Картина без име

Владимир Гусев, картина без име

В близък план, на фона на слънчев летен ден, са изобразени малко момиченце и нейният кон. Пъстра, зелена поляна с високи цветя в разнообразни цветове приютява двамата приятели. Момиченцето е облечено в старомодна, бяла рокличка с малка яка и дълги „буфан“ ръкави. На талията и е привързана синя панделка. Русата и коса е вързана на свободна, ниска опашка и се стели по гърба и.

Детето е в профил, загледано в наше дясно, към коня. То гали гривата на спокойното, кафяво животно.

Конят е привел глава към нея, а пръстите и са заровени в гривата му. Двамата, човек и животно, представляват мила и сърдечна гледка.

Описание:
Натали Платнарова

Винсенте Ромеро Редондо. Картина без име

Малки бетонни стълби се извиват стръмно надолу до спокойна, бистра вода. Отляво се вижда късче стена от пръст и трева. По частта от склона, върху която имаме поглед са нацъфтели дребни, розови цветя.

Бели, пухкави облаци идеално се отразяват по повърхността на водата. В левия край на картината е изобразена малка зелена лодка на пристан върху спокойната водна повърхност. Надвесеният клон над водата(горе вляво) е отпечатал сянката си върху лазура.

На стълбите, ниско долу, е седнала жена. Тя е с гръб към нас. Облечена е в къса, бяла рокля с розови презрамки и плетена сламена шапка, под която надничат руси кичури. Жената е зареяла поглед в пространството, подпряла скръстените си ръце на голите си колене.

Картината е тиха, спокойна, умислена. Дори водата не дава признаци на движение, само по леката накъдреност по повърхността можем да предположим, че подухва лек ветрец.

Описание:
Натали Платнарова

Юрий Кротов – картина без име (1964)

Топъл, есенен ден. Наблюдаваме отблизо пътека към езеро. Земята е посипана с рядък килим от златни листа и шарена сянка.

Две малки момичета (на видима възраст около 10 години) са приседнали на дървената ограда, разделяща пътя от езерото. Облечени са в еднотипни дълги рокли с бели яки. Детето отляво е с къса, къдрава коса скрита под кокетна шапка с периферия и голяма панделка. Панделки има и по роклята – сини. Облеклото и е допълнено от бели обувки. Рокличката на другото момиче е с розови орнаменти. Косата и е дълга и права, прихваната назад от бледа, розова диадема. Краката и също са обути в бели обувки.

До момичетата, на земята е оставен отворен чадър за слънце – вероятно в момента не е нужен, тъй като притежателките му са заели позиция, където лъчите на светилото не ги достигат. Чадърчето е типично, модно, в искрящ бял цвят. Двете деца са седнали на предпазния парапет, загледани във водата под сянката на златна корона – виждат се само клоните на дървото. В краката на малките съзерцателки на природния пейзаж спокойно лежи Голдън ретрийвър и си почива на сянка, замислен за своите си кучешки неща.

По водата се оглеждат слънчеви лъчи, карайки езерото да блести.

Описание:
Натали Платнарова

Владимир Гусев, картина без име

Съзерцаваме младо момиче, клекнало на малък дървен кей в езеро. Водата е обсипана с лилии. На заден план се виждат високи водни треви. На ръба на кея седи девойка в къса, лятна рокля в светъл цвят. Кройката на дрехата е семпла, с презрамки и десен на лилави цветя. Дългата и кафява коса е вързана на висока опашка, а бретонът и се спуска разпиляно по челото. В ръка държи зелен букет, който виси над водата. Лицето и е обърнато към нас. Чертите и са красиви. Брадичката и е остра, а страните и – обли. Очите и са притворени и сведени надолу към водата. Зад нея, до кея седи малка, боядисана в розово рибарска лодка.

Не виждаме небето, но по сенките, които хвърлят кея и лодката можем да предположим, че е слънчево.

Описание:
Натали Платнарова

Владимир Гусев – картина без име (1957)

В тази картина границата между бледо и семпло е добре овладяна. В близък план, на фона на бяло небе и светъл, зелен простор, виждаме част от масивна тераса със солиден, бял парапет от колони. Парапетът е декориран със значителни по големина кашпи, изработени от същият мраморно-бял материал. Слънцето разстила дълги, протяжни сенки по пода на терасата. Пред погледа ни е млада жена, извърнала се леко към нас. Опряла се е на парапета. Старинната и бяла рокля се спуска до земята. Върху главата си носи сламена шапка с малка периферия, украсена с шарени цветя и лилава панделка. Компания и правят седем накацали по земята гълъба. Тя кротко наблюдава птиците. Лицето и е сърдечно и усмихнато. По всяка вероятност дамата ги храни и това е причината да са се скупчили в група и да са толкова спокойни. На близката колона е опрян затворен очарователен, бял чадър за слънце, в тон с тоалета на неговата притежателка.

Цветовете, нежният лик на жената, птиците и дори светлината допринасят за цялостното възприятие за нежност в творбата.

Описание:
Натали Платнарова

Едуард Дъфнер, картина без име

Цялата картина е издържана в бледи, пастелни цветове, като синьото видимо доминира.

Две малки момичета, играят край езеро. върху трева в наситено син цвят. Над тях се извисяват четири плачещи върби в пастелно синьо на короните, чийто разклонения достигат почти до земята.

Едното дете е забележимо по- малко от другото. Клекнало е на колене в тревата непосредствено до водата. Облечено е в бяла рокля с ръкави до лактите и син детайл на гърба и раменете. Косата и е къса, с дължина малко под брадичката – огряна от залязващото слънце изглежда златна, но не можем да бъдем сигурни дали това не се дължи на играта на светлината. Ръцете и са прибрани в скута. Вперила е разсеян поглед към водата.

Отдясно до описаното по-горе седи по- голямо момиче, а приликата между двете ни навежда към мисълта, че са сестри. Другото дете се е привело напред и е Подпряло ръце на бедрата си. Облечено е в нежна, розова рокличка до коленете. Понеже е изправена забелязваме повече подробности по тоалета и. Ръкавите и са в стил „буфан“, с дължина до лактите, подобно на роклята на сестра и. Кройката се стеснява в талията, а надолу се дипли свободно на плисета. Косата и е със същата дължина и същата форма. В косата на по-малкото момиче е вързана кокетна бяла панделка. По- голямата сестра е закичена с идентична, но в червено.

Във водата, приближаващи се към децата плуват шест искрящо бели патици. Това любопитно събитие явно е привлякло вниманието на момичетата.

В далечината се откроява силует на зелен хоризонт и ясно небе.

Описание:
Натали Платнарова

Бьорн Торкълсън – картина без име (1971)

Бьорн Торкълсън – картина без име (1971)

Първите думи, за които се сещам, съзерцавайки картината на Торкълсън са „топло, слънчево, мирно, естествено, удобно“. Жена е седнала на дървена пейка. Тя сияе, но у нея липсва всякаква суетност.

Под босите и стъпала виждаме стар калдъръм. Отдясно на земята, до краката и, е оставена голяма, плетена кошница с розови рози.

Момичето носи бледо жълта рокля, под която се подават бели фусти. Наметнала е раменете си с вързана накриво къса, зелена наметка. Косата и е права, в топло кафяв цвят и прибрана в небрежен кок. Слънчевата светлина и придава лъскав вид. По- късите кичури са се изплъзнали и обгръщат контура на лицето. Дясната ръка на жената е сгъната в лакътя и лежи върху кръстосаните и крака, а в лявата държи две цъфнали рози с дълги, пъстри дръжки.

Непосредствено зад жената се вижда гора, обагрена в топлите цветове на зеленото, жълтото и златното. Отвъд дърветата наднича ясно, синьо небе. Можем да предположим, че наметалото върху раменете на жената и окраската на гората са признак за отиващото си лято, а ниските, издължени сенки- за затихващият ден.

Описание:
Натали Платнарова

Юджийн Спиро. – Картина без име

Наблюдаваме млада жена, седнала пред широко отворен прозорец. Задълбочила се е в четене на книга. Прозорците са широки, и със значителна височина, вижда се парапет на тераса, а зад нея се разкрива градски пейзаж. Сградите са с различна височина и различна архитектура – ниски и високи блокове, къщи с червени покриви. Небето е облачно. Денят е мрачен и сив.

Младата жена е седнала на нещо, вероятно парапет или плот с гръб към прозореца така че светлината пада върху страниците. Тя е с лице към нас. Облечена е в бяла риза с дълъг ръкав и дълга, кафява пола с висока талия. Косата и е тъмно кафява, вързана на опашка и с бретон. С лявата си ръка е подпряла брадичката си, а с дясната придържа отворена книгата в скута си. Тъй като е свела глава към четивото, не виждаме голяма част от лицето и. Все пак, можем с голяма доза сигурност да предположим, че става дума за млада жена.

Вдясно от четящата се вижда малка, бяла ваза с червени цветя и зелени листа, под нея има одеяло, а в ляво седи купчина с тетрадки или книги. Сложената най- отгоре е в ярко жълт цвят, което я откроява на фона на сивата гама на картината.

Усещането ни, потапяйки се в обстановката е за тишина и спокойствие. Вероятно то е засилено от задълбочеността на читателката в книгата. Въпреки, че е пред погледа ни, градът все пак е някъде далеч. Така че няма нищо, което да наруши този покой и усамотение.

Описание:
Натали Платнарова

Владимир Волегов – Картина без име

На тази картина виждаме домашна сцена на спокойствие и уют. Младо момиче се е разположило удобно вкъщи, завило е краката си с одеяло, а между коленете му седи отворена книга. то се е зачело дълбоко в нея, сякаш няма търпение да разбере какво ще се случи по- нататък в историята. Косата и е кафява и сплетена на плитка, чертите и са правилни, нежни, носът е прав, кожата- бледа, а скулите – леко зачервени.

До четящото момиче има кръгла маса с бяла покривка. На масата са сложени бяла чаша с чинийка за чай и голям червеникав чайник. Между тях е поставена висока, стъклена ваза с цветя с големи цветове в бяло и бледо розово, а листата на стъблата им са гъсти и тъмно зелени. Ниско в краката на момичето има букет от бели и червени рози, от които виждаме само цветовете. Може да се каже, че е обградена от цветя.

Девойката е седнала на дървен стол, а краката и са вдигнати на съседния. Те са леко свити в коленете и завити с меко(това само можем да предполагаме), светло сиво одеяло. Облечена е в тъмно лилава блуза, с лявата си ръка е прихванала книгата за да не се затвори, а дясната е между шията и лявото ? рамо. Зад нея се виждат червени, тежки, дълги до земята завеси на прозорци, подът е кафеникав, вероятно дървен. Момичето се е вглъбило дълбоко в книгата си, която е към своя край.

Картината сякаш ни разказва за мечтите на младостта и тяхната красота.

Описание:
Натали Платнарова

Винсенте Ромеро Редондо. Картина без име

В тази картина Винсенте Ромеро Редондо изобразява две млади момичета на брега на морето. Денят е летен и горещ, небето е ясно, слънцето грее ярко и оставя коридор от светлина по повърхността на водата. И двете девойки са облечени в дълги, ефирни рокли, почти прозрачни под силните слънчеви лъчи. Дрехите им се спускат нежно до земята. Косите на момичетата са дълги, чупливи и падат свободно.

Едната девойка е застанала права, с лице към нас, стъпила на скала на самия бряг на морето. От камъка се стича водата от последната вълна. Тя държи полите на синята си рокля високо с лявата си ръка за да не се влачи във водата, а дясната е отпуснала до тялото си. Светлата ?, руса коса е преметната през лявото ? рамо. Главата и е обърната надолу към водата, чертите и са нежни и правилни, лицето и е чисто и младо. Срещу нея, в по- близък план с гръб към нас е седнало другото момиче. То се е разположило върху скала на пясъка и се е загледало в приятелката си. Облечена е в рокля от бяло и бледо розово, дясната и презрамка е паднала от рамото. Част от кафявата и коса е хваната на тила, а останалите къдрици се спускат свободно до кръста. Подпряла е двете си ръце на дръжката на затворен чадър за слънце, който е забоден с главичката в пясъка.

Хоризонтът е зает наполовина от небето, което почти се слива с морската шир и в лявата част на платното – със скалистият бряг. Вляво, на ръба на покритите с ниски дървета скали, забелязваме три арки, наподобяващи руини.

Картината е детайлна и въздействаща – сякаш можем да чуем в тишината шума от плискаща се вода, виждаме малките вълни на спокойното, чисто море и чуваме писъка на гларуси.

Описание:
Натали Платнарова