Голяма синя антропометрия – картина на Ив Клайн

Картината „Голяма синя антропометрия“ на френския художник Ив Клайн е рисувана около 1960. Платното е над четири метра в дължина и е високо към три метра. Това, което представлява, е празно платно, върху което има петно син цвят. Петното е неопределимо – не прилича на нещо, разсипано отгоре, нито пък на случайно хвърлена с четката боя. Изглежда така, сякаш художника е намазал дланта си с гъста, тъмносиня боя, и после я е разнесъл по платното – първо нагоре, после надолу, после настрани. После е разтворил пръсти и го е разнесъл на още няколко места. Но, разбира се, за платно, което е толкова голямо, четката също е следвало да бъде по-голяма от длан. Ив Клайн всъщност е използвал цялото тяло на моделите си, за да им прави нов тип портрети – не на лицето или фигурата им, а на усещането, което добиваме за тяхното движение. Забележителни са две неща – първото е именно това усещане за движение, едва ли не за трептене на платното. Можеш да усетиш петното не като петно, а като белег, като знак за нещо, което се е случило там малко преди да го погледнеш. Другото впечатляващо е самото синьо. Ив Клайн е имал специална връзка с този тип синьо и е запълвал с него десетки платна през кариерата си. Синьото е толкова ярко и същевременно тъмно, че почти кара устата ти да се напълни със слюнка – изглежда сочно, или като нещо, което неудържимо искаш да докосваш. Може би заради това често пъти до неговите платна в музеите има големи надписи: „Докосването забранено“. Синьото и усещането за докосване за почти неуловими, почти извън думите.

Описание:
Севда

Серия картини: 10 AM is when you come to me Louise Bourgeois

Серията “В десет сутринта ти идваш при мен“ на френската художничка Луиз Буржоа е съставена от двайсет картини. Наредени в галерия една до друга, те заемат една огромна стена; всяка от картините е близо метър по дългата страна, и близо 40 сантиметра по късата. Всички картини без една показват ръце, които се докосват; върху хартия, начертана като нотен лист, Луиз Буржоа е рисувала с ярко червена, тъмна боя. Една ръка се протяга от края на листа и едва докосва другата ръка в срещуположния ъгъл. Усещането за докосване, което ще се случи след секунда, или което тъкмо се е случило, е много ясно. В някои картини, ръцете се докосват. Първата картина обаче, която е разположена в горния ляв ъгъл, е единствената, в която липсват пръсти – показва двете ръце на часовника; кръгъл циферблат, който сочи 10 часа. На един ред, малко под средата, отново с червено са написани на английски думите: В десет сутринта ти идваш при мен. Тъмночервеното е червеното на кръвта, на матовата повърхност на някои цветя, червеното, с което Луиз Буржоа е рисувала толкова често – защото, както казва тя, „Червеното е потвърждаване на всяка цена – без значение от опасността в битката – на противоречието, на агресията. То е символ на силата на емоциите“. Но чия е ръката, която се протяга към ръцете на художничката, която познаваме по сватбената халка на безименния пръст? Не ръката на съпруга й, на приятел или на роднина – цялата серия е посветена на нейния асистент. За него Луиз Буржоа казва, че всеки път, щом идвал в студиото й, сякаш я спасявал от дълбок кладенец. Пред тези картини, ние усещаме точно това – копнежа за докосване, надеждата да бъдеш спасен от друг човек.

Описание:
Севда

Ползван източник:
http://www.tate.org.uk/art/artworks/bourgeois-10-am-is-when-you-come-to-me-al00345

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

Под горещото огнено небе, като морско чудовище се вият тъмните ледени води на фиорда. В средата, между тях, върху дървен мост самотна фигура е извила тялото си, обхванала е главата си с ръце, опулила е очи и е разтегнала уста в непреодолим ужас граничещ с лудост. Два неясни, безразлични силуета се отдалечават зад гърба й, глухи за нечовешкия писък пронизващ хаоса от безнадеждност, меланхолия, самота и страх.

Описание:
Димитър Желязков

„ЦЕЛУВКАТА“ картина от Густав КЛИМТ

Една от най-известните картини в света.  Работи по нея между 1907 и 1908 г. и представлява платно с перфектни квадратни размери 180 x 180 см, изложено в галерията „Белведере“ в гр. Виена.

Картината изобразява двама влюбени, които се прегръщат силно, а мъжът се навежда да целуне жената. Намират се на едно абстрактно и ефирно място. Това е триумфът на любовта и на нейната сила да създава хармония при конфликтите между мъжа и жената. Това понятие е внушено чрез различните жестове: на сигурната и силна прегръдка на мъжа, на когото се вижда само профила, се противопоставя сладкото отпускане на жената в неговите ръце.

Темата на прегръдката между двама влюбени е засягана и друг път от художника, но само в „Целувката“ успява да обезсмърти този изплъзващ се момент, в който мъжки и женски свят се изпълват.

Описание:
Теодора Батилова

 

„Викът“ – картина на Едвард Мунк

vikat

На картината е изобразена човешка фигура с широко отворена уста и очи, която е хванала с ръце главата си. Фигурата е позиционирана на кей. Голяма част от фона на картината е зает от неясно очертани контури на морски пейзаж, а над него е надвиснало червено – оранжево небе.

Описание:
Силвия Ангелова

“Момичето с перлената обица”

pearl-earings

“Момичето с перлената обица” е най – известната творба на холандския художник Йоханес Вермеер ван Делфт. Картината е рисувана с маслени бои на платно през 1665г. Намира се в кралската галерия “Маурицхойс” в Хага.

Първоначалното намерение на Ван Делфтне е било да нарисува портрет. На картината момичето гледа към художника. Лицето й е овално и красиво. Има бледа кожа и големи блестящи очи. Носът ѝ е прав и малък, а устните ѝ сарозови.

Косата й е изцяло покрита от кърпа в синьо и жълто, чийто край се спуска по гърба й. Облечена е в екзотична рокля в златисто с бяла яка, която почти скрива шията. Вижда се само едното й ухо с перлената обица. Тя се забелязва още на пръв поглед. Задният фон е изцяло в черно, което прави обицата блестяща.

Описание:
Бинназ Хасан

„Мона Лиза“ (Джоконда) – картина на Леонардо да Винчи

Мона Лиза

На картината в правоъгълен формат е видно изображение на жена в тъмни дрехи, която е изобразена в положение три четвърти към зрителя. Тя седи в кресло, ръцете и са събрани заедно, лявата и ръка се опира на подлакътника на креслото, а дясната е поставена върху лявата.

Жената е изобразена с лице обърнато към зрителя. Прическата на жената е разделена на път и е представена във вид на гладки и равни коси, отчетливо видими през лежащия върху тях прозрачен воал. Роклята на девойката е зеленикава, със ситно плисе и жълти на цвят ръкави, драпирани в ситни гънки. Главата е в леко наклонено положение.

Изкуствоведът Борис Виппер при описанието на картината подчертал, че лицето на Мона Лиза отразява модата кватроченто: веждите на Мона Лиза са избръснати заедно с косата на горната част на челото

Долната част на картината обрязва половина тяло, в резултат на което се е получил поясен портрет. Възможно е в по-ранно време картината да е била по-широка като размер и да е вмествала двойка странични колони на верандата, от които на днешно време са останали само основите на колоните, чийто фрагменти отчетливо се виждат на краищата на парапета. Изгледът от верандата води към пустинна дива местност с извити пътища, потоци и езера, обкръжени от множество снежни планини, видни иззад всички тия фигури.

Художникът е представил Мона Лиза седяща на фона на прекрасен пейзаж и още при първия поглед асоциацията на силно увеличената и фигура със забелязващата се в далечината висока планина и ландшафт, придава на образа присъствие на необикновено величие.

Подкрепа на този образ е оказал и наличният контраст от повишената пластична осезателност на персонажа, и неговия плавен силует преминаващ в мъгливата далечина, която напомня на пейзаж с причудливи скали и открояващи се сред тях водни протоци.

Портретът „Джоконда“ с право е успял да заслужи званието на най-добрият образец отнасящ се към портретния жанр от епохата на италианския Зрял Ренесанс.

Описание:
Авторът не е посочен.
Описанието е преведено от Краси Василев
От сайта:
opisanie-kartin.com