„Зима в Созопол“ – картина на Ангелина Недин

Зимният пейзаж на Ангелина Недин е поглед върху стария град на Созопол, разположен върху отвесните скали над морето. Ъгълът, под който ни е предложена перспектива от художника поставя морето на преден план, а града е отзад и вляво в далечината. Покривите на жълтеникаво- кафявите къщички не се виждат под бялото снежно покритие, скалите също са побелели, небето е обгърнато от сивкава пелена, а под пяната на вълните морето е зелено и пълно с водорасли, донесени от течението. Дръвчетата  са голи, с изключение на вечно зелените борове, разположени в лявата част. Преобладават сивите нюанси и бялото, което ни навява усещане за застиналост, мраз и вкочаненост. Няма признаци за живот, само вълните се движат, а градът сякаш спи своят зимен сън.

Описание:
Натали Платнарова

Крепостта на нос Калиакра- картина на Жаклина Ямелиева

Картината на Жаклина Ямелиева е ярка и слънчева, заредена с положителни емоции. Авторката е наблегнала на топлите, силни и ярки цветове присъщи на лятото. В дясната част е изобразен нос над Черно море, покрит с трева и разноцветни цветя. Контраст представляват скалите – стръмни и отвесни.  Под тях морето, огряно от слънцето, е светло и спокойно. Вълните(разположени в ляво)  са малки, с по- светли и по- тъмни оттенъци на синьото. Във водата се виждат и по-скромни като размер  скали, явно достигнали до там вследствие на свлачища от стръмния рид. В далечината небето е изпъстрено с пухкави, бели, летни облаци. Върху носа са кацнали руините от древна порта и стена, а зад нея на самия ръб се вижда червеният покрив на самотна къща. Цялостното настроение, излъчвано от картината е за топло лято и морски бриз.

Описание:
Натали Платнаров
а

„Последният полет на доблестния кораб“ – картина на Джоузеф Уилиам Търнър

На фона на пламтящо слънчево небе виждаме ветеран от битката при Трафалгар. Парен влекач изтегля бойният кораб „Смел“. през Темза в посока на пристанището, където да бъде превърнат в скрап. Основната част от платното е заета от образа на залеза над морето. Залязващото слънце оставя диря от топла светлина по водата. Картината е композирана така, че отляво, откъдето идва корабът, все още небето е светло и синьо, а отдясно над пристанището слънцето залязва в силна златисто-червена светлина. Залезът е символичен, с него авторът предизвиква усещане за край и за смърт. В горния ляв ъгъл виждаме и изображението на месеца.  В своето разположение и цветове белият сърп върху синия  небесен фон контрастира ярко на червеното слънце на фона на златния залез, разположено в долния десен ъгъл.
Съвременник на Търнър отбелязва:
„Пламтящият хоризонт поетично загатва, че слънцето на
„Смелите“ залязва в слава“

Описание:
Натали Платнарова

„В сините простори“ – картина на Аркадий Рилов(1918)

Морският пейзаж на Аркадий Рилов е в светли, ярки, слънчеви цветове. Показан е типичен  слънчев зимен морски ден. Морето е спокойно и тихо, огряно от слънчевите лъчи, небето е чисто, с малки, бели облачета пръснати по синия простор. Небесната шир е в различни нюанси на синьото, сякаш художникът иска да покаже течението на вятъра, което издува платната на отплаващият от сушата кораб. Измежду облаците са нарисувани седем бели лебеда в полет, с широко разперени криле и дълги шии, те са на по- преден план. Летят заедно, в лявата посока на картината. В дясно на хоризонта се вижда земя с покрити с лед върхове, които блестят под слънчевите лъчи. От този остров изглежда да е тръгнал кораба, който навлиза навътре в морето с издути бели платна и нос, отправен към дълбочините. Цялостната представа, която картината вдъхва е за свобода и простор. Тя е изградена в нюанси на синьото и бялото. Наблюдавайки я, буквално си представяме как ей сега ще ни докосне морският бриз.

Описание:
Натали Платнарова

„Падането на Икар“ – картина на Питер Брьогел – стари (Прибл. 1558)

Картината на Брьогел представлява паметен момент от митологията на древните гърци.Великият изследовател Дедал успял да направи криле за сина си, с които да полети над морето. Бащата предупредил амбициозният Икар, че е невъзможно да се издигне прекалено високо, защото перата на крилата са  залепени с восък, който лесно може да се стопи под слънчевата топлина. Икар не се съобразил с предупреждението и това довело до смъртта му в дълбините на морето. Именно този момент е Избрал Брьогел за тема на творбата си.
Остров Крит е изобразен през слънчев, летен ден, на преден фон. Първото, което привлича вниманието ни е орач, следващ плуга си. Вдясно от него се вижда овчар със стадото си,  гледащ в небето. Зад него е спокойното море, огряно от топлата, слънчева светлина на изгрева. По водата се носят кораби, някои от тях са по- близо, други се забелязват на хоризонта. В далечината вляво виждаме огреният вече от слънцето град . Но най- важното в композицията е падналият в левият долен ъгъл на картината Икар. Овчарят поглежда нагоре, орачът сваля погледа си, рибарят, намиращ се непосредствено до давещия се, се фокусира върху въдицата. Никой от тях не забелязва крушението. Корабът преминава покрай главния герой. Моряците на палубата не виждат Икар и гледат в съвсем различна посока. Създадено е впечатлението, че никой не се интересува от съдбата му.

Описание:
Натали Платнарова

„Впечатление. Изгрев.“ – картина на Клод Моне(1872)

„Впечатление. Изгрев.“ на Моне е маслена живопис, изобразяваща изгрев над мъгливо пристанище. Цветовете са основно притъпени, леко размазани, оставящи впечатлението, че се гледа през пелена и отдалеч. Последното контрастира с яркото, изгряващо слънце, подаващо се из зад облаците и дима. На хоризонта се виждат индустриални комини, бълващи пушек, фабрики и кранове. На преден фон с тънка четка е изобразен силуетът на лодкар с гребло, тръгнал на ранен риболов. Като образец за картината е взето пристанището на Хавър. Слънцето е изобразено като малка оранжева сфера, издигаща се леко вдясно от центъра на платното. При изгрева лъчите му оцветяват небето с ярка оранжева мъгла и може би заради това е първото нещо, което привлича вниманието ни. По всяка вероятност мътността илюстрира димните емисии от съседни фабрики и  параходи. Като фон забелязваме и мачтите на ветроходен кораб, които също са замъглени. На преден план художникът използва тъмни четки, за да създаде малки вълни по повърхността на водата. Отражението на слънцето върху морската шир се вижда в центъра на картината.

Описание:
Натали Платнарова

И. Айвазовски. Деветата вълна. 1850

Картината, типично за платната на Иван Айвазовски, изобразява море след силна буря на фона на ярък изгрев, подаващ се зад облаците и хора претърпели корабокрушение и  опитващи да се спасят на отломки от мачта. Лъчите на яркото сутрешно слънце осветяват грамадните вълни, най-голямата от които е деветата вълна, готова да погълне всички и да ги потопи в морската стихия на Ям (бог на морето в ханаанската митология).
Пресъздадено е невероятното величие и мощ на морето и безпомощността на човека пред природата с нейните естествени закони. Морето изглежда ядосано и безкрайно, в контраст с изгрева, вдъхващ поне малко оптимизъм след трудната нощ. Топлите тонове на огряното море сякаш придават на водата по-малко необятен вид, вдъхвайки у зрителя надежда, че хората ще бъдат спасени. Вълните изглеждат още по- сурови и големи на фона на корабокрушенците. Пяната сякаш се сблъсква и се слива с облаците, прогаряни от слънцето. Произведението успешно представя хармония между страха и надеждата.

Описание:
Натали Платнарова

“Нощна стража“- Рембранд ван Рейн

Картината е изцяло в тъмна гама. На нея е изобразено множество от богато облечени и въоръжени мъже. Облеклото им представлява лъскави, нови ботуши, цветни жакети и бели яки. Измежду тях на фона на тъмните багри се откроява фигурата на малко, русокосо момиче, облечено в богата, извезана със злато рокля, носещо златна диадема в косата си. Фигурата на момичето е разположено в левия край на картината. В десния е изобразен мъж с барабан, а в краката му стреснато ловджийско  куче. На заден фон един от мъжете държи развято знаме. Истинското име на платното е „Ротата на капитан Банинг Кок“. Дългогодишният престой на картината в мазе довел до нейното почерняване. Когато я открили, решили че се нарича „Нощна стража“ заради тъмния фон, с което име е по-известна и днес. Тя е творение на майстора на играта със светлината Рембранд (1606-1669 г.). С тази картина започнало финансовото падение на художника. В творчеството си той е изобразявал по характерен начин именно светлината – в конкретния случай лейтенанта на ротата – до капитан Банинг Кок и детето на предна линия. За най-известните картини на Рембранд са позирали негови близки – съпругата му Саския Ван Ойленбург, Хенрикие Щофелс, брат му, синът му Титус и други.

Описание:
Натали Платнарова

“Герника“- картина на Пабло Пикасо

Герника на Пикасо е монохромна (черно- бяла) картина, представляваща шест човешки фигури (четири жени, мъж и дете) преплетени с образите на кон и бик в рамките на тясна стая с нисък таван. Картината е създадена от издължени, разтеглени геометрични и остри фигури в черно, сиво и бяло, предизвикващи усещане за неизбежност и печал. Преплетените в тясното пространство човешки и животински фигури, изглеждат като хванати в капан. В десният край е изобразена врата, а над главите на фигурите, във формата на око, е нарисувана искряща лампа. Произведението е вдъхновено от бомбардировката на мирното баско селище Герника, което германските съюзници на Франко сриват със земята. В Герника художникът резюмира и синтезира целия си дотогавашен опит – от реализма, през „синия“ и „розовия“ период, поуките от кубизма, до експресионизма, плоската рисунка и сюрреализма. Картината е представител именно на кубизма и е нарисувана в черно- бяло с маслени бои.

Описание:
Натали Платнарова

Голяма синя антропометрия – картина на Ив Клайн

Картината „Голяма синя антропометрия“ на френския художник Ив Клайн е рисувана около 1960. Платното е над четири метра в дължина и е високо към три метра. Това, което представлява, е празно платно, върху което има петно син цвят. Петното е неопределимо – не прилича на нещо, разсипано отгоре, нито пък на случайно хвърлена с четката боя. Изглежда така, сякаш художника е намазал дланта си с гъста, тъмносиня боя, и после я е разнесъл по платното – първо нагоре, после надолу, после настрани. После е разтворил пръсти и го е разнесъл на още няколко места. Но, разбира се, за платно, което е толкова голямо, четката също е следвало да бъде по-голяма от длан. Ив Клайн всъщност е използвал цялото тяло на моделите си, за да им прави нов тип портрети – не на лицето или фигурата им, а на усещането, което добиваме за тяхното движение. Забележителни са две неща – първото е именно това усещане за движение, едва ли не за трептене на платното. Можеш да усетиш петното не като петно, а като белег, като знак за нещо, което се е случило там малко преди да го погледнеш. Другото впечатляващо е самото синьо. Ив Клайн е имал специална връзка с този тип синьо и е запълвал с него десетки платна през кариерата си. Синьото е толкова ярко и същевременно тъмно, че почти кара устата ти да се напълни със слюнка – изглежда сочно, или като нещо, което неудържимо искаш да докосваш. Може би заради това често пъти до неговите платна в музеите има големи надписи: „Докосването забранено“. Синьото и усещането за докосване за почти неуловими, почти извън думите.

Описание:
Севда