Изображение:
Картината, нарисувана с акрилни бои, е много красива и романтична. Носи спокойствие и сякаш е притихнала. Нарисуван е изгрев над морето. Но може да ни заприлича и на залез, защото и при двете небето се оцветява в прекрасни, неописуемо красиви цветове. Тук по името на картината е ясно, че слънцето току що се подава над морската повърхност, която като че се слива с небесната някъде в далечината. В центъра е нарисувана една лодка. Носът й е срещу нас, а пред него върху огледалната водна повърхност има тъмна зигзагообразна сянка. Сякаш плавателният съд иска да задържи още малко магията на нощта и не допуска изгрева да се окъпе във водата. Лодката сякаш ни приближава, докато около нея се разплискват леки вълни образувани от морският бриз. Вижда се само предната част на плавателния съд. Корпусът е от дърво, в тъмно кафяви цветове. От носа на лодката, който е най-заострената част към страните й по дървената й основа има леки бели сенки. Явно водата хвърля отблясъци и се отразява върху гладкото дърво.Палубата е заградена с тънки черни парапети, заобикалящи я изцяло, а от средата й се издигат високи платна. Конструкцията на която се закрепят платната, представлява три черни дълги стълба, които започват през средата на лодката, извисяват се високо, стесняват се и се събират в една точка на върха. Те са пресечени хоризонтално с други три по-къси, вероятно за да се постигне по-голяма стабилност и по-здраво прикрепване на платната. От дясно на лодката платното вече е спуснато и се издува, задвижвайки леко лодката. Много е красиво, обагрено в цветовете на изгрева.То е остро на върха и се разширява постепенно към палубата. В най-горната си част е тъмно кафяво, следва ръждиво към огнено червено, което се слива в жълто-оранжево оцветяване. То сякаш се разплисква по платното и се губи в отново наситеното кафяво в основата му. Цветовете на платното се променят, както се променя и небето с изкачването на слънцето все по-високо по небосвода. Морето заема цялата площ на платното до средата и отстъпва пред магичното небе. В основата на картината художникът е използвал много цветове. Най-ниско на платното, където явно е и най-неосветената част има кафяви и черни неправилни линии, които плавно отстъпват пред жълто оранжеви, бели цветове, смесвайки се и носещи усещане за движение на водата. В близост до лодката в центъра на картината водата добива различни нюанси на зелено, примесено с жълто и бяло, а по далеч, където плавно пълзи светлината има различни сини нюанси-от мастилено синьо към светло синьо до тюркоазено. Около самата лодка сякаш вълничките се надигат, ядосани от неочакваното съпротивление, а сетне се спускат успокоени зад лодката и продължават своето движение. В далечината, където сякаш небето се слива с морето слънцето бавно се издига Нарисувано е в лявата част на картината. Кръгло е и наситено в червено розови, жълти и бели цветове. Самото небе е също тъй красиво. Над водата е в различни нюанси на синьото, смесени с бяло, по-нагоре около изгряващото слънце розовите цветове отстъпват и се насищат в жълто оцветяване. В най-горната част се стеле огнено червено небе. По цялата морска повърхност, намираща се под огненото кълбо се разлива бяла светлина. В десния ъгъл на картината е подписа на художника. Пейзажът ни пренася сред тишината на ранното утро сред тихото плискане на морските вълни и радостните крясъци на чайките, които може би летят някъде сред розовината на новия ден…
Ключови думи: картина, изгрев, романтика, море
Художник: Радослава Дамянова
Описание: Ивелина Дамянова
Носи спокойствие и сякаш е притихнала. Нарисуван е изгрев над морето. Но може да ни заприлича и на залез, защото и при двете небето се оцветява в прекрасни, неописуемо красиви цветове. Тук по името на картината е ясно, че слънцето току що се подава над морската повърхност, която като че се слива с небесната някъде в далечината. В центъра е нарисувана една лодка. Носът й е срещу нас, а пред него върху огледалната водна повърхност има тъмна зигзагообразна сянка. Сякаш плавателният съд иска да задържи още малко магията на нощта и не допуска изгрева да се окъпе във водата. Лодката сякаш ни приближава, докато около нея се разплискват леки вълни образувани от морският бриз. Вижда се само предната част на плавателния съд. Корпусът е от дърво, в тъмно кафяви цветове. От носа на лодката, който е най-заострената част към страните й по дървената й основа има леки бели сенки. Явно водата хвърля отблясъци и се отразява върху гладкото дърво.Палубата е заградена с тънки черни парапети, заобикалящи я изцяло, а от средата й се издигат високи платна. Конструкцията на която се закрепят платната, представлява три черни дълги стълба, които започват през средата на лодката, извисяват се високо, стесняват се и се събират в една точка на върха. Те са пресечени хоризонтално с други три по-къси, вероятно за да се постигне по-голяма стабилност и по-здраво прикрепване на платната. От дясно на лодката платното вече е спуснато и се издува, задвижвайки леко лодката. Много е красиво, обагрено в цветовете на изгрева.То е остро на върха и се разширява постепенно към палубата. В най-горната си част е тъмно кафяво, следва ръждиво към огнено червено, което се слива в жълто-оранжево оцветяване. То сякаш се разплисква по платното и се губи в отново наситеното кафяво в основата му. Цветовете на платното се променят, както се променя и небето с изкачването на слънцето все по-високо по небосвода. Морето заема цялата площ на платното до средата и отстъпва пред магичното небе. В основата на картината художникът е използвал много цветове. Най-ниско на платното, където явно е и най-неосветената част има кафяви и черни неправилни линии, които плавно отстъпват пред жълто оранжеви, бели цветове, смесвайки се и носещи усещане за движение на водата. В близост до лодката в центъра на картината водата добива различни нюанси на зелено, примесено с жълто и бяло, а по далеч, където плавно пълзи светлината има различни сини нюанси-от мастилено синьо към светло синьо до тюркоазено. Около самата лодка сякаш вълничките се надигат, ядосани от неочакваното съпротивление, а сетне се спускат успокоени зад лодката и продължават своето движение. В далечината, където сякаш небето се слива с морето слънцето бавно се издига Нарисувано е в лявата част на картината. Кръгло е и наситено в червено розови, жълти и бели цветове. Самото небе е също тъй красиво. Над водата е в различни нюанси на синьото, смесени с бяло, по-нагоре около изгряващото слънце розовите цветове отстъпват и се насищат в жълто оцветяване. В най-горната част се стеле огнено червено небе. По цялата морска повърхност, намираща се под огненото кълбо се разлива бяла светлина. В десния ъгъл на картината е подписа на художника. Пейзажът ни пренася сред тишината на ранното утро сред тихото плискане на морските вълни и радостните крясъци на чайките, които може би летят някъде сред розовината на новия ден…
Художник:
Радослава Дамянова
Описание:
Ивелина Дамянова
