Много от събратята му загиват, а У Фу успява да се скрие дали заради своята юнашка фланелка, дали заради съдбата отнесла се благосклонно към него през този ден… Останал сам, той преминава през Великата китайска стена и се отправя на дълъг и мъчително неизвестен полет. Така завършва тъжната си история врабчето от Китай, която буди негодувание в смелото сърце на Чир, който предлага да го научи на изкусното летене наобратно. Всички съчувстват и споделят мъката на новия си приятел и го приемат сред тях.

Изображение: Картинката е черно-бяла и пресъздава момента, в който врабчето У Фу от Китай се среща с тукашните врабци. Той е с къса фланелка на райе и тъмно оцветено тяло, с раздалечени крилца, сякаш обзет от вълнение докато споделя нещо с околните. Може би споделя несгодите, които е преживял. Новопристигналото врабче е заобиколено от другите, из които се откроява един по-висок, също облечен във фланелка с райета, която достига до глезените му. Запетайчето също е насочило погледа си към китайския си събрат, а над всички високо в небето кръжат три врабчета. Видно е, че У Фу  се е сдобил с нови приятели, щастлив, загърбил мъката и изпитанията, намерил нов, спокоен дом. Възможно ли е неговата юнашка фланелка да му е дала кураж и надежда, за да успее да премине през дългия път? Колко ли радост изпълва мъничкото му сърце?

Издание:“Ние, врабчетата“
ИК. „ НИКЕ“
Художник: Йордан Радичков, Виктор Паунов
Описание: Ивелина Дамянова